Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2011 11:54 - ДВА СЕЗОНА ЗИМА
Автор: veselinvalev Категория: Изкуство   
Прочетен: 7456 Коментари: 30 Гласове:
38


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

През 2002 г. в liternet.bg прочетох едно стихотворение със заглавие "ЗИМНА СУТРИН" и то изключително много ми хареса.

http://liternet.bg/publish4/iilieva/zimna.htm

ЗИМНА СУТРИН

Пак ще се спусне утрото като сърна 
по бялата и хрупкава пътека, 
а по небето нишка от сърма 
ще избродира вятърът полека.

И ще пропукат клоните в просъница, 
ще се протегнат голите дървета 
преди да се раздвижи всяка улица 
и да се разприказват колелета.

В такива мигове денят е девствен - 
без мисълта за гордост и голготи - 
преди две стъпки да подхванат песен 
и да се отпечатат като ноти.

В началото на тази 2011 г. в blog.bg проблесна една „"ПЕСЪЧИНКА ОТ ЗИМНИЯ БРЯГ".

http://ili4e.blog.bg/poezia/2011/01/12/pesychinka-ot-zimniia-briag.666357

ПЕСЪЧИНКА ОТ ЗИМНИЯ БРЯГ

Хващам дългия влак
и в тунел листопаден се нижа,
докато някой ден ослепеят стъклата от скреж.
Есента ще е знак, спомен – капка плашлива и рижа –
върху белите релси на първия снеговалеж.

Аз ще бъда красива
с дискретната матова брошка,
докато някой ден не потъне с мен в белия сняг.
Хубостта ще е праг на реката, немолеща прошка –
ще изчезна и аз – песъчинка от зимния бряг.


Автор и на двете стихотворения е Илиана Илиева.

В моето съзнание тези две творби изграждат едно магическо пространство на два сезона зима.

В "ЗИМНА СУТРИН" е красота на началото. 
Невероятно нежна и девствена природна картина в която пробуждането е магия. Магията на истинската поезия. Поезия, която прави мига сътворено увековечен, ефирно безкраен. Безкраен като незабравима в белотата си зимна песен.

"В такива мигове денят е девствен - 
без мисълта за гордост и голготи - 
преди две стъпки да подхванат песен 
и да се отпечатат като ноти."

"ПЕСЪЧИНКА ОТ ЗИМНИЯ БРЯГ"  е красотата на превръщането на края в безкрай.

Безкрай който метафоризира и метаморфоризира себе си от есенен влак  в зимна река.
Безкрай в който изчезването оставя красотата си. Красотата сливаща се с вечното движение на реката в света на зимната белота. Белота в която дискретната матова брошка ще прескочи собствения си зимен речен праг, ще се превърне в красива песъчинка напускаща брега си, за да се слее с вечното движение на вътрешната си красота. Красотата на самосъзнанието и хармонията на саморазбирането.

"Аз ще бъда красива
с дискретната матова брошка,
докато някой ден не потъне с мен в белия сняг.
Хубостта ще е праг на реката, немолеща прошка –
ще изчезна и аз – песъчинка от зимния бряг."
 
Красиво е човешкото пространство на мисълта в тези две творби, в паралелния им и сливащ се прочит. Пространство на сърнешка пътека, на пробуждащи се дървета, пространство на превръщаща се в зима есен, пространство на заскрежени влакови релси и безкрайна в движението си зимна река. И песен. 

Два сезона зима, които изграждат свързаността на минало, настояще и бъдеще. На младостта, на зрелостта, и на това след тях.

Два сезона зима, в които отворените пространства сливат себе си за да изваят красотата на времето в изграждащото слово. Словото на истинската поезия, което прави ценителите му смислени и щастливи.

Безкрайно щастие в два сезона зима.

