Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2010 18:25 - Орлин Дянков
Автор: veselinvalev Категория: Изкуство   
Прочетен: 20334 Коментари: 49 Гласове:
45

Последна промяна: 29.06.2010 18:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Понеже идва Джулая – това уникално българско явление, отбелязано на няколко езика в Уикипедиятасимволизиращо българското хипарско движение, младежкото и студентско бунтарство от 80-те години, вместо снимка на изгряващото слънце на фона на песента “July Morning“ (“Юлско утро” (1971 г.)) на легендарните “Uriah Heep” (Юрая Хийп), ще ви покажа една снимка. На нея е моя приятел Орлин Дянков. За последен път го видях на Джулая във Варна, през 1990 г. Месец по-късно той почина - на 23 г. Но остана като един от най-големите символите на българската хипария, един от най-големите символи и легенди на българското студентство, и един от най-големите поети на България. Орлин Дянков

image

От ляво надясно: Красимир Едрев, Веселин Вълев, Орлин Дянков,
Студентската ми квартира, Шумен, 1988 г.


ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ


          "И най-меката вода е по-твърда от гранит 
           за давещия се." 
                                                                фрагмент

Прелитаха в небето ято птици 
без страх от тежестта му, тъй прохладна. 
Те бяха и стрели, и труден прицел, 
и полетът приличаше на падане.

Видях и риби в морската безбрежност, 
отстъпваше пред тях водата твърда. 
А спечената пръст бе толкоз нежна 
към семената в нея. За да бъдат.

И само аз почувствах тази тежест 
на въздуха, щом падах към земята. 
Но тя не бе към мен добра и нежна. 
Щом давех се, бе твърда пак водата. 

Тогава място в себе си потърсих 
с вода и въздух, с твърд, на мен покорни. 
И вечността внезапно стана къса, 
щом преоткрих  на своя свят простора. 

Във него също рибите летяха 
и бягаха от мрежите кефали. 
И изумен от свойта сила, ахнах. 
А след това ми трябваше приятел. 


автор: Орлин Дянков

А тук долу е една от харесваните от Орлин песни, която си пеехме и на Джулая, песента на Асен Масларски със стихотворението на големия варненски поет Валери Станков “ Жена ми се разхожда по брега”. Орлин се шегуваше и вместо “брега” пееше “врата”.
http://www.vbox7.com/play:1a3f7354
 и още една песен на същите автори - "Огън на брега":
http://vbox7.com/play:30178504

 



Тагове:   Орлин,   поет,


Гласувай:
46
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. lubara - Поздрави, veselinvalev !
29.06.2010 21:32
Чудно как преди три часа публикувах пост за един също така млад човек, отишъл си рано от нас-чичо ми.
Талантът си е талант, тези хора са ни много скъпи!
цитирай
2. veselinvalev - lubara
29.06.2010 21:38
lubara написа:
Чудно как преди три часа публикувах пост за един също така млад човек, отишъл си рано от нас-чичо ми.
Талантът си е талант, тези хора са ни много скъпи!


Истинските хора няма как да не са ни скъпи, Любо. Те живеят в нас. "По живи от живите", както е казал поета.
цитирай
3. ka4ak - Здравей Весо!
29.06.2010 22:59
Удобен повод да те поздравя за поста!Двама хипари и ти!??Джулая е усещане,дано вече можеш да го почустваш!Желая ти го от сърце!:)))
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Ето така го помня и аз.
29.06.2010 23:04
Не с кърпа, както си мислех, а просто някаква превръзка за косата.
Много жалко, голяма загуба, защото е невероятно талантлив.
цитирай
5. анонимен - Много малки ми се струвате за хипари, но както и да е. Въпрос на себеусещане.
29.06.2010 23:31
А аз помня автентичните хипари. Даже и ние се правехме на такива. Фантазиите за милиционирския терор са силно преувеличени. Аз съм свидетел. И Кирил Маричков доста послъгва. Тогава бяхме приятели с него и Пеци. Карай да върви...политика.

СПОМЕН

Как тичал е животът ми до днес
в търсене на "модуса вивенди" ?
Задъхано, тревожно, с много стрес,
минах през безсъние и бренди.

От малък исках да узная,
Нима възможен е безкрая?
В религиите търсех обяснение.
Уви, абсурд и умопомрачение.

Смених цигулката с китара.
Хипари бяхме всички и в душата.
В "Кафана" на Университета
с Дженис Джоплин срещахме зората.

Събираха се групи на джемсешън.
Вили пееше парчетата от Удсток.
Един се правеше на репресиран.
С депутатство беше компенсиран.

Да, но беше ! Вече е халтура !
Азис е символа на "новата култура".
Останахме без ценностна система.
Всъщност имаме - на Боби мутрагена.

Балкански хумор и самодоволен глас
и ето вече всички са в захлас.
Позьор от днес да бъда се заричам.
Поне по нещо на Него да приличам.

Януари 2010 Кушел
цитирай
6. veselinvalev - ka4ak
29.06.2010 23:34
ka4ak написа:
Удобен повод да те поздравя за поста!Двама хипари и ти!??Джулая е усещане,дано вече можеш да го почустваш!Желая ти го от сърце!:)))


Аз съм отвъд Джулая, Владо. От много отдавна. За мен всеки ден е Джулай. Не е поза. Не са само думи. Истина е.
Останалото го прочети на "лични", защото е само за теб.
Желая ти хубав Джулай, Владо!
цитирай
7. veselinvalev - slavimirgenchev1953
30.06.2010 00:01
slavimirgenchev1953 написа:
Ето така го помня и аз.
Не с кърпа, както си мислех, а просто някаква превръзка за косата.
Много жалко, голяма загуба, защото е невероятно талантлив.


Да, такъв беше Орлин, Слави. Наистина голяма загуба бе, че си отиде толкова млад. И сега много хора са изумени и сащисани как е могъл да напише за своите 23 години толкова много стихотворения, и нито едно от тях да не е слабо.
А хипарството при него беше вид провокация и очудняване на вътрешния му свят при общуването му с външния свят. А света и пътя на думите му, на стиховете му, директно му го осветляваше бог.

