Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2009 03:17 - ИСТОРИЯ С БАЛКАНЧЕ
Автор: veselinvalev Категория: Изкуство   
Прочетен: 25134 Коментари: 37 Гласове:
12

Последна промяна: 22.07.2009 15:52


  ИСТОРИЯ С БАЛКАНЧЕ
 
(разказ)

Това ми го разказа моя приятел Добромир преди няколко дни. В онези ранните ни юношески години моят приятел и братовчед ми Владко взели на дядо мотопеда с гръмката марка "Балкан", балканчето - както му казвахме, и отишли да го карат из селските пътища около Веселиново и покрай Тунджа. Връща се от ямболския пазар дядо вкъщи и ааа - балканчето му го няма.
  - Яно, къде е балканчето?
  - Ми, Въльо, те Владко и Дочо го взеха да го карат, от кое време вече ги няма. Хляб не са яли цял ден. -  оплакала се баба.
  Качил се дядо на украйната, имаше такова колело дядо, което и ние с братовчед ми Владко също го карахме, та качил се дядо на украйната и тръгнал да ги търси. Ха насам, ха нататък, поослушал се откъде идва рев на балкански дзвер и по едно време ги открил недалеч от къщи, вече били на път да се връщат нашите герои от карането на балканче.
  - Елате тука бе - викнал им дядо.
  Ама те двама като го видели, се изплашили, пуснали балканчето на пътя и търтили да бягат кой на къде му видят очите. Дочо се прибрал у тях, а братовчед ми Владко се изплашил дядо да не го бие, прескочил тихомълком оградата без да го види баба, мушнал се в плевнята и се притулил зад една бала слама.
  Тика дядо хем балканче, хем украйна и се връща вкъщи.
  - Къде е Владко ма, Яно?
  - Ми той още не съй прибрал.
  Хм, казал си дядо и почнал да оглежда тук-таме из двора и салмите. По едно време влязъл в плевнята, отместил балата, и зад нея Владчето го гледа с ей таквиз ококорени и изплашени очи. Обърнал се дядо назад и извикал:
  - Яно, мари, ето го ма, намерих го, слагай му да яде.  -  Хайде, излизай оттука и отивай да ядеш. И друг път да не оставяш балканчето на пътя - рекъл кротко дядо на Владко.
  Това е историята. Такъв беше дядо. Никога не е удрял никого от нас – нито мен, нито братовчед ми Владко. Баща ми и чичо ми също много пъти са го подчертавали, че нямат спомен дядо да е удрял някого от тях. Ама и тях много ги е било страх от дядо, както и ние с Владчето много се страхувахме от него, че като се разлютеше много серт приказваше и викаше: “Сега като взема ей таз пръчка и ще видиш как ще те нашаря”. Но никога не вземаше пръчката. И никога не удряше.
  Такъв беше дядо.


Тагове:   дядо,   балканче,   украйна,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. lubara - Поздрави на един веселиновски почти ми съсед!
20.07.2009 12:00
Ex, Веско, ех детство, ех !
На мойто село-Черганово имахме, свяко ми и дядо ми , и "балканче" , и "украйна".
Мотопедчето не го карах, но колелотооооо, леле, мале.
Веднъж направих една обиколка около село, беше около шестдесет километра. По истинските пътища, що рев изреваха леля ми и баба ми, преди да се върна. Бях на около петнадесет.

Но ето ти едно стихотворение, това е първото нещо, което написах. През 1977 година. Там присъства "балканчето".

- Вечер на село --

Черни биволи бавно стъпват
покрай старческите седянки.
В очите им е застинало
първото есенно слънце.

Потни коне опъват гриви шии
над каменни корита.
Копитата им звънко чаткат
и карат селския асфалт да тръпне.

Мъже с цървули и ризи бели
шума от нови заводи донасят,
вдигат тежки ръце за поздрав
и за пчели и коситба говорят.

Стари жени пред залеза седнали
цветни прежди преплитат.
Младите булки беззъбо одумват
и към голокраките внучета гледат.

Момчетии с измити перчеми
яхнали гордо „ балканчета” бързи,
с прашния рейс се надбягват
и за своите градски момичета мислят.


