Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
21.06.2009 15:28 -
ДО! (рецензия)
Автор: veselinvalev
Категория: Изкуство
Прочетен: 7274 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2009 19:43
Прочетен: 7274 Коментари: 39 Гласове:
1
Последна промяна: 22.06.2009 19:43
ДО!
(рецензия)
Това е “НЕОН!” от palisandar:
НЕОН
На зазоряване
Нощта стои на кея
Загърната в неона
на премигващи звезди.
Към утрото поглежда,
изписва „ДО ” в оранж
и се оттегля.
В blog.bg. Рецензия!?!
Може.
Всъщност
“Към Утрото поглежда,
изписва „ДО ” в оранж
и се оттегля.”
е поразяващо. Полисемантизирането на “ДО”. Нюансите на многозначителността. На многопосочността. Подтекста, чиято истинска цялост е възможна само в поезията. А в кратката поезия е наистина онова възхитително нещо, което могат малцина.
“ДО” е музика. “ДО” е очакване. “ДО” е графиката на текста. “ДО” е цветна картина на живописното. Живописното визиращо играта между Утрото и Нощта. В полусенките им. Граничните им вплитания. Очите им. Премигването обхващащо Всемира. Очите му. Неговият поглед. Виждането му. Подтекстът в неподвижността на кея. И живота в един от най-силните му символи – водата, - която имплицитно присъства “ДО” неоновата осветеност на думите. Неоновата осветеност, която всъщност е одежда на нощтта. И е надежда между Нощта и Утрото. Играта на доминанти. Както би се оттеглила вълната след сблъсъка си с кея. Или с тихата си ласка. С докосването си до него. И свидетелството на звездите. Неоновата публика на срещата в двойката действащи лица – Нощта и Утрото в пиесата за любовта им. Неоновата публика, която е обгърнала сцената с любовта си към изкуството. Неона на думите. Думите на Нощта. Нощта – сама жена на кея, обгърната в неона на чувствата си. Думите на мисълта с която ги облича в имплицитно ироничната подтекстовост на многозначителните “звезди”. Тези в зазоряващото се небе, в неоновте лампи на кея, и тези в мисловния свят на човешкото присъствие. Оттеглянето на жената, съзерцател на смяната на нощта с деня, с чувствата на Утрото в нея – самоидентифицирана с Нощта.
Като във филм на велик режисьор, който знае как да рисува картина с един самотен кей, неонови звезди и оттеглящ се силует на жена. На брега на утрото. В контрапункта на неон и оранж.
Кадър със заглъхващи акорди в до минор, който би останал в класиката. На думите. Които в утрото надхвърлят хоризонта ни на очакване.
ДО!
(рецензия)
Това е “НЕОН!” от palisandar:
НЕОН
На зазоряване
Нощта стои на кея
Загърната в неона
на премигващи звезди.
Към утрото поглежда,
изписва „ДО ” в оранж
и се оттегля.
В blog.bg. Рецензия!?!
Може.
Всъщност
“Към Утрото поглежда,
изписва „ДО ” в оранж
и се оттегля.”
е поразяващо. Полисемантизирането на “ДО”. Нюансите на многозначителността. На многопосочността. Подтекста, чиято истинска цялост е възможна само в поезията. А в кратката поезия е наистина онова възхитително нещо, което могат малцина.
“ДО” е музика. “ДО” е очакване. “ДО” е графиката на текста. “ДО” е цветна картина на живописното. Живописното визиращо играта между Утрото и Нощта. В полусенките им. Граничните им вплитания. Очите им. Премигването обхващащо Всемира. Очите му. Неговият поглед. Виждането му. Подтекстът в неподвижността на кея. И живота в един от най-силните му символи – водата, - която имплицитно присъства “ДО” неоновата осветеност на думите. Неоновата осветеност, която всъщност е одежда на нощтта. И е надежда между Нощта и Утрото. Играта на доминанти. Както би се оттеглила вълната след сблъсъка си с кея. Или с тихата си ласка. С докосването си до него. И свидетелството на звездите. Неоновата публика на срещата в двойката действащи лица – Нощта и Утрото в пиесата за любовта им. Неоновата публика, която е обгърнала сцената с любовта си към изкуството. Неона на думите. Думите на Нощта. Нощта – сама жена на кея, обгърната в неона на чувствата си. Думите на мисълта с която ги облича в имплицитно ироничната подтекстовост на многозначителните “звезди”. Тези в зазоряващото се небе, в неоновте лампи на кея, и тези в мисловния свят на човешкото присъствие. Оттеглянето на жената, съзерцател на смяната на нощта с деня, с чувствата на Утрото в нея – самоидентифицирана с Нощта.
