Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2009 15:28 - ДО! (рецензия)
Автор: veselinvalev Категория: Изкуство   
Прочетен: 5681 Коментари: 39 Гласове:
1

Последна промяна: 22.06.2009 19:43


ДО!
(рецензия)

Това е “НЕОН!” от palisandar:

НЕОН


На зазоряване 
Нощта стои на кея
Загърната в неона 
на премигващи звезди.
Към утрото поглежда,  
изписва „ДО ” в оранж
 и се оттегля.


В blog.bg. Рецензия!?!
Може. 

Всъщност

“Към Утрото поглежда, 
изписва „ДО ” в оранж
и се оттегля.”


е поразяващо. Полисемантизирането на “ДО”. Нюансите на многозначителността. На многопосочността. Подтекста, чиято истинска цялост е възможна само в поезията. А в кратката поезия е наистина онова възхитително нещо, което могат малцина.
“ДО” е музика. “ДО” е очакване. “ДО” е графиката на текста. “ДО” е цветна картина на живописното. Живописното визиращо играта между Утрото и Нощта. В полусенките им. Граничните им вплитания. Очите им. Премигването обхващащо Всемира. Очите му. Неговият поглед. Виждането му. Подтекстът в неподвижността на кея. И живота в един от най-силните му символи – водата, - която имплицитно присъства “ДО” неоновата осветеност на думите. Неоновата осветеност, която всъщност е одежда на нощтта. И е надежда между Нощта и Утрото. Играта на доминанти. Както би се оттеглила вълната след сблъсъка си с кея. Или с тихата си ласка. С докосването си до него. И свидетелството на звездите. Неоновата публика на срещата в двойката действащи лица – Нощта и Утрото в пиесата за любовта им. Неоновата публика, която е обгърнала сцената с любовта си към изкуството. Неона на думите. Думите на Нощта. Нощта – сама жена на кея, обгърната в неона на чувствата си. Думите на мисълта с която ги облича в имплицитно ироничната подтекстовост на многозначителните “звезди”. Тези в зазоряващото се небе, в неоновте лампи на кея, и тези в мисловния свят на човешкото присъствие. Оттеглянето на жената, съзерцател на смяната на нощта с деня, с чувствата на Утрото в нея – самоидентифицирана с Нощта. 
Като във филм на велик режисьор, който знае как да рисува картина с един самотен кей, неонови звезди и оттеглящ се силует на жена. На брега на утрото. В контрапункта на неон и оранж.
Кадър със заглъхващи акорди в до минор, който би останал в класиката. На думите. Които в утрото надхвърлят хоризонта ни на очакване.
ДО!


 


Тагове:   неон,   рецензия,   оттеглям,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. sowhat - поздрави и тук
21.06.2009 15:51
изключителни сте и двамата
цитирай
2. veselinvalev - Благодаря ти, Соу. Ти си повече от ...
21.06.2009 15:52
Благодаря ти, Соу. Ти си повече от възхитителна. Изключително възхитителна!
цитирай
3. tili - Повтарям коментара си при palisandar,
21.06.2009 16:19
защото, според мен и часът на написването му е важен:
6. tili - Чак си зумнах текста
16:16
да не изпусна нито думичка от анализа на Вълев! Това е - да можеш да изрисуваш с думи
топката в гърлото, предизвикана от нямо възхищение! Кой ли ме събра с вас, поети такива ;-))
цитирай
4. elineli - Понеже и двамата
21.06.2009 19:52
ми спряхте думите,ще кажа и на теб каквото и на палисандър-!!!!!!!!!
цитирай
5. veselinvalev - tili
22.06.2009 02:42
Мисля си, че ние сме много задължени на българския език, Лили. На литературата му. На общуването си с него и нея. Блог.бг е място където можем да сме много щастливи в езика си.
цитирай
6. veselinvalev - elineli
22.06.2009 02:47
Благодаря ти, че се спря тук с думите си, Ели. Спирането ти е удивително.
цитирай
7. eien - Невероятни сте и двамата! Тя е виртуоз, Вие ценител и изключително богат човек - мисловно, словесно....красота и истина в едно!
22.06.2009 04:29
Каква наслада!
цитирай
8. veselinvalev - eien
22.06.2009 04:40
Благодаря Ви за хубавите думи, Юли. Вие сте богатата душа и ценителя.
цитирай
9. sowhat - веско, писателските среди
22.06.2009 13:24
рядко се среща рецензия. освен от приятел до приятел, при издаване книга.
останалото са или приятелско потуп по рамото или плювни.

