Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2011 07:07 - КАКВО Е ВОЖД НАРОДЕН БЕЗ ПОЕТ?
Автор: veselinvalev Категория: Изкуство   
Прочетен: 5711 Коментари: 13 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  По случай днешния празник 7 септември - 2011 г. – сто години от рождението на първия ни партиен и държавен ръководител Тодор Живков, поздравявам всички “Свободни поети в blog.bg”, както и всички общественици за “гражданско управление на гражданското общество” с пожеланието да достигнат висините на обществено-водаческото изкуство както това го можеше днешния ни юбиляр, а “свободните поети” да дерзаят към доказаните в българската литература поетични висини на сборника-еталон “Априлски сърца”, излязъл през 1981 г. по случай тогавашния седемдесетгодишен юбилей на незабравимия ни вожд и учител. 
И нека неоспоримият поетичен шедьовър “Приветствие” да има своето заслужено участие в следващото книжно издание на “Свободни поети в blog.bg” – достоен продължител на “априлските поети” на Партията и техните "послания за бъдещето". 

ПРИВЕТСТВИЕ

Автор Нино Николов 

  И смътното сега е вече зримо. 
Високо стъпили, прозряхме глъбини. 
Поведе ни едно познато име 
и с него свързахме най-зрелите си дни.

Човешки прост, достоен и сърдечен,
и строг, и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!

Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?

Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден
без пълководец като нашия човек?

Другарю Живков, исках да Ви скрия
в дълбокото сърце на моя стих.
Но мина четвърт век. И ще открия,
че все заради култове Ви крих.

А ми се иска ясно и достойно
и в стих, и в песен да Ви спомена:
да кажа името, с което са спокойни
народ и партия, държава и страна!

Другарю Живков! В петилетки бойни
априлско племе крачеше до Вас,
писателите бяха Ваши войни,
поетите – на Партията глас!

И нека тук, в най старата държава,
върху най-древния човешки континент,
една България да каже: Вечна слава!
И да си спомним след години: Беше ден!

И нека светлият единен комунизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза.
И с хора, Тодор Живков, като Вас!

image

А че и самият Тодор Живков може да бъде посочен и като най-достоен "свободен поет" сами може да се убедите от долните три видеоклипа. 

В първия клип убеждава аудиторията, че социализЪмът е велик и ще победи империализЪма. 
Във втория клип убеждава аудиторията, че социализЪмът е недоносче победено от капитализЪма и империализЪма. 
В третия видеоклип се изказва великата истина, че който нема пари, нема право да решава. 

А ако не знаете да ви кажа - сред "свободните поети", който има най-много пари, той е "най-свободния поет", и разбира се по този повод е редно да почерпи останалите не чак толкова "свободни поети".









Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. veninski - Поздрави от Родопите, приятелю!
07.09.2011 07:29
Поздрави от Родопите, приятелю!
цитирай
2. veselinvalev - veninski
07.09.2011 08:00
veninski написа:
Поздрави от Родопите, приятелю!


Родопите са магия, приятелю, като разказите ти.
цитирай
3. sparotok - свобода
07.09.2011 12:50

Весо, нека будните хора да мислят за хубави неща и да оставят злото да кисне в студената си сянка...Иначе си прав, някои неща не трябва да се забравят, че иначе със сигурност ще се повторят...

Поздрави!
цитирай
4. veselinvalev - sparotok
07.09.2011 13:46
sparotok написа:

Весо, нека будните хора да мислят за хубави неща и да оставят злото да кисне в студената си сянка...Иначе си прав, някои неща не трябва да се забравят, че иначе със сигурност ще се повторят...

Поздрави!


Прав си, Павел, няма нищо по хубаво от хубавите мисли и от хубавите неща. Но проблемът е че, злото също има хубави мисли и хубави неща. Цитатите в постинга са добър пример. Стихотворението на Нино Николов е хубаво. Конгресите на Партията също бяха хубави. Даваха ги по телевизията. С хубави речи за успехи и светлини всякакви и най вече за светлото бъдеще на комунизма и носителите на неговия идеал - хора с прекрасни мисли и прекрасни лица озарени от идеала.
Ако злото просто си киснеше в студената си сянка като изолирана атракция за скучаещи зрители, едва ли щях да се занимавам с него. Но, очевидно е, че то е което управлява фалшивите усмивки на тоталната криза и дълбоката и сянка, в която ни е поставило. Без наше съгласие, разбира се. Та заради това съгласие пиша. И е сенчесто...
Сега ако отворя и по една бира...
Светли мисли със светло пиво...
Наздраве, Павел!
цитирай
5. elineli - Така
07.09.2011 23:11
си хубав като си влюбен и светъл :)... не се приЗемявай, земните неща болят ...
цитирай
6. veselinvalev - elineli
08.09.2011 11:01
elineli написа:
Така си хубав като си влюбен и светъл :)... не се приЗемявай, земните неща болят ...


