Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
16.12.2013 11:46 -
Сърцето на злия
Автор: veselinvalev
Категория: Изкуство
Прочетен: 2962 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2013 08:05
Прочетен: 2962 Коментари: 0 Гласове:
15
Последна промяна: 23.12.2013 08:05
- Дошъл съм за една услуга.
- Нейде така, бе човек, стряскаш ме, как влезе в къщи, кой си ти?
- Данко се казвам, но не съм човек, зъл дух съм, енергиен вампир.
- Ай стига, не ми се слушат глупости, махай ми се от главата. Тръгвай си. Не знам как влезе вкъщи и се появи тука в стаята, но се пръждосвай по същия начин. Дим да те няма, както се пее в песента... Изчезни като фантазия, както казваше Даньо Дизела в казармата.
- Моля те, изслушай ме. С добро съм дошъл, с молба.
- Ей, като я ударите така на молба... все едно "Бате, чакай, поспри за малко, имам да ти казвам нещо важно... Амииии... ина сигара да имаш на сърсе да пучерпиш...". Ето ти една цигара и ми се махай от главата.
- Не съм дошъл за цигара. Да предадеш нещо на един човек искам.
- Добре, хайде казвай на кого какво и ме остави на мира.
- Кажи на Качака да ми прости.
- Моля?!?... Я пак?!.
- Кажи на Качака да ми прости.
- Ааа, не. Повече с тоя Мюнхаузен не искам да се занимавам. Толкова негативна енергия съм събрал от него за тия пет години в пустото блогбеге, че не зная къде да я изхвърля... И аз зъл дух станах заради нея. Не мога никак да му трая шаблоните на Мюнхаузена, матриците му, глупостите, абсурд. Тоя е пълен кретен. Въобще не искам да чувам за него. Иди при някой от "свободните му поети" с които се онодва, аз даже и в блогбегето от сума ти време почти с отвращение влизам заради него, че със "свободнопоетическите" си мероприятия направи от блогбегето помийна яма... Хич и не искам да слушам за тоя Мюнхаузен повече.
- Моля те, човек, трябва да ми помогнеш, само ти можеш да ми свършиш тази услуга.
- Махай ми се от главата, ти казах!
- Няма при кого друг да отида, всеки ме гони като му кажа че съм зъл дух.
- Ми излъжи бе, кажи че си готин пич.
- Не мога да лъжа. Злите духове не лъжем. Затова сме зли духове. Казваме истината. Не мога да лъжа.
- И що си мислиш, че аз ще се навия.
- Виждам, че не ти пука, когато ти казват, че си зъл енергиен вампир.
- Е, озлобял съм от живота, заради това минавам за енергиен вампир. А и не трая тъпотията. А то наоколо повечето тъпотия. Как да я траеш. И пиша, че не мога да я трая тая тъпотия. Една шепичка тарикати да крадат от всички за да се представят за велики с краденотоо, а пък народът да гине в бедност и нищета, и мизерия. Не е за траене и съм озлобял и хич не ми дреме кой какво щял да каже за мене, щото ми е скочил капака и хич вече на никой басма не цепя. и за слива не бръсна... А пък ако знаеш какъв готин и сговорлив човечец бях...
- Ами ето затова съм при теб, затова само ти би се съгласил да ми помогнеш.
- Айде давай, то се разбра че съм мека душа и не мога да връщам човека... и вампира де... разправяй за каквото си дошъл,... Данко, нали...