 




Гласувай:
38
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. smile999 - Толкова точен, проникновен и ст...
07.02.2011 12:12
Толкова точен, проникновен и стойностен разбор, до сега не съм прочела в това пространство!
За творчеството на поетесата...красотата на тази жена е не само физическа, всичко, което съм прочела е попито с душевната светлина, интелигентност и доброта.
Щастлива съм, душата ми се радва, че все още има хора като вас!
цитирай
2. 4udovi6teto - Браво!
07.02.2011 12:13
Прекрасен постинг, а Вие сте много дълбок читател на поезия!
Чу
цитирай
3. ili4e - От все сърце благодаря!!!
07.02.2011 12:13
От все сърце благодаря!!!
цитирай
4. chinaware - Красота , снежна и зимна,
07.02.2011 12:39
Изящни думи , чудесно е, че са написани и и някой е изпитал наслада, четейки ги. Както и споделяйки ги.
Удоволствието беше изцяло мое..
цитирай
5. veselinvalev - smile999
07.02.2011 15:13
smile999 написа:
Толкова точен, проникновен и стойностен разбор, до сега не съм прочела в това пространство!
За творчеството на поетесата...красотата на тази жена е не само физическа, всичко, което съм прочела е попито с душевната светлина, интелигентност и доброта.
Щастлива съм, душата ми се радва, че все още има хора като вас!


Талантът на чистата истинска поезия се дава на чисти и истински хора. За нас е радост и щастие, че можем да ги четем и да споделяме възторзите си от тях.
С благодарности за читателската съмишленост, smile999!
цитирай
6. veselinvalev - 4udovi6teto
07.02.2011 15:17
4udovi6teto написа:
Прекрасен постинг, а Вие сте много дълбок читател на поезия!
Чу


Благодаря, Чу!
Четенето на истинска поезия е празник на душата и духа.
цитирай
7. veselinvalev - ili4e
07.02.2011 15:20
ili4e написа:
От все сърце благодаря!!!


Благодарността е за теб, Илиана!
цитирай
8. veninski - Веско е повече от много дълбок чи...
07.02.2011 15:22
Веско е повече от много дълбок читател на поезия...
Аплодисменти, приятелю!
Шапка ти свалям!
цитирай
9. veselinvalev - chinaware
07.02.2011 15:22
chinaware написа:
Красота , снежна и зимна,
Изящни думи , чудесно е, че са написани и и някой е изпитал наслада, четейки ги. Както и споделяйки ги.
Удоволствието беше изцяло мое..


С благодарности за красотата на споделеното удоволствие, chinaware!
цитирай
10. veselinvalev - veninski
07.02.2011 16:06
veninski написа:
Веско е повече от много дълбок читател на поезия...
Аплодисменти, приятелю!
Шапка ти свалям!


Хаха, Васко! Верно е. Обичам да се давя из дълбоките вирове. Читателският е един от тях. Голямо благодарско за приятелското гмуркане! Винаги има какво да открием заедно из дълбокото, докато шапките ни се препичат на някоя близка върба, а орли им водопляскат с криле във въздигащ се над пръските полет.
цитирай
11. анонимен - Североизточен за северозапада и за граждана от село Веселиново
07.02.2011 19:43
Не познавам по-добър чувствовател на поезия от Вас, господин Вълев! Имам си многогодишния читателския опит, та заявлението ми не е на ангро. В случая се спряхте на личност, която с пречистото си поетическо стоене отдавна отмести на заден план, не само т.н. високи ритли в женската стихотворност, ами и рути височините на уж мъжкото, с проявления йощ по-мъжки. Постингът Ви идва на място, та и слепоците за Илианината поезия да прогледнат! Тя е мътна сълза, избистрена от първак-ракийчица!
цитирай
12. elineli - Да
07.02.2011 20:26
се възторгне от красотата може всеки, но не всеки би го направил с твоята задълбоченост и внимание към детайла. Щедричък ти! Широко отворен и доброОбичен, а Закопчалчица едно бликнало Чудо. Благодарност и за двама ви :)
цитирай
13. veselinvalev - анонимен - Североизточен
08.02.2011 09:38
анонимен написа:
Не познавам по-добър чувствовател на поезия от Вас, господин Вълев! Имам си многогодишния читателския опит, та заявлението ми не е на ангро. В случая се спряхте на личност, която с пречистото си поетическо стоене отдавна отмести на заден план, не само т.н. високи ритли в женската стихотворност, ами и рути височините на уж мъжкото, с проявления йощ по-мъжки. Постингът Ви идва на място, та и слепоците за Илианината поезия да прогледнат! Тя е мътна сълза, избистрена от първак-ракийчица!