Тук има един спомен на Мая Дългачева за Орлин:

http://liternet.bg/publish/mdylgycheva/orlin.htm

Цитирам:

"Може би е било 1984/85 година, не помня точно. Списание “Родна реч” организира национален семинар за своите млади автори от рубриката “Първи стъпки”. Тогава за пръв път срещнах Орлин. Помня, че Дончо Цончев възкликна на една от срещите ни с утвърдени писатели: “Откъде знае това момче, че “...душата на стария кораб се смее”?! Орлин отвърна “Защото съм я чувал” и всички се разсмяхме. Мислехме, че се шегува. Сега си мисля, че може би е казал истината."

Бил е 17 годишен тогава, Слави. А е знаел как да разсмива. С вечност.
цитирай
8. veselinvalev - kushel
30.06.2010 00:21
kushel написа:
Много малки ми се струвате за хипари,
но както и да е. Въпрос на себеусещане. А аз помня автентичните хипари. Даже и ние се правехме на такива. Фантазиите за милиционирския терор са силно преувеличени. Аз съм свидетел. И Кирил Маричков доста послъгва. Тогава бяхме приятели с него и Пеци. Карай да върви...политика.

СПОМЕН

Как тичал е животът ми до днес
в търсене на "модуса вивенди" ?
Задъхано, тревожно, с много стрес,
минах през безсъние и бренди.

От малък исках да узная,
Нима възможен е безкрая?
В религиите търсех обяснение.
Уви, абсурд и умопомрачение.

Смених цигулката с китара.
Хипари бяхме всички и в душата.
В "Кафана" на Университета
с Дженис Джоплин срещахме зората.

Събираха се групи на джемсешън.
Вили пееше парчетата от Удсток.
Един се правеше на репресиран.
С депутатство беше компенсиран.

Да, но беше ! Вече е халтура !
Азис е символа на "новата култура".
Останахме без ценностна система.
Всъщност имаме - на Боби мутрагена.

Балкански хумор и самодоволен глас
и ето вече всички са в захлас.
Позьор от днес да бъда се заричам.
Поне по нещо на Него да приличам.

Януари 2010 Кушел


Големите неща понякога изглеждат малки, Кушел. Въпрос на проницателнст. Едни я имат. Други не.
Ако героят на цитираното твое стихотворение е стигнал до извода, че

"Позьор от днес да бъда се заричам.
Поне по нещо на Него да приличам.",

това в никакъв случай не означава че Той наистина е позьор. Говорим за Бог все пак. Бог е непознавем, Кушел, колкото и да е голяма видимата част от Него, - невидимата част е безкрайна. И с каквато и кушия да се опитваш да я обходиш, драги ми Кушел, няма как да успееш. А пък камо ли да я осмислиш. Дори и с проекцията (или прожекцията) на голямото си "себеусещане".
Поздрави за откровените ти думи, мисли, и за споделеното с нас!
цитирай
9. ka4ak - Благодаря ти за пожеланието!Съжалявам,че може да четеш,само текст!:(
30.06.2010 01:25
veselinvalev написа:
ka4ak написа:
Удобен повод да те поздравя за поста!Двама хипари и ти!??Джулая е усещане,дано вече можеш да го почустваш!Желая ти го от сърце!:)))


Аз съм отвъд Джулая, Владо. От много отдавна. За мен всеки ден е Джулай. Не е поза. Не са само думи. Истина е.
Останалото го прочети на "лични", защото е само за теб.
Желая ти хубав Джулай, Владо!

Няма какво да добавя,освен че продължавам да те чакам и знам че ще проумееш!ВЯРВАМ В ТЕБ,ТИ МОЖЕШ!:)))
цитирай
10. анонимен - Стана недоразумение.
30.06.2010 07:13
Това е защото, стихотворението е писано по друг повод и е вън от контекста в спучая. Тук се визира Бойко Борисов а не Господ, ако не е едно и също.
Аз го сложих, защото се засяга времето на хипарите. Извинявай. Все пак става въпрос за балкански хумор...
цитирай
11. veninski - Поздравление за постинга, прия...
30.06.2010 07:15
Поздравление за постинга, приятелю! Орлин Дянков го заслужава! Поклон пред таланта му! Поздрави от Родопите!
цитирай
12. bapha - eдва ли може да се намери
30.06.2010 08:30
по- смислен пост за Джулая...
Не е празник, не е посрещане на слънцето, не е песен...
Джулая е Орлин и малкото като него.
Да лети...
цитирай
13. veselinvalev - kushel & Бойко Борисов
30.06.2010 08:35
kushel написа:
Стана недоразумение.
Това е защото, стихотворението е писано по друг повод и е вън от контекста в спучая. Тук се визира Бойко Борисов а не Господ, ако не е едно и също.
Аз го сложих, защото се засяга времето на хипарите. Извинявай. Все пак става въпрос за балкански хумор...


Тъй и тъй си докарал Бойко Борисов в блога ми, да му кажа:
Бойко, дължиш ми едни пари много-много от отдавна, крайно време е да ми ги върнеш, щото са си мои и ми трябват сега за мои си работи, искам да си свърша с тях това-онова. И нали не съм злопаметен, на изпроводяк ще ти дам един съвет за излизане на България от кризата. Напълно безплатен съвет. Тъй като ние българите сме единствените в света, които са разбрали огромната сила на музиката и по тоя повод "Джулай морнинг" на "Юрая Хийп" се е превърнал в изгрев. На първи юли. И е крайно време милионите европейци да се научат да последват Джон Лоутън и да идват да посрещат изгрева в България. На първи юли. По тоя повод могат да останат и цяло лято, па и есенес и зимъска, па и до края на пролетта, за да дойдат пак на първи юли. Всички кътчета на все още китната ни донякъде Българийка ги очакват. Така им кажи. И да оставят по някой лев, или евро, реципрочно на пребиваването си. И България да стане естествено - Страната на изгряващото слънце. Защото всъщност си е точно това за всички европейци. Хайде сега бягай да се разпореждаш за рекламната кампания "България - изгрев за всеки европеец" и да не забравиш за моите пари. Не тези за съвета ми, - както казах, той е напълно безплатен. А тези дето ми ги дължиш от отдавна.
цитирай
14. veselinvalev - ka4ak
30.06.2010 09:05
ka4ak написа:
veselinvalev написа:
ka4ak написа:

Благодаря ти за пожеланието!Съжалявам,че може да четеш,само текст!:( Удобен повод да те поздравя за поста!Двама хипари и ти!??Джулая е усещане,дано вече можеш да го почустваш!Желая ти го от сърце!:)))


Аз съм отвъд Джулая, Владо. От много отдавна. За мен всеки ден е Джулай. Не е поза. Не са само думи. Истина е.
Останалото го прочети на "лични", защото е само за теб.
Желая ти хубав Джулай, Владо!

