2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
През 2002 г. в liternet.bg прочетох едно стихотворение със заглавие "ЗИМНА СУТРИН" и то изключително много ми хареса.
http://liternet.bg/publish4/iilieva/zimna.htm
ЗИМНА СУТРИН
Пак ще се спусне утрото като сърна
по бялата и хрупкава пътека,
а по небето нишка от сърма
ще избродира вятърът полека.
И ще пропукат клоните в просъница,
ще се протегнат голите дървета
преди да се раздвижи всяка улица
и да се разприказват колелета.
В такива мигове денят е девствен -
без мисълта за гордост и голготи -
преди две стъпки да подхванат песен
и да се отпечатат като ноти.
В началото на тази 2011 г. в blog.bg проблесна една „"ПЕСЪЧИНКА ОТ ЗИМНИЯ БРЯГ".
http://ili4e.blog.bg/poezia/2011/01/12/pesychinka-ot-zimniia-briag.666357
ПЕСЪЧИНКА ОТ ЗИМНИЯ БРЯГ
Хващам дългия влак
и в тунел листопаден се нижа,
докато някой ден ослепеят стъклата от скреж.
Есента ще е знак, спомен – капка плашлива и рижа –
върху белите релси на първия снеговалеж.
Аз ще бъда красива
с дискретната матова брошка,
докато някой ден не потъне с мен в белия сняг.
Хубостта ще е праг на реката, немолеща прошка –
ще изчезна и аз – песъчинка от зимния бряг.
Автор и на двете стихотворения е Илиана Илиева.
В моето съзнание тези две творби изграждат едно магическо пространство на два сезона зима.
В "ЗИМНА СУТРИН" е красота на началото.
Невероятно нежна и девствена природна картина в която пробуждането е магия. Магията на истинската поезия. Поезия, която прави мига сътворено увековечен, ефирно безкраен. Безкраен като незабравима в белотата си зимна песен.
"В такива мигове денят е девствен -
без мисълта за гордост и голготи -
преди две стъпки да подхванат песен
и да се отпечатат като ноти."
"ПЕСЪЧИНКА ОТ ЗИМНИЯ БРЯГ" е красотата на превръщането на края в безкрай.
Безкрай който метафоризира и метаморфоризира себе си от есенен влак в зимна река.
Безкрай в който изчезването оставя красотата си. Красотата сливаща се с вечното движение на реката в света на зимната белота. Белота в която дискретната матова брошка ще прескочи собствения си зимен речен праг, ще се превърне в красива песъчинка напускаща брега си, за да се слее с вечното движение на вътрешната си красота. Красотата на самосъзнанието и хармонията на саморазбирането.
"Аз ще бъда красива
с дискретната матова брошка,
докато някой ден не потъне с мен в белия сняг.
Хубостта ще е праг на реката, немолеща прошка –
ще изчезна и аз – песъчинка от зимния бряг."
Красиво е човешкото пространство на мисълта в тези две творби, в паралелния им и сливащ се прочит. Пространство на сърнешка пътека, на пробуждащи се дървета, пространство на превръщаща се в зима есен, пространство на заскрежени влакови релси и безкрайна в движението си зимна река. И песен.
Два сезона зима, които изграждат свързаността на минало, настояще и бъдеще. На младостта, на зрелостта, и на това след тях.
Два сезона зима, в които отворените пространства сливат себе си за да изваят красотата на времето в изграждащото слово. Словото на истинската поезия, което прави ценителите му смислени и щастливи.
Безкрайно щастие в два сезона зима.
За творчеството на поетесата...красотата на тази жена е не само физическа, всичко, което съм прочела е попито с душевната светлина, интелигентност и доброта.
Щастлива съм, душата ми се радва, че все още има хора като вас!
Чу
Удоволствието беше изцяло мое..
За творчеството на поетесата...красотата на тази жена е не само физическа, всичко, което съм прочела е попито с душевната светлина, интелигентност и доброта.
