Това е картината "Химера" ("Chimera") на художника Величко Николов.



А това долу е корицата на едно печатано на хартия списание:



Разрешение за използването на картината "Химера" от автора й - художника Величко Николов - никога не е било искано от създателите на списанието. Величко Николов дори не е чувал за това списание, нито пък познава някой от създателите му.
Въпросът ми е прост:
Това ли е "свободата"?

свободията. За съжаление много предпочитана у нас. Не знам как е по света, но тук все се оправдаваме с "Какво толкова?" Даже и да убием човек.

И аз мисля точно като вас. И дори си мисля, че точно заради това "Е, какво пък толкова е станало?" България я напуснаха близо два милиона човека.
Иначе можеш да им чуеш бомбастиките за "гражданското общество" и другите лмцемерни бръщолевения, ама накрая все ще кажат: "Е, какво пък толкова станало, "тафили" малко, голяма работа, нали никой не ги е осъдил?".

дори и да орезили някой дизайн, нечия картина, както в случeя, Авторът на оригинала, трябва да знае. Егати, ше ме прощаваш е ''свободата'' .

p.s. а да не говорим, че има права, който за България се изплащат в синволични суми, но все пак са си ПРАВА !

А сега де?
Нещо много тихо стана!

А бе, "правА". "Тафене" му е майката, "тафене".
(В действителност така да ми е гадна тази дума "тафене", ама нейсе. цитат, какво да го правиш.)
А и кой в България ще тръгне да си търси правата. Пък и да тръгне да ги търси, къде ще ги намери? Най-много да се отзове там где зимуват раците... Свобода...

Да, тихо е.
"На Шипке всё спокойно."

и е така и не е , относно кой ще си търси правата, щото съм толкова в тази галимация , че няма накъде. Обаче гнюсничко е да не попитат художника. От опит знам, че понякога, авторите се съгласяват безвъзмездно, ако ги е притеснявал факта, че ше трябва да кешнат някой лев за корицата допълнително.

В случая не е само "гнусничко", но и "нагло", защото преди това ги предупредих, още ранната есен беше, казах им, че така не може, че така не само не е уважително, но този тип "тафене" е и унизителен за автора. Все едно му казваш, а бе какъв си ти, автор смотан, гледай си работата и толкоз, защото каквото и да направиш ти, то вече е наше и ние с него можем да си правим каквото искаме и каквото намерим за добре. Добре за себе си. Ние сме силните. Защото ние сме с властта. Ние сме с парите. Ето това е наглостта. "Наглите" не са само в отвличанията на хора. Те са и в отвличанията на изкуство, което всъщност за тях не е изкуство, за тях е предмет за използване. Да си направим предмета "списание" по-хубав с "тафено", защото така искаме ние. Целта оправдава средствата. Това е не само подтекста на наглоста. Това е всъщност мисленето и. Това е същността на мисленето и. Независимо дали влачи хора или произведения на изкуството. Наглостта си е просто наглост. Но си слага име "свобода" - за да има обществено приемлив вид. Или пък обществено приемлив фасон. Даже с него дава интервюта и журналистките се избиват да интервюират фасона. Ама Величко Николов журналистките не го питат за нищо. Защото той за тях е непознат. Няма фасон за тях. Величко Николов всъщност има ум и огромен талант. Но наглия фасон е важен, а не Величко. Защото наглия фасон знае да "тафи", а не Величко. Величко знае да твори. Той знае да прави. А не да краде. Фасона не може да прави, но затова пък може да краде, а България е направо рай занего, защото тук може да краде абсолютно безнаказано. Само трябва да си плаща на по-големите от него крадци. Това е механизма ни тук - в България. Иначе аз другите думи ги знам - "свобода" и "гражданско общество". Дрън-дрън.

авторски права на автора ! Ако трябва да се съберат пари от получилите списанието !
Знам такива случаи на използване превод от санскрит и авторката като ги попита , те си платиха!

Те даже не са го уведомили - ти пари. Откъде ти хрумна. Те нали ще кажат, ами то ние това списание не го продаваме, ние го подаряваме. Откъде пък да вземем пари. А аз не говоря за пари въобще. Тук става въпрос за най-елементарни човешки неща. Възпитания човек като види свободно място на пейка пита този който е седнал там преди него: "Може ли да седна и аз, свободно ли е?" Хем пейката не е на предния седнал. Тя си е общинска пейката, на парка. Но възпитания човек пита, защото пък другия може да има нужда да седи съвсем сам, такова да бъде желанието на този, който е седнал пръв. А тук картината си е на човека, той е автор. И никой не го пита "Може ли, или не може?". Тук всъщност става дума за най-елементарно възпитание. Не за пари. Ами, ако той човека им каже - "Не искам никакви пари, просто не искам моята картина да е на корицата ви, това ми е принципно желание, защото, примерно, имам концептуални различия със съдържанието.". Какво правим тогава?

мои текстове съм намирал случйно из нета. Разкази, стихове, какво ли не.
За много малко от тях съм бил питан, съгласявал съм се, не съм искал пари, не че и някой е щял да ми даде.
Свобода, какво да се прави.
:)

Авторът ще е възнаграден! А друг път да питат автора дали е съгласен!

А, стига, бе! Ма това на Качака списанието ли - там за блогбеге-то?

и тя научи , композиторът й изплати , защото реално правата на песента ги държи Българско радио. Изобщо в БГ много неща са объркани! Ние поне помежду си трябва да сми почтени , за да дадем пример!

И аз намирам мои неща, литературни анализи, които даже за да си ги прочета, трябва да пратя доста скъп sms. Никой и мен не ме е питал, нито пък ми е плащал. Ама работа ли ми е да се разправям. Махам с ръка и толкоз. Не ми трябва да пращам есемеси за да си ги чета моите неща. Аз си ги имам и си ги знам, ама някой се е изтарикатил и печели от моя труд. Е, да съм се изтарикатил и аз. Това е логиката. Ама ако има закони които да защитават авторски права и да се прилагат реално тези закони, оня който ги е качил в интернет за пари доста трябва да му се стъжни и не само той, ами никой друг да не си помисли, че може да прави така, но... Но.

Той най-добре знае какво му трябва!

да стане трибуна!
Тогава молко хора ще го правят!

ай не се прави на ухапана е.
:)

Гнусна ми е тази
свобода !
Гнусна и противна !
Унижени без вина ,
в името на дребната
пара !
Гнусна ми е тази
свобода
и тайфата
кичеща се с нея !
Подигравката и незачитането на твореца го изпитах лично от ,,свободните ,, провъзгласили се месии в блога . Отвратена съм !
С уважение към обикновеният творец и зачитането на творчеството му !