Няма какво да добавя,освен че продължавам да те чакам и знам че ще проумееш!ВЯРВАМ В ТЕБ,ТИ МОЖЕШ!:)))


Не се напрягай с излишни съжалителности, Качак. Влизаш в преразход на енергия. Скоро може да се опитам да "попрочета" някоя картинка. Заради теб. Какво да те правя. Няма да те оставя да чакаш напразно я.
А пък, че аз мога, е известно на всички. Въпреки пословичната ми скромност. Ама щом си решил пак да им го кажеш. Благодаря ти. Даже ще ти дам и съгласието си утре да отидеш и да дадеш пресконфернция, там дето даваш пресконферинции, на тема: "Весо може." Успех с журналистите, Качак.
цитирай
15. veselinvalev - veninski
30.06.2010 09:23
veninski написа:
Поздравление за постинга, приятелю! Орлин Дянков го заслужава! Поклон пред таланта му! Поздрави от Родопите!


Благодаря ти за хубавите думи, Васко. Сигурен съм, че ти в планината ставаш преди изгрева всяка сутрин. Джулая е навсякъде. Не е само на морето. И в Родопите, Васко, е Джулай. Нали. С "Юрая Хийп" и с каба кайди! Ама как звучи: Джулай с каба гайди.
Това наистина си заслужава да се види и чуе: Сто каба гайди свирят "Джулай морнинг" на родопска поляна. При изгрева на първи юли. Yes!!!
Поздрави и много засмяност!
цитирай
16. veselinvalev - bapha
30.06.2010 09:38
bapha написа:
eдва ли може да се намери
по- смислен пост за Джулая...
Не е празник, не е посрещане на слънцето, не е песен...
Джулая е Орлин и малкото като него.
Да лети...


Абсолютно в десятката, bapha : "Джулая е Орлин и малкото като него."
Поздрави!
цитирай
17. tili - Благодаря, Веско!
30.06.2010 10:08
Поздрави джулайски!
цитирай
18. kasnaprolet9999 - Весело посрещане на празника,
30.06.2010 10:11
много хубав стих, а песничките в клипчетата са много стилни, разбирам защо сте си ги пяли на брега. Слънцето ще изгрее за всички, да му се порадваме и да не си мислим кой е най-големият хипар на брега, важното е да почувстваме хубавия празник.
цитирай
19. veselinvalev - tili
30.06.2010 11:15
tili написа:
Благодаря, Веско!
Поздрави джулайски!


И аз ти благодаря, Лили!
Слънчево посрещане на юли!
цитирай
20. veselinvalev - kasnaprolet9999
30.06.2010 11:20
kasnaprolet9999 написа:
Весело посрещане на празника
много хубав стих, а песничките в клипчетата са много стилни, разбирам защо сте си ги пяли на брега. Слънцето ще изгрее за всички, да му се порадваме и да не си мислим кой е най-големият хипар на брега, важното е да почувстваме хубавия празник.


Купонждийско посрещане и истинска радост, kasnaprolet9999! - Да са в едно във възторга на Живота - Слънцето - всички джулайски души!
цитирай
21. lado - Да, Весо, децата не знаят какво е ...
30.06.2010 14:44
Двама хипари и ти!?? :)))))) Теза и антитеза!?:)))

Да , Весо , децата не знаят какво е хипария. Че 99 % от наборите ни също. Аз не съм виждал от 30 години представител на движението. Има ли ги сега, няма ли ги?
Не говоря за "мероприятието" на 1 Юли, то отдавна мирише на кебапчета...
цитирай
22. veselinvalev - lado
30.06.2010 15:35
lado написа:
Двама хипари и ти!?? :)))))) Теза и антитеза!?:)))

Да , Весо , децата не знаят какво е хипария. Че 99 % от наборите ни също. Аз не съм виждал от 30 години представител на движението. Има ли ги сега, няма ли ги?
Не говоря за "мероприятието" на 1 Юли, то отдавна мирише на кебапчета...


Хахаха. Такава ми е съдбата, Ладо. Все откъм малцинствеността се оказвам. Все съм кът, дет се вика. И сред хипарията да съм - хипарията бол, а аз сам - нехипар. Отлъчен някак си. Хахаха.
И сега така. Свободни поети бол, а пък несвободните - кът. Ииийх пък. Пак откъм дефицита. Карма. Няма как да го избегнеш, дет се вика. Обаче, човекът наблюдателен. И нали "можел да чете картинки" веднага преброява брадите. И хоп - единия голобрад. Ей го - нашия голобрадец - хванат по... безбрадие. Хехехе. Смех, смех...
Робeрт Леви беше тръгнал да пише май някаква книга за хипарията. Не знам дали я написа. Трябва да го питаш него. Той е спецът в България по хипарските въпроси. Аз съм изцяло голобрад по темата. Напълно случаен елемент в снимката горе, а и където и да е. В блогбегето тоже. А и от писане и картинки не разбирам според началниците и собствениците на "свободата". А бе черна овца. Остригана. Обръсната.
И на мероприятието 1 юли не ходя с групи, бира и кебапчета. Соло си посрещам Райчо.
А пък децата знаят за Джулая. Ей щерка ми ме пита преди малко - можело ли, не можело ли да закъсне заради Джулая тази вечер.
А пък хипария... То сега няма кой да те качи на стоп, Ладо, каква хипария.
В Африка съм абсолютно убеден, че има хипари. Казват им бушмени. Живеят щастливо и свободно. Не познават частната собственост. Даже и лична такава почти нямат. Една съвсем рехава препаска на гъза, лък, някоя стрела, и толкоз. Край Амазонка също има хипари - натурални амазонски индианци. И те щастливо диви.
Всичко останало е бизнес и раклама. Както много проницателно си фокусирал - бира и кебапчета. Ако има и журналисти наблизо - собственикът на "свободните" одма става хипар и даже ще покаже на всички аташирани кореспонденти как аджеба се надига хипарската шишето с бира (ако ми бяха платили, щях да и напиша марката на бирата) и как хипарски се отхапва от дълго кебапче. А пък кремавото кабрио BMV corvertible с кожен салон "Дакота" зачулено наблизо в храсталака. Но внимателно зачулено - да няма надрасквания по боята, че тя много специална и скъпа. Сиреч хипария.
Да си жив и здрав, Ладо! Разсмя ме страшно!
цитирай
23. voinov50 - Веско, върна ме много години назад...
30.06.2010 19:08
Поздрави от Пирин и много засмяност!
цитирай
24. lado - Веселине, някои деца знаят, да са ...
30.06.2010 20:00
Веселине, някои деца знаят, да са живи и здрави, но да им даде господ и да го почувстват! Няма друго такова усещане за свобода - дори в онези тежки,мрачни времена! Никой не можеше да спре "Метроном" на радио"Свободна Европа" - в петъка пускаха рок от пет и петнайсет до шест часа. И то не всеки петък! Никой не не можа да спре контрабандните LP-та с рок-музика от братска Югославия!
Как да им разкажеш за преспиванията на плажа с един огън, малко миди, китара и бутилка "Слънчев бряг", ама истински, и некоя сгодна германка!(За рускини се предвиждаше глоба от братството...) Абе, приятелю, ти замислял ли си се, че тогава комунистите произвеждаха истинско питие, а сега техните наследници не могат?

