Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
16.09.2009 06:23 -
16-ТИ НОМЕР
Автор: veselinvalev
Категория: Поезия
Прочетен: 5527 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2009 09:47
Прочетен: 5527 Коментари: 27 Гласове:
12
Последна промяна: 16.09.2009 09:47
16-ТИ НОМЕР
Те са
безгръбначно
ненаситни
червеи –
“барони”.
Генерирани
от
газова,
петролна,
електрификационна,
водоносна,
боклукопреработваща,
комуникационна,
синтетична
комерсиално-изгодна,
Изродна,
медийна
мъглявина.
Тайните им дупки –
лабиринти към
масонни ритуали в
ритуални ниши -
сбирки на
първосигнали
за плячката си -
плътта и тялото
на обществото.
За алчността си,
ненаситния си глад
да имат власт -
чрез
илюзии
със много нули
из трезорите на мрака -
червеите си нанизват
лъскави костюми,
съшиват звуци:
“Това е мое.” – впили
алчни погледи във
самолети, писти –
лъснати от
екзистенциални симбиози
на условности.
“Това е мое.” – прошушват
устните им сугестивни
за фабрики и канцеларии,
за градове,
курорти,
лазурни брегове,
морета,
езера,
гори хилядолетни,
хилядостволни,
скали стърчащи
из палеозоя, мезозоя...
“Това е мое” – протъркват
показалец към
газови гиганти-свръхгиганти,
дупки черни,
червени джуджета
из звездните карти -
белязани с нокът
от Играта.
Те притежават
в гигантски размери
лицемерието,
завистта,
омразата,
ненавистта
на неизброими
по брой
априорни.
Червеите
извадени от мършата
с моите ръце
и закачени
на малката ми
кукичка
16-ти номер
потопена
в Тунджа –
не са...
“барони”.
Те са други.
И тях
си ги обичам много.
Те са
безгръбначно
ненаситни
червеи –
“барони”.
Генерирани
от
газова,
петролна,
електрификационна,
водоносна,
боклукопреработваща,
комуникационна,
синтетична
комерсиално-изгодна,
Изродна,
медийна
мъглявина.
Тайните им дупки –
лабиринти към
масонни ритуали в
ритуални ниши -
сбирки на
първосигнали
за плячката си -
плътта и тялото
на обществото.
За алчността си,
ненаситния си глад
да имат власт -
чрез
илюзии
със много нули
из трезорите на мрака -
червеите си нанизват
лъскави костюми,
съшиват звуци:
“Това е мое.” – впили
алчни погледи във
самолети, писти –
лъснати от
екзистенциални симбиози
на условности.
“Това е мое.” – прошушват
устните им сугестивни
за фабрики и канцеларии,
за градове,
курорти,
лазурни брегове,
морета,
езера,
гори хилядолетни,
хилядостволни,
скали стърчащи
из палеозоя, мезозоя...
“Това е мое” – протъркват
показалец към
газови гиганти-свръхгиганти,
дупки черни,
червени джуджета
из звездните карти -
белязани с нокът
от Играта.
Те притежават
в гигантски размери
лицемерието,
завистта,
омразата,
ненавистта
на неизброими
по брой
априорни.
Червеите
извадени от мършата
с моите ръце
и закачени
на малката ми
кукичка
16-ти номер
потопена
в Тунджа –
не са...
“барони”.
Те са други.
И тях
си ги обичам много.
кълве ли ? :))
цитирайПриятелю, поздравявям те 16 пъти за 16-я номер. Ама доста си позатруднил феновете си, затуй предполагам не смеят да коментират!
За да създадеш текст сега, използвайки естетическите концепти и изразните средства на експресионизма, се изисква смелост. Да наченеш литературен диалог с емблематични за българската литературна класика текстове (най-вече със „Септември”), се изисква още повече смелост. Поздравявам те за естетическото и социалното ти бунтарство. За това, че си „огънал” реалността през диоптрите на съвестта си, за онова „поетическо късогледство” (зримата представа на автора – по термина на Оскар Валцер), което чрез дребния фрагмент поставя най-болезнените въпроси.