- Да, да, Данко ми е името. Бях обикновено будно момче, озвучител в телевизията. Недоволствах от неправдите, търсех справедливост. Видях, че социализма има хубави и лоши страни, започнах да проумявам лошите му страни. Че трябва да се стимулира личната предприемчивост за да върви добре обществото. Започнах и на Качака да ги говоря тия неща. С него бяхме колеги в телевизията. Той беше партиен член и все за светлото бъдеше на комунизма говореше. А аз му обяснявах и за личната инициатива. След това дойде превратът, Лукановата зима, тежко беше, хората трудно свързваха двата края, заговори се за Преход и ние една групичка приятели тръгнахме на преход през блатата на нищетата да търсим по добър живот, но черни мисли обзеха групичката и тя започна да унива и да се отчайва. Тогава аз им казах, че камък от пътя не се маха с прекалено умуване и отчаяние, а с работа. Трябва да вървим напред и да не се отказваме, защото който и да е път, през каквито и пущинаци да минава, все достига до някакво по-добро място... така им говорех. Тогава другите ми казаха "Води ни!" и аз ги поведох. Но дойдоха бури, виелици и мрак, и стана още по страшно. И всички озверяха срещу мен и казаха, че аз съм ги заблудил и съм ги набутал на още по ужасно място. Трябва да умреш, ми казаха, защото такова черно, ужасно и зловещо където ни доведе никога не сме виждали. Тогава аз разкъсах гърдите си, извадих туптящото си огнено сърце, вдигнах го високо горе, осветих всичко наоколо и поведох хората след мен напред. Изведох ги до светлите хоризонти на свободата. Всички бяха запленени от нея и я съзерцаваха с възхищение. Тогава аз паднах мъртъв на земята. Душата ми се отдели от мен и се издигна нагоре, видях долу мъртвото си тяло, а в прахта до него още туптеше горящото ми сърце. Един предпазлив човечец се загледа в него, след това вдигна поглед, поогледа се настрани, видя че очите на другите са захласнати към изгряващата напред свобода и изведнж сякаш страхувайки се от нещо рязко стъпи върху сърцето ми. И разсипано в искри, то угасна.
- Хм. Ти затова ли си дошъл. Да ми преразказваш "Сърцето на Данко" на Максим Горки. Дето си го учил в седми клас.
- Не, истина ти казвам. Затова сега съм без сърце. И затова ей тука вътре има една голяма черна дупка. Досущ Black Hole. И сега засмуква всичко. И време и пространство... Затова съм енергиен вампир. Зъл дух. И минавам през стените.
- Това за стените го видях. Ходиш да стряскаш хората като им се появяваш изневиделица в къщи пред тях. В това си убедителен, спор няма. Видях го с очите си. Стресна ме достатъчно... За какъв чеп ти е, обаче, да се извиняваш на Качака, това не ми е ясно, ама хич? Нали си го извел в светлото бъдеще на капитализма. Той сега е богат. Тъне в охолство. Сума народ работи за него. Наляво и надясно се хвали, че бил "милионер във всички валути". А и лечител. Има комуни за лечение на наркомани. Е, и гафове има в тях, ама... Общественик, спонсорира списание. Дипломи в категория "гражданин" му връчват. Лиже му гъза сума народ. А и писателства, гърми и трещи в блога си като цяла банда нехранимайковци плъзнали по улиците с издути от пиратки джобове. И все за светло капиталистическо бъдеще трещи. Политиканства и гърми на поразия. За граждански общества, за европейски ценности. Е заплатите, дето плаща на хорицата които му работят, са десет пъти по малки от европейските, ама то у нас всички капиталисти така плащат - български заплати. А пък ценностите им европейски. А пък печалбите им. Мани, мани... Десет пъти над европейските. Ама ни е такъв настоящият капитализъм. Живеем го. Няма как. А пък светлият капитализъм още не сме си го изградили. Трябвало нам кво си още за него. Ама го нямало туй нам кво си. То и по соца нямаше това онова. Сега уж всичко има, обаче туй дето трябва капитализмът да е светъл все го няма. И хорицата пак в мрак и мижави заплатчици. А капитализмът на сянка. Отвреме на време и по островите. По ония приказните сред окена с приказните плажове, с приказно синьото моренце наоколо и рибките приказни в него и със всичкото там дето все приказно. Също и сенчица приятна и приказно-капиталистическа. Да не го пече хептен прекалено светлото капиталистическо сланце, че да слънчаса... Аааа...аз много се отплеснах. Нали ти казах, че съм озлобял, затова. Ама ти за какво ще му се извиняваш на Качака? Далаверка ли някаква очакваш от това извинение, файдица ли, не ми е ясно?
- Е, каква файдица. Аз съм нематериален. Моето появяване при теб е вид енергийна холограма. А и не всеки има сетива да ме види. Нали затова съм и при теб. Но въпреки че съм зъл дух и енергиен вампир, аз също съм част от всемирната хармония. А прошката е част от нея. И видях че Качака е започнал да раздава прошки. Ето на теб ти даде прошка... и то няколко пъти...