Лидис

Да си призная, не разбирам от чие име заявяваш тези неща, а даже и към кого е обръщението ти. И кои са тези, които трябва да "питат"? Аз нямам това списание. Видях една снимка в интернет, от която разбрах, че то е реалност именно с тази корица. Това е.

Извинявай, не мога да ти отговоря много компетентно на този въпрос. Не знам кой всъщност е собственика. Ако има някой, който знае, нека да каже.

Що, бе, Янчи? като говореха за списанието на блогбеге-то и гледах разни постове, в тях се мъдреше тая картинка? Или само така ми се струва? Нещо имаш предвид ли? Кажи да си знам, всеки греши....
;)

Прави го Ка4ак ! Защо не са питали автора на корицата , не знам!
Аз пиша , защото съм съгласна да си платя тази част от списанието!
Надявам се и други да го прочетат и да дадат мнение.
Всеки за себе си , как вижда нещата!

Ами попитайте го. Ама кои сте "вие", които искате да попитате автора, не разбирам. От чие име говорите. Не ми е ясно.

безгрешни хора, Дорчеее, няма.

А вие автор ли сте в това списание, ако може да попитам и ако не звучи неприлично въпроса ми?

много добре си задал въпроса.

не съм наясно със законите за авторски права (и изобщо дали ги има и колко защитават авторите), но има едни други закони, вътре в нас, които изграждаме и 'пишем' ние, които ни правят човеци и различават от някои животни (защото има животни с интелект) и според тези закони етично и нормално е да се пита, когато вземаш нещо от някого, иначе е кражба.
вече 12 години се възхищавам и съм благодарна на интернет, т.е. Бил Гейтс, но така прояви от този род станаха още по-чести и лесни.
някъде споменато ли е, че картината е на Величко Николов. до колкото знам се пише: корица, снимка...еди кой си. поне това направено ли е?
дали тази свобода те прави да спиш по-добре нощем?

Кажи, де? Да не иде реч за оня там, дето беше копирал в блога си сякакви чужди текстове, без да посочва източника си - Иван някакъв си беше там?
М?
:)

Нито на идеята! И мнителността ме дразни!
Ти даваш един казус , аз давам начин за разрешението му!
Защото не е достатъчно само да кажем че царят е гол!
Трябва да се намира решение на проблема!
Щом има нарушаване на авторски права , трябва да се плати.
Дали инициаторите на списанието мислят така , аз не знам!
Говоря само за себе си.
Влъхвите не ги познавам и малко ме интересуват!

Аз отговарям само на добронамерени хора , а не на заядливци!

Честно. Пак не разбрах какво предлагаш. Предлагаш ми да облека царя, или да си затворя очите, че е гол. Не ми стана ясно. Наистина.

Правотата ти до известна степен се обезмисля от
трърде личното ти заяждане с качака.
Специално каква е щетата на автора?
Мисля си, че никой не е чувал за него дори тук, дори след толкоз приказки, които ти изля!

Знам, че оправданието и паравана зад който се криеш ще го разпънеш отново, но е глупаво.

Много...

Жалко.

ка4ак , комфи и да решат какво да правят!
Аз ти казвам правната страна!
Трябва да се срещнат с автора да определят някаква сума и да му платят.
А парите ще съберат от тези, които имаме списанието.
Така ще се изправи една несправедливост.
Защото не може да се върви напред , ако няма ясни правила.
Какво ще правим оттук нататък!
На теб не ти е ясно какво имам в предвид , защото не си чел моите постове!
там аз искам да сме гражданско общество , което спазва законите!
Да започнем оттук и сега и да не се допускат в бъдещи такива пропуски!
По-рано Ковачев се оплака ,че му крадат разказите!
Ако той поиска , ние всички ще го защитим , като пишем на една определена личност коментари и й кажем , че така не може ,
че в нашето общество трябва да се спазват правилата!
И когато ползваш труда на някого , трябва да го питаш и да обявяваш , кой е авторът!
За това ще си следим ние блогерите!

Благодаря Ви. "Заядливец" е хубава дума. Аз я харесвам. Не съм Ви обидил по никакъв начин. (Ще Ви говоря на Вие, ако нямате нищо против). Не съм Ви слагал никакви епитети. Задал съм въпроси само. А попитах, дали сте участвала като автор в списанието, защото заговорихте за права и за заплащане дори, та, ако бяхте ми казали, че сте автор, щах да ви питам, дали с ваше знание сте станали автор, и евентуално дали пък не са ви заплатили и хонорар. Това е. Нищо обидно. Съвсем нормални въпроси. Но както решите. "Заядливец" - заядливец. Съгласявам се. Харесвам си я думата. Благодаря Ви. За мен тя е комплимент.

Уважаеми, анонимен 32, никъде до тук не съм споменал нечие име, освен на автора на картината Величко Николов. Имаше едни хора през месец септември, които искаха да използват тази картина, без да питат автора дали е съгласен с това. Тогава им казах, че така не бива. Че това е произвол и неуважение към автора. Но аз тук не съм споменал никакво име. И с никого не се заяждам. Поставил съм принципен въпрос. И съм коментирал принципно. Посочил съм факти. И съм изказал мнение по тези факти. Това е мое право. Твърдят даже, че е записано в конституцията ни. Аз не съм я чел. За американската знам, че има такава поправка. Та до тук не съм споменал нито едно име, и нямам никакво намерение. Защото не знам, кой наистина стои зад издаването на това списание. Просто съм си написал мнението си за това, което знам.

"Свобода" и "гражданско общество" са хубави думи. Те бяха лелеяна тема и преди това да се случи. Но то се случи. Въпреки моите настоявания да не се случва. Едно време също имаше лозунги. "Мир, труд, социализъм", например, но Студената война си течеше, трудът и той си течеше, социализмът и той се оттече. Всички се стремяхме да станем всестранно развити личности. И се развихме. Два милиона се развиха до толкова, че надхвърлиха границите на България и си останаха зад граница.
И както разбирам от думите Ви, чакате някого, а и сте четящ и пишеш човек, та докато го чакате, ако искате можем да си поговорим за "В очакване на Годо" от Самуел Бекет. Обичате ли абсурдния театър?

Благодаря Ви Лидис за споделеното от Вас. Изразявам съчувствието си за неспреведливостите, които сте понесли.