Щастлива съм, душата ми се радва, че все още има хора като вас!
Талантът на чистата истинска поезия се дава на чисти и истински хора. За нас е радост и щастие, че можем да ги четем и да споделяме възторзите си от тях.
С благодарности за читателската съмишленост, smile999!
Чу
Благодаря, Чу!
Четенето на истинска поезия е празник на душата и духа.
Благодарността е за теб, Илиана!
Аплодисменти, приятелю!
Шапка ти свалям!
Изящни думи , чудесно е, че са написани и и някой е изпитал наслада, четейки ги. Както и споделяйки ги.
Удоволствието беше изцяло мое..
С благодарности за красотата на споделеното удоволствие, chinaware!
Аплодисменти, приятелю!
Шапка ти свалям!
Хаха, Васко! Верно е. Обичам да се давя из дълбоките вирове. Читателският е един от тях. Голямо благодарско за приятелското гмуркане! Винаги има какво да открием заедно из дълбокото, докато шапките ни се препичат на някоя близка върба, а орли им водопляскат с криле във въздигащ се над пръските полет.
07.02.2011 19:43
Благодарско, Североизточний! Пиша по инстинкт и поради вътрешна потребност за неща, които ми харесват. Истинската поезия е рядко и деликатно явление, но вярвам, че и представите ни за нея се променят в самите нас като читатели, а и ценители, бих казал. И блоговото пространство е най-благодатното място за щастието на литературното общуване. На споделените ни светове. Това прави живота ни по значим и по смислен и стойностен, в контрапункт с фалшивата и в голяма степен безсмислена телевизионно-образна логорея.
Голямо благодарско за първака избистрен!
Красиво е, Ели, че ти, Душа Поетична, споделяш красивата си Щедрост с нас, читателите и ценителите на прекрасното и изящно поетично слово. В детайлите на радостта ни.
Бъди все така прекрасно-нежна!
Че и ни ги поднесе с изискана гарнитура. Гурмански поетичен пир:)))
И благодаря за този пример на професионално благородство, така рядко срещан днес. Това е богатството на големите!
Бъди здрав и... :)))))))))))))))
се гмурна в дълбокото и извади за нас две матово-сребърни рибки!
Че и ни ги поднесе с изискана гарнитура. Гурмански поетичен пир:)))
И благодаря за този пример на професионално благородство, така рядко срещан днес. Това е богатството на големите!
Бъди здрав и... :)))))))))))))))
Както винаги, Лили, от уникално-изящната рефлективност на необятната ти душа не може да убегне нищо. Голямо благодарско за сътрапезието поетично и за красивите тостове-наздравици, които ни подари!
А сега искам да споделя с теб, във връзка с поезията по-горе, посветена на зимата, асоциацията за този сезон, която имам вследствие на гледания от мен снощи филм - "Сталинград" - немски филм за битката там. И за борбата с руската зима, освен със самите руснаци, защитаващи земята си от нацистите.. Не всички немци са (били) нацисти обаче. Ясно е - имало е много войници, всъщност - повечето от редовите такива, които са били просто захвърлени във войната (нещо като човека, "захвърлен в битието" на Хайдегер) и са преживели невъобразими за човек, роден и живял само в мирно време, ужаси и кошмарни дни и нощи.. Мисълта ми бяга към финала на филма - беше много красив и някак успокояващ след показания всячески тормоз (и физически, и душевен), след показаното и изобличено с трезв поглед абсолютно безумие на войната. На финала двама от героите, обикновени немски войници, които много пъти се бяха разминали както със смъртта, така и със спасението си и завръщането у дома - се бяха отказали да се борят повече за все по-трудното си оцеляване и се предадоха някак доброволно на бялата смърт, която се яви единствен изход от ужасното им битие край Сталинград. Единият войник се беше свил в другия, който го бе прегърнал, сякаш бдеше над него и му говореше нещо.. преди да заспят завинаги. Казваше: "Най-хубавото на студа е че дори не можеш да заплачеш, не чувстваш нищо, няма болка вече.." И така, оставени на мира от всичко и всички, получиха най-сетне милост и покой от навяващия сняг вятър из руската степ. Природата, също както и човешката душа, е способна на една безмълвна безкрайност и себеизраз отвъд езика......