- Стига бе... Каква прошка ми е дал на мен. За какво да ми прощава. Не съм крал от него, не съм го лъгал. Ама той е крал от мен. Баси абсурда. Да ми прощава, че е крал от мен. Или затова че пиша истината в блога си. Ами така мисля, така пиша. Да ми прости за това, че съм такъв. Да ми прости, че имам мое мнение, което най-често е различно от неговото. Ами различно ще е. Аз исках общуване между писатели и поети. Той изгради цитадела от посредственост, която само интригантства и сплетничи. Нама никакъв разговор за изкуството и литературата. Има само тъпо политиканстване, подорзително споглеждане и наслагване на омраза под тъпи лозунги: Да живее светлото капиталистическо бъдеще! Да живее Свободата!... и т.н пълни тъпни. Тия неговите извинения са, ей така, да има какво да каже. Капак да удари някакъв. Щото той е велик капиталист и общественик. Винаги тежката, последната, решаващата дума трябва да е в него. В капиталиста. В кого друг. Затова се неговите риторични, клиширани и лицемерни прошки към мен. Пунта мара словоблудия. Да ми простял, че мога да мисля и пиша, за разлика от него. Ади бегай, че ме нервиш с тоя Качак Мюнхаузен... Кажи за какво му искаш прошка и ме остави вече. Ще измисля как да му я предам. Кажи за какво да ти прости и ме остави на мира.
- За това, че моето сърце му опари петата.
___________________________________________
Заради контекста на първопричината, времето, героите посочвам и първата публикация в коментарите ето тук: клик!
- Нейде така, бе човек, стряскаш ме, как влезе в къщи, кой си ти?
- Данко се казвам, но не съм човек, зъл дух съм, енергиен вампир.
- Ай стига, не ми се слушат глупости, махай ми се от главата. Тръгвай си. Не знам как влезе вкъщи и се появи тука в стаята, но се пръждосвай по същия начин. Дим да те няма, както се пее в песента... Изчезни като фантазия, както казваше Даньо Дизела в казармата.
- Моля те, изслушай ме. С добро съм дошъл, с молба.
- Ей, като я ударите така на молба... все едно "Бате, чакай, поспри за малко, имам да ти казвам нещо важно... Амииии... ина сигара да имаш на сърсе да пучерпиш...". Ето ти една цигара и ми се махай от главата.
- Не съм дошъл за цигара. Да предадеш нещо на един човек искам.
- Добре, хайде казвай на кого какво и ме остави на мира.
- Кажи на Качака да ми прости.
- Моля?!?... Я пак?!.
- Кажи на Качака да ми прости.
- Ааа, не. Повече с тоя Мюнхаузен не искам да се занимавам. Толкова негативна енергия съм събрал от него за тия пет години в пустото блогбеге, че не зная къде да я изхвърля... И аз зъл дух станах заради нея. Не мога никак да му трая шаблоните на Мюнхаузена, матриците му, глупостите, абсурд. Тоя е пълен кретен. Въобще не искам да чувам за него. Иди при някой от "свободните му поети" с които се онодва, аз даже и в блогбегето от сума ти време почти с отвращение влизам заради него, че със "свободнопоетическите" си мероприятия направи от блогбегето помийна яма... Хич и не искам да слушам за тоя Мюнхаузен повече.
- Моля те, човек, трябва да ми помогнеш, само ти можеш да ми свършиш тази услуга.
- Махай ми се от главата, ти казах!
- Няма при кого друг да отида, всеки ме гони като му кажа че съм зъл дух.
- Ми излъжи бе, кажи че си готин пич.
- Не мога да лъжа. Злите духове не лъжем. Затова сме зли духове. Казваме истината. Не мога да лъжа.
- И що си мислиш, че аз ще се навия.
- Виждам, че не ти пука, когато ти казват, че си зъл енергиен вампир.
- Е, озлобял съм от живота, заради това минавам за енергиен вампир. А и не трая тъпотията. А то наоколо повечето тъпотия. Как да я траеш. И пиша, че не мога да я трая тая тъпотия. Една шепичка тарикати да крадат от всички за да се представят за велики с краденотоо, а пък народът да гине в бедност и нищета, и мизерия. Не е за траене и съм озлобял и хич не ми дреме кой какво щял да каже за мене, щото ми е скочил капака и хич вече на никой басма не цепя. и за слива не бръсна... А пък ако знаеш какъв готин и сговорлив човечец бях...
- Ами ето затова съм при теб, затова само ти би се съгласил да ми помогнеш.