Благодарско, Североизточний! Пиша по инстинкт и поради вътрешна потребност за неща, които ми харесват. Истинската поезия е рядко и деликатно явление, но вярвам, че и представите ни за нея се променят в самите нас като читатели, а и ценители, бих казал. И блоговото пространство е най-благодатното място за щастието на литературното общуване. На споделените ни светове. Това прави живота ни по значим и по смислен и стойностен, в контрапункт с фалшивата и в голяма степен безсмислена телевизионно-образна логорея.
Голямо благодарско за първака избистрен!
цитирай
14. veselinvalev - elineli
08.02.2011 09:59
elineli написа:
Да се възторгне от красотата може всеки, но не всеки би го направил с твоята задълбоченост и внимание към детайла. Щедричък ти! Широко отворен и доброОбичен, а Закопчалчица едно бликнало Чудо. Благодарност и за двама ви :)


Красиво е, Ели, че ти, Душа Поетична, споделяш красивата си Щедрост с нас, читателите и ценителите на прекрасното и изящно поетично слово. В детайлите на радостта ни.
Бъди все така прекрасно-нежна!
цитирай
15. tili - Благодаря ти, Веско, че
08.02.2011 16:37
се гмурна в дълбокото и извади за нас две матово-сребърни рибки!
Че и ни ги поднесе с изискана гарнитура. Гурмански поетичен пир:)))
И благодаря за този пример на професионално благородство, така рядко срещан днес. Това е богатството на големите!
Бъди здрав и... :)))))))))))))))
цитирай
16. veselinvalev - tili
08.02.2011 18:49
tili написа:
Благодаря ти, Веско, че
се гмурна в дълбокото и извади за нас две матово-сребърни рибки!
Че и ни ги поднесе с изискана гарнитура. Гурмански поетичен пир:)))
И благодаря за този пример на професионално благородство, така рядко срещан днес. Това е богатството на големите!
Бъди здрав и... :)))))))))))))))