Благодаря ти, elpidaa. И моя акцент е върху законите и правилата вътре в нас. И проблемът на съвременното ни българско общество е именно в това, че хора които в себе си нямат моралните закони, всъщност отиват да изграждат държавните закони според които трябва да се управлява обществото ни. И хора, които в името на егоистична цел, да стане само и само на тяхното желание са готови да прегазят всичко. И всъщност тези хора държат парите и управлението на България. И цялата ни интелигенция и псевдоинтелигенция е готова да им слугинари до гроб срещу съвсем дребни подаръчета даже - едно обядче, или пък едно стихотворенийце в едно списанийце. Затова всъщност в България няма интелигенция. Няма. Творци има. Но интелигенция няма. Има само слуги. И отделни затворени в собствения си изолиран свят истински творци. Тези които се опитват да правят някакви "творчески" сдружения, еснафлъци, са всъщност най-обикновени търгаши. Какво да правиш - монетарен модел на обществото. Интереса клати феса. И парите определят морала. За парите - всички са слуги. И затова парите се отнасят към творците като към слуги, и като към роби. Ако може да е и хептен без пари - най добре. "Искаш - не искаш, сакаш - не сакаш, пениш се - не пениш, ке те ям." - това е логиката на мислене, на тези които имат достъп до парите, и които държат парите. "Свобода", "демокрация", "свободни поети", "гражданско общество" са фалшиви измислици на парите. Фалшив етикет, маска на действителността. Която в същността си е робство. Зависимост.
Благодаря ти, Елпи, за споделеното от теб.

Не знам дали ще го дочакам!

на една наивница
http://panazea.blog.bg/video/2010/02/02/otricatelen-podbor.485091
http://panazea.blog.bg/video/2010/02/02/sveti-kiprian.484916

Когато от блог.бг заявиха, че могат да използват (новите правила) публикувани тук материлаи по свое усмотрение, се надигна горяма съпортива (и с право).
Трябва така да се гледа на нещата във всички случаи.

Хубаво е, Панацея, че искате да излекувате всички хора, само че твърдите, че сте инженер. А когато инженерите започнат да ни лекуват вместо лекарите, тежко ни горко тогава на нас болните.
А хубаво е, докато чакаме Годо, да можем и да го анализираме. Но инженерните науки за това няма как да ни помогнат, мисля.
Кажете нещо инженерно, което да е във вашата област, за да ни е интересно, може ли.
Защото доста хапчета раздадохте тук, но май нито едно от тях не може да свърши работа върху болните ни глави.

изкрещяно заглавие, търсене на интрига и под потингът рекламно каренце от гугълчо. На печелившите Шарани, които ще пишат в този постинг -Честито, нека си мислят, че се борят за справедливост. На Автора, дваж по Честито..."Доблестно" се бори за справедливост, опитвайки се да извлече дивиденти от това...
Поредния капан за наивници...

Благодаря ти, Слави, този път мисля да следвам принципността до край. И да не се отклонявам от нея. Ако видиш и най-леко отклонение, моля те свирни ми веднага, ще съм ти страшно благодарен и задължен.
Поздрав!

Благодаря за комплиментите, както се казва, драги анонимен 43. Реалностите на блога и гугала са си реалности, ваше право е да ги тълкувате. Цало лято в Тунджа се опитвах да уловя поне един шаран и не успях. Абе некадърен риболовец съм си, да си призная. Ама говорят, че се появили тъдява и едни "токаджии" - пускат ток във водата, рибата изплува и те я обират като окапали по земята круши. Та затова и шарана значително намалял. А пък два милиона от българските шарани по този повод напуснаха България и живеят в във водни басейни извън родината си. Ама това навярно е някаква интрига, не може да е истина. Какво ще кажете?

http://ka4ak.blog.bg/politika/2009/08/01/eksperiment-samo-teksta-si-e-moi-stava-li-za-neshto-tova.373008

......
116. ka4ak - veselinvalev -Весо,благодаря ти,дано и ти да си вникнал,защо е "Книга"а не стихосбирка!
04.08.2009 09:28
И защо са " Свободни поети" и защо е тази корица с птичето ято устремено към висините!!!Не случайно и поезията е FREE и винаги съм я оприличавал със свободата!
Това че бях допуснат в изумрудения Храм и мен ме кефи!!!
А аз съм си ухилен и се радвам,че сме заедно!!!
.....
118. ka4ak - veselinvalev -Весо,аз съм си оптимист и виждам,че все пак има разрушаване на една рамка,което си е направо супер!
04.08.2009 11:12
Благодаря ти за адреса,тамън ще може и от там да тафна нещо!!!А за крастата,може понякога и да е полезна,другарю Вълев!!!:)))

Здравейте, господин Качаклиев. Поласкан съм от вниманието, което сте отделили на моя блог и конкрнетно на този мой пост. И за да подкрепя Вашето мнение за моите изключително слаби интелектулни способности, особено в областта на четенето, писането и анализирането на артефакти, ще Ви кажа, че не можах да разбера с какво тези горни Ваши цитати могат да ми помогнат на мен, а и на четящите тук, в разясняването на моя въпрос относно "свободата", предизвикан от съпоставката на една картина с корицата на едно списание и фактът, че създателите на това списание не са счели за нужно да попитат автора на картината, може ли или не може тя да бъде използвана за корица на посоченото списание. Ако има да кажете нещо, което може да ни ориентира в някаква разбираема посока, моля заповядайте пак.
С уважение: Веселин Вълев.

И тъй като сме в нета,показвам какво съм разчел в картината на Величко Николов,която услужливо ми предостави като коментар в същия пост!

Съжалявам, господин Качаклиев, че трябва да Ви го кажа, но постът за който говорите (само един, прочее, през месец септември) не го изтрих аз, а модераторите на блог.бг. Не зная защо. Аз научих за това два или три дни по късно. Каза ми го mamas. По телефона. Аз дори да исках да го изтрия (нещо, което не бих направил никога), не можех, защото точно тези дни нямах интернет и бях зает с майстори по къщата си на село. Това са фактите. Но и след като Ви ги разясних, за да бъдете наясно, не виждам, с какво могат да ни помогнат за разрешаването на въпроса, който аз съм поставил. Въпроса за "свободата". А това, че съм ви посочил линк към някаква творба в интернет, защитавайки някаква своя позиция, по каква логика ще бъде повод създателите на някакво списание да я използват за корицата му без разрешение на автора. Аз такива съвети и препоръки не съм давал никому. Това, господин Качаклиев, е все едно ако съм ви пратил линк към снимка в интернет на кулите близнаци в Ню Йорк няколко дни преди 11 септември, да ме обвините, че аз съм подтикнал някави хора да извършат атентат със самолети в тези кули. Това не е сериозно. Детинско ми се струва някак си подобно обвинение (или оправдание), господин Качаклиев, ще ме простите за сравнението.

http://ka4ak.blog.bg/politika/2009/10/03/priiateli-dokato-biah-na-sprial-chasovnik-i-razgrad-stana-qu.408566
Даже,ако не знаеш,тъй като не ставаше за печат,беше подготвена Епитафия на Гарудис за корица,тъй като беше най близо до посланието на Химера!Тогава търсех контакт с Величко Николов,но успяха да решът проблема и бях много доволен!За кулите също съм се изказал,за въпросът който повдигаш,също!Просто видях че си сложил картината и Списанието и смятам,че съм отговорен за кориците,се появих!:)))