- Айде давай, то се разбра че съм мека душа и не мога да връщам човека... и вампира де... разправяй за каквото си дошъл,... Данко, нали...
- Да, да, Данко ми е името. Бях обикновено будно момче, озвучител в телевизията. Недоволствах от неправдите, търсех справедливост. Видях, че социализма има хубави и лоши страни, започнах да проумявам лошите му страни. Че трябва да се стимулира личната предприемчивост за да върви добре обществото. Започнах и на Качака да ги говоря тия неща. С него бяхме колеги в телевизията. Той беше партиен член и все за светлото бъдеше на комунизма говореше. А аз му обяснявах и за личната инициатива. След това дойде превратът, Лукановата зима, тежко беше, хората трудно свързваха двата края, заговори се за Преход и ние една групичка приятели тръгнахме на преход през блатата на нищетата да търсим по добър живот, но черни мисли обзеха групичката и тя започна да унива и да се отчайва. Тогава аз им казах, че камък от пътя не се маха с прекалено умуване и отчаяние, а с работа. Трябва да вървим напред и да не се отказваме, защото който и да е път, през каквито и пущинаци да минава, все достига до някакво по-добро място... така им говорех. Тогава другите ми казаха "Води ни!" и аз ги поведох. Но дойдоха бури, виелици и мрак, и стана още по страшно. И всички озверяха срещу мен и казаха, че аз съм ги заблудил и съм ги набутал на още по ужасно място. Трябва да умреш, ми казаха, защото такова черно, ужасно и зловещо където ни доведе никога не сме виждали. Тогава аз разкъсах гърдите си, извадих туптящото си огнено сърце, вдигнах го високо горе, осветих всичко наоколо и поведох хората след мен напред. Изведох ги до светлите хоризонти на свободата. Всички бяха запленени от нея и я съзерцаваха с възхищение. Тогава аз паднах мъртъв на земята. Душата ми се отдели от мен и се издигна нагоре, видях долу мъртвото си тяло, а в прахта до него още туптеше горящото ми сърце. Един предпазлив човечец се загледа в него, след това вдигна поглед, поогледа се настрани, видя че очите на другите са захласнати към изгряващата напред свобода и изведнж сякаш страхувайки се от нещо рязко стъпи върху сърцето ми. И разсипано в искри, то угасна.
- Хм. Ти затова ли си дошъл. Да ми преразказваш "Сърцето на Данко" на Максим Горки. Дето си го учил в седми клас.
- Не, истина ти казвам. Затова сега съм без сърце. И затова ей тука вътре има една голяма черна дупка. Досущ Black Hole. И сега засмуква всичко. И време и пространство... Затова съм енергиен вампир. Зъл дух. И минавам през стените.
- Това за стените го видях. Ходиш да стряскаш хората като им се появяваш изневиделица в къщи пред тях. В това си убедителен, спор няма. Видях го с очите си. Стресна ме достатъчно... За какъв чеп ти е, обаче, да се извиняваш на Качака, това не ми е ясно, ама хич? Нали си го извел в светлото бъдеще на капитализма. Той сега е богат. Тъне в охолство. Сума народ работи за него. Наляво и надясно се хвали, че бил "милионер във всички валути". А и лечител. Има комуни за лечение на наркомани. Е, и гафове има в тях, ама... Общественик, спонсорира списание. Дипломи в категория "гражданин" му връчват. Лиже му гъза сума народ. А и писателства, гърми и трещи в блога си като цяла банда нехранимайковци плъзнали по улиците с издути от пиратки джобове. И все за светло капиталистическо бъдеще трещи. Политиканства и гърми на поразия. За граждански общества, за европейски ценности. Е заплатите, дето плаща на хорицата които му работят, са десет пъти по малки от европейските, ама то у нас всички капиталисти така плащат - български заплати. А пък ценностите им европейски. А пък печалбите им. Мани, мани... Десет пъти над европейските. Ама ни е такъв настоящият капитализъм. Живеем го. Няма как. А пък светлият капитализъм още не сме си го изградили. Трябвало нам кво си още за него. Ама го нямало туй нам кво си. То и по соца нямаше това онова. Сега уж всичко има, обаче туй дето трябва капитализмът да е светъл все го няма. И хорицата пак в мрак и мижави заплатчици. А капитализмът на сянка. Отвреме на време и по островите. По ония приказните сред окена с приказните плажове, с приказно синьото моренце наоколо и рибките приказни в него и със всичкото там дето все приказно. Също и сенчица приятна и приказно-капиталистическа. Да не го пече хептен прекалено светлото капиталистическо сланце, че да слънчаса... Аааа...аз много се отплеснах. Нали ти казах, че съм озлобял, затова. Ама ти за какво ще му се извиняваш на Качака? Далаверка ли някаква очакваш от това извинение, файдица ли, не ми е ясно?