Като във филм на велик режисьор, който знае как да рисува картина с един самотен кей, неонови звезди и оттеглящ се силует на жена. На брега на утрото. В контрапункта на неон и оранж.
Кадър със заглъхващи акорди в до минор, който би останал в класиката. На думите. Които в утрото надхвърлят хоризонта ни на очакване.
ДО!
КОЛКО СИ ХУБАВА! ГОСПОДИ, КОЛКО СИ ВИРТУ...
ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ВИРТУАЛЕН ПОГЛЕД ИЛИ ЗА ХА...
„ДЪРВОТО НА ЖИВОТА“ ИЛИ КОСМИЧЕСКАТА ОДИ...
ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ВИРТУАЛЕН ПОГЛЕД ИЛИ ЗА ХА...
„ДЪРВОТО НА ЖИВОТА“ ИЛИ КОСМИЧЕСКАТА ОДИ...
изключителни сте и двамата
цитирайБлагодаря ти, Соу. Ти си повече от възхитителна. Изключително възхитителна!
цитирайзащото, според мен и часът на написването му е важен:
6. tili - Чак си зумнах текста
16:16
да не изпусна нито думичка от анализа на Вълев! Това е - да можеш да изрисуваш с думи
топката в гърлото, предизвикана от нямо възхищение! Кой ли ме събра с вас, поети такива ;-))
цитирай6. tili - Чак си зумнах текста
16:16
да не изпусна нито думичка от анализа на Вълев! Това е - да можеш да изрисуваш с думи
топката в гърлото, предизвикана от нямо възхищение! Кой ли ме събра с вас, поети такива ;-))
ми спряхте думите,ще кажа и на теб каквото и на палисандър-!!!!!!!!!
цитирайМисля си, че ние сме много задължени на българския език, Лили. На литературата му. На общуването си с него и нея. Блог.бг е място където можем да сме много щастливи в езика си.
цитирайБлагодаря ти, че се спря тук с думите си, Ели. Спирането ти е удивително.
цитирай
7.
eien -
Невероятни сте и двамата! Тя е виртуоз, Вие ценител и изключително богат човек - мисловно, словесно....красота и истина в едно!
22.06.2009 04:29
22.06.2009 04:29
Каква наслада!
цитирайБлагодаря Ви за хубавите думи, Юли. Вие сте богатата душа и ценителя.
цитирайрядко се среща рецензия. освен от приятел до приятел, при издаване книга.
останалото са или приятелско потуп по рамото или плювни.
затова се радвам, че има и хора като теб, каквито безкрайно ценя и уважавам.
поздравления отново
цитирайостаналото са или приятелско потуп по рамото или плювни.
затова се радвам, че има и хора като теб, каквито безкрайно ценя и уважавам.
поздравления отново
Благодаря ти още веднъж, Соу. Много, много години не бях писал рецензия. Дори бях забравил, че го мога. Сега ми дойде спонтанно отвътре, както се казва. И не е след препиване с алкохол.
(Нали има една закачка:
- Идва ми отвътре.
- Ами гледай тогава да не повърнеш.)
Благодаря ти, че отбелязваш изчезването на рецензията в българското литературно пространство. Моите наблюдения са, че рецензии се поръчват само за реклама от издателствата в някои от вестниците ни. И най-често ги пишат журналисти. А лакмусът на литературната критика е необходим на литературата ни. У някои има изградено мнение, че литературните критици са комплексари неуспели като поети и писатели (е, има и такива пишман-критици). Истината е, че литературната критика е изкуство, което малцина владеят, защото за него освен дарба се иска голямо натрупване на литературна култура и на обща култура. Навремето имена като Боян Пенев, Владимир Василев, Иван Мешеков са се ползвали с огромно уважение. И господ дава много, много рядко истински критически таланти, съпоставимо с поетичните и белетристичните. Но аз мисля, че ще дойде времето, когато и в нашето блог пространство литературната критика ще се бележи в собствена категория.