В кулата от слонова кост е влюбено и светло. И Флобер ме съветва да не излизам от нея. Стой си там, вика ми, навън е адът, а както ни е казал Сартр "адът, това са другите". Ама на, не послушах класиците. Тръгнах да миткам насам-натам най приземено. И хубави неща се случваха, и лоши. Срещнах Дон Кихот и Санчо Панса. още по времето, когато Кихотът беше луд. След това като стана нормален всички го молеха да полудее пак. Най-много Санчо го молеше. Щото лудостта на Кихота беше приключенска и обхождаше света. През "1984" попаднах във "Фермата". Бягай по скоро оттука, че прасетата ще те изядат, ми вика Джордж Оруел – стар аскерапап от казарменото време. Послушах го, но пътя по който тръгнах ме заведе право в "Чевенгур". Чиста случайност и щастлив шанс на съдбата си беше, че първом там съзрях Андрей Платонов, приятел от студентските години, - изчезвай моменталически от този град, че оцелелите гротески, които вилнеят тук са изгубили всьо человеческое и са адски голодни; в мига в който те съзрат ще те оглозгат без остатък; хвани пътя към “Ювенилното море”, ми вика Платонов. Тръгнах пак по пътя, ама той свърши и попаднах в джунглата. Дълго се лутах из нея и накрая се оказах в Макондо, малко селце. Там се сприятелих с Габриел Гарсия Маркес, имаше алхимична лаборатория, а в почивките все си драскаше нещо. Не се заседявай много при нас, ми вика Габриел, че може да те хване “Сто години самота”. Ами ти защо стоиш тука, го попитах пък аз. Ами щото “Няма кой да пише на полковника”, ми вика той. Писател, какво да го правиш, оставих го да пише алхимично, и пак забих в джунглата, където пък докато разпъждах стадо досаждащи ми маймуни изведнъж се появи “Тарзан”. Бях, вика, в големия град, ама там е много гадно и се върнах пак тук при маймуните. Той ми показа пътя към морето “Отвъд реката, сред дърветата”. Там срещнах Ърнест. Като стигнеш голямата вода, вика ми, влез в кръчмата “Старецът и морето", поръчай си "Блъди Мери" и кажи че те праща Хемингуей. Ще ти дадат лодка да ловиш големи риби.

Всъщност, Ели, стигнахме ли до риболова, ще трябва да спра, че нали знаеш, те риболовните истории… Само кула от слонова кост им липсва...
цитирай
7. lado - Някак си ми е изчезнал поздрава към ...
10.09.2011 22:27
Някак си ми е изчезнал поздрава към теб. Затова отново ти го изпращам!
цитирай
8. veselinvalev - lado
10.09.2011 23:17
lado написа:
Някак си ми е изчезнал поздрава към теб. Затова отново ти го изпращам!


Хахаха, Ладо, да не ти БАН-кат и поздравите?!
Ама много са ти в десятката колажите. Заради това ще да е.
А то си е признание, мисля. За истинския ти талант.
Поздрави и от мен! И не се предавай. Не напускай блогбегето. Тук си си точно на мястото. Така мисля. Щото няма друг като теб. Ако вземем да избягаме всички, къде ще да отидем?! Твори следващия колаж. Чакам го. С най-голямо желание и нетърпение.
цитирай
9. lado - Някак си ми е изчезнал поздрава към ...
11.09.2011 15:56
veselinvalev написа:
lado написа:
Някак си ми е изчезнал поздрава към теб. Затова отново ти го изпращам!


Хахаха, Ладо, да не ти БАН-кат и поздравите?!
Ама много са ти в десятката колажите. Заради това ще да е.
А то си е признание, мисля. За истинския ти талант.
Поздрави и от мен! И не се предавай. Не напускай блогбегето. Тук си си точно на мястото. Така мисля. Щото няма друг като теб. Ако вземем да избягаме всички, къде ще да отидем?! Твори следващия колаж. Чакам го. С най-голямо желание и нетърпение.

