Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2010 00:11 - ХИМЕР
Автор: veselinvalev Категория: Изкуство   
Прочетен: 5224 Коментари: 18 Гласове:
22

Последна промяна: 22.06.2010 00:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На един му спрял часовника. И тъй като това се случило в Разград, той разградил същността на спрелия си часовник на още по-детайлни спрялости, които пък го спрели на една картина.

http://ka4ak.blog.bg/politika/2009/10/03/priiateli-dokato-biah-na-sprial-chasovnik-i-razgrad-stana-qu.408566
 

Картината имала заглавие “Химера” и не била на този със спрелия часовник. Била си на един художник. Този със спрелия часовник, обаче, бил в спрялостта си току на едно кликване с мишката. И след известно време и вече твърде далеч от разградения Разград въпросната “Химера” се отзовала без знанието на художника й върху корицата на едно списание. Собственик на списанието бил… Да… Как пък познахте – този същия наш герой със спрелия часовник, и с най-любимата си му думичка - “тафя”. Заглавието на списанието наричало пишещите в него спортни и политически коментатори “Свободни поети”. Така му диктувал диктатът на спрелия часовник. Случило се, така, обаче, че духът на картината “Химера” взел, че излязъл от кожата си, от платното си, от рамката си, и закръжил около нашия познайник със спрелия часовник. И започнал духът на картината “Химера” да не му дава мира. Даже в сънищата му наченал да се обръща към спящата му спряна часовниковост с името Химер, и този нашият  Химер наченал да се самопремята в сънуваността си. Събуждал се, но неочаквано продължавал да се самопремята и в събудеността си. И така самопремятайки се продължил да разгражда спряността на часовника. Както подчертахме вече - твърде далеч от Разград. Разградил я Химер във фееричен възторг от собственото си присъствието на една сватба. Възторгът от сватбата се излял в цели четири не прости изречения и се спрял най-подир в личния му блог.

http://ka4ak.blog.bg/politika/2010/06/08/niama-nachin-da-ne-se-izfukam.558483

Но излезлия от кожата си, от платното си, и рамката си дух на картината “Химера” го следвал изкъсо и направлявал сънните и явните самопремятания на Химер боцвайки го оттук и оттам с тоз въпрос:

- Ти като казваш за присъствието си на оная сватба, защо не кажеш пък за отсъствието си от това погребение? -  и му посочвал няколко места в мрежата, където било написано за погребението и последвалите след него събития.

http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=293179950&media=3669536&class=5282812&story=293180802

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=409172

http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=37828

http://www.dnes.bg/crime/2007/06/28/boi-i-krajbi-zloveshti-taini-v-nasha-narkokomuna.38153 

- Ау, това са ужасни неща, не искам слушам, да виждам и чувам тези гадости, - запротестирал най-най-енергично с присъщата си холеричност Химер. Махни ги от мен, аз съм “свободен поет”, аз съм общественик, мен ме дават по всички телевизии, излъчват ме по всички радиостанции, пишат ме по всички вестници; аз съм за това да сме европейци, даже съм най-великият европеец, и не го крия никак, ама никак, щото съм си фукня. Аз съм хуманист, благотворител, благодетел. Аз съм борец за гражданско общество, всички ми се кланят и прекланят, - дори да напиша в блога си, че след всяко от сутрешните си пребивавания в тоалетната, винаги излизам от нея с великите си идеи: “Обичайте се! Бъдете свободни! Бъдете Човеци” – дори само това да напиша в блога си, винаги ще влизат хиляди, хиляди хора, тълпи от читатели, почитатели, които да ми се възхищават, да ме аплодират, да коментират великите ми свободни, освободени мисли. Защото аз ги правя тях хората, правя ги… Човеци. Защото аз съм революционер, аз съм борец против наркотиците, аз съм и активен борец против фашизма и капитализ… Пардон, против капитализма не съм. Аз съм капиталист. Имам туй, имам и онуй. Всичко имам. Тез и тез работят за мен, а и онез, и онез, и те работят за мен. Всички работят за мен. И “свободните поети” и те работят за мен. Виж даже какъв подарък направих на жена си, ей сега ще ти го напиша със снимков материал, хем да четеш картинки, хем да ти се изфукам, че от всичко най-много обичам да се фукам, да ти го подчертая пак, ако не си го запомнил, фукня съм голяма, зъл дух такъв: 

http://ka4ak.blog.bg/politika/2010/06/21/tyi-kato-ne-samo-v-bloga-ne-me-razbirat-za-knigata-i-spisani.564997 