Както винаги, Лили, от уникално-изящната рефлективност на необятната ти душа не може да убегне нищо. Голямо благодарско за сътрапезието поетично и за красивите тостове-наздравици, които ни подари!
цитирай
17. candysays - Великолепен постинг-реверанс към поетичното Слово..
09.02.2011 12:55
Чест ти прави, Веско. Както почти всеки твой постинг! И аз благодаря за изящно поднесеното слово, и се радвам най-искрено, че пишеш и споделяш от душата си тук.. И то така щедро - във всеки свой коментар-отговор ти се отблагодаряваш някак много хубаво на отбилия се в блога ти и оставил коментар читател. Затова е истинска радост общуването тук, с хора като теб. И с теб самия.. :)
А сега искам да споделя с теб, във връзка с поезията по-горе, посветена на зимата, асоциацията за този сезон, която имам вследствие на гледания от мен снощи филм - "Сталинград" - немски филм за битката там. И за борбата с руската зима, освен със самите руснаци, защитаващи земята си от нацистите.. Не всички немци са (били) нацисти обаче. Ясно е - имало е много войници, всъщност - повечето от редовите такива, които са били просто захвърлени във войната (нещо като човека, "захвърлен в битието" на Хайдегер) и са преживели невъобразими за човек, роден и живял само в мирно време, ужаси и кошмарни дни и нощи.. Мисълта ми бяга към финала на филма - беше много красив и някак успокояващ след показания всячески тормоз (и физически, и душевен), след показаното и изобличено с трезв поглед абсолютно безумие на войната. На финала двама от героите, обикновени немски войници, които много пъти се бяха разминали както със смъртта, така и със спасението си и завръщането у дома - се бяха отказали да се борят повече за все по-трудното си оцеляване и се предадоха някак доброволно на бялата смърт, която се яви единствен изход от ужасното им битие край Сталинград. Единият войник се беше свил в другия, който го бе прегърнал, сякаш бдеше над него и му говореше нещо.. преди да заспят завинаги. Казваше: "Най-хубавото на студа е че дори не можеш да заплачеш, не чувстваш нищо, няма болка вече.." И така, оставени на мира от всичко и всички, получиха най-сетне милост и покой от навяващия сняг вятър из руската степ. Природата, също както и човешката душа, е способна на една безмълвна безкрайност и себеизраз отвъд езика......
цитирай
18. demidin - Поклон пред всички възвишени тв...
09.02.2011 16:41
Поклон пред всички възвишени творения на човешкия гений!
цитирай
19. monaliza121 - Красота в Началото и Края. Усетих я и ...
10.02.2011 10:28
Красота в Началото и Края. Усетих я и аз, благодарение на вас.:))
цитирай
20. veselinvalev - candysays
11.02.2011 21:29
candysays написа:
Чест ти прави, Веско. Както почти всеки твой постинг! И аз благодаря за изящно поднесеното слово, и се радвам най-искрено, че пишеш и споделяш от душата си тук.. И то така щедро - във всеки свой коментар-отговор ти се отблагодаряваш някак много хубаво на отбилия се в блога ти и оставил коментар читател. Затова е истинска радост общуването тук, с хора като теб. И с теб самия.. :)
А сега искам да споделя с теб, във връзка с поезията по-горе, посветена на зимата, асоциацията за този сезон, която имам вследствие на гледания от мен снощи филм - "Сталинград" - немски филм за битката там. И за борбата с руската зима, освен със самите руснаци, защитаващи земята си от нацистите.. Не всички немци са (били) нацисти обаче. Ясно е - имало е много войници, всъщност - повечето от редовите такива, които са били просто захвърлени във войната (нещо като човека, "захвърлен в битието" на Хайдегер) и са преживели невъобразими за човек, роден и живял само в мирно време, ужаси и кошмарни дни и нощи.. Мисълта ми бяга към финала на филма - беше много красив и някак успокояващ след показания всячески тормоз (и физически, и душевен), след показаното и изобличено с трезв поглед абсолютно безумие на войната. На финала двама от героите, обикновени немски войници, които много пъти се бяха разминали както със смъртта, така и със спасението си и завръщането у дома - се бяха отказали да се борят повече за все по-трудното си оцеляване и се предадоха някак доброволно на бялата смърт, която се яви единствен изход от ужасното им битие край Сталинград. Единият войник се беше свил в другия, който го бе прегърнал, сякаш бдеше над него и му говореше нещо.. преди да заспят завинаги. Казваше: "Най-хубавото на студа е че дори не можеш да заплачеш, не чувстваш нищо, няма болка вече.." И така, оставени на мира от всичко и всички, получиха най-сетне милост и покой от навяващия сняг вятър из руската степ. Природата, също както и човешката душа, е способна на една безмълвна безкрайност и себеизраз отвъд езика......


Да, наистина, Кристина, живеем в много сложен свят, в който екзистенциалната неизбежност е не само факт, но и човешка същност - биологична и социална.
За нея, разбира се, под друга формулировка и терминологичност се е писало и преди Хайдегер, и преди Сартр и Камю. Нейният свят е рисуван и в народните устни предаия, в писмените епоси, и в почти всички устни и писмени религии, предполагам. За мен може би най-краткото художествено формулиране на екзистенциалния ни свят е в стихотворението на нобелиста Салваторе Куазимодо:

"Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от един единствен слънчев лъч:
И ненадейно пада вечерта."