Сега може след това, което щи драсна тук, спокойно да ми нариташ гъдулката, но признавам ти хич няма да си го сложа на сърце. :))
Съжалявам, нямам време да чета коментарите, но по повод двете страни, които засягаш и '' свободата'' или по скоро свободията. Първо, в България вече има достатъчно организации, които да защитават праваАта, на така наречените свободни професии, в това число и творческите[изкл. сценографите, те са най ощетени].Отделен е въпроса, че болшенството хора, свързани с подобен род дейности, не са запознати с факта, че ИМА кой да се погрижи, труда им да е уважен подобаващо и защитен с авторско право, а дори и с издателско. И това не е плод на дезинформираност, а чисто и просто безхаберие и немърливост, тъй като в по голямата си част, така наречената инТЕЛЕгенция, се занимава предимно с това колко е недоразбрана, отколкото с личните си законови права. Многословно ще се получи от къде го знам, ма бая годни все около тоя творческия вилает се навъртам, да не кажа нямам отървия от него, та поназнайвам тва’онова.
Виж наистина що се отнася до морала, да, Елпи е абсолютно права[тури му ударението където ти е згода] :)))

Лека нощ

"Свобода или смърт"!

А познайте..какво е свобода ;-)

с бай ти Ганя! Два месеца се разправях и обяснявах за автоски права или поне съгласие! Това е резултатът !!!

- Не, това не е Свободата.

Това си е чиста слободия* и безхаберие към труда на другите.
Няма какво да го сучим и въртим, намеренията не оправдават действията. Още повече, че много добре си спомням постингът ти, изтрит от модераторите, за разлика от мнозина коментирали тук.
Помня и изненадващо добронамереният ти тон, тон който на мен в подобни ситуации не ми е присъщ.
Няма какво да се лъжем - случилото се не е редно.
И наместо да се носи от хиляда дола вода в опит да се оправдае една неправда, по-простичко бе да се каже истината, а тя е, че така един Свободен човек би направил, защото свободата на първо място е Отговорност.
Останалото си е слободия и безхаберие към правата на останалите.

* Слободия = разпуснатост, разпасаност, необузданост, безчинство, разхайтеност, разгащеност, разюзданост

Не мисля, че е "свобода" - за хора, за които думичката "свобода" не изключва морала...

За останалите неща, писани из коментарите доста неща съм писала и сега не бих искала да ги повтарям.

Единствено ще кажа, че колкото и добра да беше идеята (която започна от "Книгата") не приемам и до сега начина, по който се осъществи и представи всичко. И нямам предвид труда на хората, стоящи зад двете издания и авторите, включени в тях (всички те заслужават уважение!).

ПП. Изтрития постинг съм запазила с почти всички коментари - беше полезно за четене!

Не че ще престанете да се дърлите като кучета, но все пак и за обща култура искам да ви светна за нещо, което се знае от много хора, ала не и от тук коментиращите. И това нещо се нарича ОБЩЕСТВЕНО ДОСТОЯНИЕ.
Ето какво пише в Уикипедия за него:

"Когато дадено произведение е обществено достояние, всеки може да го ползва, променя и разпространява както намери за добре, без да иска разрешение от авторите и без да нарушава техните права."

Всички произведения, публикувани в Интернет, са обществено достояние и казаното по-горе в пълна степен важи за тях.
Толкова!

ти уби всичко деЦко в мен.

Янчев, радвай се, че най-сетне порасна!

но, разбира се, не си прав.
По твоята логика, мога да сваля "Аватар" от замунда, да го размножавам и да шиткам на пазара, без изобщо да говоря с Джимбо. Дори без да го уведомявам по какъвто и да е начин.

"Творческите произведения са обществено достояние, когато не съществуват закони, установяващи авторски права или когато за някои видове произведения тези права изрично са изключени от закона."

"...Повечето патенти и авторски права имат определен срок, след който произведението става обществено достояние.

Ако авторът на материала е починал преди повече от 70 години....."

Няма да цитирам и Закона за авторското право, защото по-скоро се намесвам не толкова заради законовата, а заради моралната и човешка страна на въпроса.

Йоргича най-вероятно е някой от тукашните "най-четени и велики", които от нищо-не-правене са изтрещяли и се чудят к'ва глупост да измислят.
:))))

Не знам кой е, но нали съм си "шаран" се хванах да отговоря накратко на коментара му ;):))) Добре, че нямам много време, за да отговарям "надълго и нашироко" :)))

Как така по моята логика, Янчев? Не ти ли стана ясно, че цитирам Уикипедия?!
Като сваляш "Аватар" от замундата, авторите питаш ли ги дали са съгласни? И понеже не ги питаш, нищо не ти пречи да разпространяваш филма, като го изпратиш на когото си искаш.
Смятах те за по-умен, Янчев!

Ваня, продължението, което си цитирала, не противоречи на казаното по-горе, а само го допълва. В противен случай то нямаше да го има!

Янчев, ти си в "най-четени и велики", следователно казаното от теб те касае лично!

