ФРАЗЕОЛОГИЗМЪТ
КАТО ИДИОМ

Срещнах Вятъра.

Беше много развълнуван.

Говореше задъхано, на пресекулки.

Нещо трескаво имаше в гласа му.

Проблеми имал, с настроението.

Ту бил тих, ту внезапно ставал буен.

Изписаха ми транквиланти, каза той.

Сега ги пия всеки ден, но вътрешно

пак не съм спокоен. Проблеми имам, каза,

със жената, със децата. И с работата също.

Да търча насам-нататък денонощно.

Говори дълго, аз го слушах.

Ръката му трепереше, разливаше кафето.

Повиках сервитьорката, платих и.

“Все някак трябва да живеем.” – казах му.

“Това са думи казани на вятъра.” –

усмихна ми се той и стана.

След туй зарея се в тълпата.

Някой раздухваше дима

от ауспусите на колите.