Иначе как ще видиш кукичката №16 (да не говорим как, преди да сложиш белия си червей, си я вързал; може би трябва да направя кратко разяснение за неизкушените от рибарлъка – №16 е ужасно малка кукичка). В твоя случай обаче тя е блестяща метафора на очакването да се случи бленуваната „социална правда”, нашите „социални диоптри” да я уголемят така, че на нея да закачат всички червеи „барони”.
цитирайЗа да създадеш текст сега, използвайки естетическите концепти и изразните средства на експресионизма, се изисква смелост. Да наченеш литературен диалог с емблематични за българската литературна класика текстове (най-вече със „Септември”), се изисква още повече смелост. Поздравявам те за естетическото и социалното ти бунтарство. За това, че си „огънал” реалността през диоптрите на съвестта си, за онова „поетическо късогледство” (зримата представа на автора – по термина на Оскар Валцер), което чрез дребния фрагмент поставя най-болезнените въпроси.
Иначе как ще видиш кукичката №16 (да не говорим как, преди да сложиш белия си червей, си я вързал; може би трябва да направя кратко разяснение за неизкушените от рибарлъка – №16 е ужасно малка кукичка). В твоя случай обаче тя е блестяща метафора на очакването да се случи бленуваната „социална правда”, нашите „социални диоптри” да я уголемят така, че на нея да закачат всички червеи „барони”.
sowhat написа:
кълве ли ? :))
Ако захранката е била добра, мястото се зарибява от любопитни екземпляри, Някой от тях започва с леки побутвания и почуквания да ухажва стръвта. След това нежно я захапва и започва да я влачи няколко метра. Ако не усети съпротивление, защото майсторът-въдичар през това време отпуска своевременно влакното - аванса дето му се вика, екземплярът налапва дълбоко и стръвно. Тогава става засечката и закачането на кукичката.
Остава само екземплярът да бъде изваден от водата.
Ще те пусна обратно във водата, Соу. Да зарадваш и още някой риболовец.
Друже, провокира ме и поетически:
Вик
Защо ли времето не спре и не почака –
духовното си копие запратих в мрака,
продадох се, но не за трийсет гроша:
за смелостта да ходя по ръба на ножа,
страха да мога да изплюя като храчка,
негодника с юмрука си да смачкам.
На глас да викам: ”Да, това е черно,
а вие сте мизерни жалки червеи ”.
Да тръгна гол и като звяр да вия,
че хората зад думите се крият.
Дебелите им вратове със челюсти да скърша
и да прилегна кротко до телесната им мърша.
Водата на живота ни изтича толкоз бързо,
не може никой със въже да я завърже,
да спре потока и към извора да бяга,
докато под краката му брегът се сляга...
Аз искам да крещя, дано да викате и вие:
викът гмежта едва ли ще изтрие,
но воят ни – разстила се лава –
дано според делата да въздава...
цитирайВик
Защо ли времето не спре и не почака –
духовното си копие запратих в мрака,
продадох се, но не за трийсет гроша:
за смелостта да ходя по ръба на ножа,
страха да мога да изплюя като храчка,
негодника с юмрука си да смачкам.
На глас да викам: ”Да, това е черно,
а вие сте мизерни жалки червеи ”.
Да тръгна гол и като звяр да вия,
че хората зад думите се крият.
Дебелите им вратове със челюсти да скърша
и да прилегна кротко до телесната им мърша.
Водата на живота ни изтича толкоз бързо,
не може никой със въже да я завърже,
да спре потока и към извора да бяга,
докато под краката му брегът се сляга...
Аз искам да крещя, дано да викате и вие:
викът гмежта едва ли ще изтрие,
но воят ни – разстила се лава –
дано според делата да въздава...
на снобизма е това, приятелю!
Много силно! Изплюто!
Поздрави!
цитирайМного силно! Изплюто!
Поздрави!
6.
elpidaa -
veselinvalev,
16.09.2009 19:29
16.09.2009 19:29
От риболов не разбирам, риба не ям..., но стихото е 6+
Ето и моите пет цента ;)
>>>
червей до червей
прах върху прах
(както беше казал
известен наш поет)
когато цъфнат
теменугите
...