затова се радвам, че има и хора като теб, каквито безкрайно ценя и уважавам.

поздравления отново
цитирай
10. veselinvalev - Критиката...
22.06.2009 16:23
Благодаря ти още веднъж, Соу. Много, много години не бях писал рецензия. Дори бях забравил, че го мога. Сега ми дойде спонтанно отвътре, както се казва. И не е след препиване с алкохол.
(Нали има една закачка:
- Идва ми отвътре.
- Ами гледай тогава да не повърнеш.)
Благодаря ти, че отбелязваш изчезването на рецензията в българското литературно пространство. Моите наблюдения са, че рецензии се поръчват само за реклама от издателствата в някои от вестниците ни. И най-често ги пишат журналисти. А лакмусът на литературната критика е необходим на литературата ни. У някои има изградено мнение, че литературните критици са комплексари неуспели като поети и писатели (е, има и такива пишман-критици). Истината е, че литературната критика е изкуство, което малцина владеят, защото за него освен дарба се иска голямо натрупване на литературна култура и на обща култура. Навремето имена като Боян Пенев, Владимир Василев, Иван Мешеков са се ползвали с огромно уважение. И господ дава много, много рядко истински критически таланти, съпоставимо с поетичните и белетристичните. Но аз мисля, че ще дойде времето, когато и в нашето блог пространство литературната критика ще се бележи в собствена категория.
Дано да имам време и възможности по-често да се отдавам на удоволствието и. Защото за мен творенето на литературна критика е удоволствие и ми носи много удволетворение. И сега след толкова години в които я бях забравил.
Тук посочвам една препратка към статията на Иван Мешеков "Критикът като артист":
http://liternet.bg/publish8/imeshekov/artist.htm
от която ще цитирам финала:
"Може ли една литература да роди, развие и даде богато творчество на критическия талант, тя е вече художествено зряла, една въздействена творческа сила, която от собствените самооплодявания взема все по-могъщ разцвет. Такава литература вече създава не само сама себе си, нови и нови млади таланти, разработва всички литературни жанрове, между които последен е критиката, с класически образци и представители, но създава артистична интелигенция, художествен вкус и култура в обществото, литературна наука и философия."
И ще завърша с това, че всъщност, несъзнателно всички сме критици, но съзнателно, изявено, терминологично и емоционално заредени, истинските критици са наистина малцина. Дай боже повече!
цитирай
11. eien - Мили приятелю, толкова нежност и богатство има във Вашите постинги, затова
23.06.2009 05:58
не пропускам да намина. След това ми е толкова добре! Но, питам се, защо сте поставили този аватар, на който сте присвил устни. Това не сте Вие. Вярвайте ми!
цитирай
12. veselinvalev - Обещавам да сменя снимката, Юли. И ...
23.06.2009 09:38
Обещавам да сменя снимката, Юли. И без това тази е от миналата, а може и от по-миналата година. Сега съм по-хубав и по-брадясал. И по кичасал. Само трябва да се фотографирам. Може и с уеб-камерата. Но ще ми трябва и вдъхновение за тази работа. Така че тези дни... И ще се усмихна. Все пак няма да си излагам веселото име я.
цитирай
13. diletant - Отвъд ритуала на думите
23.06.2009 15:44
на palisandar
на veselinvalev

Веско, твоят текст ме зарадва много. Наричам го текст, защото жанровото клише „рецензия” не му е по мярка. Не му е по мярка, тъй като, както би се изразил литературният теоретик, „жанрът е типова норма на художествения дискурс”. А това „слово” е отвъд нормата, то не е рецензия, не е критика, не е теория. То е опредметеният импулс на насладата, катарзисът от докосването, радостта от „разгадаването”, интелектуалният ерос от способността да проникнеш в света на другия, да се луташ в дебрите на неговата ентропия...

