АДЪТ НА ДРУГИЯ

 

“Адът – това са другите.”

             Жан Пол Сартр

 

когато  Ада на Другия

затвориш 
в стих

в разказ

в роман

идва хармония

блаженство и цялост

и си във рая

тогава

Другия идва

във рая ти

със сметки за ток

за вода...

за храна...

за това

че си жив

и те връща в

Ада на Другия

да му работиш
наемник

заключен в неговия

стокообмен

и пари прим

философия

за да заслужиш

да чакаш

да ти даде нещо

което

ще трябва да му дадеш

когато той Другия

дойде отново

със сметките за…

които като платиш

ще можеш

да пресътвориш

отново

отново

мита за Сизиф –

затворен 
в стих

в разказ

в роман

в хармония

в блаженство и цялост

твоя рай

Ада на Другия

за това

че си жив

заключен

в пари прим

философия
наемник

амин

 

Когато събудиш се
с болка отляво
от нечие чуждо
предателство,
грешки,
вина...
Когато денят
преминава
от заран до заник
в забързанот,
грижа
или пък суета...
Тогава,
тогава,
разбираш
кръговтата
и истинноста
на всичко
това!

PS: И аз се вдъхнових от теб!
Спорна седмица :)))

И сега трябва да мисля, рзсъждавам и съпреживявам... Понеделнишки! Пожелавам ти умерено райска седмица!

не плащаш сметки
за ток, вода и храна,
както и за това,
че си жив,
някой
ще ти види сметката,
може би Сизиф.

наематели
на обмен прим,
оттам и
изгубени.
:)

ДЯДОВАТА ЧЕТА
СИЗИФЧЕВЧЕТА

Всички сметки
са вече видяни.
Даже платени.
Само дето още
ние не знаем.
Затова всъщност
май и живеем.
За да разберем.
Че не само
всичко пито-платено,
а и всичко платено-пито,
и че Сизиф
не тика камък, ами сито
от което ни ръси -
малки ролингстоунсчета
за мравките
работливо ненаситни…
Ах на дяда четата
Сизифчевчетата…

Я, пък ти, tili - високо. Сизиф да му мисли. С тоя камък дето се е нагърбил. Приятна седмица и на теб. А ние ще тикаме сладолед. В по-лошия случай - бира. С октоподчета на колелца (даже на тръкалца).

Спорна седмица и на теб, darkenedangel.

:)
Изгубени,
а оттам
и прим на
обмен
(и обем)
наематели
церемониални.

все едно си го писал за мен.
Трудно е оцеляването
в(ъпреки) Ада на другия,
но не невъзможно!

И аз, просто бих повторил думите на Елеонора, преживял съм го, но сега разбрах, точно какво.

Всички го преживяваме. Осъзнаването на преживяването ни е също преживяване. И смисълът е в това да можем не просто да оцелеем, а да надживеем предопределеният ни край. И тук ще цитирам любимия си писател Уилям Фокнър в Нобеловата му реч:
"...Аз вярвам, че човек няма просто да издържи. Той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред другите създания има неизтощим глас, а защото има душа, дух, който е способен на издържливост, състрадание и саможертва.
И дълг на поета, на писателя е да пише за тези неща. Негова е превилегията да помага на човека да издържи, като възвисява сърцето му, като му напомня храбростта и честта, надеждата и гордостта, състраданието и жертвоготовността, които винаги са били славата на неговия живот. Гласът на поета трябва да бъда не само архив на човека, а един от стълбовете, опрян на който, той би издържал и надделял."
Уилям Фокнър

Благодаря!
Мисля, четочно това правя и аз:
"когато Ада на Другия

затвориш
в стих

в разказ

в роман

идва хармония

блаженство и цялост

и си във рая"

благодаря, че ни я припомни, Веско.)))
Ади, ще се видим в рая на хармонията.
:)