обърни им гръб
на другите
а за онези
със синя кръв
приготви
най-късата си
стръв
надушват
от разстояние
и тези дето
уж нямат
обоняние
с параподи
или не
допълзяват
до реката
...
а Веско
там ги
чака
с кукичка номер 16 :)
<<<
цитирайЕто и моите пет цента ;)
>>>
червей до червей
прах върху прах
(както беше казал
известен наш поет)
когато цъфнат
теменугите
...
обърни им гръб
на другите
а за онези
със синя кръв
приготви
най-късата си
стръв
надушват
от разстояние
и тези дето
уж нямат
обоняние
с параподи
или не
допълзяват
до реката
...
а Веско
там ги
чака
с кукичка номер 16 :)
<<<
щом се бутам тука около мястото с кукичките. най малкото добрата литература е нещо , което не се среща всеки ден.
както и добрите писатели, па били те риболовци или шарани ( въпроса е спорен )
цитирайкакто и добрите писатели, па били те риболовци или шарани ( въпроса е спорен )
diletant написа:
Приятелю, поздравявям те 16 пъти за 16-я номер. Ама доста си позатруднил феновете си, затуй предполагам не смеят да коментират!
За да създадеш текст сега, използвайки естетическите концепти и изразните средства на експресионизма, се изисква смелост. Да наченеш литературен диалог с емблематични за българската литературна класика текстове (най-вече със „Септември”), се изисква още повече смелост. Поздравявам те за естетическото и социалното ти бунтарство. За това, че си „огънал” реалността през диоптрите на съвестта си, за онова „поетическо късогледство” (зримата представа на автора – по термина на Оскар Валцер), което чрез дребния фрагмент поставя най-болезнените въпроси.
Иначе как ще видиш кукичката №16 (да не говорим как, преди да сложиш белия си червей, си я вързал; може би трябва да направя кратко разяснение за неизкушените от рибарлъка – №16 е ужасно малка кукичка). В твоя случай обаче тя е блестяща метафора на очакването да се случи бленуваната „социална правда”, нашите „социални диоптри” да я уголемят така, че на нея да закачат всички червеи „барони”.
За да създадеш текст сега, използвайки естетическите концепти и изразните средства на експресионизма, се изисква смелост. Да наченеш литературен диалог с емблематични за българската литературна класика текстове (най-вече със „Септември”), се изисква още повече смелост. Поздравявам те за естетическото и социалното ти бунтарство. За това, че си „огънал” реалността през диоптрите на съвестта си, за онова „поетическо късогледство” (зримата представа на автора – по термина на Оскар Валцер), което чрез дребния фрагмент поставя най-болезнените въпроси.
Иначе как ще видиш кукичката №16 (да не говорим как, преди да сложиш белия си червей, си я вързал; може би трябва да направя кратко разяснение за неизкушените от рибарлъка – №16 е ужасно малка кукичка). В твоя случай обаче тя е блестяща метафора на очакването да се случи бленуваната „социална правда”, нашите „социални диоптри” да я уголемят така, че на нея да закачат всички червеи „барони”.
Друже, ти цял трактат си написал с душа и сърце. И то трактат, който освен че тълкува, ами и задава своите имплицитни въпроси.
Ще карам по ред. Първом за 16-тия номер. Истината е, че аз обичам най-много 20-ти номер кукичка (за неизкушенита от рибарлъка - тя е още по-малка от 16). Както да я връзвам така и да си посветя един рибловен ден в който тя е главният герой. Под кодовото название "Денят в който размерът няма значение, но бройката е много важна". Тогава се връщам обикновено с около 200 (двеста) уклейчета-дребосъци за които е необходимо над час чистене. Та 16-ти номер го сложих специално за теб, защото интуитивно усещах, че точно той ще ти хареса. Па и когато сложа 16 поразреждам дребушляка за сметка на по-едричките и така си спестявам от времето за чистене.
Ох, днес за втори път сядам да ти отговарям, и за втори път заспивам. Хаде после ще ти доотговоря.