Намирам доста резон на асоциацията ти за зимата, след като си гледала документален филм за Сталинградската битка. Тази битка е не само символ на ужаса, но и най-ужасното нещо, което се е случвало за кратък период на голям брой хора. Около 3 милиона са загиналите в нея войници и цивилни.
Есента гледах отново гениално режисирания филм на Жан Жак Ано "Враг пред портата". Той ме накара да посветя известно време в търсене на други филми за Сталинградската битка - и документални и игрални. Също и да прочета доста неща в интернет. Всичко това разшири представите ми за Втората световна война, причините за нея, протичането и, последиците и. Наистина много сложни въпроси. Особено на фона на книгата на Виктор Суворов - "Ледоразбивачът" - в която той доказва, че Хитлер всъщност е разбрал намерението на Сталин да нападне Германия, която по това време е владеела почти цяла Европа, и по този начин той Сталин, с неговата военизирана политика, известна още като "сталинизъм" да стане господар на Европа. Жестокото отношение на победителите от Първата световна война към победените страни (и България сред тях, разбира се,) и последствията от това, са причина за идването на власт на националсоциализма в Германия и неговата военно-агресивна външна политика и предизвикването на Втората световна война. Война с над петдесет милиона жертви, с много нееднозначни въпроси и отговори. Война, която бе последвана от почти 45 години Студена война. И сега сме във война. Обявена като Войната срещу тероризма. Непрекъснатият (не)човешки военно-битиен екзистенциализъм с умопомрачителното си въоръжаване и откраднати човешки животи, пари, средства, ресурси.
И вярвам, че е така, - истинката поезия, истинската литература, са световете, които с красотата си са абсолютния антипод на военния свят.
Красотата на поетичния свят, какъвто има в стиховете на поети като Илиана Илиева е онова най-човешко слово на духа, което се противопоставя на нечовешката военна реалност.
Благодаря ти, Кристина, за интересния ракурс към зимата, който ни представи за размишление.
цитирай
21. veselinvalev - demidin
11.02.2011 21:43
demidin написа:
Поклон пред всички възвишени творения на човешкия гений!


Поклон и пред всички, които имат сърцето и ума, за да не остават безразлични към тях със съпреживяното си четене, каквото е твоето, demidin!
цитирай
22. veselinvalev - monaliza121
11.02.2011 21:46
monaliza121 написа:
Красота в Началото и Края. Усетих я и аз, благодарение на вас.:))


Благодаря ти, monaliza121! Това е смисълът на споделените ни прочити. На споделените ни красоти. От началото до края.
цитирай
23. candysays - Веско,
12.02.2011 20:44
благодаря ти за подробния отговор и информацията, която даваш в него относно Втората световна война и конкретно - тази битка. Може би не беше мястото на подобна дискусия тук, под тези фини и изящни слова за зимата, но прочетох постинга ти, когато бях още под прясното влияние на изгледания филм - той не бе документален, между другото, а художествен, но не е това същественото.. Всъщност така е в живота - преплитат се у нас, в един ден, понякога и в един и същи час, най-различни преживелици, емоции, състояния, размисли, асоциации.. В това е чара на битието ни тук - пъстротата на цялата житейска гама.. А твоето заглавие - "Два сезона зима" - ми позволи да добавя и този щрих - за "другата зима", възможна в нашето битие на този свят и за жалост - случила се, и то на толкова много хора като жестока, твърде сурова съдба.. Аз не зная много за Втората световна, освен обичайното, което се знае за нея. Не съм търсила много информация, но не е излишно да се връщаме към историята, струва ми се.. Макар и трагедия в огромен мащаб, не е добре да потъва в забрава съдбата на мнозина - тя е част от човешката памет, оставила е своя отпечатък и в нашата по някакъв начин - може би чрез "колективното несъзнавано" (по Юнг). Така дори и да не сме преки свидетели на нещо, мисля, че то (всичко) достига до нас, по един или друг начин.. Поне до по-чувствителните и състрадателни хора, до мислещите, търсещите и интелигентните (емоционално и всячески), които се интересуват от нещо повече от собствения си, ограничен във времето и пространството, живот..
Напълно съм съгласна с теб относно това: "...истинската поезия, истинската литература, са световете, които с красотата си са абсолютния антипод на военния свят. Красотата на поетичния свят, какъвто има в стиховете на поети като Илиана Илиева е онова най-човешко слово на духа, което се противопоставя на нечовешката военна реалност."
Благодаря ти още веднъж за чистотата и финеса на пространството, което оформяш с личността си в своя блог..
:)
цитирай
24. veselinvalev - candysays
13.02.2011 07:59
candysays написа:
благодаря ти за подробния отговор и информацията, която даваш в него относно Втората световна война и конкретно - тази битка. Може би не беше мястото на подобна дискусия тук, под тези фини и изящни слова за зимата, но прочетох постинга ти, когато бях още под прясното влияние на изгледания филм - той не бе документален, между другото, а художествен, но не е това същественото.. Всъщност така е в живота - преплитат се у нас, в един ден, понякога и в един и същи час, най-различни преживелици, емоции, състояния, размисли, асоциации.. В това е чара на битието ни тук - пъстротата на цялата житейска гама.. А твоето заглавие - "Два сезона зима" - ми позволи да добавя и този щрих - за "другата зима", възможна в нашето битие на този свят и за жалост - случила се, и то на толкова много хора като жестока, твърде сурова съдба.. Аз не зная много за Втората световна, освен обичайното, което се знае за нея. Не съм търсила много информация, но не е излишно да се връщаме към историята, струва ми се.. Макар и трагедия в огромен мащаб, не е добре да потъва в забрава съдбата на мнозина - тя е част от човешката памет, оставила е своя отпечатък и в нашата по някакъв начин - може би чрез "колективното несъзнавано" (по Юнг). Така дори и да не сме преки свидетели на нещо, мисля, че то (всичко) достига до нас, по един или друг начин.. Поне до по-чувствителните и състрадателни хора, до мислещите, търсещите и интелигентните (емоционално и всячески), които се интересуват от нещо повече от собствения си, ограничен във времето и пространството, живот..
Напълно съм съгласна с теб относно това: "...истинската поезия, истинската литература, са световете, които с красотата си са абсолютния антипод на военния свят. Красотата на поетичния свят, какъвто има в стиховете на поети като Илиана Илиева е онова най-човешко слово на духа, което се противопоставя на нечовешката военна реалност."
Благодаря ти още веднъж за чистотата и финеса на пространството, което оформяш с личността си в своя блог..
:)