Трябва да ви поздравя, господин Качаклиев. И в сегашния ни разговор и в предния отпреди почти половин година Вие предимно се самоцитирахте и отправяхте линкове към ваши писания, най-често нямащи нищо общо с темата. Този път ви поздравявам, улучихте самоцитата си, ето го: „Приятели,докато бях на спрял часовник и Разград стана"Химера"ми хрумна идея!”.
Макар написаното от Вас да съдържа смислови пропуски на изказа и доста пунктуационни грешки, на аудиторията става ясно, че ви е хрумнала идея. А тази идея е да използвате картината на Величко Николов „Химера” за корица на списание. Свободата да му хрумват на човек идеи е прекрасно нещо. Аз погледнах и в друг ваш пост:
http://ka4ak.blog.bg/politika/2009/10/31/skypi-priiateli-veche-tiraja-na-spisanieto-quot-svobodni-poe.426571
Там пък заявявате категорично: „Картината на Величко Николов ще е корицата на първия брой на списанието.” Поздравявам ви, този път липсват смислови и пунктуационни грешки.
В коментара си тук казвате следното, господин Качаклиев:
„Даже,ако не знаеш,тъй като не ставаше за печат,беше подготвена Епитафия на Гарудис за корица,тъй като беше най близо до посланието на Химера!Тогава търсех контакт с Величко Николов,но успяха да решът проблема и бях много доволен!”
Естествено е да не знам, господин Качаклиев, това, което е във вашата издателска „кухня, защото аз нямам нищо общо с нея и издателството ви, и най-чистосърдечно си признавам, че никак, ама никак не искам да имам. Та от думите ви разбирам, че сте имали технически проблем с взетата от Вас картина на Величко Николов. Резолюцията и примерно не е била достатъчна, защото тя не е предназначена за печат, а за гледане в негов сайт интернет. Вие, може би, не го осъзнавате, но от горните ви назидателно-махленски думи звучи злорадство. Злорадство че, въпреки определени обстоятелства, сте успели "да прецакате" някого. И виси със страшна сила един голям въпрос, въпросът за „свободата”. Злорадство ли е "свободата"? На Вас дори не ви е било хрумнало, че Величко Николов също има „свободен” избор – да разреши, или да не разреши използването на неговата си картина. На Вас дори не ви е било хрумвало да го питате. Да уважите неговото право на „свобода” И чак като възниква технически проблем, се замисляте дали да не му се обадите, та да ви прати евентуално изображение на картината си с по-голяма резолюция. Но като отпадат техническия проблем, отпада и необходимостта от контакт с Величко Николов. На вас дори не ви е хрумвало, че той има „свобода” и право на свой „свободен” избор, а пък камо ли да му предложите пък и такъв избор, господин Качаклиев. Вие просто си решавате да вземете и да ползвате нещо негово, нещо, което не е ваше за някакви си ваши си там цели, като корица на печатно издание. Ами ако той има концептуални или пък каквито и да са други различия с Вашето списание, или някакви си свои причини, заради които не желае да използвате творбата му. А какво се оказва. Тя става лице на това списание. Какво може да направи той. Нищо не може да направи. Вие сте го поставили пред свършен факт. Ограбили сте „свободата” му, господин Качаклиев, не само картината. Това е истината. Това показват изложените тук факти. Къде отиват тогава всички неща, за които пишете в блога си. Къде отива лелеяното от вас „гражданско общество”, къде отиват тоновете фалшиви сълзи, които изляхте по повод статията на журналистката Кристина Патрашкова за Константин Щъркелов, в която тя беше допуснала грешка, тоест, вместо негови картини, беше публикувала интерпретации на негови картини от други художници (които пък на своя страна не покрадвали от Щъркелов ами го "репликирали"). Що вой дадохте тогава на този факт. Що оплювки бяха по тази "заблудила се" журналистка. В името на „свободата” навярно беше тоя вой и плач заради "репликьорите". А сега се оправдавате. Даже потърсихте оправдание за действията си и в мен, опитвайки се да внушите на хората, че аз съм ви вменил използването на „Химера”. Къде е моята „свобода”, господин Качаклиев. Може би е скрита някъде във вашите измислици и поради това трябва да се ровя из химерите на вашите не много смислообразуващи видения за да я открия?
Вие лепнахте етикет на пишещите в блог.бг. чрез списанието си - нарекохте ги „свободни” и по този начин ги унизихте. Навярно поради незнание към думите. Защото, господин Качаклиев, вие всъщност им поставихте един нищо съществено не казваш шаблон. Шаблонът „свободен”. Чрез вашите действия вие унизявате българското блогово пространство. Шаблонизирайки го. Това е истината. И другата истина е, че картината на Величко Николов „Химера” изобразява именно химерата на „свободното”, на „свободата”. Използвайки я като корица на вашето списание, без знанието на автора и, вие всъщност претрансформирахте нейните послания в кич. В безвкусица. Защото толкова можете. Не за друго. И защото разбиранията ви за „свобода” са такива, а не други. А разбиранията ви, господин Качаклиев са кич, фалш, лицемерие и полуграмотност, и това ясно се вижда във вашия блог и във всичко което пишете в него. Този кич вие прехвърлихте чрез списанието си върху авторите, които сте използвали в него. И по този начин ги унизихте. Вие превръщате в кич, в безвкусица всичко до което се докоснете. Това е истината. Истината на фактите. И на „свободата”, която всъщност ви е вътрешно неприсъща. Вие не сте „свободен”, вие играете ролята на „свободен”, вашето „свободен” е преструвка, то не е истина, то е фалшива поза, фалшива маска, фасон, който ви е превърнал вас , господин Качаклиев, в еманация на шаблона.
За разлика от вас, има наистина хора на които Свободата е присъща. И не е в кавички. И е с главна буква. Но тези хора, никога не крадат, господин Качаклиев. По това могат да се познаят, че са истински. По некраденето. Защото те творят. Те го могат това – да съзидават, да изграждат, и изграденото от тях да е непреходно. Величко Николов е точно такъв човек. Вие с него сте антиподи. Защото при него няма маска. При него има чиста, гениално метафоризирана истина. Дори когато в картините му има нарисувани маски и нарисувани кафези от птици, той умее да изгради от тях истинска метафора на Свободата. И да и даде име „Химера”.
Вие с действията си, господин Качаклиев накърнихте моята свобода, като се възползвахте от един наш разговор във вашия блог в който ви дадох линк за да защитя в него своя теза, Вие измамихте свободата ми да споделям свои мисли и обявихте най-сензационно ето тук:
http://ka4ak.blog.bg/politika/2009/09/20/obeshtal-sym-da-pisha-za-spisanieto-veselinvalev-i-negoviiat.401069
че ще участвате в някакво списание с… картини на Величко Николов. Това беше потресаващо изказване, граничещо с патология, господин Качаклиев. Вие обявихте кражбата си още тогава на няколко пъти. Всегласно. Хиляди хора прочетоха намерението ви за тази кражба. Те го знаят и помнят. А вие се опитахте да клинчите и да прехвърляте вината си върху мен. Аз никога не съм ви внушавал подобни неща. Вие изопачихте думите ми, казани по съвсем друг повод във ваш пост и свързани с коментар на нарисувани ято птици и съпроводен линк. Вие се възползвахте от този линк по най-дебелашки начин, поставяйки ме в абсолютно некомфортна ситуация, меко казано. Това е истината. Това е вашата „свобода”. Но, да бях само аз, с мед да ме намажеш, както се казва. Десетки още хора се чувстват измамени и подведени от Вас, господин Качаклиев. Заради това, че са ви дали нещо от себе си, а вие сте злоупотребили с това нещо. Дори и само идея да е. Някои от тях го пишат и тук. Но всъщност и Вие го пишете почти във всеки от постовете на вашия блог, господин Качаклиев. Там почти отсъства пост в който по няколко пъти да не употребите думата „тафено”. Безпардонноста с която се отнасяте към чуждия труд е вашата „свобода”. Вие предимно „тафите”. Основното във вашия блог е „тафенето”, господин Качаклиев. Има ли нещо във вашия блог, което да не е „тафено”? Да е Ваше? Има ли такова? Всъщност „свободата” на „тафенето” бе символ на последните ни двадесет години като общество. Такова „тафене” българската история не помни и едва ли някога ще има. Това бяха годините на „голямото тафене”, господин Качаклиев. С вашата любима дума „тафене” Вие сте абсолютна еманация на тези двадесет години от исторята ни. Вие сте в синхрон с нея. С историята на обществото ни. На българското ни общество. И тъй като сте се „натафили” достатъчно, сте решили, че с „натафеното” можете да управлявате и определени „модерни” течения на обществото” като „свободни поети”, като „гражданско общество”. Ами прав сте. Те с „натафване” става тези работи. Купуването на хора и стоки става с натафване. А и „свободата” става с „натафване”. С какво друго. Нищо ново под слънцето я. Новото под слънцето всъщност, господин Качаклиев, го правят хора като художника Величко Николов. Но както ви казах, за тях думата „тафене” е чужда. Те творят. Те са творци в истинския смисъл да думата. И въплъщават Свободата. И е хубаво, че ги има, макар да са скрити за очите на „тафените” медии и „тафените” журналисти. Хубаво е, че истинските свободни вътрешно хора ги има, за да има и живота ни някакъв истински и свободен смисъл сред морето от „тафене”.

