ПОЕТ

 

/басня/

 

Познавам ПОЕТ

(двуметров,

е, малко позастарял

атлет),

заклет в интернет.

Там с много адет

и с труд

(непосилно-писмовен

и за монах-аскет)

завъдил кохорта от фенки

(все пишещи, състрадални

във възклицания женки).

Сред тази гълчава

от думи страдални

бил изградил ПОЕТА

навик и такт

да бъде

на всяко гърне похлупак.

Но внезапно в интернета

запял на Дедо Старий

кларинета.

Малко (незнайно е защо,

но може би, по навик

някакъв, все пак)

пообъркал се ПОЕТА -

та решил да сложи

похлупак и на кларинета.

Но, (би се досетил 
и кой да е) 
кларинета гърне не е.

Така ПОЕТА...

(Ех, случва се в живота

и такваз несрета)...

Та, от кларинета,

попаднал ПОЕТА

(ех че орисия)

и на Дедо Старий -
Дедовия.

Дедо ви я.

- Дедооо! Вияяя!

______________

С усмивки много

(повече 
отколкото цветя в саксия)

привет от:
Дедо Ви я.

(В интернето 
без усмивка накрая
отиваш в 
рисайкъл-дерето, -
тъй зная.)
:-)
_____________

 

къде е завесата, да
скрием от пуетесите
тоз наш левент
дали пък henzelski
да позовем...

"Тез червени домати, кой ги мама разклати?....
...Шът дума да не става, всичко скрито да остава..."

Тук в блога е голямаааа веселба !

Абе всеки от нас си е потенциално гърне, щото и най-мъдрият си е малко прост, както казва писателят.;)
Поздрав от едно гювече.;)
(плезя се)

суперско! силен автор си и като човек чиниш!!!поздрави от сърце !

Благодаря ти за преценката, kosara2008. Всеки би искал да чуе за себе си такива думи. Дано наистина ги заслужавам.