Дано да имам време и възможности по-често да се отдавам на удоволствието и. Защото за мен творенето на литературна критика е удоволствие и ми носи много удволетворение. И сега след толкова години в които я бях забравил.
Тук посочвам една препратка към статията на Иван Мешеков "Критикът като артист":
http://liternet.bg/publish8/imeshekov/artist.htm
от която ще цитирам финала:
"Може ли една литература да роди, развие и даде богато творчество на критическия талант, тя е вече художествено зряла, една въздействена творческа сила, която от собствените самооплодявания взема все по-могъщ разцвет. Такава литература вече създава не само сама себе си, нови и нови млади таланти, разработва всички литературни жанрове, между които последен е критиката, с класически образци и представители, но създава артистична интелигенция, художествен вкус и култура в обществото, литературна наука и философия."
И ще завърша с това, че всъщност, несъзнателно всички сме критици, но съзнателно, изявено, терминологично и емоционално заредени, истинските критици са наистина малцина. Дай боже повече!
цитирай(Нали има една закачка:
- Идва ми отвътре.
- Ами гледай тогава да не повърнеш.)
Благодаря ти, че отбелязваш изчезването на рецензията в българското литературно пространство. Моите наблюдения са, че рецензии се поръчват само за реклама от издателствата в някои от вестниците ни. И най-често ги пишат журналисти. А лакмусът на литературната критика е необходим на литературата ни. У някои има изградено мнение, че литературните критици са комплексари неуспели като поети и писатели (е, има и такива пишман-критици). Истината е, че литературната критика е изкуство, което малцина владеят, защото за него освен дарба се иска голямо натрупване на литературна култура и на обща култура. Навремето имена като Боян Пенев, Владимир Василев, Иван Мешеков са се ползвали с огромно уважение. И господ дава много, много рядко истински критически таланти, съпоставимо с поетичните и белетристичните. Но аз мисля, че ще дойде времето, когато и в нашето блог пространство литературната критика ще се бележи в собствена категория.
Дано да имам време и възможности по-често да се отдавам на удоволствието и. Защото за мен творенето на литературна критика е удоволствие и ми носи много удволетворение. И сега след толкова години в които я бях забравил.
Тук посочвам една препратка към статията на Иван Мешеков "Критикът като артист":
http://liternet.bg/publish8/imeshekov/artist.htm
от която ще цитирам финала:
"Може ли една литература да роди, развие и даде богато творчество на критическия талант, тя е вече художествено зряла, една въздействена творческа сила, която от собствените самооплодявания взема все по-могъщ разцвет. Такава литература вече създава не само сама себе си, нови и нови млади таланти, разработва всички литературни жанрове, между които последен е критиката, с класически образци и представители, но създава артистична интелигенция, художествен вкус и култура в обществото, литературна наука и философия."
И ще завърша с това, че всъщност, несъзнателно всички сме критици, но съзнателно, изявено, терминологично и емоционално заредени, истинските критици са наистина малцина. Дай боже повече!
11.
eien -
Мили приятелю, толкова нежност и богатство има във Вашите постинги, затова
23.06.2009 05:58
23.06.2009 05:58
не пропускам да намина. След това ми е толкова добре! Но, питам се, защо сте поставили този аватар, на който сте присвил устни. Това не сте Вие. Вярвайте ми!
цитирайОбещавам да сменя снимката, Юли. И без това тази е от миналата, а може и от по-миналата година. Сега съм по-хубав и по-брадясал. И по кичасал. Само трябва да се фотографирам. Може и с уеб-камерата. Но ще ми трябва и вдъхновение за тази работа. Така че тези дни... И ще се усмихна. Все пак няма да си излагам веселото име я.