А сега искам да споделя с теб, във връзка с поезията по-горе, посветена на зимата, асоциацията за този сезон, която имам вследствие на гледания от мен снощи филм - "Сталинград" - немски филм за битката там. И за борбата с руската зима, освен със самите руснаци, защитаващи земята си от нацистите.. Не всички немци са (били) нацисти обаче. Ясно е - имало е много войници, всъщност - повечето от редовите такива, които са били просто захвърлени във войната (нещо като човека, "захвърлен в битието" на Хайдегер) и са преживели невъобразими за човек, роден и живял само в мирно време, ужаси и кошмарни дни и нощи.. Мисълта ми бяга към финала на филма - беше много красив и някак успокояващ след показания всячески тормоз (и физически, и душевен), след показаното и изобличено с трезв поглед абсолютно безумие на войната. На финала двама от героите, обикновени немски войници, които много пъти се бяха разминали както със смъртта, така и със спасението си и завръщането у дома - се бяха отказали да се борят повече за все по-трудното си оцеляване и се предадоха някак доброволно на бялата смърт, която се яви единствен изход от ужасното им битие край Сталинград. Единият войник се беше свил в другия, който го бе прегърнал, сякаш бдеше над него и му говореше нещо.. преди да заспят завинаги. Казваше: "Най-хубавото на студа е че дори не можеш да заплачеш, не чувстваш нищо, няма болка вече.." И така, оставени на мира от всичко и всички, получиха най-сетне милост и покой от навяващия сняг вятър из руската степ. Природата, също както и човешката душа, е способна на една безмълвна безкрайност и себеизраз отвъд езика......
Да, наистина, Кристина, живеем в много сложен свят, в който екзистенциалната неизбежност е не само факт, но и човешка същност - биологична и социална.
За нея, разбира се, под друга формулировка и терминологичност се е писало и преди Хайдегер, и преди Сартр и Камю. Нейният свят е рисуван и в народните устни предаия, в писмените епоси, и в почти всички устни и писмени религии, предполагам. За мен може би най-краткото художествено формулиране на екзистенциалния ни свят е в стихотворението на нобелиста Салваторе Куазимодо:
"Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от един единствен слънчев лъч:
И ненадейно пада вечерта."
Намирам доста резон на асоциацията ти за зимата, след като си гледала документален филм за Сталинградската битка. Тази битка е не само символ на ужаса, но и най-ужасното нещо, което се е случвало за кратък период на голям брой хора. Около 3 милиона са загиналите в нея войници и цивилни.
Есента гледах отново гениално режисирания филм на Жан Жак Ано "Враг пред портата". Той ме накара да посветя известно време в търсене на други филми за Сталинградската битка - и документални и игрални. Също и да прочета доста неща в интернет. Всичко това разшири представите ми за Втората световна война, причините за нея, протичането и, последиците и. Наистина много сложни въпроси. Особено на фона на книгата на Виктор Суворов - "Ледоразбивачът" - в която той доказва, че Хитлер всъщност е разбрал намерението на Сталин да нападне Германия, която по това време е владеела почти цяла Европа, и по този начин той Сталин, с неговата военизирана политика, известна още като "сталинизъм" да стане господар на Европа. Жестокото отношение на победителите от Първата световна война към победените страни (и България сред тях, разбира се,) и последствията от това, са причина за идването на власт на националсоциализма в Германия и неговата военно-агресивна външна политика и предизвикването на Втората световна война. Война с над петдесет милиона жертви, с много нееднозначни въпроси и отговори. Война, която бе последвана от почти 45 години Студена война. И сега сме във война. Обявена като Войната срещу тероризма. Непрекъснатият (не)човешки военно-битиен екзистенциализъм с умопомрачителното си въоръжаване и откраднати човешки животи, пари, средства, ресурси.