За оценката - огромно благодаря! Таланти в блога дал Господ :) тук съм, няма да бягам. Ама такива гьонсурати като местните админи просто няма!
цитирай
10. tit - Кой е казал, че лицемерието си е отивало някога?
15.09.2011 12:09
Знаеш ли, всеки път, когато чета неща с подобна настройка /имам предвид настроението на постинга ти/ си спомням подобен въпрос от началото на тъй наречения "преход" - а кой ви е обещавал щастие?
Тогава не знаех, че щастието е гарантирано само в американската конституция /май тъй се казва/.
Понеже стана за лицемерие дума...
Елинели е права - ВИСОКО е най-добре!
Само да не беше гладът!:)
цитирай
11. veselinvalev - tit
16.09.2011 04:47
tit написа:
Знаеш ли, всеки път, когато чета неща с подобна настройка /имам предвид настроението на постинга ти/ си спомням подобен въпрос от началото на тъй наречения "преход" - а кой ви е обещавал щастие?
Тогава не знаех, че щастието е гарантирано само в американската конституция /май тъй се казва/.
Понеже стана за лицемерие дума...
Елинели е права - ВИСОКО е най-добре!
Само да не беше гладът!:)


Тя думата "щастие" не беше много популярна на времето. Най-популярната беше "благоденствие". Това обещаваха най-много. Няма да я разглобявам като благост на дните, сиреч всеки ден да ти е благ, ами ще сглобя общия и смисъл - хем просперитет, сиреч все повече завоевания и успехи, хем задоволености всякакви. Задоволеност от живота. Това щеше да рече "благоденствие".
Ама нещо с благоденствието не се получи, щото всеки го разбира различно и си благоденства по свой си начин, а пък командно-административния модел търси унификацията, уеднакняването и шаблона. Сиреч да благоденстваме по така... еднакво.
Сега имаме разнообразие на "благоденствието". Някои от формите му са доста уродливи, гротескни и абсурдни, но все пак имаме налагане на един превъзхождащ другите модели на благоденствие известен като "чалга" модел. Сиреч циганизирана музика за ушите и силен еротизъм за очите. Пак кебапчета и бира за стомаха. А за душите либоф в скъп афтумубил или скъпу джакузи. Благоденствие.
До тук няма лицемерие, до тук има модел на благоденствие.
Лицемерието започва там където започваме да се представяме за такива каквито не сме. Представяме се за "свободни поети" например. Макар нито да сме свободни, нито поети. Представяме се за "демократи" например, и докато се представяме за демократи и громим комунизма и куманоидите правим блогърски ТеКеЗета по сталинов совхозки модел за да покажем текезарската си обща продукция "свободни поети" на мострения панаир на културата и занаятите и тутакси внушаваме на всеобщо благоденстващите, че сите сме хем свободни, хем поети. Свободна мисъл в свободно ТеКеЗе. Да живее другаря Сталин! Бащицата не само на народа, ами и на народите.
Априлския пленум, прочее дойде, за да заклейми другаря Сталин, щото вече на власт беше другаря Хрушчов. И така другаря Живков с огромен риск за живота си организира фракция в БКП, с която фракция и със съветската помощ на другаря Хрушчов, разбира се, успя да вземе властта в БКП, респективно в НРБ. Когато другаря Брежнев направи фракция и смени другаря Хрушчов, другаря Живков се заяви предан на другаря Брежнев. Тук няма лицемерие. Тук има гъвкавост на политиката. И на собственото оцеляване, разбира се. Само накрая с другаря Горбачов нещата не бяха добре, щото другаря Горбачов забрави, че ни е другар и започна да гърби. Хем другаря Живков гърбеше другаря Горбачов, хем нас като зависими от решенията на другаря Живков.
Та така, tit. И от високо да погледнеш нещата, и от ниско да ги погледнеш, и с очите на сития да погледнеш и с очите на гладния да погледнеш, не влезеш ли в тях, в нещата, няма как да ги разбереш. А пък ние сме много вътре в живота и затова го разбираме и лицемерието, щото не го гледаме нито отгоре, нито отдолу, ами право в очите. И да ти призная, понякога лицемерието има много красиви очи. Направо да се влюбиш от пръв поглед. Добре че на втори поглед можем да анализираме и думите му и действията му.
Поздрави, tit! И благодаря много за коментара ти.
цитирай
12. hristo27 - :)))) :))) : )))
16.09.2011 14:28
Третата "мисъл" цепи въздуха !!!
цитирай
13. veselinvalev - hristo27
16.09.2011 14:59
hristo27 написа:
Третата "мисъл" цепи въздуха !!!


Направо сцепва задачата. Още в условието и. И казва кой няма право на решение.
Прав си, Христо. Има и такива задачи. Цепещи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: veselinvalev
Категория: Изкуство
Прочетен: 2073488
Постинги: 245
Коментари: 4521
Гласове: 15189
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031