Зарадва ме и диалогът под този постинг. Зарадва ме фактът, че когато стойностният поетичен текст на palisandar „говори”, има не само кой да го чуе, а и да „разговаря” с него. Защото тази полифония отключва входовете към Лабиринта, прониква отвъд привидността на думите, става част от мистериалния празник на словото... Способността на човека да преминава границите на другостта е сподобиване с интелектуална енергия, съпричастяване с онази „обредна роля”, благодарение на която, както се изразява Шопенхауер в блестящото си есе „За разликата между възрастите”, можеш да обърнеш гоблена и зад красотата на багрите да видиш възлите на обратната му страна...

Ще се радвам още повече, ако диалогът продължи, не заради „теорията”, не заради „критиката”, не дори заради самото писане, а заради радостта от проникването отвъд ритуала на думите...
цитирай
14. veselinvalev - до diletant
23.06.2009 16:08
Друже! Твоето безкрайно изящно, безкрайно аналитично, правдиво и истинско слово ме разплака и ме накара да онемея...
цитирай
15. tili - Е, ами аз нали за това
23.06.2009 18:02
се навъртам тъдява! Заради лицето и опакото на гоблена.
цитирай
16. eleonoraknyazheva - Всеки тук
23.06.2009 20:16
може само да се радва и гордее с подобна рецензия.
;)))
цитирай
17. veselinvalev - tili
23.06.2009 20:24
Наистина, Лили, какви метафори ни извая diletant и какъв дискурс и посоки даде на полифоничността.
цитирай
18. veselinvalev - eleonoraknyazheva
23.06.2009 20:32
Ели, за гордост не знам, но аз наистина съм много щастлив и удволетворен че написах този отзив за "Неон". И май съм се изхвърлил, (сега като виждам нещата от дистанция), че това е "реценцзия". Но съм наистина немалко изненадан и много щастлив, че се чете и коментира. Но за всичко е виновна palisandar. Тя е. Барабар с нейните шеметни писания.
цитирай
19. palisandar - До diletant
24.06.2009 11:20
Разсъблечени думи
отключват Лабиринта.
Шапките си окачват на входа.
Извън ритуала.
Асиметрично.

цитирай
20. veselinvalev - До eien
24.06.2009 12:17
Юли, изпълних си обещанието. Курдисах нова, актуална снимка. Това е действителността. По-хубав и ухилен и при най-голямото ми старание не бих могъл да изглеждам. Природни дадености...
цитирай
21. zaw12929 - Да, да сепише рецензия е отговорно, ...
24.06.2009 15:26
Да, да сепише рецензия е отговорно, не е като...коментар!
цитирай
22. veselinvalev - До zaw12929
24.06.2009 16:30
Навярно е така. Ако знаеш колко безотговорни рецензии съм чел. Навремето де. Когато все още ги имаше.
цитирай
23. lubara - Поздрави, Веско!
24.06.2009 16:36
Ооо, много черна тази брада, младо момче, младооо!
цитирай
24. veselinvalev - Ха, Любо! Току що ти писах отзив в ...
24.06.2009 16:55
Ха, Любо! Току що ти писах отзив в твоя блог. Отварям тук - ти. Хехе. Ами и аз като теб станах брадатко. Да не видя нещо. А пък може и да ми хареса да ходя и аз с брада. (Да ти призная нещо - от фотошопа е. Нямам брада - нарисувах си я. Хахаха.)
цитирай
25. lubara - Веско,
24.06.2009 17:00
Ще взема и аз да си я почерня, барем да излъжа някоя мома!
цитирай
26. veselinvalev - Направи като мен. Сложи си перука. И ...
24.06.2009 17:03
Направи като мен. Сложи си перука. И на косата и на брадата. Хич не си личи. И момите много налитат. Най-вече ако имаш пари. Тогава и без перуки става. Лъгането на момите.
цитирай
27. tili - Вие двамата шегувате ли се?
25.06.2009 14:40
Къде я видяхте тази нова снимка? Каква брада, какъв фитишоп!!!
цитирай
28. veselinvalev - tili
25.06.2009 19:05
Хаха, Лили, ти май си сериозна. С тоя фитишоп. Или пък фитишип. Това е едно специално параходче. Плува в окото.
цитирай
29. eien - И така сте си чаровен, но сега сте...по-
26.06.2009 11:35
cheerful !
Аууууууу, и без пари Ви налетяха! Познах, нали?
Прегръдки с пожелания за късмет!
цитирай
30. tili - Ми сериозна съм,
26.06.2009 16:53
защото си беше старата снимка без фитишип. Сега е друга работата - нова снимка, нов късмет! ;-)))
цитирай
31. veselinvalev - До eien
26.06.2009 20:57
Благодаря много за комплиментите, за прегръдките, за пожеланията, за успеха. Ех, за да се харесам на дамите какво ли не бих направил. Даже нова снимка. Даже чисто нова усмивка. А пък то за без парите е ясно. Ясно като:

