Смях, смяяяях! Ни е лесну да си сиганин, ни е...

почитателка на писането на "чиС бългЪрски", но идеята в стихотворението ми допадна. Ако е тази, за която си мисля, де. ;) А в България политиците крадат в пъти повече от "сичкуту сигани" в страната. Ако има контрол за всички, няма да се делим на повече и по-малко крадящи, българи, цигани и пр. Само че дали ще го доживеем, е друга, болна тема.
Айде, със здраве.:)

Не си спомням дали съм мислил при писането за някаква идея. Спомням си, че в себе си видях един човек, който ме помоли да предам думите му. Беше на бял кон. И човекът и конят са ми много симпатични. Колкото пъти ги видя в себе си - толкова пъти се усмихвам.

Това с белия кон е слабо място и на жените.;)
Значи, да се прави разлика между принц на бял кон и просто разхождащ се на бял кон субект, с българско гражданство. ;)

Утрин с белите коне

Сега ще споделя нещо много лично. Моят любим актьор е Нино Манфреди. Още като ученик, някъде около края на 70-те години, за пръв път гледах филма "Хляб и шоколад". Нино Манфреди играе италиански гастарбайтер в Швейцария. Рабатата му е да гледа кокошки в една барака разположена сред гора. И една утрин от мъглата досами бараката се появяват бели коне, а върху конете напълно голи момичета и момчета. Дългите русите коси на момичетата падат върху гърбовете на конете. Брадясалите физиономии на Нино Манфреди и още един герой-гастарбайтер се пулят, с накацали върху главите си кудкудякащи кокошки, на тази изумителна гледка през едно опушено прозорче на бараката. Безмълвно белите коне с голите млади хора върху тях се скриват в мъглата. Като във видение.