А, видя ли? Какво ще кажеш? Толкова много автомобилни екстри и зъл дух като теб не е виждал и не е чувал. Даже и тавана й на тая кола по мое желание, може да стане химера. Ето виж. Ей това копче натискам и… няма таван. Натисне ли Химер копчето и тавана става химера, видя ли, зъл дух такъв. А чуй като натисна клаксона й какво прави… А? Чу ли? – Не само свири “Шест без десет”, сиреч - спрял часовник, - ами и скандира: “Обичайте се! Бъдете свободни! Бъдете Човеци!”. Хайде сега, зъл дух, качвай се, че да използваме намалението докато жена ми се фърцоли из моловете, та да те повозя малко под химеричния таван на тая кола, на това бижу, за да разбереш един път завинаги, и не само да го разбереш, ами и да го проумееш, че съм Човек.  

- Ех, слабост ми е - обичам да правя хората щастливи… – разговарял  се духът на картината “Химера” с другите духове дето кръжали наоколо невидими за Химер, който в това време натискал газта на тоз спретнат съпружески подарък, а под химеричния му таван духът на картината “Химера” развявал буйните си духовни къдри и си продължавал разговорката с летящите духове – …А след като привърша бръмченето си насам-натам с великия Химер, който както го виждате и в момента императорски поздравява наляво-надясно всички автомобилисти и пешеходци в този задръстен мегаполис и им скандира: “Обичайте се! Бъдете свободни! Бъдете човеци!”, та след бръмченето с великия Химер ще отида да подаря на не толкова великия Ахмед Доган бленуваната от него химерична летящата чиния; ми така де, откога човекът копнее за нея, и що реки, каскади, хидровъзли, и язовири от едри-едри сълзи доганлийски изля за тая пуста-опустяла летяща чиния. Нека още една “Химера” получи истинския катарзис на материалния си блян. Нали и той - милият Доган - пропусна едно погребение. Да го утеша заради този пропуск с една летяща чиния. А пък след толкоз извършени от мен добрини и подаръци, драги приятели, най-накрая да си вляза и аз отново в кожата си… И в платното си… И в рамката си. А на излизане от летящата си тоалетна ви призовавам: Обичайте се! Бъдете свободни! Бъдете Човеци! И стига с тия автомобили, че от тях отдавна много задръстено. Бъдете истински в мечтите си! Летете!” 
- Ама ние и без това си летим, - взели да му намигат с пухест клепач летящите духове, - а и все пак сме си все още духове. 
- Е нищо де. Малко заводски…, сиреч, блогърски хумор няма пък кой знае колко да навреди на духовната ви летящност... и същност… Човеци…



Тагове:   човек,   обичайте,   химера,


Гласувай:
27
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. lado - В някои моменти много си помагам с ...
22.06.2010 17:02
В някои моменти много си помагам с емпириокритицизма.
Щото неам нерви ....за цялата изродщина наоколо.
Така де - някои се борите с недъзите, като изхождате от частното към общото !:)))) Дали пък това не е хубав комунистически слоган за националицация!?
Пак други само се изхождат, а копрофагите се кефят!
Грозно стана накрая, но така ще го оставя.
Поздрави!
цитирай
2. veselinvalev - lado
22.06.2010 18:18
lado написа:
В някои моменти много си помагам с емпириокритицизма.
Щото неам нерви ....за цялата изродщина наоколо.
Така де - някои се борите с недъзите, като изхождате от частното към общото !:)))) Дали пък това не е хубав комунистически слоган за националицация!?
Пак други само се изхождат, а копрофагите се кефят!
Грозно стана накрая, но така ще го оставя.
Поздрави!


Съвременният български постсоцкапитализъм, Ладо бе създаден след разпределение на национализирано частно богатство. Процес, който започна след 1944 г. Генезисът на съвременния български капитал в дълбоката си същност е в национализацията. И затова тази цялата изродщина наоколо е дълбоко престъпна, нейният генезис е ужасаващо престъпен.
Аз от години се опитвам да не чета вестници, за да запазя духовно здраве, но алчността на т. нар. българско безогледно предприемачество ме намери и в собствения ми блог, и както се казва, бях лично засегнат. Навряха ми един развален лук под носа, и започнаха да ми казват да го изуча, защото бил велик. Е, виждаш, като започваш да му махаш развалените люспи, какво остава от него. За вонята наоколо да не говорим.
А да ти призная, Ладо, задълбаване в отходностите на национализации и приватизации няма да ни е хич здравословно. Щото от 1941 г. насам големи ужаси и катаклизми извървя обществото ни, за да стигне до сегашната си копрофагийност, както изключително точно си я формулирал.

