СИЗИФ.БГ

 

Отначало ти казват:

“Това е невъзможно.

Ти си луд.”

Но ти го правиш.

Защото си луд.

И същите вече ти казват:

"Това е великолепно!"

Една нощ

великолепното изчезва,

защото са минали крадците.

И ти оставаш

с невъзможното.

Което трябва да откриеш.

И след това да го направиш.

Защото си вече

ЛУД. БГ

 

Избутвам
Не
от "Невъзможно е".
И в БГ.
С лудост.

останала е и възможност
великолепно луд да бъдеш-
дори да не помага
то не пречи
и все е по-добре,
отколкото да си бил
и да се откажеш.
Така митологично
като Сизиф поне
ще те запомнят!
А то загадъчно, но и
Достойно ест!

А най е тежко по средата,
когато лудостта ти не достига,
за да си повярвал безрезервно.
Съмнението малко те човърка,
аз луд ли съм,
или съм великолепно истински.
Или до невъзможност съм наивен,
че гладкия си път оставил
заради свойта лудоствеликолепно/не/възможна!
Защото тънка е граничещата
струйка между " разпна" и
" осанната" !

Приятели, извинете ме, че не отговарям в последните постове. Не е от лошо възпитание. Обичам ви. Ще пиша на всеки, само малко време ми трябва още да се осеферя из новата извънблогова атмосфера. Вие сте чудесни и великолепни!

Бат, Веско, ти си истински мъж!

Много е хубаво това избутване, palisandar. Много е чаровно и елегантно лудо. Поздрави най-искрени.

Ето какво ми хрумна от твоя стих и този на palisandar:

СИЗИФ И ЛУДОСТТА

Лудостта също е възможност.
Да избуташ "Не"
от "невъзможното".

__________________
Вие ме правите щастлив. Благодаря ви.

ХАМЛЕТ

Съ"мнението" малко ме човърка.
С приятели избутах "съ" и "малко" и...
И "мнението" вече ме побърка.