77 Любомир Николов
цитирай
2. veselinvalev - lubara
20.07.2009 13:48
Хее, Любо, така ме развесели, брат. Много настроение ми създаде и атмосфера, и всичко. Но знаеш ли какво ми каза твоето първо стихотворение. Че си страхотен разказвач. Ето това ми каза първото ти стихотворение. Поздрави, друже!
цитирай
3. tili - ми нали и аз съм стихотворен разказвач
20.07.2009 15:05
понякога, може ли да сеdна на сянка тъй малко ;–)))
цитирай
4. mamas - Твоята история
20.07.2009 18:32
ми върна два детски спомена.
Единият с колелото на вуйчо (не знам, може и да е било Украйна). Най-големият ми братовчед беше ни натоварил останалите четирима да ни вози едновременно. И като се стоварихме пред съседската порта, трудно беше да се различи кой крак на кое тяло принадлежи...Ама като се зададе баба ми Яна(като твоята) с пръчката, бързичко си разпределихме и ръцете, и краката!
Балканчето на същия този братовчед (лека му пръст) се пробвах да го карам на поляната в село. Но като се изплаших да не вляза в една канавка и реших да спра, познай! Вместо спирачка - газ! И естествено, на каваци...Това ми беше първият и последен опит да карам мотор.
А истории с яздене на магаре...да не ти разправям...
цитирай
5. veselinvalev - tili
20.07.2009 20:45
Сядай, разказвачко стихотворна, ей тука на сянката. Всъщност аз докато се набутам насам-натам и бутна това-онова, то станало вечер и много-много май не ни трябва вече сянка, че то слънцето към заник отишло. Но да седнем, Лили, и да пием по една малка ракийка ямболска със една голяма салата шопска. Пък ако искаш виски - виски. С много лед и бадеми. Нали помниш "Уикеда" - "И от време на време - бадеми". Хайде да не ютобирам. Всъщност, защо не. Но ще вибокседмирам.
http://vbox7.com/play:d06d357b
цитирай
6. lubara - За мен -бяло вино, с бяла рибка, ако ...
20.07.2009 20:55
За мен -бяло вино, с бяла рибка, ако може !
цитирай
7. veselinvalev - mamas
20.07.2009 23:50
Хехе, Славче, най са ми любими историите за яздене на магаре. И най вече частта за падане от магарето. Малии, как боли като се падне от магаре. А имаше едно, което пък щеше да ме обезглави. То беше на другия ми дядо в Безмер. И имаше садистично-изградена тактика като се качиш на него да се засили към дувара, там където беше съвсем ниска стряхата на салмата. Хем ти реже главата в стряхата, хем ти чупи крака в дувара. Добре че си имах оня страхотен детски рефлекс да се навеждам бързо и да си вдигам светкавично крака и да скачам от магарето-садист.
цитирай
8. veselinvalev - lubara
20.07.2009 23:51
Е, Любо, разбира се, че може. Рибката с лимонче. Бялото вино охладено.
цитирай
9. sowhat - хубава история веско
21.07.2009 08:34
блазе му на кой такъв дядо, и моят лазар беше кротък и добър човек, лека им пръст, хубави внуци отчуваха
цитирай
10. veselinvalev - sowhat
21.07.2009 09:30
Човечните хора едно време бяха много повече, Соу. Човещина имаше. И лошо е имало, но с пъти-пъти по-малко от сега. А човещината беше със стотици пъти по-голяма. Много дълъг път ни предстои докато излезем от Мрака. Като общество говоря. Иначе индивидуално всеки сам решава пътя си и. И транспорта. И вътрешния си мир.
цитирай
11. mamas - Падане от магаре, думаш...
21.07.2009 16:17
Ходихме веднъж с този мой братовчед да пасем магаретата. На прибиране той се качи на магарицата, аз на малкото. И всеки носи в едната ръка синджир (доста дълъг, на единия край с метално колче за забиване в земята, на другия - букая).
По едно време моето магаре като се запъна, не ще и не ще да тръгне. Братовчед ми вика "Мушни го с кола" и аз слушам, будаличката...Че като хукна онова ми ти магаре! Хем бяга, хем къчове хвърля, докато ме стовари в средата на една огромна драка...Как я улучи, не бяха чак толкова начесто драките, че да няма друго свободно място!
После вуйна цял ден ми вади трънчета, да не казвам чак откъде, а вечерта братовчед ми изяде боя задето и мен ме е водил в къра...

Такива ми ти истории...магарешки...