Но пък имам един частен въпрос, който ме гложди наистина. Наркокомуните капиталистически продукт ли са? И защо "комуни"? Защо капитализмът накрая стига все до комунизъм. Това не мога да го проумея. Все още. Та те питам, Ладо, какво казва по този въпрос емпириокритицизма. Дали той може да ни помогне да отговорим на този въпрос?
цитирай
3. lado - Ленин нали разби на атоми емпири...
22.06.2010 19:06
Ленин нали разби на атоми емпириокритицизма, разобличи тоя реакционен идеализъм , разгроми махистките школи, възникнали в епохата на столипинската реакция в Русия (Богданов, Юшкевич и др.).

Като отрича външния свят на обективните закономерности, с „принцип на икономия на мисленето“, с пълния произвол на обясняването на явленията, махизмът е най - приспособен за „философско обосноваване“ на буржоазната анархия, на индивидуализма, за защита интересите на империалистите и за борба против освободителното движение на народите.
Но пасаран! Венсеремос!
Основното е ,че няма да помогне - колкото и да си повтарям мантрите "това не е истина", не мога да променя действителността и реалността.
цитирай
4. veselinvalev - lado
22.06.2010 20:49
lado написа:
Ленин нали разби на атоми емпириокритицизма, разобличи тоя реакционен идеализъм , разгроми махистките школи, възникнали в епохата на столипинската реакция в Русия (Богданов, Юшкевич и др.).

Като отрича външния свят на обективните закономерности, с „принцип на икономия на мисленето“, с пълния произвол на обясняването на явленията, махизмът е най - приспособен за „философско обосноваване“ на буржоазната анархия, на индивидуализма, за защита интересите на империалистите и за борба против освободителното движение на народите.
Но пасаран! Венсеремос!
Основното е ,че няма да помогне - колкото и да си повтарям мантрите "това не е истина", не мога да променя действителността и реалността.


Абсолютно си прав, Ладо. С мантри действителност не се променя. С мантри се променя само вътрешна психическа и духовна нагласа. Но и за нея трябва много внимателен подбор на мантрите. Че лошия избор на мантри и той води до лоши последствия. :-)
цитирай
5. flyco - ...
22.06.2010 21:52
veselinvalev написа:

Но пък имам един частен въпрос, който ме гложди наистина. Наркокомуните капиталистически продукт ли са? И защо "комуни"? Защо капитализмът накрая стига все до комунизъм. Това не мога да го проумея. Все още. Та те питам, Ладо, какво казва по този въпрос емпириокритицизма. Дали той може да ни помогне да отговорим на този въпрос?

Не съм съгласен, че "накрая" капитализмът стига все до комунизъм. Идеята за комунизъм е родена в главата на Томас Мор през ХVІ век. Това не е много по-различно време от пръкването на капитализма. Докато обаче той е естествено появяващ се, роден от живота и наложен от него, комунизмът е изкуствено създаден в епруветката наречена "Утопия". Животът е разнообразен и постоянно предлага алтернативи. На тях дължим съществуването си. Напред продължава само устойчивата. Устойчивостта създава правила, критерии за оцеляване, ражда бъдещето. Човешкият опит с комунизма доказа неговата несъстоятелност. Разбира се Мор няма как да го е знаел, но е можел да се довери на естествената човешка природа. Тя има много повече общи неща с капитализма отколкото с комунизма. Ако го беше направил вероятно щеше да спаси много човешки животи, но да не засягам ефекта на пеперудата. Наркокомуна... връщане към лабораторния опит. Отрицание на отрицанието води до изправяне на посоката. Може би в това е смисълът. За него обаче трябва някой да следи, трябва някой външен, който да направлява каруцата. Това вече излиза извън саморегулацията и естествеността на процесите. Това е свързано с огромна отговорност, която не е по силите на един човек. Много диктатори са го разбрали. Много авторитети са заплатили скъпо и прескъпо за подхлъзването си. Сещам се за монашеските ордени създавани през средновековието и за тяхното израждане...
цитирай
6. veselinvalev - flyco
22.06.2010 22:37
flyco написа:
veselinvalev написа:

Но пък имам един частен въпрос, който ме гложди наистина. Наркокомуните капиталистически продукт ли са? И защо "комуни"? Защо капитализмът накрая стига все до комунизъм. Това не мога да го проумея. Все още. Та те питам, Ладо, какво казва по този въпрос емпириокритицизма. Дали той може да ни помогне да отговорим на този въпрос?