- Е, каква файдица. Аз съм нематериален. Моето появяване при теб е вид енергийна холограма. А и не всеки има сетива да ме види. Нали затова съм и при теб. Но въпреки че съм зъл дух и енергиен вампир, аз също съм част от всемирната хармония. А прошката е част от нея. И видях че Качака е започнал да раздава прошки. Ето на теб ти даде прошка... и то няколко пъти...
- Стига бе... Каква прошка ми е дал на мен. За какво да ми прощава. Не съм крал от него, не съм го лъгал. Ама той е крал от мен. Баси абсурда. Да ми прощава, че е крал от мен. Или затова че пиша истината в блога си. Ами така мисля, така пиша. Да ми прости за това, че съм такъв. Да ми прости, че имам мое мнение, което най-често е различно от неговото. Ами различно ще е. Аз исках общуване между писатели и поети. Той изгради цитадела от посредственост, която само интригантства и сплетничи. Нама никакъв разговор за изкуството и литературата. Има само тъпо политиканстване, подорзително споглеждане и наслагване на омраза под тъпи лозунги: Да живее светлото капиталистическо бъдеще! Да живее Свободата!... и т.н пълни тъпни. Тия неговите извинения са, ей така, да има какво да каже. Капак да удари някакъв. Щото той е велик капиталист и общественик. Винаги тежката, последната, решаващата дума трябва да е в него. В капиталиста. В кого друг. Затова се неговите риторични, клиширани и лицемерни прошки към мен. Пунта мара словоблудия. Да ми простял, че мога да мисля и пиша, за разлика от него. Ади бегай, че ме нервиш с тоя Качак Мюнхаузен... Кажи за какво му искаш прошка и ме остави вече. Ще измисля как да му я предам. Кажи за какво да ти прости и ме остави на мира.
- За това, че моето сърце му опари петата.
___________________________________________
Заради контекста на първопричината, времето, героите посочвам и първата публикация в коментарите ето тук: клик!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 15189
Блогрол
1. "НЕОН" на palisandar
2. "Мунолог на Жульета " от sowhat
3. Поетичните еталони на elpidaa
4. "Виното, кръвта и ..." на lovehunter
5. "Аз и ангела" от elineli
6. "Старата тенекия" на diletant
7. Среднощен монолог 1 от eleonoraknyazheva
8. "ПОДЛЕЗЪТ" на gor
9. Веселин Вълев в liternet.bg
10. Поети в blog.bg от min11hetep
11. "Дишането" от hinki
12. "За Баба Марта и мартениците" от kulinar
13. Изумителният художник Величко Николов
14. sphinx - поглед към истинското изкуство
15. sparotok - Истината за траките и българите
16. Наблюдения в огледалото на отчаяните
17. Чудо! Как да ви се случва поне веднъж дневно.
18. Поетът-легенда Орлин Дянков
19. “СВОБОДНИ ПОЕТИ” - НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КИЧ - копие на мистериозно изтрит постинг
2. "Мунолог на Жульета " от sowhat
3. Поетичните еталони на elpidaa
4. "Виното, кръвта и ..." на lovehunter
5. "Аз и ангела" от elineli
6. "Старата тенекия" на diletant
7. Среднощен монолог 1 от eleonoraknyazheva
8. "ПОДЛЕЗЪТ" на gor
9. Веселин Вълев в liternet.bg
10. Поети в blog.bg от min11hetep
11. "Дишането" от hinki
12. "За Баба Марта и мартениците" от kulinar
13. Изумителният художник Величко Николов
14. sphinx - поглед към истинското изкуство
15. sparotok - Истината за траките и българите
16. Наблюдения в огледалото на отчаяните
17. Чудо! Как да ви се случва поне веднъж дневно.
18. Поетът-легенда Орлин Дянков
19. “СВОБОДНИ ПОЕТИ” - НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КИЧ - копие на мистериозно изтрит постинг