цитирайна palisandar
на veselinvalev
Веско, твоят текст ме зарадва много. Наричам го текст, защото жанровото клише „рецензия” не му е по мярка. Не му е по мярка, тъй като, както би се изразил литературният теоретик, „жанрът е типова норма на художествения дискурс”. А това „слово” е отвъд нормата, то не е рецензия, не е критика, не е теория. То е опредметеният импулс на насладата, катарзисът от докосването, радостта от „разгадаването”, интелектуалният ерос от способността да проникнеш в света на другия, да се луташ в дебрите на неговата ентропия...
Зарадва ме и диалогът под този постинг. Зарадва ме фактът, че когато стойностният поетичен текст на palisandar „говори”, има не само кой да го чуе, а и да „разговаря” с него. Защото тази полифония отключва входовете към Лабиринта, прониква отвъд привидността на думите, става част от мистериалния празник на словото... Способността на човека да преминава границите на другостта е сподобиване с интелектуална енергия, съпричастяване с онази „обредна роля”, благодарение на която, както се изразява Шопенхауер в блестящото си есе „За разликата между възрастите”, можеш да обърнеш гоблена и зад красотата на багрите да видиш възлите на обратната му страна...
Ще се радвам още повече, ако диалогът продължи, не заради „теорията”, не заради „критиката”, не дори заради самото писане, а заради радостта от проникването отвъд ритуала на думите...
цитирайна veselinvalev
Веско, твоят текст ме зарадва много. Наричам го текст, защото жанровото клише „рецензия” не му е по мярка. Не му е по мярка, тъй като, както би се изразил литературният теоретик, „жанрът е типова норма на художествения дискурс”. А това „слово” е отвъд нормата, то не е рецензия, не е критика, не е теория. То е опредметеният импулс на насладата, катарзисът от докосването, радостта от „разгадаването”, интелектуалният ерос от способността да проникнеш в света на другия, да се луташ в дебрите на неговата ентропия...
Зарадва ме и диалогът под този постинг. Зарадва ме фактът, че когато стойностният поетичен текст на palisandar „говори”, има не само кой да го чуе, а и да „разговаря” с него. Защото тази полифония отключва входовете към Лабиринта, прониква отвъд привидността на думите, става част от мистериалния празник на словото... Способността на човека да преминава границите на другостта е сподобиване с интелектуална енергия, съпричастяване с онази „обредна роля”, благодарение на която, както се изразява Шопенхауер в блестящото си есе „За разликата между възрастите”, можеш да обърнеш гоблена и зад красотата на багрите да видиш възлите на обратната му страна...
Ще се радвам още повече, ако диалогът продължи, не заради „теорията”, не заради „критиката”, не дори заради самото писане, а заради радостта от проникването отвъд ритуала на думите...
Друже! Твоето безкрайно изящно, безкрайно аналитично, правдиво и истинско слово ме разплака и ме накара да онемея...
цитирайсе навъртам тъдява! Заради лицето и опакото на гоблена.
цитирайможе само да се радва и гордее с подобна рецензия.
;)))
цитирай;)))
Наистина, Лили, какви метафори ни извая diletant и какъв дискурс и посоки даде на полифоничността.
цитирайЕли, за гордост не знам, но аз наистина съм много щастлив и удволетворен че написах този отзив за "Неон". И май съм се изхвърлил, (сега като виждам нещата от дистанция), че това е "реценцзия". Но съм наистина немалко изненадан и много щастлив, че се чете и коментира. Но за всичко е виновна palisandar. Тя е. Барабар с нейните шеметни писания.
цитирайРазсъблечени думи
отключват Лабиринта.
Шапките си окачват на входа.
Извън ритуала.
Асиметрично.
цитирайотключват Лабиринта.
Шапките си окачват на входа.
Извън ритуала.
Асиметрично.
Юли, изпълних си обещанието. Курдисах нова, актуална снимка. Това е действителността. По-хубав и ухилен и при най-голямото ми старание не бих могъл да изглеждам. Природни дадености...
цитирай Да, да сепише рецензия е отговорно, не е като...коментар!
цитирайНавярно е така. Ако знаеш колко безотговорни рецензии съм чел. Навремето де. Когато все още ги имаше.