[quote=ametist]Сега може след това, което щи драсна тук, спокойно да ми нариташ гъдулката, но признавам ти хич няма да си го сложа на сърце. :))
Съжалявам, нямам време да чета коментарите, но по повод двете страни, които засягаш и '' свободата'' или по скоро свободията. Първо, в България вече има достатъчно организации, които да защитават праваАта, на така наречените свободни професии, в това число и творческите[изкл. сценографите, те са най ощетени].Отделен е въпроса, че болшенството хора, свързани с подобен род дейности, не са запознати с факта, че ИМА кой да се погрижи, труда им да е уважен подобаващо и защитен с авторско право, а дори и с издателско. И това не е плод на дезинформираност, а чисто и просто безхаберие и немърливост, тъй като в по голямата си част, така наречената инТЕЛЕгенция, се занимава предимно с това колко е недоразбрана, отколкото с личните си законови права. Многословно ще се получи от къде го знам, ма бая годни все около тоя творческия вилает се навъртам, да не кажа нямам отървия от него, та поназнайвам тва’онова.
Виж наистина що се отнася до морала, да, Елпи е абсолютно права[тури му ударението където ти е згода] :)))

Лека нощ


Хахаха. С тази своя "гъдулка" много ме разсмя, да знаеш. Предполагам, че е чудесна за естетическо и други даже съзерцания, и на човек няма да му дойде на ум това което си написала горе, ами нещо друго, ама нейсе... Още се смея... :-)))
Та този пост, ametist, е предимно за морала в отношенията ни. Преди имахме тоталитарно общество, в което държавата държеше изключително изкъсо юздите. На всичко. И на личната инициатива. Затова и затъна държавата, защото спираше предприемачеството. В закона и беше записано това. След това обществото се юрна в обратната посока, но не на предприемачеството в добрия смисъл, а в смисъла на краденето. Крадене от всичко, и най-вече от държавата, защото там беше всъщност собствеността и във влоговете на гражданите. И всичко бе откраднато. Корективът на това е точно в изграждането на морални норми и морални корективи. Априорно, те трябва да са в нас, но не са във всеки човек. В тоталитарното общество нямаше свободни медии. Там медиите слугуваха на държавата, която всъщност беше управлявана от така наречената партокрация. Срещу партокрацията не можеше да се пишат лоши неща. И недай боже истини за нея. Сега всеки от нас може да е медия. Значи на крадците, които ни управляват може да има коректив. И коректив може да има вече на всичко, което е пречка по пътя към хармонизиране на общество ни. Защото е хубаво да имаш капитали и средства за производство и хора, които да работят за твоя успех и печалба, но е хубаво и да има справедливост в обществото, и да имат шанс и тези, които са в по-неравностойна позиция, които не са толкова обществено агресивни, предприемчиви, и с нюх към печалбата на всяка цена. Трябва да пазим и техния живот. Да се грижим и за тях. Да се интересуваме от тях, независимо дали имат таланти и успехи. За да го направим, трябва да имаме както личен, така и обществен морал. А той се изгражда по сложни механизми. От семейството, от училище, обществената среда, медиите и т.н.
Та, ние тук сме медия. Тя е коректив. И аз ти благодаря, че ни информираш за това, че имаме права, и че има организации, които да ги защитават. Това е много важно. Освен вътрешния ни морал.
Благодаря ти.

И какъв е извода?

Ако освен някой от нашите класици, беше прочел и някой от екзистенциалистите, щеше да ни накараш да познаем и какво е "смърт", ама... си стигнал само до "свободата". Имаш мегдан и нататък...
Ще ти помогна с българската класика, "неекзестенциална". Най-свободния човек в "Под игото" е Мунчо Лудия. Познай защо. И има ли нещо общо той със смъртта?

Хаха, Лили, знаеш ли, Алековият герой е много нежен и мил персонаж спрямо някои от съвременните ни предприемачи. Аз много харесвам писателя Алеко (то кой ле не го харесва), но има една книжка на Любомир Котев "Оптимистична теория за Бай Гаьо", зная че си страхотен читател, Лили, и невероятно любознателен човек, сигурен съм, че тази книга много ще ти допадне в доанализиране на образа на "Бай Ганьо". Сега чрез интернет книгата би могла да се намери лесно, предполагам.
Поздрави.

Абсолютно съм съглесен с написаното. И че е страшно лицемерие да се представяш за "борец за свобода", а най-безотговорно и нагло да демонстрираш слободия и да не зачиташ чуждата свобода. Свободията под маската на Свобода. А свободията може да си разреши всичко, включително и престъпления. И най-жалкото, Валсодар, че тези престъпници ги гледаме всеки ден по телевизията. Маските им също.
Благодаря ти, Валсодар.

Благодаря ти, за отклика, Ваня. Няма нужда, наистина да казваме неща, които вече сме казали. Не бива да преливаме от пусто в празно. Ти написа и каза достатъчно, аз помня. Скоро с твоя помощ ще възстановим този изтрит пост и коментарите към него и ще видим кой е имал интерес да бъде изтрит. Дали ние, които вложихме толкова много енергия и плам за да напишем нещата такива каквито са, реалностите такива каквито са.
Разбира се има много хубави идеи, които идват от качествени хора, но когато те попаднат след това в неподходящи ръце и в неподходящи пари идва крах и припомнянето на сентенцията, че пътя към ада е изпълнен с добри намерения.

Величко Николов да си потърси правата.