Изгреяло ясно слънце
у Юлини равни двори.
То не било ясно слънце,
най ми била сама Юли.
с черни очи еленови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
От страната, от страната
дето изгря ясно слънце,
ясно слънце самурайско.

Така ми пее на мен този с новата снимка и с новата усмивка. Хем пее, хем се смее, Юли. От къде ги знае тези лазарски песни, хич не го знам. А пък то и Лазаров ден беше преди няколко месеца.
Какво ли не правят мъжете за да се харесат на дамите. Даже са готови и лазарски песни да пеят. Насред лято.
цитирай
32. veselinvalev - До tili
26.06.2009 21:12
С този нов късмет, Лили, с тоя фитишип, и с тоя мой нов фейс направо съм готов за самотно яхтено пътешествие околосветско. Само дето хич не ми се влиза в морето. Искам да ям домати и краставици на сушата. Даже и околосветския ром не ми се нрави. На сушата - шопска салата с тракийско бяло саламурено сирене и ямболска мускатова. Класика в жанра. И рибки в аквариума. За атмосфера.
цитирай
33. eleonoraknyazheva - Мда,
26.06.2009 23:15
липсва ти само моряшка фланелка.
;) И лула.
Честито ти нахилена визия.
Одобрявам.
;)
цитирай
34. veselinvalev - До eleonoraknyazheva
27.06.2009 00:08
Моряшката фланелка най-съзнателно я пропуснах. Защото на Попай хич не му са леки задачите. И все са екшън. Пък и това тъпкане със спанака. Много желязо докарва в кръвта. Даже се сещам и един виц за селянина, доктора, спанака и желязото. Но пък той (вицът) не е за дамски ушета.
Благодаря за поздравите и одобрението.
цитирай
35. eleonoraknyazheva - Веско,
27.06.2009 07:09
искрено ме радва нахилената ти физиономия, защото така широко се усмихва само човек, който е доволен от това, което му се случва. Поне ти изглеждаш така.
Изпитвам носталгия по времето, когато се усмихвах така за последно.
Добро утро.;)
Прочее, за фланелката, взех повод от предишно изказване. А моряк е не само Попай, но и капитан Немо, например. Ти ще се сетиш и за други, знам.
цитирай
36. veselinvalev - Капитана
27.06.2009 07:53
Благодаря ти, Ели. Нямам причини да се оплаквам от случващото ми се. Напротив. Но, нали знаеш, ние като българчета, когато казваме такива неща, плюем, пу пу, да не ни е уроки и черна котка път да не ни мине, и дяволът да не чуе. Аз май и затова пак си облякох червена тениска. Вместо червен конец против уроки.
А за "морски капитан" като се каже, първата ми асоциация винаги е Капитана Иван Пейчев.
Дори ще ти цитирам едно негово стихотворение:

"Подарявам ти голямото свое море !
Подарявам ти реката, която обичам !
Подарих ти всичко, което нямам
- защо си с друг ?

Мога ли с беззащитните свои ръце
да извая от дъжд нежността си и тебе ?"

Ех... Какви поети имаше едно време...
цитирай
37. eleonoraknyazheva - ....
27.06.2009 08:21
А сега им подаряват всичко, което имат...Без душите си.
Бъди здрав, Веско.:)
цитирай
38. eien - Ха-хаааааааа...
30.06.2009 05:48
чаровник сте!

Успех сред по-пленителната част от човечеството!
цитирай
39. veselinvalev - eien
03.03.2010 15:32
eien написа:
чаровник сте!

Успех сред по-пленителната част от човечеството!

Благодаря ви, eien!
Какъвто и да е успехът ми сред по-пленителната част от света ни, все ще съм пленник. На красотата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: veselinvalev
Категория: Изкуство
Прочетен: 1497270
Постинги: 244
Коментари: 4519
Гласове: 15157
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930