Не съм съгласен, че "накрая" капитализмът стига все до комунизъм. Идеята за комунизъм е родена в главата на Томас Мор през ХVІ век. Това не е много по-различно време от пръкването на капитализма. Докато обаче той е естествено появяващ се, роден от живота и наложен от него, комунизмът е изкуствено създаден в епруветката наречена "Утопия". Животът е разнообразен и постоянно предлага алтернативи. На тях дължим съществуването си. Напред продължава само устойчивата. Устойчивостта създава правила, критерии за оцеляване, ражда бъдещето. Човешкият опит с комунизма доказа неговата несъстоятелност. Разбира се Мор няма как да го е знаел, но е можел да се довери на естествената човешка природа. Тя има много повече общи неща с капитализма отколкото с комунизма. Ако го беше направил вероятно щеше да спаси много човешки животи, но да не засягам ефекта на пеперудата. Наркокомуна... връщане към лабораторния опит. Отрицание на отрицанието води до изправяне на посоката. Може би в това е смисълът. За него обаче трябва някой да следи, трябва някой външен, който да направлява каруцата. Това вече излиза извън саморегулацията и естествеността на процесите. Това е свързано с огромна отговорност, която не е по силите на един човек. Много диктатори са го разбрали. Много авторитети са заплатили скъпо и прескъпо за подхлъзването си. Сещам се за монашеските ордени създавани през средновековието и за тяхното израждане...


Във въпроса ми имаше и немалко ирония, flyco, но пък ти му отговори перфектно-аналитично, за което имаш моите благодарности, почитания, аплаузи и възхищения.
Даже сега ми хрумва, че комуните за нарколечение, като че ли търсят едни модели на чистотата в отношенията на първичното семейно-племенно общество, каквито общества днес все още съществуват напълно естествено в някои племена като бушмените в Африка и амазонските индианци покрай река Амазонка в Южна Америка.
Благодаря ти отново, flyco, наистана анализът ти е възхитителен.
цитирай
7. razkazvachka - заводски хумор:))))
23.06.2010 16:38
хумори - умори - химери-тумори...
цитирай
8. veselinvalev - razkazvachka - из заводски ху...
23.06.2010 20:18
razkazvachka написа:
заводски хумор:))))
хумори - умори - химери-тумори...


Профкомитетът на Вазовски машиностроителен завод № 4 поздравява всички активистки от профкомитета на Вазовски машиностроителен завод № 1 с кашонче "Водка № 5", стек безалкохолно "7 up", стек цигари "Ernte 23" и с "Миллион алых роз" на Ала Пугачова по случай днешния светъл празник - 8-ми март!
Желаем много 6-то чувство на всички!

http://www.youtube.com/watch?v=OEqCSmXTX6o&feature=related

(из "Заводски хумор")
цитирай
9. анонимен - Леле Ладо, леле всички,
24.06.2010 00:24
тук ли бил кръжока "Умни глави". Как не ви се усукват мозъците от такива думи като емпириокритицизъм. Знам една по-дълга от атласа по анатомия- sulkustendinismuskulisfleksorishauzislongi (което е една гънка на кокълчето.....)
Академичен поздрав!
цитирай
10. divna8 - Бих искала да чуя мнението на ХУДОЖНИКА НА КАРТИНАТА, veselinvalev !!!
24.06.2010 07:05
Няколко пъти чета това, което пишеш за КАЧАК...
Вече ми прилича на заяждане. Подобни въпроси се решават по съдебен път, а не чрез зачеркване на добрите страни на една личност. Никой не е идеален, включително и аз... За теб - не знам, може да си изключение!
Така и не разбирам - ти, лично! - в какво обвиняваш Качак! Нова съм в блог.бг, прости ми непросветеността. Начетох се на какви ли не компромати за различни хора тук; даже и за такива, които познавам... Грозно е!!!
На фона на хубавата ти поезия... всичко това, написано в умерзителен стил, стои като мазно петно!!! Ако е критика - нека е написана с необходимото уважение - към теб самия!
С уважение и към теб, и към Качак: Дима Керцадова / Дивна
цитирай
11. veselinvalev - divna8
24.06.2010 09:59
divna8 написа:
Бих искала да чуя мнението на ХУДОЖНИКА НА КАРТИНАТА, veselinvalev !!!
Няколко пъти чета това, което пишеш за КАЧАК...
Вече ми прилича на заяждане. Подобни въпроси се решават по съдебен път, а не чрез зачеркване на добрите страни на една личност. Никой не е идеален, включително и аз... За теб - не знам, може да си изключение!
Така и не разбирам - ти, лично! - в какво обвиняваш Качак! Нова съм в блог.бг, прости ми непросветеността. Начетох се на какви ли не компромати за различни хора тук; даже и за такива, които познавам... Грозно е!!!
На фона на хубавата ти поезия... всичко това, написано в умерзителен стил, стои като мазно петно!!! Ако е критика - нека е написана с необходимото уважение - към теб самия!
С уважение и към теб, и към Качак: Дима Керцадова / Дивна