Как да им разкажем за яхтата "Балкан" - купена за Държавния съвет за няколко милиона долара в години , когато липсваха въглища за икономиката ни?
Бях в Созопол, когато акостира и от нея слязаха двама тийнеджъра, а моментално се сбра тълпа от 300 души - аз лично си помислих,че гръцки магнат нещо се е объркал....
цитирай
25. veselinvalev - voinov50
30.06.2010 20:14
voinov50 написа:
Веско, върна ме много години назад...
Поздрави от Пирин и много засмяност!


Поздрави и на теб, Цецо, и на цела Пирин планина! Връщането ни в годините назад е взаимно! И много засмяно!
цитирай
26. veselinvalev - lado
30.06.2010 21:32
lado написа:
Веселине, някои деца знаят, да са живи и здрави, но да им даде господ и да го почувстват! Няма друго такова усещане за свобода - дори в онези тежки,мрачни времена! Никой не можеше да спре "Метроном" на радио"Свободна Европа" - в петъка пускаха рок от пет и петнайсет до шест часа. И то не всеки петък! Никой не не можа да спре контрабандните LP-та с рок-музика от братска Югославия!
Как да им разкажеш за преспиванията на плажа с един огън, малко миди, китара и бутилка "Слънчев бряг", ама истински, и некоя сгодна германка!(За рускини се предвиждаше глоба от братството...) Абе, приятелю, ти замислял ли си се, че тогава комунистите произвеждаха истинско питие, а сега техните наследници не могат?

Как да им разкажем за яхтата "Балкан" - купена за Държавния съвет за няколко милиона долара в години , когато липсваха въглища за икономиката ни?
Бях в Созопол, когато акостира и от нея слязаха двама тийнеджъра, а моментално се сбра тълпа от 300 души - аз лично си помислих,че гръцки магнат нещо се е объркал....


Yes!!! Yes!!! Yes!!! Покрай свещения, сякаш извънземен "Метроном" и румънски даже понаучихме. Още ми е в ушите как заглъхваха парчетата, сякаш потъваха вдън-земя и оставаше само виелицата на заглушаването, а ние надувахме масура на ВЕФ-а, та да може да се чуе по-добре, и изведнъж парчето пак изплува от дълбините на виелицата и... ясен звук. Във високата планина пък нямаше заглушаване и се чуваше чисто. Много се кефехме на този факт. “Джулай Морнинг” за пръв път я чух по “Метронома”. А музикалното предаване на “Свободна Европа” го водеше май: “С включване директно от Ню Йорк вие сте с Джина Харолд.” Ех, че изживявания. А сега сме в свободна Европа и свободата някак ни горчи, Ладо.
А за китарите и гласовете ни на нощния плаж, огъня и ламарините с миди, истинското бренди “Слънчев бряг”, нощните нудистки прегръдки с морето, сгодните германки, унгарки, чехкини, полякини… А за рускините – верно, имаше глоба от братството, и вместо да ни пишат червени точки – имаше насмешка и зачертаване на факти от летописа на незабравимите изживявания. Ама и рускините ни обичаха много.
Всяко време с изживяванията си, Ладо. И сега децата си имат свои мечти, свой свят, свои кумири, свои ценности, свои стремления, свой усет и битка за Свободата.
Хубаво е, че и за тях има Джулай. Техен си Джулай. Нещо все пак, което е останало от нашето време. Уникален български, неофициален празник. На музиката и свободата. На природата и слънцето. На любовта.
Да празнуваме Джулая, Ладо! Всеки както го чувства.
цитирай
27. yuliya2006 - Юрая Хийп – Юлска сутрин (Текст)...
30.06.2010 21:35
Юрая Хийп – Юлска сутрин (Текст)


Там аз бях в едно юлско утро
Търсещ любов
Със силата
на настъпващия ден
и на красивото слънце

Под звуците
на първата птича песен
си тръгнах за дома
Заедно с бурята
и с нощта зад мен
и по моят Път

С деня дойде и решението
Ще продържавам да търся теб
Ла ла ла ла

Търсих любовта
На най-необичайните места
Не оставих камък
непреобърнат
Трябваше да се вгледам
в над хиляди лица
Но никой не почувства
Огънят, който гореше

в сърцето ми,
в съзнанието ми,
в душата ми
Ла ла ла ла

Там аз бях в едно юлско утро
Бях търсил любов
Със силата
на настъпващия ден
и на красивото слънце

Под звуците
на първата птича песен
си тръгнах за дома
Заедно с бурята
и с нощта зад мен
о, да, по моят Път





КОПИРАНО ОТ

http://www.blog.petarivanov.com/?p=514
цитирай
28. veselinvalev - yuliya2006
30.06.2010 21:46
Да, кой каквото и да търси, накрая се оказва, че винаги търси любов.
И с първите лъчи на първото юлско слънце.
цитирай
29. lado - Поет си, Веселине, дори когато п...
30.06.2010 22:10
Поет си, Веселине, дори когато пишеш проза!
(Да са ни живи и здрави децата ни с техните си победи и загуби, радости и неволи, заблуди и откровения!)
цитирай
30. henzelski - Веско,
01.07.2010 14:01
а къде е фотографът и не е ли той нашият приятел и мой съгражданин Евгени Мичев...;)