Хайде сипи и на мен от охладеното бяло вино, че е жега...може и без мезе...
цитирай
12. veselinvalev - mamas
21.07.2009 16:59
Ех, как хубаво си хуртуваме магарешки истории на бяло винце и под сянка. Пък мезе винаги се намира. Те и нас понякога за мезе ни вземат. А пък комарите и по-често от "понякога". Но в този живот си има и комари. Тъй е, като иска човек да е на тефирич.
Хайде наздраве! Че да постреснем малко комарите.
цитирай
13. tili - Седя си аз на двора
21.07.2009 22:48
под звездите и слушам сладките приказки . Може и да се включа по някое време, но сега ми е хубаво и на ми се говори. Не разваляйте седянката, моля ви, че то само с купони не се живее ;-)))
цитирай
14. diletant - Друже, много се развам, че подхвана ...
22.07.2009 11:04
Друже, много се развам, че подхвана "маторната тема" - толкова чар, носталгии и емоции има в нея... Нямат свършек. Всъщност тук си я обогатил и с "историята на колелото", коментарите са "накичили" и със "спомени за магарето"... Голяма раздумка е това, голяма...

Извика и моите детски спомени. Сакралният предмет на всяко момче в махалата - колелото. Та какъв мъж е малкият юнак без колело - не може да участва в междумахленските колоездачни състезания; в демонстрирането на майсторлък върху импровизиранте писти със скокове по купчините пясък и чакъл край строежите...

Колелото, по-малкият брат на "матора", беше знак не само за "социален статус". Получаването на първото "голямо колело" си беше истински "инициационен ритуал", встъпване в територията на мъжете. Нали затова "ъпдейтвахме" колелетата си с твърд картон, закрепен със щипки за пране към вилките - за да вдигат повече шум - като "маторите"... Като митичната "Панония" на съседа бай Илия, която палеше след половинчасови мъки, но когато запалеше огласяше и съседната махала с гръмовния си трясък още в 5 часа сутринта. Като червената "Ява" на чичо ми, с която ме водеше за риба. Като великото балканче на най-големия зевзек от рода на майка ми. Който, на традиционните за безвремието на соца родови сбирки, след като дозираше настроението си в блаженство разказваше историите за похожденията си, естествено с неизменното балкаче. Те винаги завършваха почти по един и същ начин: "Банданак, балканчето ми е голяма работа, може да го бутам 5 километра, но пеш никога не вървя..."
цитирай
15. veselinvalev - diletant
22.07.2009 11:33
"Баджанак, балканчето ми е голяма работа, може да го бутам 5 километра, но пеш никога не вървя..."
Друже това е просто велико. Илюстрация на оня хумор, на онази самоирония, внушаваща и достойнство и чест, и непримиримост, и дълбоката философия на езика, която бългъринът носи в себе си. Та кой от афоризмите на Оскар Уайлд или пък на Бърнард Шоу може да се мери с това. Разказ и афоризъм, и виц, и велика самоирония и бабаитлък ако щеш в едно. Само селският българин може да го измисли това. Може ли английски или какъвто и да е афоризъм да започне с думата "баджанак". Че българският нямало да бъде космическият език. Ами космическият ще е, какъв да е друг. Че българинът си говори на битово ниво с афоризми, разкази и вицове в едно.
Ех, "Балкан" ти роден наш.
цитирай
16. palisandar - В сянката на орех половината с...
22.07.2009 11:52
В сянката на орех
половината свят.
Подпрян с
отпочиващи
велосипеди.
цитирай
17. veselinvalev - palisandar
22.07.2009 11:57
Отново затвърждаваш, palisandar, притежанието, погледа, и виждането на третото си око. Досами нашата порта е, може би най-големият орех във Веселиново.
А хайкуто ти е велико и релефно . Като орехова сянка. Ян и Ин. Нарисувани с думи. Май и това си заслужава страхотен анализ. Дано да има кой да го направи.
цитирай
18. diletant - Този човек, приятелю, беше кълбо от ...
22.07.2009 12:08
Този човек, приятелю, беше кълбо от фабули, преливащи в доминантите на настроението: Черно море и Спартак, Левски и ЦСКА; Съветското оръжие, лични преживявание, свързани с "тънката част" (и с балканчето естествено); ефимистично разказани вицове заради децата...

