О т в ъ н                               вали   т и ш и н а.                           Зад                стъклото                         тя                       съзерцава                        мълчанието             в пороя,                       отместена       някъде назад,                       в                                   спомени,                       в                 чаши препълнени                          с                               д ъ ж д,                              със                    себе си,                          в                            пръски                            от                     цветове,                                   в              порцелан                                              нарисуван                                    по        д е т с к и,                                с         нeразмити                             от  дъжд цветове,                           с     изящни  ушета                          от    порцеланови                          д  р ъ ж  ч и  ц  и                          т я     с  л  у  ш а                             к а к  в а л и                                тишина                             .                             .                             .                            ти                            ши                            на                             .                             .                             .                           как                          вали.

_______________________________
Горната творбата възникна като коментар към "Звуци" на palisandar, с чието любезно съгласие е появата и на илюстрацията по-долу.



 

постигнали сте я двамата с палисандър. Прекрасни сте!

Благодаря, eien. Мисля, че смисълът на блоговото общуване е намирането на точно тази хармония. В дуализма на любознанието ни.

Аплодисменти, Веско!!!

Поздрав от Родопите!
http://vbox7.com/play:928cf6c7

Много красив стих, Veselinvalev! Оригинално изразяване на тихи стъпки към сърцето!!!
Хубав ден желая!

Eеeee страхотно! Не бих могла повече да коментирам!

а!

Не зная как се коментира това! Просто е причина да съм все още тук. Това преплитане на идеи, чувства и образи води понякога до такива естетически шедьоври. Включвам и великолепния клип!!!
Благодаря на теб и на palisandar, щастие е, че ви познавам!!! ;-)))

ти си като един Аполинер! Поздрав!

Прекрасно е да се къпеш в дужда.
а при нас пак сняг заваля . . .
Просто съдба .
Поздрав за стиха ! )))

звуци, които можеш да чуеш, докато четеш само - виждаш и докосваш, помирисваш. думи, които просто те раздвижват на физическо ниво, емоционалното настрани оставям. това почти не може да се коментира, и прекалено 'наживо' е усещането, което прави.

Разкошен постинг от вън и от вътре,благодаря за което...

Веско и думички и графика...невъзможни за коментиране.Не бих се уморила да аплодирам! :)

E, това е красотата на мислите при един човек, който улавя безшумните думи на благодарност от своето усещане за ситост.

Като лека лятна роса...
Капките бисерни
галят душата
и без(д)умно
нашепват
любовни
слова...

Поздравления!!!:)))

Прекрасен стих! Отвън вали тишина...И напоява отвътре душата със пустуш... Какво безвремие...

Брилянтно изпълнение и идея!

Тя и той в тишина са обвили!
Непреживени любови и скърби,
всеки сам вглъбен странно във себе си!
А за мен никой няма да скърби,
и да съм тук и да ме няма едно е!
Нито бащина обич ще сетя,
нито пък майчина ласка!
Тя и той-просто заети са
тишината да слушат в захлас!
Как живея какви интереси,
ме вълнуват през дългите нощи
и писмата към тях безадресни
са загубени в моите пощи!
Тя и той все мълчат самовлюбено,
а пък аз и душата ми страда,
че сме той и тя а и то,
но пък никога ние в тази сграда!
Дето от благоприличие,
някой нарекъл е дом!
Но пък повече му прилича,
да е къща в Гомор и Содом!

Жоро Дафа-28.04.2010
Като продължени на Звуци от Палисандър
и Тя на Веселин Вълев с Тяхно Позволение ;)

Наистина е така - това е смисълът на блоговото общуване!
Заради такива блогери като вас с палисандър, съм все още тук.
По правилата на живота, всеки който буди страх, не може да е свободен от страх.
И всеки, който буди любов и нежност, не може да бъде освободен от тях.

Благодаря ти, Васко! Тези родопски гайди.. Наистина българската народна музика е мистерия. Една от най-големите мистерии. Тая българската музика, Васко, да знаеш, е от хилядолетия. И как само се отличава звученето на родопската гайда от тракийската гайда, а границите понякога са просто две села едно до друго. Пълна мистерия...

Благодаря, ckarlet. Истината е, че се опитах "да нарисувам" ухо. (И защо ли всъщност?). Ама то, нали знаеш, едно е да опиташ, а пък съвсем друго да направиш. Пък то трето и четвърто излязло. Но пък, най-важното всъщност е, че на теб ти е харесало. Благодаря за поздравите.

Благодаря, queerfish.

То бая се позатопли вече, та може само айс... крем. Да речем. А? Сиреч сладолед. Уха!