Нас ни караха да учим, че капитализмът бил загнил (тук се сещам вица, че той бил като мушмулата - колкото повече загнивал, толкова по-вкусен ставал), а пък незагнилия "социализъм" умря. И истината е точно такава, че червеите-барони се нахраниха от трупа му и изградиха империи от лицемерие, пошлост и квазидемокрация сношавайки се с червеите-политици. Казват, че в правото нямало морални категории. То в нашата правна система има точно липса на всякакъв морал, но пък благодарение на интернет аз мога да кажа моите метафори за обществото ни. Друго обществено пространство вече няма. Благодарение на червеите-барони.
Заради поемата си "Септември" Гео Милев изчезва безследно и тридесет години по-късно изкуственото му око блесва в масов гроб - неизядено от червеите-полицаи - слуги на червеите-барони и показва една истина за Гео Милев и за обществото ни през двайсте години на 20-ти век. И сега не е много по-различно. Поетите са най-маргиналната част от обществото ни. Защото червеите-барони така искат. Но някое стъклено око ще изскочи след време за да каже истината за труповете на битието ни. Не знам, обаче, дали вече ще има някой, който ще иска да я чуе. Защото чалга-културата ще е изградила. непоносимост към истината и гнусливост от нея.
А пък Гео Милев и неговата естетика бяха забранени и през социализма. Това не се знае от масовия читател. Само поемата
"Септември" не беше забранена, защото бе използвана за политически цели на комунистическия режим. Ние винаги сме живели в абсурдно лицемерие и страх от силните на деня. И сега е така. А нашите червеи-барони са просто едни руски или нечии други слуги. Назначени за барони. Това е истината.
цитирайЗаради поемата си "Септември" Гео Милев изчезва безследно и тридесет години по-късно изкуственото му око блесва в масов гроб - неизядено от червеите-полицаи - слуги на червеите-барони и показва една истина за Гео Милев и за обществото ни през двайсте години на 20-ти век. И сега не е много по-различно. Поетите са най-маргиналната част от обществото ни. Защото червеите-барони така искат. Но някое стъклено око ще изскочи след време за да каже истината за труповете на битието ни. Не знам, обаче, дали вече ще има някой, който ще иска да я чуе. Защото чалга-културата ще е изградила. непоносимост към истината и гнусливост от нея.
А пък Гео Милев и неговата естетика бяха забранени и през социализма. Това не се знае от масовия читател. Само поемата
"Септември" не беше забранена, защото бе използвана за политически цели на комунистическия режим. Ние винаги сме живели в абсурдно лицемерие и страх от силните на деня. И сега е така. А нашите червеи-барони са просто едни руски или нечии други слуги. Назначени за барони. Това е истината.
[quote=diletant]Друже, провокира ме и поетически:
Ако не викаме сега жестокостта ще ни прикове за много време напред и ни Европейски съюз ще може да ни помогне, ни извънземните. Защото трябва да махнем страха и лицемерието от себе си. А това понягога става с вик. Не с ВиК. А с вик.
Това в което превърнаха от Варна тимаджиите ме накара да се погнуся и да се махна от там. Страха и тимаджийско-варненското лицемерие и наглост едновременно. Публично абсолютно видима, но неофициално призната демонстративност, че всичко е тяхно, барабар с кмета, с всички политици, всички улици, тротоари, магазини, банки, заводи, пристанища, вестници, телевизии, хотели, курорти, крайбрежие, плажове, кичозни изкуствени палми, чалгаджийници, публични домове, наркотици, легални, нелегални, МВР, ДАНС, манс... Прокурори, съдии, президент, Гоце, Моце. Слуги и души на мутрите. И ако не им играеш по свирката им дебеловрата си "безследно изчезнал". В буквалния смисъл. Като Гео Милев през 1925 г. Обществото ни напредва в техническо отношение, но в морално тъне назад и назад. Тимаджийте са просто едни червеи нахранени от трупа на страха. С цялата му воня. Всеки град в България си има своите тимаджии. Своите червеи-барони, които изяждат духа ни.