Благодаря ти за хубавите думи относно поезията, която отвреме-навреме пиша, divna8. Мазното петно което отбелязваш, е всъщност фона върху който ние живеем. Социалният фон на нашето общество. Нацапан от мазните, крадливи ръце на криминалния капитализъм, които доведе България и нейните обитатели до обсурда в който сме.

Ето го абсурда: един купува на жена си подарък прескъп автомобил, равен на няколко годишни заплати на няколко обикновени човека.

http://ka4ak.blog.bg/politika/2010/06/21/tyi-kato-ne-samo-v-bloga-ne-me-razbirat-za-knigata-i-spisani.564997

Е няма лошо, ще кажеш - дай боже всекиму. Но това могат да си го позволят само 3 (три) процента богати хора у нас. За останалите ето какъв е мечтания изход:

http://tit.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/06/22/ne-ne-syjaliavam-za-nishto.565817

Да се махнат оттук и да си повтарят думите от песента на Едит Пиаф "Non, je ne regrette rien" (Не, за нищо не съжалявам), а внуците им да забравят, че са потомци на българи. Завинаги. Това е бъдещето на бедните, некрадливите, честните и талантливите. Защото tit e очевидно такъв човек.

На този фон поезията ми сякаш е едно недоразумение, за което моля да бъда извинен. Очевидно, аз съм един измамник, който е намерил начин да се скрие зад поетични форми. Сега вече лъсна целия мазен фон на същността ми, която съвсем ачик – видно е, вече не мога да прикривам.

Лицемерието и лъжата, divna8, в която се панират “свободните поети” от техния собственик преди да бъдат сложени в тигана за крайното си изпържване в делника на собствените си зависимости, страхове и безмълвие, ме кара да бъда “мазен”, “на петна” и непоетичен.

А в какво обвинявам Качаклиев можеш и сама да разбереш, ако прочетеш това-онова. Писал съм немалко вече. За “Кой е художника?” също. И не виждам аз по какъв начин преча да бъде чуто мнението на художника. Намерете си го и го чуйте. Когато Качаклиев крАде картината от него, никой “свободен поет” не отвори глас да чуе мнението на художника: съгласен ли е или не е съгласен да участва в някакъв качаклийски проект. Сега всички “свободни поети” искали да чуят мнението на художника. Пак ви казвам – намерете си го и си го чуйте. Който търси намира. Аз лично съм го чул мнението на художника и си го знам.
А какво да се решава в съд или извън съд, не е моя работа. Засега. Но пък си е моя работа какво аз да си пиша в моя си блог. Големите крясъци на "свободните поети" за "свободно гражданско общество" изведнъж секнаха. "Брей, ама то ако се приказвало свободно истината и ние можем да загазим, че ще научат хората истината и за нас." - това е всъщност мисленето на кресливците за "граждарнско общество", дето уж много го искат, а като започне "гражданското общество" да пише истината, започват да се вайкат, да охкат, да клинчат и да дърдорят глупости, чак и "неразбрани" (едва ли не гении) станаха. Проектът "Свободни поети" беше опит за овладяване, манипулиране и озъптяване на граждаското общество. Затова аз съм против този проект, който напъхва в един кюп всички - дето пишат за прически, маникюри, голф, футбол, политика, за жабуркане при зъбобол, за гъбарство и уголемяване на гърдите посредством силиконови имплантанти, и че някои от тях искали да станат и софийски или не знам какви си още кметове, да ми ги наричат "поети" и "свободни" поети", а писанията им "поезия". Мерси. Това не е за мен. И ще пиша винаги против него. Защото това не е истина. "Свободни поети" е /са/ лъжа.