И вярвам, че е така, - истинката поезия, истинската литература, са световете, които с красотата си са абсолютния антипод на военния свят.
Красотата на поетичния свят, какъвто има в стиховете на поети като Илиана Илиева е онова най-човешко слово на духа, което се противопоставя на нечовешката военна реалност.
Благодаря ти, Кристина, за интересния ракурс към зимата, който ни представи за размишление.
Поклон и пред всички, които имат сърцето и ума, за да не остават безразлични към тях със съпреживяното си четене, каквото е твоето, demidin!
Благодаря ти, monaliza121! Това е смисълът на споделените ни прочити. На споделените ни красоти. От началото до края.
Напълно съм съгласна с теб относно това: "...истинската поезия, истинската литература, са световете, които с красотата си са абсолютния антипод на военния свят. Красотата на поетичния свят, какъвто има в стиховете на поети като Илиана Илиева е онова най-човешко слово на духа, което се противопоставя на нечовешката военна реалност."
Благодаря ти още веднъж за чистотата и финеса на пространството, което оформяш с личността си в своя блог..
:)
Напълно съм съгласна с теб относно това: "...истинската поезия, истинската литература, са световете, които с красотата си са абсолютния антипод на военния свят. Красотата на поетичния свят, какъвто има в стиховете на поети като Илиана Илиева е онова най-човешко слово на духа, което се противопоставя на нечовешката военна реалност."
Благодаря ти още веднъж за чистотата и финеса на пространството, което оформяш с личността си в своя блог..
:)
Ако всички човешки реакции за дадено нещо бяха предсказуеми, то животът би бил много скучен. Съзнанието ни и неговата рефлективност са водени от най-различни мотивации и асоциации, от различни акценти и въздействия. Когато човек е искрен в отзивите си, когато изказва нещата от сърцето си и в тях има дълбочината на интелигентно подредения свят на думите, винаги има смисъл диалога. Защото отвореният му код предразполага надграждането на идеи, представи и светове. Разширява вътрешното богатство. Което, мисля, е най-важния смисъл на човешкото общуване, и в частност тук на блоговото ни общуване.
Благодаря ти още веднъж, Кристина!
Ти си един от тези светли хора, Славче. Затова е и блога - да споделяме себе си и радостите си.
Поздрави!
Благодаря ти, Румене! Да си жив и здрав!
!!!
Великолепното слово на Илиана Илиева и този толкоlа красив и емоционален коментар! Истинска наслада беше идването ми тук!
Благодаря!
!!!
Великолепното слово на Илиана Илиева и този толкова красив и емоционален коментар! Истинска наслада беше идването ми тук!
Благодаря!
Благодаря най-сърдечно за отзива, galenav!
2. "Мунолог на Жульета " от sowhat
3. Поетичните еталони на elpidaa
4. "Виното, кръвта и ..." на lovehunter
5. "Аз и ангела" от elineli
6. "Старата тенекия" на diletant
7. Среднощен монолог 1 от eleonoraknyazheva
8. "ПОДЛЕЗЪТ" на gor
9. Веселин Вълев в liternet.bg
10. Поети в blog.bg от min11hetep
11. "Дишането" от hinki
12. "За Баба Марта и мартениците" от kulinar
13. Изумителният художник Величко Николов
14. sphinx - поглед към истинското изкуство
15. sparotok - Истината за траките и българите
16. Наблюдения в огледалото на отчаяните
17. Чудо! Как да ви се случва поне веднъж дневно.
18. Поетът-легенда Орлин Дянков
19. “СВОБОДНИ ПОЕТИ” - НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КИЧ - копие на мистериозно изтрит постинг