Дълго търсих любимата песен на Орлин по онова време, но или не помня точното заглавие, или преводът е по-различен, но така и не я намерих. А беше доста известна тогава и май се казваше "Отивам на война" или нещо такова. Ала я нямаше, както го няма и Орлин. Макар че и той, и песента са останали там някъде, където не ги намирам.
Орлин Дянков... Наричаше ме Зевс като малък, а аз него - Зевс като голям. Защото беше голям. Много голям. Ти знаеш, Веско! И студентската ти квартира знае, и тази снимка също... Но най-добре знае днешният изгрев, та нали в една малка частица от него Орлин подклажда живителния огън на утрото. А залезът нищо не знае.
цитирай
31. veselinvalev - henzelski
01.07.2010 16:46
henzelski написа:
а къде е фотографът и не е ли той нашият приятел и мой съгражданин Евгени Мичев...;)

Дълго търсих любимата песен на Орлин по онова време, но или не помня точното заглавие, или преводът е по-различен, но така и не я намерих. А беше доста известна тогава и май се казваше "Отивам на война" или нещо такова. Ала я нямаше, както го няма и Орлин. Макар че и той, и песента са останали там някъде, където не ги намирам.
Орлин Дянков... Наричаше ме Зевс като малък, а аз него - Зевс като голям. Защото беше голям. Много голям. Ти знаеш, Веско! И студентската ти квартира знае, и тази снимка също... Но най-добре знае днешният изгрев, та нали в една малка частица от него Орлин подклажда живителния огън на утрото. А залезът нищо не знае.


Ех, Краси, не само ме просълзи, ами…
Да не би за тази песен да става дума:

http://www.youtube.com/watch?v=AQA0AotxQk4

А една фраза от песента пък ми припомни и един от любимите лафове на Орльо: “Бог, син и света го духа, че и аз ли?”

А снимката, мисля, че не е правена от нашия приятел и твой съгражданин Евгени, а ни я прави моя тогавашен съквартирант Станко МатематИка от Добрич. Той се занимаваше по онова време с фотография. Даже на закачалката, която е на снимката, се вижда да висят неговите панталони. Нали той по-нисичък, та и панталоните му по-късички на Станко. :)

И сега сте ми пред насълзените очи Краси – как двамата с Орльо се надяждахте в студентската столова с люти чушки. Аз и една чушка не можех да изям, щото лютото хич не ми спори, а вие изядохте дор по две, че и повече пълни чинии с люти чушки на калпак, ей така, за десерт. Готвачките се чудеха тогава, как така бързо изчезват чушките в чинията на шубера и не можеха да сварят да зареждат. Не си спомням кой беше победителят. Спомням си само гръмогласните ви смехове – твоя и на Орлин, и възторга ви от състезанието.

И онова невероятно гости в Габрово у вас, а след това при твоя приятел, на който съм забравил вече името, и името на селото в което му гостувахме също, но си спомням норките, които отглеждаше до поточето в планината. И непрекъснатите бъзици между нас тримата – Орльо, ти и аз. Как се групирахме двама срещу един да юркаме другия. И когато почувствахме, че вече е изкаран от равновесие, и а-а да се разсърди… и хоп – обръщахме баланса - той минаваше в отбора на мнозинството и обектът на бъзик вече беше един от предните присмехулници. И така ролите се сменяха и всеки минаваше през ролята хем на охулван и бъзикан, хем на охулител и бъзикчия. Такава веселИя беше всичко, такъв щур купон. Тогава измислих “тревопасните мечки”, а пък вие ги нарекохте “веселинус вълевус”, че и мен покрай тях, а пък като се върнахме в Шумен и Кембъла научи от вас за “тревопасните мечки”, след това вече само така ме и наричаше Веселинус Вълевус.
Ех, че спомени, Краси… Безбройни. И сякаш за нас тогава всеки ден си беше Джулай.
Ако перефразираме Хемингуей, - Шумен, Краси, e един безкраен, безкраен, празник. Защото е винаги в душите ни. И Орльо е неизменна част от него.
цитирай
32. kass - veselinvalev
01.07.2010 17:54
като четеш тия дни за Джулая, нямаш ли усещането че са те обрали? Че някой си е присвоил нещо твое и когато навремето те сочеше с пръст, че си издънката на обществото не е знаел, че след време ще открие нещо романтично това. Странно ми е как понеже българина никога не се осмели да дръзне срещу строя, днес реши да си измисли свой ден на свободомислието и точно там са най-несвободомислещите, а тези, които бяха и завещаха нещо след себе си, си го носят в сърцето, както винаги и любовта си я търсят навсякъде и изгревът им донесе онова, което чакаха...
цитирай
33. eleonoraknyazheva - При Орлин
01.07.2010 19:05
всичко беше провокация. Даже и на живота си сякаш така гледаше...
И много му харесваше да изглежда безбожник, но всъщност в него преливаше от присъствието на Бог...
"Аз ще си умра безбожник
и безбожник ще възкръсна"...
А той, като немирно дете, се съпротивляваше срещу какво ли не.
Липсва ми бунтарския му дух.
Благодаря ви, че сглобихте малък пъзел от спомени и ме направихте съпричастна с тях.
Светла му памет на Орлин.

цитирай
34. veselinvalev - lado - ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА ДЖУЛАЯ
01.07.2010 23:34
lado написа:
Поет си, Веселине, дори когато пишеш проза!
(Да са ни живи и здрави децата ни с техните си победи и загуби, радости и неволи, заблуди и откровения!)


Ето я истинската история на Джулая, Ладо. Нали ти казах, че Робeрт Леви е нашият човек:

Цитирам:

"Роберт, как възникна уникалното явление Джулай морнинг?

Първият Джулай е бил през 1985 г. Измислен от един от най-готините хора, които познавам, Тяната от Варна. Тяната ми е разказвал, че докато е бил в казармата, се е паднал на пост на 30 юни срещу 1 юли (точно Джулайската нощ). И през тази нощ си дал дума, че ще направи така, щото никой да не посреща първото юлско утро сам. Та през 1985 г. е бил първият Джулай – събрали са се няколко варненци – Тяната, Ру, който впоследствие стана програмист и собственик на софтуерна фирма, художникът Джо Едрев, Янко, покойният поет Орлин Дянков… не мога да си спомня всички от варненската група. Тяната направи нещо страхотно за България."