Ако всички човешки реакции за дадено нещо бяха предсказуеми, то животът би бил много скучен. Съзнанието ни и неговата рефлективност са водени от най-различни мотивации и асоциации, от различни акценти и въздействия. Когато човек е искрен в отзивите си, когато изказва нещата от сърцето си и в тях има дълбочината на интелигентно подредения свят на думите, винаги има смисъл диалога. Защото отвореният му код предразполага надграждането на идеи, представи и светове. Разширява вътрешното богатство. Което, мисля, е най-важния смисъл на човешкото общуване, и в частност тук на блоговото ни общуване.
Благодаря ти още веднъж, Кристина!
цитирай
25. mamas - Благодаря за споделеното, Веско!
13.02.2011 12:38
Прочетох с интерес и съпреживях всичко написано и в постинга, и в коментарите. Споделям напълно написаното от Крис. Наистина е щастие възможността да се общува с теб и със стойностните хора, които коментират в блога ти...
цитирай
26. veselinvalev - mamas
13.02.2011 17:12
mamas написа:
Прочетох с интерес и съпреживях всичко написано и в постинга, и в коментарите. Споделям напълно написаното от Крис. Наистина е щастие възможността да се общува с теб и със стойностните хора, които коментират в блога ти...


Ти си един от тези светли хора, Славче. Затова е и блога - да споделяме себе си и радостите си.
Поздрави!
цитирай
27. rumen75 - Красота...Дълбок поклон!
23.02.2011 21:36
Красота...Дълбок поклон!
цитирай
28. veselinvalev - rumen75
01.03.2011 17:23
rumen75 написа:
Красота...Дълбок поклон!


Благодаря ти, Румене! Да си жив и здрав!
цитирай
29. galenav - "Два сезона зима, в които о...
04.04.2011 21:37
"Два сезона зима, в които отворените пространства сливат себе си за да изваят красотата на времето в изграждащото слово. Словото на истинската поезия, което прави ценителите му смислени и щастливи. "
!!!
Великолепното слово на Илиана Илиева и този толкоlа красив и емоционален коментар! Истинска наслада беше идването ми тук!
Благодаря!
цитирай
30. veselinvalev - galenav
11.04.2011 13:43
galenav написа:
"Два сезона зима, в които отворените пространства сливат себе си за да изваят красотата на времето в изграждащото слово. Словото на истинската поезия, което прави ценителите му смислени и щастливи. "
!!!
Великолепното слово на Илиана Илиева и този толкова красив и емоционален коментар! Истинска наслада беше идването ми тук!
Благодаря!


Благодаря най-сърдечно за отзива, galenav!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: veselinvalev
Категория: Изкуство
Прочетен: 1441253
Постинги: 244
Коментари: 4519
Гласове: 15137
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728