И ме прости за “уважението и неуважението”. Така ми идва сега, така пиша. Емоциите са си мои и не искам да ги прикривам зад “уважителни критики”. Така съм много добре разбран и никак не се оплаквам от неразбраност. Виж, Качаклиев все плаче, че не бил разбран. Можеш да отидеш да го утешиш. Кажи му “Аз те разбирам”, и ще бъдеш най-обичания за него човек, нищо че ще го излъжеш. Излъжи го. Бъди нещо като Моканина. Кажи му, че си виждала бялата лястовица в съседното село Манджилари. А подир туй пусни шилото и започнатите от нещавена волска кожа цървули и кажи "Боже, колко мъка има на тоя свят, боже!", и се загледай пак подир каруцата.
Проблемът при него, при Качаклиев, е, че той сам себе си не разбира. Независимо от скъпите си подаръци. Защото, това което говори и пише е неразбираемо и за самия него. Затова и подаръците, които прави, не му носят търсеното от него разбиране. Та, и хората със скъпите подаръци са за съчувствие, divna8, ако не си го разбрала още. Да ти кажа още една истина на сбогуване.
цитирай
12. veselinvalev - kushel
24.06.2010 10:55
kushel написа:
Леле Ладо, леле всички
тук ли бил кръжока "Умни глави". Как не ви се усукват мозъците от такива думи като емпириокритицизъм. Знам една по-дълга от атласа по анатомия- sulkustendinismuskulisfleksorishauzislongi (което е една гънка на кокълчето.....)
Академичен поздрав!


Никой не ти дължи разяснениие какъв кръжок е тук. А ти очевидно много дълги работи си напъхал в себе си. Да не си кания на сабя? Дядо ми на "канията" и казваше "капия".
А сега се върни при леля си, - хем да си доядеш десерта, хем да те понаучи на някои обноски и държание, та когато отидеш на гости при по-големи и по-умни от теб да имаш необходимото уважително поведение. Защото при отсъствие на такова могат да ти напъхат сабите си, там където се досещаш, капия такава.
И носи на леля си много "академични" поздрави!
цитирай
13. flyco - ...
24.06.2010 15:32
Четох при tull есето му за Че Гевара. То ме насочи към мисълта, колко трудно се създават стереотипите и колко трудно се променят. И двете движения са свързани с разходи, общо взето не оправдани за този, който ги прави. От стереотипите се възползват, се плъзгат, се формират други хора. Това ми се струва гадно, но пък от друга страна е полезно - навежда мислещите към първоизточника им. За съжаление от това мислещите не стават повече, което вече е проблем. Сега по темата: "Свободни поети" І, "Свободни поети ІІ - собствени разходи инвестирани в словосъчетанието "Свободни поети" и стихове затворени /във времето на мрежата те са наистина затворени/ между две корици. Образуване на стереотип: що е то свободен поет, вероятно би си задал въпроса случайно попадналият пред книгата човек... и надниква и чете. Добро или зло? Къде е отправната точка? Веселин Вълев има такава, други талантливи поети или хора навътре в материята на литературата също имат такава - здрава и непоклатима. Но на тези хора не им е нужно да четат "Свободни поети" за да видят какво е и тя не е за тях.
Тук навлизам в една друга тема. Веско, покажи доброто на тези, които те четат!
цитирай
14. flyco - до lado
24.06.2010 15:35
Защо в блога ти няма нищо?
цитирай
15. veselinvalev - flyco
24.06.2010 16:34
flyco написа:
Четох при tull есето му за Че Гевара. То ме насочи към мисълта, колко трудно се създават стереотипите и колко трудно се променят. И двете движения са свързани с разходи, общо взето не оправдани за този, който ги прави. От стереотипите се възползват, се плъзгат, се формират други хора. Това ми се струва гадно, но пък от друга страна е полезно - навежда мислещите към първоизточника им. За съжаление от това мислещите не стават повече, което вече е проблем. Сега по темата: "Свободни поети" І, "Свободни поети ІІ - собствени разходи инвестирани в словосъчетанието "Свободни поети" и стихове затворени /във времето на мрежата те са наистина затворени/ между две корици. Образуване на стереотип: що е то свободен поет, вероятно би си задал въпроса случайно попадналият пред книгата човек... и надниква и чете. Добро или зло? Къде е отправната точка? Веселин Вълев има такава, други талантливи поети или хора навътре в материята на литературата също имат такава - здрава и непоклатима. Но на тези хора не им е нужно да четат "Свободни поети" за да видят какво е и тя не е за тях.
Тук навлизам в една друга тема. Веско, покажи доброто на тези, които те четат!