Тук можеш да прочетеш още много неща - не само за Джулая, но и за българското хипи движение.
Цялото интервю с Робърт Леви:

http://www.vsekiden.com/33776

цитирай
35. veselinvalev - kass
02.07.2010 01:26
kass написа:
като четеш тия дни за Джулая, нямаш ли усещането че са те обрали? Че някой си е присвоил нещо твое и когато навремето те сочеше с пръст, че си издънката на обществото не е знаел, че след време ще открие нещо романтично това. Странно ми е как понеже българина никога не се осмели да дръзне срещу строя, днес реши да си измисли свой ден на свободомислието и точно там са най-несвободомислещите, а тези, които бяха и завещаха нещо след себе си, си го носят в сърцето, както винаги и любовта си я търсят навсякъде и изгревът им донесе онова, което чакаха...


Да ти призная, kiss, тези дни никак не съм прекалявал с четене за Джулая. Та не знам много какво се е писало. Иначе в реалността, ако някой може да си го превърне в търговска марка - нека го направи и да печели. Пазарна икономика. Виждам, че кмета на Каварна Цонко Цонков има успех в тази посока. Няма лошо. Явлението си е наистина българско, уникално. Все пак са минали двайсет и пет години от първия Джулай. Няма лошо, че се е превърнал в нова българска традиция. Всъщност идеята на създателя на Джулая – Тяната е невероятно красива: да не посрещаш първото юлско утро никога сам. А всъщност Джулая става празник не само на приятелството, но и на музиката, свободата, любовта, слънцето. Дай боже, да идват и много чужденци по този случай. Ще печели туризма.
На повечето момчета от моето поколение “Джулай морнинг” винаги е била любима песен, още преди Джулая. Тя никъде другаде няма такава популярност и такова специално отношение както в България, това няма как да е случайност. Всъщност бунтарството на нашето поколение беше най-вече музиката. Отразличаването ни от официално приетото и дирижирано от тогавашния режим най-вече беше изразявано чрез музиката. Приятели, музика, изгрев – тази метафора превърна Джулая в мит. Мит, които остава абсолютно разпознаваем не само като категорийно понятия на новата ни култура, а като реален неофициален (все още) национален празник, защото в скалата на българина, той вече е по-важен от девети септември и от десети ноември. Джулая всъщност вече си нещо като втория 24 май. Но не на писмеността, а на приятелството и музиката, любовта, изгрева, “July Morning“, ама по български. Яко. За да възкликнем като дядо Вазова: “И ний сме дали нещо на света”.
Та да ти отговоря на въпроса, kass: Не вярвам дори Тяната от Варна, който е измислил и сътворил Джулая да се чувства ограбен. Защото е създал наистина нещо велико. С много и все повече и повече последователи. С които той може и да няма нищо общо нито като култура, нито като нищо, но всеки вече си търси и си намира неговия си Джулай. На първи юли при изгрев. Както всеки си търси и намира своята половинка. Та за Джулая няма как аз да се чувствам ограбен. Иначе за последните двайсет години, не само се чувствам, ами съм и наистина ограбен за стотици неща, но това е съвсем друга тема.
За финал, kass: Имал съм много Джулаи на различни места по морето, със щури купони, с най-невероятни и неповторими хора, някои от тях са в други селения вече, но най-щастлив за мен беше Джулая преди десет години, когато чакахме първото юлско слънце с жена ми и няколко истински наши приятели на рибарския плаж във Варна. Цяла нощ на биричка и рибка, старите рок парчета, и оня с нищо незаменим кротък лаф с приятели. Класика в жанра, както се казва. На Рибарския плаж във Варна. Такъв плаж вече няма.
цитирай
36. veselinvalev - eleonoraknyazheva
02.07.2010 02:20
eleonoraknyazheva написа:
При Орлин
всичко беше провокация. Даже и на живота си сякаш така гледаше...
И много му харесваше да изглежда безбожник, но всъщност в него преливаше от присъствието на Бог...
"Аз ще си умра безбожник
и безбожник ще възкръсна"...
А той, като немирно дете, се съпротивляваше срещу какво ли не.
Липсва ми бунтарския му дух.
Благодаря ви, че сглобихте малък пъзел от спомени и ме направихте съпричастна с тях.
Светла му памет на Орлин.



Светла му памет на Орлин, Ели.
Всичко, което пишеш е абсолютно вярно.
На всички ни липсва бунтарския му дух.
Благодаря ти много, че ни направи съпричастни на твоите спомени за него, Ели, и стана част от нашия общ пъзел от спомени за незабравимия ни Орльо.
цитирай
37. kass - veselinvalev
02.07.2010 10:31
Знаеш ли за какво ме е яд, затова че днес хората ходят там без никаква идея, още пък повече, че щял да бъде национален празник, а той не може да бъде. Всичко, което си ми написал в коментара си е точно така, обаче с една малко подробност, някога онези романтици и наивници не се тревожеха, че ще останат без любов, защото колата им е дърта, а врата без злато, не се страхуваха, нито срамуваха от идеите си, дрехите си или празните джобове, нито пък им пукаше, че някой ги сочи с пръст като измикярите на обществото, просто мечтаеха да падне стената, да пътуват по света, да идват рок групи в Бг, да носят дълги коси и т.н. и т.н. Днес хората ходят на джулая, защото нямат идеи и тази им се струва привликателна, няма лошо, но никой не може да разбере смисъла му, ако духът на джулая не е начин на живот, а аз силно се съмнявам че е така, просто днес е много лесно да си свободолюбив, да си купонджията, да си идеолог за разлика от едни други времена, може би и затова тогава той имаше такъв магнетизъм. Народ, който никога не дръзна срещу режима, който подлезурски се нагаждаше и преди и след падането на стената няма право на такъв национален празник, защото той не му е дошъл отвътре, не му идва и днес, това ще е поредното изопачаване на истината, затова съм и ревнива, нямам против да се говори за джулая, нека всеки посреща слънцето с каквито си мотиви иска, против съм да го превръщат в действие донесло ни свобода, защото не е вярно, той си беше традиция за тези които си носеха свободата в себе си и мечтаеха да стане факт за държавата, затова сме празнували нова година под мотото "нова година - нова родина". Свобода не се подарява, нито се налага с медийна реклама, за нея трябва да израстнеш и да я осъзнаеш, бизнес не можеш да правиш с нея...
цитирай
38. veselinvalev - kass
02.07.2010 11:42
kass написа:
Знаеш ли за какво ме е яд, затова че днес хората ходят там без никаква идея, още пък повече, че щял да бъде национален празник, а той не може да бъде. Всичко, което си ми написал в коментара си е точно така, обаче с една малко подробност, някога онези романтици и наивници не се тревожеха, че ще останат без любов, защото колата им е дърта, а врата без злато, не се страхуваха, нито срамуваха от идеите си, дрехите си или празните джобове, нито пък им пукаше, че някой ги сочи с пръст като измикярите на обществото, просто мечтаеха да падне стената, да пътуват по света, да идват рок групи в Бг, да носят дълги коси и т.н. и т.н. Днес хората ходят на джулая, защото нямат идеи и тази им се струва привликателна, няма лошо, но никой не може да разбере смисъла му, ако духът на джулая не е начин на живот, а аз силно се съмнявам че е така, просто днес е много лесно да си свободолюбив, да си купонджията, да си идеолог за разлика от едни други времена, може би и затова тогава той имаше такъв магнетизъм. Народ, който никога не дръзна срещу режима, който подлезурски се нагаждаше и преди и след падането на стената няма право на такъв национален празник, защото той не му е дошъл отвътре, не му идва и днес, това ще е поредното изопачаване на истината, затова съм и ревнива, нямам против да се говори за джулая, нека всеки посреща слънцето с каквито си мотиви иска, против съм да го превръщат в действие донесло ни свобода, защото не е вярно, той си беше традиция за тези които си носеха свободата в себе си и мечтаеха да стане факт за държавата, затова сме празнували нова година под мотото "нова година - нова родина". Свобода не се подарява, нито се налага с медийна реклама, за нея трябва да израстнеш и да я осъзнаеш, бизнес не можеш да правиш с нея...