Когато Уикипедията стане "Закон за авторското право" ти ще си много "надърлен" и много "накучен" адвокат на анонимните Йорговци, уважеми и скъпи ми, Йорго. А до тогава се върни в Уикипедията и прочети нещо за морала и етиката.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB
Макар те да са философски понятия и няма да ти послужат много в адвокатстването, но пък може да променят малко възгледите ти. Докато сме живи всичко се случва. Нали така. Както казваше моят приятел поетът Орлин Дянков: "Човек се учи, докато се учи."

Извода от кое?

Всъщност, ако искаш глобален извод - мога да ти го дам. И той е всеизвесен и банален: В България всичко се управлява от крадците. До кога - не знам.

Къде и от кого, според теб, flyco, да ги потърси?
От "А бе, ади бегай, какво толкова е станало?!". От там ли?

Аааа...това лошо :(((( Много е неприятен факта, че художника не е попитан за съгласие! Много ме изненада...

Да не ти цитирам точката от закона за авторското право! Уикипедчовци :(((

Аз няма да взимам страна, а ще разкажа една история.

Преди две години отидох във вестник " Борба" и предложих два-три разказа. След седмица се обадих на завеждащия културен отдел, на която оставих нещата си.
- Ама вие защо толкова много искате да се отпечатат?
Що за въпрос ми зададе?

Преди два месеца един познат ми се обади.
- Поздравявам те, много хубав разказ. Във литературната притурка на " Борба" го видях.
Бая време мина, докато включа. Бях забравил за това.
И да ми се обадят от вестника, че са го поместили, дръжки!
Звъннах на Сашка Александрова /културния отдел/.
- Не ми се обадихте, добре. Има ли хонорар?
- Не зная- ми отговори тя.
- Ами кой знае, филанкешията ли ? И защо не ме предупредихте, или поне съобщихте за това?
- Ами нали сам дойдохте и ги оставихте, вашите разкази. Значи искате да се отпечатат. Възстановяваме литературната притурка.
- Преди две години исках, сега не ща! Не пускайте останалите, не ми трябва популярността, която ще имам от вашия вестник.

Е, това е. Изводите си направете сами.

Предполагам, Любо, приятелю, че няма някой от пишещите ни събратя на когото да не са се случвали подобни неща. Случвало ми се е да пращам в интернет издания и да ме карат да чакам с месеци, а и с година публикация, защото такъв бил редът. А в други са ги пускали веднага, буквално след час-два. И първите на които съм ги пращал след година ми се обаждат - а бе, викат ми, можеш ли да ни ги изпратиш пак онези разкази, че сме ги загубили, пък искаме да ги публикуваме сега, че сме закъсали с материалите. Ами мога, казвам, ама вече не искам. Аз съм си ги публикувал. Ама как, нали най-напред на нас ги изпрати. На вас, казвам, ама то мина повече от година, а в ерата на интернет това не е само смешно, ами то няма дума за него, за вашето бавене и вашите срокове. Имате си издателска политика, следвайте си я, само че без мои неща. Това ми беше отговора. А пък за хонорари, какво да говорим за хонорари. Все едно да говорим за нищото. Но аз него съм си го превърнал във философско понятие и много си го обичам - нищото. И пътувам с него където си пожелая във вселената. Ти това го знаеш. Та така. Ние изпатилите от редактори и издания трябва да си ги казваме нещата. Дали ще е в името на "гражданското ни общество", или в името на "свободата" или в името на "истината", или в името на любовта като смисъл на битието, или просто в името на "словото" е само именуване. Нещата трябва да се казват и да се знаят, а какво ще последва от това е въпрос на време. Така се изгражда морал и етика на обществени отношения. Със слово. Не с премълчаване на истината. Затова сме съмишленици с теб, приятелю.
Поздрави и хубаво настроение!

Преди година в един сайт, "Публик-републик" , ме отлъчиха, сякаш светата инквизиция се намесе.
Защото си позволих да изкажа мнението си за романа на Г.Г. " Естествен роман". Нещо повече, поместих под думите си един кратък разказ, за клошарите май. И им казах, че мойте писаници имат по-ясно и точно послание, човечност и т.н. , отколкото цялата му книга. Която е наградена, и преведена на 12 езика, представи си! И която според мен трябва да се казва " Неестествен роман".
Не мога да проумея, това ли е съвременният език, това ли е стилът на писане, който привлича, това ли са ценностите, които трябва да проповяда един текст.
Една история, която е облечена през целият роман с ненужни, превзети, шашави и дори откачени мисли, гарнирана на места с мръсен език и вулгарности.
Недоумявам, и това си е!
Встрани от темата, но така ми дойде !

Хаха, Любо, може би първата рецензия въобще писана за "Естествен роман" беше моя (20. 01. 2000 г. е публикувана):
http://liternet.bg/publish/vvylev/ggosp.htm
С Георги Господинов бяхме приятели дотогава. И семействата ни бяха приятелски. От тогава той се прави, че не ме познава. Заради рецензията. "Правенето", Любо, какви ли форми няма. Някои от тях "естествени".

- Облечен е, облечен ! - реве масовката в екстаз
- Разсъблечен ! Гол ! - единичен вик идилията цепи.
- И гол е пак облечен ! - екстазно в пясъка заглъхва.

- Всъщност няма цар, кяр има. Кярът гол е. - усмихва ни се слънчево самото Слънце над пустинята.

" Затова си мисля дали този "Естествен роман" не е изкуствен. Защото в собствените му правила нещо не е напълно в реда на интелектуалната му игра. "
Аз казах- Неестествен. Това покрива ли се с изкуствен ?
Преди две седмици отново, за втори път прочетох романа. Чувството в устата ми остана същото. Твоята рецензия е толкова обстойна и точна, ерудицията и изразните средства са толкава ярки, че си казах- това е истинска, впечатляваща и може да е шаблонно, но рецензия на професионалист.
Но си допуснал една грешка, която е нарушила приятелството ви.
Мнооооого ерудиран език, трябваше по-общо, с повече възхвали, с повече преклонение към големия талант на Г.Г.
И тогава той все още щеше да те кани на своята маса.
Ама ти Веско, си имаш под асмалъка една такава чудничка, че хич не те е еня за неговата .
Затова си като мен, не цепиш басма никому, и затова те уважавам и си ми приятел!

Благодаря ти, Любо, приятелю. Ще си пием с тебе ракията под асмалъка, щото не ми връзваш много кусур на пиперливите салати дето ги режа за мезе. На ракията.

Обаждам се само да ти кажа това. Всичко друго вече казано.

Благодаря ти, Ваньо. Силата на твоята поезия и авторитетът на твоето име са много повече от подкрепа. Благодаря ти още веднъж.

