интересно. То ще да е някое добре гледано бабе, щом още може и има какво да хвърля.;)

Гледано си е бабЕто твърде добре. Четвъртата днес дето го гледа, беше Княгиня Елеонора.

Я и аз малко така,
фитнес, с финес.;)))
Ам не с огризки,
но понеже нямам
гирички,
а котката е разгонена
и е олекнала
безобразно,
с две томчета
на Марина Цветаева
в едната ръка
и две на ммм...
нека да е Достоевски.
Раз-два-три-чет'рииии!

Зарад тази огризка
бабето се подриска.

Едва се баба устиска
да не вапца новата ризка.

Към нужника бързо изтича,
докато клетви нарича...

След туй са опущи, задриска,
целия нужник оплиска.

Пустата й огризка !

Ей, отрано ме изби на простотия. И не удържах на напъна. Айде, че отивам на кушия. Вий гражданята кво знайте....

НА ГРАЖДАНЯТА -
СЛАМА ИМ В ПРЪДНЯТА

Титан си ти, diletant!
Титан в жанра!
Туй нас гражданята
ни сложи у купАта -
дето след кушия
конете ще се трият.

Ех, Княгиньо Елеонора, овонихме с diletant-а ний всичко наоколо. И котката разгонена, и Цветаева и Достоевски... Отвори терасата на балкона за проветрение. И виж ако некое бабе си хвърля огризките да го сгълчиш. Та, тъй де. Требе гражднаска позиция твърде гълчелива да имаме срещу замърсението и хвърлението в околното пространство. За да е добро за носа и ОКОто ОКОлното пространство.

ОКОлното проСТРАНСТВО на подвикване се обажда и като Среда. Ако е такава, де и центъра, питат по разните ИНстанции, вероятно за да открият Агенция "Търсачи на краища".

Центъра на ОКОлното пространство е в зеницата. Затова и тя бива различна на цвят. А периферията се намира в средния дял на главния мозък - там са центровете на зрението и слуха. Което ще рече, че същото можем да кажем и за УХОлното пространство. С разлика малка, че центъра на УХОлното пространство е умалително на "ТЪПАН". Тъпанче. Така мисля за ОКОлното барабар с УХОлното пространство, барабар с периферия и център - респективно. Намират се всички вкупон - център - периферия - (и на института дето мери я ) - нейде между ушите на човека. Където, впрочем, е и сексът му.

Човешката мисъл е уникална.:))))

Ама на, що ли реших да са вра при интелектуалците?
Сега са върнах от кушията. И там са "усрах", айванчето ми - недохранено. Ама догодина....
Аде със здраве. Тъй де, сяка жаба да си знае гьола.

Подковаваш ти жабите из блаото селско, налбантино, diletant-ино... Подковаваш жабите за дълбоко водолазничене. Ще излезе от туй блато твойто съкровище, да знайш.
Саму дъ тъ пуправьъ - на селу им виками -
"интиликтуалцити" - на маскърити. Що маскърьът кумшията. И пукръй кумшиятъ - кушиятъ.

Пак наминах аз тъдява,
пък каквото ще да става.
Сред елита ви поетски
що са чувствам тъй естетски?

Къде сте, венценосни, вий сега?
Наляга ме безмерната нега...

Нима заради словото ми дилетанско,
жестоко ме захвърляте в миманса?

Ооо, Боже, спри ми сълзите горещи!
Ще доживея ли тъй чаканата среща?

на поетическата дискусия с невинния си коментар за префърцунените отрицатели на клекалото, които иначе си мятат боклука където им скимне. Само плахо да отбележа,че същото правят и внуците на поетовите героини в Студентския град. ;-))

Жестоки сте, о-о, суета сует!
Но вероятно туй е поетическият "ред".

Напразно чаках аз - дори за зрънце слава
посред акордите на поетическата врява...

Нима... княгинята ще седне до коняря
или пък кардинал ще пие със гробаря.

Лихварят с просяка не си прилича,
капан след мишката не тича...

Затуй затръшвам дверите на суетата
и пускам книжната си лодчица в реката...

Жестокоста ражда шИдьоври

Както видно е отгоре -
мълчанието кухо
на надменна глупост
що често срещана'й у нас
сред всякакъв елит -
жестокая прослойка
над редовия труд -
роди (О!,чудо свещено!!) -
не "Из мъртва утроба
вековната злоба на роба...",
а приказна песен
за лодчица книжна
от реката отнесена.

И рече тръстиката
паскализирана
на мислещй
Тръстикизиран Паскал:

"Жестокостта на агата
ражда шедьоври в раята.
И лодчица книжна в реката -
утихнала кротко горката -
там до тръстика мисловна,
и дето плаче върбата."

докато котката я няма,
мишките устроили са пир.
;)
Дилентанти вихрят четки,
в тон намигват им кокетки.
Авторът цитати мъдри
зад пердето вещо къдри.
Как уютно и естетско
е във царството поетско.;)))

Ам' сега?

diletant избега.
Ще се върне по вода.
С кижна лодка
и истории
И със всякакви
теории
за течащата вода
Пантарей
и Свобода.
Но, де го него?
Ам' сега?...

по тема нова
Ви предлагам да
помислим.
Събота е днес, за Бога -
дилетанти в блог
не киснат.;)))