Тези сбирки наистина бяха апотеоз на словото, впечатляваща среща на толкова многогласия, на такива речеви модуси, които ни караха да забравяме детските игри и да слушаме..., да слушаме словото на мъжете. Това разтваряне в импулсивните им сюжети е един от най-милите ми спомени...
цитирай
19. veselinvalev - diletant
22.07.2009 12:12
Друже, продължи, моля те, разказа, невероятен е този герой. Обезсмърти го. Българинът не трябва да умре. Не трябва тук да се разположи английскят хумор. Добре дошъл, но да стои кротко и да си пие уискито. И да слуша истинското слово. Покажи словото, друже. Ти можеш.
цитирай
20. veselinvalev - До всички мои възрасни приятели тук
22.07.2009 12:23
Мили мои възрастни приятели, наскоро ще ви задам най-официално темата
"Каква е семантичната разликата между афористичните варианти на
"Боли ма мене оная работа, че на ходжата кучето не душело."
и
"Боли ма мене хуя, че на ходжата кучето не душело."
Но не бързайте да отговаряте тук. Чакайте официалният ден и час за контролното упражнение. Гответе се най-сериозно. Ограничения в жанра и формата на текста ви няма да има. Ще поставям оценки с коментар. Няма да мога да пиша с червено, но все пак не забравяйте, че съм бил даскал. Макар само една година. Учебна. Да живее трудовия стаж!
цитирай
21. diletant - Те ти, булка, Спасовден! Когато се ...
22.07.2009 13:02
Те ти, булка, Спасовден! Когато се задава контролно се упоменава кога ще бъде и препоръчителна библиография за подготовка :):):)
цитирай
22. veselinvalev - До diletant
22.07.2009 13:10
Тъй като формата може да бъде и есеистична и поетична и всякаква, дори афористична, библиография не е необходима. Ще оценявам общата литературна култура, способността за анализ, интерпретация и структуриране на текст по зададена тема. Така че, не приемам неуместни забележки.
цитирай
23. boristodorov56 - И аз имам една добре запазена и поддържана трофейна Украйна -
22.07.2009 13:16
останала ми от времето на Студената война.
Само дето нямам време да я камам.