и аз съм на мнение, че щом човек ползва нещо трябва да плаща ... И ако по някакъв начин оронваме авторитета и опозоряваме името на автора, то аз лично го МОЛЯ за ИЗВИНЕНИЕ, от името вярвам на всички четящи и пишещи, включени в издането.
Обаче, вярвам, че с това си дело сме запознали много хора с творбара му (аз лично не бях чувала никога името му или пък бях срещала някоя негова творба преди това, но, в смисъл, вината за това си е изцяло моя ... )
Не знам, дали тук е мястото да споделя, но надявам се това да не те обижда -- тази седмица присъствах на семинар, който съвпадна с откриването на книжарницата-библиотека и място за четене и среща на млади и четящи хора, където присъстваха хора, имащи опит в издателската и творческата дейност (в т. ч. писане на статии и събиране на информация за тях) и една от тези личности сподели, че в Щатите съществува т.нар. "vanity responsibility" в смисъл такъв, че колкото повече очи са хвърлили поглед върху авторовото произведение, то един вид, толкова по-издържано и качествено е то ... Странното, което ми направи много силно впечатление беше, че сравни произведението с дете ... един вид, колкото повече учители, ръчички да го обгрижват и личности, до които то да се докосва в духовен аспект, то един вид ... толкова по-достоен персонаж от обществото има възможнност то да стане ... Нищо, че си е твое дете и че смяташ, че най-добре го обгрижваш и му даваш най-доброто като възпитание, светоглед и пр. и пр. ...
Разбирам, че случаят не е такъв, но място за паралел има ...
На мен лично, много ми харесва птицата излитаща от ограничителната "броня" и смятам, че много уместно е избрана ... но както казах, извинявам се лично на автора й ...

Оставам все така с уважение към теб и прощавай, ако с нещо съм те засегнала тук с думите си ...
Поздравявям те!

Разбира се, че на "ти". Формата "вие" използвам, когато искам да се обърна към някого официално, или към някого към когото вече не мога да се обръщам на "ти", заради дистанцията, която се е създала между нас. Не е нужно, darkenedangel, който и да е от участващите автори в списанието да изпитва вина и да се извинява на когото и да е, заради действия, както се изясни тук на г-н Качаклиев. С въпроса си поставен горе за "свободата" не съм целял това. Въпреки че, разбирам, и съм го назовал, действията на един човек предизвикват и някаква форма на унижение и спрямо хората участвали в създаването на това списание. Аз пиша точно против този тип действия. Въпросът ми тук не е поставен заради пари и заплащане. А заради най-елементарна култура на уважение към авторите, която култура, би трябвало да я има вече. Но за съжаление не е така. А по въпроса за популярността, не всеки би искал да бъде популярен на всяка цена. И със всички средства. Не и с цената на неуважение. Ако не бях поставил този въпрос септеври месец, можем да допуснем, че е пропуск. Но след изрично предупреждение, само и само г-н Качаклиев да направи "напук" за да докаже, че той е демиургът, който решава какво да си присвои и използва за негови си цели - това вече е цинизъм и ще я кажа и другата дума "наглост". Мисля, че това стана ясно на всички. Ако на теб ти предложат да участваш в порнографски филм едва ли ще се съгласиш. Въпреки, че можеш да станеш суперпопулярна. И ти откажеш. Но някой ти е сложил камера в бянята и те е заснел гола. След това е направил публично достояние снимките. Примерно в интернет. Няма ли да бъде унижение за теб, тази твоя несъгласувана с теб популярност, darkenedangel?Говоря по принцип, не сравнявам списанието с порнография. Но действията на човекът решил на всяка цена да използва тази картина е вече вид порнография. Порнография спрямо духа априори. Спрямо свободния човешки дух и спрямо Свободата. За това пиша. Не заради популярността на Величко Николово или заради моята. Аз качествата на Величковата картина ги знам още преди десет години, посланията и също. Затова и е било настояването на някои хора точно тя да бъде корица. Но не може нещата да стават на всяка цена и въпреки волята на автора. Затова е и моето "биене на камбаната". Затова съм сложил за неин език въпросът "Това ли е свободата?" Защото разминаването на думи, декларации и дела е най-страшното нещо, което се случва в българската ни действителност от последните 65 години. И ние от това словоблудие на хората, които поради някакви стечения на обстоятелствата, дали с политика или пари управляват определени елементи на обществени процеси, на създаване на артефакти, на представяне на хора и използване на хора, не бива да го приемаме безропотно и безмълвно. Трябва веднъж завинаги да кажем, че има правила, и те трябва да се спазват от всички. Няма превилегировани. Ако наистина искаме "гражданско общество", а не диктатура или псевдодемокрация. Последните двадесет години са ярък пример за това, какво се случва, когато парите и властта управляват всичко - законодателство, съдебна система, изпълнителна власт. За няколко години собствености за десетки и стотици милиарди общонародна собственост бяха прехвърлени с машинации в частни ръце. Това беше огромна кражба. Но малките кражби са също кражби. Трябва да имаме непоносимост и към тях. За да ги няма и тези големите и чудовищните. Въпросът е принципен. Иначе сме загубени. И не в превода, не в прехода. А като нация сме загубени. Защото става израждане на нацията. Тя става аморална. Престъплението става нещо нормално. Нещо естествено. Това е всъщност най-страшното. И заради това бия камбаната. Че е крайно време да спрем престъплението. За да оцелеем. И физически и духовно.

В два весника са ми помествали творби. И в двата случая съм знаела. Мисля, че е редно!

Съгласна съм и с това, че промяната, гражданското самосъзнаие и уважение към стойности, градът в който живеем, ако щете ... даже, започва отвътре, от всеки от нас като отделен индивид ...Благодаря ти, за това, че отдели усилия и време да ми разясниш това!
Поздрави от мен и бъди здрав!
:)

Благодаря за откровеното ти мнение по поставения от мен въпрос и за подкрепата, bizcocho. Различаването на свободния дух от сервилниченето проличава точно в тези моменти. Моменти в които, човек трябва да има категорична позиция. И да отстоява принципи. А не да се крие зад съображения и премълчаване. Благодаря ти още веднъж.

Благодаря за поздравите и пожеланията, darkenedangel. Мисля, че точната ключова дума към проблема си я назовала ти - уважение към стойности. Това е, което девалвира у нас. Уважението към стойности. И въобще уважението. Не раболепието, а уважението. Българина имаше своя традиция на "уважението". Ценностната му система бе изградена на него. И на човещината. Сега трябва тепърва да тръгваме към неща, които изгубихме. Дано да не е безвъзвартно.
Поздрави и пожелания за здраве, успех и любов и от мен.

Ето линк към копие от съдържанието на изтрития (не от мен) пост ""Свободни поети" - новия литературно-политически кич" и коментарите към него, любезно ми предоставено от vanya70, на която съм безкрайно благодарен за проявената съобразителност, заинтересованост и отзивчивост.