цитирайОоо, много черна тази брада, младо момче, младооо!
цитирайХа, Любо! Току що ти писах отзив в твоя блог. Отварям тук - ти. Хехе. Ами и аз като теб станах брадатко. Да не видя нещо. А пък може и да ми хареса да ходя и аз с брада. (Да ти призная нещо - от фотошопа е. Нямам брада - нарисувах си я. Хахаха.)
цитирайЩе взема и аз да си я почерня, барем да излъжа някоя мома!
цитирайНаправи като мен. Сложи си перука. И на косата и на брадата. Хич не си личи. И момите много налитат. Най-вече ако имаш пари. Тогава и без перуки става. Лъгането на момите.
цитирайКъде я видяхте тази нова снимка? Каква брада, какъв фитишоп!!!
цитирайХаха, Лили, ти май си сериозна. С тоя фитишоп. Или пък фитишип. Това е едно специално параходче. Плува в окото.
цитирайcheerful !
Аууууууу, и без пари Ви налетяха! Познах, нали?
Прегръдки с пожелания за късмет!
цитирайАууууууу, и без пари Ви налетяха! Познах, нали?
Прегръдки с пожелания за късмет!
защото си беше старата снимка без фитишип. Сега е друга работата - нова снимка, нов късмет! ;-)))
цитирайБлагодаря много за комплиментите, за прегръдките, за пожеланията, за успеха. Ех, за да се харесам на дамите какво ли не бих направил. Даже нова снимка. Даже чисто нова усмивка. А пък то за без парите е ясно. Ясно като:
Изгреяло ясно слънце
у Юлини равни двори.
То не било ясно слънце,
най ми била сама Юли.
с черни очи еленови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
От страната, от страната
дето изгря ясно слънце,
ясно слънце самурайско.
Така ми пее на мен този с новата снимка и с новата усмивка. Хем пее, хем се смее, Юли. От къде ги знае тези лазарски песни, хич не го знам. А пък то и Лазаров ден беше преди няколко месеца.
Какво ли не правят мъжете за да се харесат на дамите. Даже са готови и лазарски песни да пеят. Насред лято.
цитирайИзгреяло ясно слънце
у Юлини равни двори.
То не било ясно слънце,
най ми била сама Юли.
с черни очи еленови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
От страната, от страната
дето изгря ясно слънце,
ясно слънце самурайско.
Така ми пее на мен този с новата снимка и с новата усмивка. Хем пее, хем се смее, Юли. От къде ги знае тези лазарски песни, хич не го знам. А пък то и Лазаров ден беше преди няколко месеца.
Какво ли не правят мъжете за да се харесат на дамите. Даже са готови и лазарски песни да пеят. Насред лято.
С този нов късмет, Лили, с тоя фитишип, и с тоя мой нов фейс направо съм готов за самотно яхтено пътешествие околосветско. Само дето хич не ми се влиза в морето. Искам да ям домати и краставици на сушата. Даже и околосветския ром не ми се нрави. На сушата - шопска салата с тракийско бяло саламурено сирене и ямболска мускатова. Класика в жанра. И рибки в аквариума. За атмосфера.
цитирайлипсва ти само моряшка фланелка.
;) И лула.
Честито ти нахилена визия.
Одобрявам.
;)
цитирай;) И лула.
Честито ти нахилена визия.
Одобрявам.
;)
Моряшката фланелка най-съзнателно я пропуснах. Защото на Попай хич не му са леки задачите. И все са екшън. Пък и това тъпкане със спанака. Много желязо докарва в кръвта. Даже се сещам и един виц за селянина, доктора, спанака и желязото. Но пък той (вицът) не е за дамски ушета.
Благодаря за поздравите и одобрението.
цитирайБлагодаря за поздравите и одобрението.
искрено ме радва нахилената ти физиономия, защото така широко се усмихва само човек, който е доволен от това, което му се случва. Поне ти изглеждаш така.
Изпитвам носталгия по времето, когато се усмихвах така за последно.