Е, аз пък сега как да коментирам. Нещо несериозно би трябвало да кажа. А бе, в този живот има и хубави неща. Даже и хубави думи между нещата. С които си намигат. ;-))). Обаче по твоята художествено-изобразително-графична част се поизложих, Лили. Ухото ми не е хептен ухо, май? ;-))). И май по-добре да бях си замълчал какво всъщност съм целял да графиджосам... Ама нали и замълчаването не ми е много амплоа... Да намигнем пак. ;-)))

Ехе, Слави, с тоз Аполинер ме хвърли, не в оркестъра, ами направо в бахчисарайския фонтан, щото, Аполинерде Ямбол, нерде Стамбул. Той Гийом е Аполинерът на поезията, световноизвестен натурализиран французин от майка полякиня и баща "неизвестен", но предполагаем италиански офицер от швейцарски произход. А пък аз съм си световно неизвестен селянин от Веселиново, и майка ми и баща ми са си пенсионирани промишлени работници от съвсем селски български произход. Даже още са ми живи и здрави. Както и да е, да прекъсна с генеалогиите.
Та нашият приятел Любара ми "тресна" миналата пролет Жак Превер, ама аз взех, че го пародирах. Ако се ориентираш някъде из коментарите тук, може да видиш, колко всъщност съм несериозен откъм Аполинери и Превери (да ме прощават гениите на поезията заради волнодумието ми):
http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2009/03/25/chetirilistna-detelina.313355
Благодаря за поздрава, Слави. И за сравнението, разбира се.

Хехе, Лидис, с тоя сняг ме разби. Ама си мисля, че няма лошо в снега. Сняг, белота, чистота. А вижи в Исландия какъв вулкан ги трясна, та чак блокира въздушния трафик в Европа, па и в света, щото нали Европата част от света. А пък във Финландия няма вулкани, няма пушеци, дим. Има пролетен априлски сняг и чистота. Ами кеф.
А пък на мен, Лидис, ми поникна райграса, дето го бях сял преди десетина дни. Щото слънчево и топло тук. И всичко разцъфтяло, та се пука от песни славееви. Абе, българска, късноаприлска, предпървомайска пролет. Щастие, какво да го правиш. Вдишваш, издишваш го, и... Толкоз.

Абсолютно си права, coffeen. Има щастия и състояния, които могат да бъдат постигнати единствено с думи. И не могат да бъдат заменени с нищо друго. Затова четем и пишем. Заради щастието на думите, магията им, които преобръща и емоцията и физиката ни.

Благодаря и аз за хубавите думи, olimpiq.

Благодаря за аплаузите, Елинели. Знаеш, че и твоите стихове, са ме карали да избухвам пролетно, защото са прекрасно невероятни. Пролетни поздрави, прегръдки и целувки!

Здрасти, Любо. Чест ми е да стисна една мъжка, туристическа, пишеща и, разбира, се най-вече човешка ръка. Накиснах те по-горе пред Слави заради Превера миналата пролет, ама какво да правиши, природа, мога ли го избегна. Не се и опитвам даже. А пък с тая "ситост" Любо така ме разсмя, че всеки ден се пресявам през ситото си и така пресят си ходя, че съм като новороден
си тото (ситото) милионер.
А пък ти се беше позавеял някъде из твои си бизнес дела, та се усещаше блоговото ти отвейване.
Поздрави и пий една биричка днес заради мен.

Славче, както и да я завъртиш тишината все за любов ще я докараш. Ама от любов ще да е това, ми се чини. А пък какво по тихо и какво по бисерно, и по наросено, а и по нашепващо от любов?...

Благодаря за поздравленията, erato7. И за усмивките. :)))

Благодарско за хубавите думи, mimayordanova. Цялото отказване от богатство и от светски живот на принца Гаутамо и превръщането му в Буда е с цел да разбере, защо има страдание и как да помогне на хората да го преодолеят. И достига до пустотата, постошта и безвремието на душата. На всичките си ученици се е опитал да им покаже, че те трябва сами да намерят пътя си към нея. Тишината напоява пътя ни към същността на просветлението и истината. Поезията, мисля, е най-прекрасната част от пътя.

Благодаря за оценката, starbuck69. Брилянтите не са от най-често намираните скъпоценности. Дано в намирането на думите ни има наистина нещо чисто. За да пречупваме светлината на световете си. В истински живот.

Благодаря ти за "диалога", Жоро. Мога само да те поздравя! Най-малкото за усилието ти да уважиш и малките букви в българската азбука. Също и за всичките точни препинателни знаци, които си поставил. Това е уважение към българския език, и имаш и моите уважения и признателност. Също така и за собствения си свят, който си изразил чрез думите български. Поздрави!

"По правилата на живота, всеки който буди страх, не може да е свободен от страх.
И всеки, който буди любов и нежност, не може да бъде освободен от тях."
Това, което си ни написала, eien, е невероятно мъдро. Такава мъдрост човек може да придобие само в собствения си житейски и духовен път. Благодаря ти, че споделяш с нас красотата и истината на своя път.