Така е със стереотипите, flyco. Те се превръщат рано или късно в търговска марка. Като тази с Че Гевара. Търговската марка може да породи движения и събирания на хора за някаква си тяхна кауза. Сиреч файда. Търсенето на политика е винаги търсене на файда. Събирането на някаква конкретна групичка хора в контекста на някаква по-голяма общност, каквато е например пишещите в блог.бг. вече търси оформянето си на партийно ядро – например “свободни поети”. И техния партиен орган “Свободни поети в блог.бг.” И това ядро ще се опита да овладее цялото. Да го командори и направлява. Целите могат да бъдат политически, рекламни, търговски, скрити зад идейни проекти, в които артефакти и текстове на изкуството ще бъде подчинени на някакви утилитарни цели. Използваната насила картина “Химера” е абсолютен пример за това.
А пък за стереотипите – ние си имаме абсолютен български пример за стереотип. И това е най-святото име – дето и в класаця 100 също излезе без конкуренция – Васил Левски. Едва ли има и десет българи сега, на които им пука, че всъщност Васил Левски е осъден и обесен съвсем справедливо за ДЕТЕУБИЙСТВО на едно четиринадесет годишно българско момче в Ловеч, а не за противодържавна, противосултанска или революционна дейност. За тези които са чели архивите, а не есеистични и художествени измислици, знаят, че и популярната фраза “сам съм – други няма” е мит. Левски издава доста хора от организацията си. Който е чел протоколите от разпитите му пред турското следствие и турския съд го знае. Но това са малцина. Засега досието “Левски” все още не е разсекретено, колкото и парадоксално да звучи това. За да не умре най-големият български национален мит. Което рано или късно все пак ще се случи, flyco. И трябва да се случи, за да заживеем с истината, а не с митове. А истината, както се досещаш е жестока.
А пък за хубавото в блог.бг поезията рано или късно също ще бъде написано. Ако не от мен. От някой друг. Дано да ми даде господ здраве и живот да направя и аз каквото е по силите ми в тази посока. Защото има неща, които наистина си заслужават да бъдат осветлени с по-особена светлина.
Благодаря ти много за сърцатостта, чистотата и аналитичността с които откликваш на възникващите проблеми и на проницателността за връзките, които откриваш между едни и други явления и процеси.
цитирай
16. divna8 - Ако искаш да промениш някого...
25.06.2010 02:14
започни от себе си!
Усмихнати дни ти желая :):):)
цитирай
17. veselinvalev - divna8
25.06.2010 04:05
divna8 написа:
Ако искаш да промениш някого...
започни от себе си!
Усмихнати дни ти желая :):):)


Забелязал съм, че промените, които стават по наше желание, са съвсем микроскопична част в сравнение с промените, които стават извън наше желание.
Иначе "Forever young" ("Завинаги млади") нямаше да бъде само една прекрасна песен.
"Раят може да почака, ние само гледаме небесата"
http://vbox7.com/play:39657afb

Желая ти усмихнати нощи, divna8 :):):)
цитирай
18. divna8 - Винаги ми е усмихнато, но с твоите пожелания - още повече :):):)
26.06.2010 18:51
veselinvalev написа:
divna8 написа:
Ако искаш да промениш някого...
започни от себе си!
Усмихнати дни ти желая :):):)


Забелязал съм, че промените, които стават по наше желание, са съвсем микроскопочна част в сравнение с промените, които стават извън наше желание.
Иначе "Forever young" ("Завинаги млади") нямаше да бъде само една прекрасна песен.
"Раят може да почака, ние само гледаме небесата"
http://vbox7.com/play:39657afb

Желая ти усмихнати нощи, divna8 :):):)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: veselinvalev
Категория: Изкуство
Прочетен: 1441253
Постинги: 244
Коментари: 4519
Гласове: 15137
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728