Не обиждай народа ни, kass. Българите имат първото антисоциалистическо движение в източния блог. Още преди германци, чехи и поляци. Това са горяните. Горянското движение започва непосредствено след 9-ти септеври 1944 и продължава почти до 1955 г. До национализацията на земята. Заради него бяха създадени и социалистическите концлагери и народът беше смазан. След това заръчкаха хората със социалистическо строителство и робски труд, който и днес, разбира се, пак си е такъв. Това, че и тук в блога има хора, които само дуят думи, а в реалността са нагаждачи и конформисти, не означава, че цялата ни нация е такава. Аз съм срещал страшно достойни и честни хора през живота си. А той никак не е бил тих и спокоен. Десет години съм обикалял България и я познавам повече от добре. Това, че хората са икономически смазани от една олигархична машина не ги прави кофти. Големият комунистически терор след девети септември смаза хората в България. После след десети ноември пък терора на криминалната революция. Хората просто искат да си гледат работата, а не да се занимават с политика. Това, че политиката ни беше дирижирана от тайните служби на Русия и САЩ и излъчваше кофти политици-мекерета, не означава, че българите са кофти народ, а нацията ни е кофти нация.
И тримата горе, които ни виждаш на снимката, сме участвали във форми на протест против режима на Живков доста преди да дойде десети ноември. Една от тях беше през есента на 1988 г. и доста колоритна и ефектна в надслова си: “Нека днес да забием копия в дебели задник на скуката”, това е стих от едно стихотворение на Балчо Балчев. Идеята бе на Орлин. Такъв лозунг сложихме пред ректората. Всичко започна като пърформънс, културно мероприятие на студентския литературния клуб “Боян Пенев” в Шумен. Само дето се случи така, че блокирахме стълбите на университета, тоест спряхме движението в цялата сграда и рецитирахме стихове. Орлин Дянков беше във вихъра си. Партийното бюро се паникьоса и започнаха да се оглеждат страшно уплашено “кво става тука”, а сред всички студенти, преподаватели, служители, започна едно учудване, сащисване, у няки брожение, у други явна или тиха радост, а бе, какви са тия “полски” мероприятия и прокарване на "полски" настроения. Знаеш в Полша, какво правеше тогава “Солидарност”. И това си беше точно така – протест срещу режима, и това четене много време след това се коментираше, а студентския литературен се славеше като "ядро на бунтарите". Така, че аз никога не съм бил от тези дето се спотайват и си трайкат. Но не искам да бъдат обиждани хората и народа ни. Не всички имат талант и интелект да разбират от политика, икономика, наука, изкуство и култура . Хората искат да си гледат работата и да се занимават с това, което умеят най-добре. Това, че водената от тъпи, алчни, аморални политици държава ги съсипа, те нямат вина. Аз към народа и хората нямам претенции. Претенции имам само към обществениците. Защото те заявяват себе си за водачи. А може да осакатят цяла нация, ако са фалшиви. А фалшиви общественици – дал господ. Както и осакатявания на нацията ни. Това, че крадци и убийци са днес героите на времето, на пресата, на електронните медии, те са в парламента ни, в правителството ни, в европарламента ни - това е всъщност трагичното. А Джулая нека си бъде купон за всички. Щат - не щат, искат - не искат и чалга поклониците ще слушат “Джулай Морнинг”, защото това е задължителното в Джулая. С първия лъч на слънцето. На 1 юли.
цитирай
39. kass - veselinvalev
02.07.2010 12:55
Благодаря за този коментар, верно че точно аз ревностната защитничка на народа, който смятам че е жертвата а не причината за това което му се случва му посипах пепел по главата, но някак като виждам как ценностната система се промени и някак трудно приемам пречупването на духа, защото никой, който не е алчен не можеш да го принудиш да стане такъв. Затова каквото и както и да ни смачкват икономически и политически, няма как да ни смачкат духовно, ако ние не се оставим, а това е вътре в нас, във всеки един и ако народът иска да работи той ще работи за пари или за лудо, прсто ще прави само това, което иска и ще бъде ревнив към него, всяка мирна или немирна революция ще е естествена и подбудена от вътрешна потребност, водачите само ще я насочат във вярната посока...
цитирай
40. henzelski - Не,
02.07.2010 15:10
не беше на Володя Висоцки песента, Веско, в това съм абсолютно сигурен!
Добре че спомена за съквартиранта си, та да се сетя за Станко, но пък ми се щеше Евгени да ни бе снимал...;) Между другото, тази снимка я има и във Фейсбук! А сега ако ми кажеш и кой е този художник Джо Едрев, ешът ти няма да има! Може и да съм ти споменавал, че родът ми е от Варна и нищо чудно братовчеди да излезем с Джо...;)
Селото, което не помниш, е габровският квартал Кряковци и там бяхме с теб и Орлин за 50-годишнината на поета Минчо Минчев, който не ви е забравил, пък и написаното от вас в "почетната книга" на рибарника си стои.