Веско, бизнесделата са "не ти е работата".
Истината е, " Цвете в окото"- разказ преди месец, написан от мен поради нещо далеч по-неприятно от цвете, което ми се появи в десния зъркел.
Като не слушам, тъй ми се пада!
Ще пия една биричка днес за мое, а утре- за твое здраве!
Поздрави!

...и все пак

за вас двамата! (palisandar & veselinvalev)
с
в ъ з х и щ е н и е!

!!!

Старая се и се уча Веско!А истината е че в сайта буквите където пиша отскоро не дават само с главни букви-просто не става!
И вместо да си превеждам главните букви на български-бяхпринуден!
А още по голямата и новаторска идея ми беше да стана основоположник на движение да се пише само с главни букви зашото всички букви са важни(както строим с еднакви тухли сградата)!
А ако си мислиш че чак сега съм научил правописа-пак не позна!
Учил съм правопис през 1966-1968 година!Тогава образованието беше на ниво-както и шамарите от класния,ако се объркаш нещо:))
Мисля си,че би могло читателят сам да си слага препинателни знаци(ако е поне малко образован)
Представи си музикално произведение с ноти на които не е отбелязано половинки ли са осминки ли и който интерпретира(свири) сам да си го определя!
Тогава се получава съавторство!
Такива ти ми новаторски работи,а не че не знам правописа и българския език!
Ако не уважавах българския бих могъл да пиша и на руски и френски,но кой ли ще ме разбере тогава;))

Много красиво си го написал това "Цвете в окото", Любо. Дано всичко с окото ти да е вече наред. Ще пия и аз една бира за твое здраве.

Благодаря ти, Елпида. Наистина думите на палисандър раздвижват някакви токове в мен, които не всеки път знам къде ще ударят. Ето сега например, докато ти пиша това, ми хрумна заглавие "Пазачът на мълнии". И не знам какво ще е, стихотворение, разказ, или роман. И дали ще е въобще нещо. Или просто "Пазачът на мълнии".

Хаха, Жоро, много ме разсмя. Поздравявам тези които отговарят за сайта "За буквите". Те са като твоя учител - удрят зад врата като не правиш нещата както трябва. А правописът е нещо, което трябва да се прави както трябва. Иначе отминавам "новаторските" ти идеи без коментар, че ако ги коментирам ще ме заболи главата. Така си спестявам главоболието. А че истински даскали имаше едно време - истински даскали бяха. Абе и сега има истински даскали. Може да са чат-пат и тук-таме, ама има. Само дето политическата ни действителност не е хич истинска. Фалшива е. Ужасно крадлива, уродливо-грабителска и отвсякъде смрадлива. Живеем в политическа воня, Жоро. Това е истината. А поделението, в което си служил, навярно вече го е купил за без пари някой "наш" бизнесмен.

"Наистина думите на палисандър раздвижват някакви токове в мен, които не всеки път знам къде ще ударят."
- според мен удрят на правилното място :)

двамата сте страхотни, мога само да ви се възхищавам!

"Пазачът на мълнии" - очаквам с нетърпение ;)

Аз като един Дон Кихот не се примиряван с великаните-вятърни мелници и се боря с неправдите както мога и напоследък все по често ми се получава-а ако бяхме повечко такива ;))

Веско, утре съм на преглед, ще ми правят "цветна снимка" на зъркела.
Да ти кажа, вече свикнах да имам паяжини в окото. ( То веднъж ги преобразувах на цвете, дай да си ги кажем с истинското им име.)
Обаче, да ти призная, мисълта ми е на Свищиплаз, където на 29 и 30 май с бате Наско и едни млади дами ( и да не дойдат, ние пак ще отидем), ще му ударим по две-три бири за здраве.
Че то какво друго ни остава. И още нещо да ти кажа. В София имаше събиране на съучениците, събрали са се цели седем броя одъртели момичета и момчета. Аз не бях. И бате Наско носил две мои книжки. Пък те Веско, мацките изобщо не си направили труда да попитат струват ли нещо, или им ги подаряваме. Иначе много се възхищават от написаното, не че не им вярвам.
Така, че приятелю Веско, толкова печелим от писането си.
Само слава. Пари няма.
Да й пикая на славата. Е, гъдъличка те някъде, ама и трябва да се яде, нали!
Бъди здрав, бъди бодър, ти си младо момче, вярвам в теб!

Красиво е!Изящно.
Тези чаши,пълни със дъжд най-дълго ще ме държат.
Благодаря ти!

Едновременно оригинално, лирично и красиво.:)))

"напрао ме сцепи " - както казват младите.....:)