Добро утро.;)
Прочее, за фланелката, взех повод от предишно изказване. А моряк е не само Попай, но и капитан Немо, например. Ти ще се сетиш и за други, знам.
цитирайИзпитвам носталгия по времето, когато се усмихвах така за последно.
Добро утро.;)
Прочее, за фланелката, взех повод от предишно изказване. А моряк е не само Попай, но и капитан Немо, например. Ти ще се сетиш и за други, знам.
Благодаря ти, Ели. Нямам причини да се оплаквам от случващото ми се. Напротив. Но, нали знаеш, ние като българчета, когато казваме такива неща, плюем, пу пу, да не ни е уроки и черна котка път да не ни мине, и дяволът да не чуе. Аз май и затова пак си облякох червена тениска. Вместо червен конец против уроки.
А за "морски капитан" като се каже, първата ми асоциация винаги е Капитана Иван Пейчев.
Дори ще ти цитирам едно негово стихотворение:
"Подарявам ти голямото свое море !
Подарявам ти реката, която обичам !
Подарих ти всичко, което нямам
- защо си с друг ?
Мога ли с беззащитните свои ръце
да извая от дъжд нежността си и тебе ?"
Ех... Какви поети имаше едно време...
цитирайА за "морски капитан" като се каже, първата ми асоциация винаги е Капитана Иван Пейчев.
Дори ще ти цитирам едно негово стихотворение:
"Подарявам ти голямото свое море !
Подарявам ти реката, която обичам !
Подарих ти всичко, което нямам
- защо си с друг ?
Мога ли с беззащитните свои ръце
да извая от дъжд нежността си и тебе ?"
Ех... Какви поети имаше едно време...
А сега им подаряват всичко, което имат...Без душите си.
Бъди здрав, Веско.:)
цитирайБъди здрав, Веско.:)
чаровник сте!
Успех сред по-пленителната част от човечеството!
цитирайУспех сред по-пленителната част от човечеството!
eien написа:
чаровник сте!
Успех сред по-пленителната част от човечеството!
Успех сред по-пленителната част от човечеството!
Благодаря ви, eien!
Какъвто и да е успехът ми сред по-пленителната част от света ни, все ще съм пленник. На красотата.
Търсене
За този блог
Гласове: 15189
Блогрол
1. "НЕОН" на palisandar
2. "Мунолог на Жульета " от sowhat
3. Поетичните еталони на elpidaa
4. "Виното, кръвта и ..." на lovehunter
5. "Аз и ангела" от elineli
6. "Старата тенекия" на diletant
7. Среднощен монолог 1 от eleonoraknyazheva
8. "ПОДЛЕЗЪТ" на gor
9. Веселин Вълев в liternet.bg
10. Поети в blog.bg от min11hetep
11. "Дишането" от hinki
12. "За Баба Марта и мартениците" от kulinar
13. Изумителният художник Величко Николов
14. sphinx - поглед към истинското изкуство
15. sparotok - Истината за траките и българите
16. Наблюдения в огледалото на отчаяните
17. Чудо! Как да ви се случва поне веднъж дневно.
18. Поетът-легенда Орлин Дянков
19. “СВОБОДНИ ПОЕТИ” - НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КИЧ - копие на мистериозно изтрит постинг
2. "Мунолог на Жульета " от sowhat
3. Поетичните еталони на elpidaa
4. "Виното, кръвта и ..." на lovehunter
5. "Аз и ангела" от elineli
6. "Старата тенекия" на diletant
7. Среднощен монолог 1 от eleonoraknyazheva
8. "ПОДЛЕЗЪТ" на gor
9. Веселин Вълев в liternet.bg
10. Поети в blog.bg от min11hetep
11. "Дишането" от hinki
12. "За Баба Марта и мартениците" от kulinar
13. Изумителният художник Величко Николов
14. sphinx - поглед към истинското изкуство
15. sparotok - Истината за траките и българите
16. Наблюдения в огледалото на отчаяните
17. Чудо! Как да ви се случва поне веднъж дневно.
18. Поетът-легенда Орлин Дянков
19. “СВОБОДНИ ПОЕТИ” - НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КИЧ - копие на мистериозно изтрит постинг