И все така ще го споменаваме Орлин през дните и годините, през общите ни спомени, Веско, и за да не е толкова тъжно, виж как сме се ухилили на снимката...;) Запечатано е!
цитирай
41. veselinvalev - henzelski
02.07.2010 16:00
henzelski написа:
не беше на Володя Висоцки песента, Веско, в това съм абсолютно сигурен!
Добре че спомена за съквартиранта си, та да се сетя за Станко, но пък ми се щеше Евгени да ни бе снимал...;) Между другото, тази снимка я има и във Фейсбук! А сега ако ми кажеш и кой е този художник Джо Едрев, ешът ти няма да има! Може и да съм ти споменавал, че родът ми е от Варна и нищо чудно братовчеди да излезем с Джо...;)
Селото, което не помниш, е габровският квартал Кряковци и там бяхме с теб и Орлин за 50-годишнината на поета Минчо Минчев, който не ви е забравил, пък и написаното от вас в "почетната книга" на рибарника си стои.

И все така ще го споменаваме Орлин през дните и годините, през общите ни спомени, Веско, и за да не е толкова тъжно, виж как сме се ухилили на снимката...;) Запечатано е!


Знам, че родът ти е от Варна, Краси, и съм сигурен, че Джо Едрев ти е братовчед, ама за подробности трябва да питаме Роберт Леви, той е хипарската енциклопедия на България.

А за Минчо Минчев - твоя приятел поета - и на мен това име ми изплува, да е жив и здрав - много готин, точен и талантлив пич, ама нали известния му съименник - големият български цигулар и той от Габрово, та поради туй малко изпаднах в колебателност, че аз по принцип зле помня имена. Имам един много, много голям приятел, който има фотографска, ли как да я нарека памет, помни всички хора, които е срещал, със всички подробности за тях. Ама аз съм на светлинни години от такава дарба.

А пък нашият приятел и твой съгражданин Евгени Мичев ни е правил много снимки, да е жив и здрав, ако искаш, и във фейсбука можеш да го потърсиш, там е. А снимката, че я има във фейсбук - има я - аз съм я качвал, има я и при моите снимки. И там можеш да надникнеш ако искаш. Взел съм решение, че човек много-много не трябва да си крие снимките. Поне тези, които не са за скриване. :)

А пък любимата песен на Орлин, която се опитваш да си спомниш, ще я намерим. Все ще се случи и това.
Все така ухилени, Краси! До края! На безкрая!
:))))
цитирай
42. анонимен - Ей, че ме разнежихте...
02.07.2010 16:42
приятелство, пълно с емоции, живи и вечни спомени, оставящи ме без думи и в благородна завист дори!Честита ви Джулая, вчера, днес, утре ...
:)))
цитирай
43. veselinvalev - vishnichka
02.07.2010 21:00
vishnichka написа:
Ей, че ме разнежихте...
приятелство, пълно с емоции, живи и вечни спомени, оставящи ме без думи и в благородна завист дори!Честита ви Джулая, вчера, днес, утре ...
:)))


Е, и ти нас ни разнежи, vishnichka. Благодарим, че си толкова мила, откровена, благородна.
Весело и красиво лято!
цитирай
44. mamas - Просълзиха ме вашите спомени, Веско...
03.07.2010 22:17
Нека всеки изгрев е спомен за приятеля и празник за живите!
цитирай
45. veselinvalev - mamas
04.07.2010 09:32
mamas написа:
Просълзиха ме вашите спомени, Веско...
Нека всеки изгрев е спомен за приятеля и празник за живите!

Че те спомените са за това, Славче, - да просълзяват. И от радост, и от тъга понякога, по внезапно отишли си скъпи за нас хора. А, че всеки изгрев трябва да го приемама като празник на живота, си абсолютно права. И при мен е така. Гледам на всеки изгрял ден като на най-уникалния и неповторим в живота ми. Това е щастието.
цитирай
46. boristodorov56 - Няколко пъти четох постинга ти.
04.07.2010 22:20
Не знам какво да кажа. Не, че имам нещо против празника -
напротив - просто усещам какво искаш да кажеш,
защото и аз съм изпитвал същата тръпка - нищо, че съм-малък от теб и приятелите ти на снимката.
Днес се влага съвсем друго съдържание на цялата суматоха около Джулая
и всичко се профонира
и всеки иска да застане пред амвона....
Друг беше духът времената тогава, други бяха нещата...
Или може би аз се промених и така виждам нещата.
Нещо не е както трябва сега. Дано да съм аз.
Хиляда души - хиляди Джулая -
милион и една нощ!
цитирай
47. veselinvalev - До всички
11.07.2010 14:35
Приятели, ще отсъствам известно време от блога по "технически причини". Моля да бъда извинен от всички.
цитирай
48. lovehunter - Благодаря
24.09.2010 10:15
за този пост, Веско!
Дълго стояx, загледан в снимката...
А тези, дето пишат глупости, ги заеби!
Някои имат объркани понятия за xипарлъка, а камоли за Орлин...
Xортуването наизуст е най-лесното занимание.
цитирай
49. veselinvalev - 48. lovehunter
26.09.2010 02:22
lovehunter написа:
Благодаря
за този пост, Веско!
Дълго стояx, загледан в снимката...
А тези, дето пишат глупости, ги заеби!
Някои имат объркани понятия за xипарлъка, а камоли за Орлин...
Xортуването наизуст е най-лесното занимание.


И аз ти благодаря, Роска, че след толкова дълга пауза си отново в блога. И то с прекрасни стихове. Какво чудно, прекрасно завръщане ни предлагаш само. Дано да зъвъртим пак купона и да има празници на душата и духа. И аз имах една немалка пауза на отсъствие. И на мен ми е време да натисна вече "play". Само да подбера парчето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: veselinvalev
Категория: Изкуство
Прочетен: 1441253
Постинги: 244
Коментари: 4519
Гласове: 15137
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728