А дядовците ... останаха като опори за душевните ни нивелации.
цитирай
24. diletant - Виновно снеждам глава заради не...
22.07.2009 13:23
Виновно свеждам глава заради неуместното питане. Авторитарен даскал!
цитирай
25. tili - Докато си подготвяте рефератите,
22.07.2009 13:39
аз да попитам - Помни ли някой "Вятките" - руския отговор на "Веспа". И кой е ходил да морето с "Вятка"? Аз - отзад, разбира се, но си беше приключение. Почти като на стоп, защото част от пътя изминахме с един камион - скутера - в каросерията.
цитирай
26. lubara - Поздрави, от вихъра на Вятковия спомен.
22.07.2009 14:31
Целиш в десятката, девойко tili !
Жена ми, когато е била дете, е пътувала със майка си и баща си с Вятката от Търново до морето. Защото дядото, да го прости Господ, бил измайсторил сам кош. Вятка с кош, друга такава машинария надали е имало в радиус от 1000 километра. Аз , когато се оженихме, също бях превозван с Вятката насам-натам. Че и веднъж се опитах да я карам-не беше толкова лесно.
Така, че виж ти, още нещо ни сближава, освен "Крум Попов" - Вятката на дядо Данчо.
цитирай
27. veselinvalev - Лили
22.07.2009 14:44
Аз вятка не съм карал, само балканче. В двора на село имаше две. Едното на дядо ми. Другото на чичо ми - то пък беше служебно, но го спуквахме от газ и него с братовчед ми Владко. Ама той по-късно започна, защото аз бях по-голям. А, и една ява, на един мой приятел. И емзе - пак негово. На свако ижа и на вуйчо сковровеца. Хм, те много марки станаха. А, и на един мой колега БМВ-то. То пък беше от 1936-та година. От времето на Хитлер. Нямаше амортисьори и вместо верига имаше кардан. И работеше като швейцарски часовник. Пардон, като германски мотор. Това се случи, когато работех във "Вакуумна техника" - Ямбол през 1982 г, където тогава бях шлосер и фрезист - преди да отида да уча - най-напред една учебна година рабфак във великотърновския университет, а след това "българска филология" в Шумен. Докато накрая не се превърнах в един "необразован простак" и да забравя какво още съм карал. Ха, та оня ден карах пиаджото на седемнадесетгодишния син на моя приятел Добромир (Дочо).
"На да ми пробваш, пиаджото, чичо Весо." - ми вика Ванко, сина на моя приятел Дочо. И го пробвах. Баща му беше карал на дядо ми балканчето, и на него дължим тази история, а на мен се падна честа на стари години да покарам на сина му пиаджото. Каква въртележка е живота, Лили. И щастие, понякога.
А пък като съвсем малък пробвах на баща си симсончето. Той като разбра това, веднага го продаде симсончето. Май съм бил в първи клас. Познаваше си ме човека, що за стока бях и какви бели можеше да има с мен, първокласникът-мотопедист.
Обаче, Лили, вятка не съм пробвал.
Подсети ме някой път да ти напиша разказ за рабфака.
цитирай
28. mamas - Хубава раздумка...
22.07.2009 19:08
Пейчица под ореха сковал ли си? Че трудничко се свиват коленете вече...
цитирай
29. tili - Аз пък да върна Благолаж, т.е. Любо
23.07.2009 00:31
пак в Лозенец. Ул.Криволак, пряка на нашата беше наистина крива през моето детство. Имаше една чупка - 2-3 къщи под прав ъгъл. И беше голямо геройство да караш колело точно там, защото със засилване трябваше майсторски да преодолееш завоя и да се измъкнеш невредим. Аз, не помня защо, един път карах едно голямо мъжко колело , беше ми голямо и го карах права - не ми стигаха краката за височината на седалката. Засилих се юнашки и - точно на критичния завой на пътя ми - току що паднал камък от оградата. Наляво, надясно и с пълна скорост се забих в една стена, паднах и- остави ожулени колене и лакти, но и здраво си натъртих опашката. Засилвахме се от "Крум Попов" към "Милин камък" По-късно като бяхме вече гаджета с мъжа ми се оказа, че това е била оградата на фамилната им къща. След това изправиха завоя на "Криволак", при което са им взели половината място. отмъщение за моите детски страдания, предполагам.
цитирай
30. lubara - tili
23.07.2009 07:33
Хей , Тили, за какво говориш. Аз съм живял на Криволак, преди да живея на Крум Попов. Но близко до пл. Йорданка Николова.
Имам един белег на челото от колело на каруца. Едно момче го настъпи от едната страна, то се надигна и ме фрасна по челото, кръв, рев.
Иначе Криволак си беше една идилия.
цитирай
31. tili - Ама си е хубаво при Веско,
23.07.2009 11:10
а, Любо! Просторно някак и колело да си покараш и спомените си вървят. Дано да не ни... - не, не вярвам ;-))) Добро утро, дал Бог добро на селянина от Веселиново !!!
цитирай
32. mamas - Веселин от Веселиново!
23.07.2009 15:16
Как няма да е хубаво и весело! То си е предначертано и от човека, и от мястото!
А и компанията си я бива!
цитирай
33. veselinvalev - tili
23.07.2009 17:18
Лили!? Палавнице?! Какво е това "Дано да не ни... - не, не вярвам ;-)))". Баш ми е драго като ми кажат "Веселин - селянина от Веселиново. "
Такова хубаво чувство ми идва все едно си ловя риба, леко нагазил в топлата Тунджа. И едно малко рибе си играе закачливо с кутрето ми.
цитирай
34. lubara - Поздрави на седянката, под Весковия орех приютила се на сянката !
23.07.2009 17:24
Отивам на Ботееееев ! Ще бера мащерка и жълт кантарион. И вечерта в заслон Ботев ще пия бира с още девет туристически приятели ! Възраст, малко над тридесет! Да не съм луд да ходя с такива дъртаци като мен !
Веско, завършвай обекта и да тръгваме из Стара планина. И ти си по-млад от мен, така че - ставаш !
цитирай
35. tili - Аз не ставам - затова,
23.07.2009 20:18
ще си чакам пратката наесен с малко ароматни чайчета, made in lubara, та да си грея стааарите кокали край огнището и да си попийвам сладко, сладко ;-))) И к'во ще го влачиш Веско по балканите като Бакаджика му е под носа. Ако иска - може всяка сутрин да го взима на куц крак, както е заякнал от тия строежи! Веско, и на мен баш ми беше драго като казвах, че съм селянка от Симеоново и ако знаеш сега как това ми липсва... Щастливец си ти!!!
цитирай
36. lubara - Да ги нямаме тия !
23.07.2009 20:26
Не приемаме оправдания, дамите нямат възраст, девойко tili ! Царевец и Бакаджика са едно, а Централния Балкан си е съвсем друго нещо !!!
цитирай
37. tili - Аз не казвам, че
24.07.2009 15:15
съм стара, а само - мързелива ;-))) Иначе и Веско ще ти каже дали е вадил стара кротушка от Тунджа. Жена и риба - възраст нямат. Особено ние от Корубаглар, Любо! Приятен клайминг, бро!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: veselinvalev
Категория: Изкуство
Прочетен: 2072359
Постинги: 245
Коментари: 4521
Гласове: 15189
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031