цитирайАко не викаме сега жестокостта ще ни прикове за много време напред и ни Европейски съюз ще може да ни помогне, ни извънземните. Защото трябва да махнем страха и лицемерието от себе си. А това понягога става с вик. Не с ВиК. А с вик.
Това в което превърнаха от Варна тимаджиите ме накара да се погнуся и да се махна от там. Страха и тимаджийско-варненското лицемерие и наглост едновременно. Публично абсолютно видима, но неофициално призната демонстративност, че всичко е тяхно, барабар с кмета, с всички политици, всички улици, тротоари, магазини, банки, заводи, пристанища, вестници, телевизии, хотели, курорти, крайбрежие, плажове, кичозни изкуствени палми, чалгаджийници, публични домове, наркотици, легални, нелегални, МВР, ДАНС, манс... Прокурори, съдии, президент, Гоце, Моце. Слуги и души на мутрите. И ако не им играеш по свирката им дебеловрата си "безследно изчезнал". В буквалния смисъл. Като Гео Милев през 1925 г. Обществото ни напредва в техническо отношение, но в морално тъне назад и назад. Тимаджийте са просто едни червеи нахранени от трупа на страха. С цялата му воня. Всеки град в България си има своите тимаджии. Своите червеи-барони, които изяждат духа ни.
lovehunter написа:
Квинсетенцияна снобизма е това, приятелю!
Много силно! Изплюто!
Поздрави!
Много силно! Изплюто!
Поздрави!
Това "квинсетенция" да не би да е "квинтесенция" или пък е нов термин, чието значение аз не знам?
А пък "снобизъм" е нещо доста естетическо и невинно спрямо това за това което аз говоря в стихотворението си, ми се струва. А пък може и да си прав. Шаблоните на мислене, стереотипите за престижност, които ни се насаждат в определен исторически отрязък, робуващи на материалната изгода и нейното подчинение. Но така си го почувствал така си го изразил.
Елпи, с тия "параподи" направо ме усмърти. Чак Гугъла питах, че да ме информира.
Параподно си се довлачам до кукичката си 16-ти номер, самозакачам се и се самопотапям в Тунджа.
(Абе, кой ще ми извади въдицата, че вече ме налапаха...)
цитирайПараподно си се довлачам до кукичката си 16-ти номер, самозакачам се и се самопотапям в Тунджа.
(Абе, кой ще ми извади въдицата, че вече ме налапаха...)
sowhat написа:
щом се бутам тука около мястото с кукичките. най малкото добрата литература е нещо , което не се среща всеки ден.
както и добрите писатели, па били те риболовци или шарани ( въпроса е спорен )
както и добрите писатели, па били те риболовци или шарани ( въпроса е спорен )
Соу, набара ти един гол шаран от зодия Риби и хич не се свениш да му поизчистиш имагинерните люспи преди да си го разпрала откъм аналната перка къмто главата.
14.
elpidaa -
veselinvalev,
17.09.2009 08:17
17.09.2009 08:17
никаква Тунджа!
излизай бързо, че имаш още да ни мъчиш тук на сухо(то)
:)
цитирайизлизай бързо, че имаш още да ни мъчиш тук на сухо(то)
:)
elpidaa написа:
никаква Тунджа!
излизай бързо, че имаш още да ни мъчиш тук на сухо(то)
:)
излизай бързо, че имаш още да ни мъчиш тук на сухо(то)
:)
Ох!... Пак на сухо...
Как ми се искаше поне веднъж да топна плувката...
Ама на... Декрети...
във върбалака покрай Тунджа? Защото съм консуматор /прекрасна дума ;-)))/ на поетично-философската трапеза веселинвълева. Чакам някой да хване рибата, да сложи тигана, да сервира и аз - хоп - на софрата. Ако бях избързала с някой нескопосан коментар, щях ли да прочета това:
"
Водата на живота ни изтича толкоз бързо,
не може никой със въже да я завърже,
да спре потока и към извора да бяга,
докато под краката му брегът се сляга..."
Може би да, може би - не, но сега съм сита и доволна! Мятай куката N16, Веско, малка, малка, ама виж какъв улов вадите ;-)))
цитирай"
Водата на живота ни изтича толкоз бързо,
не може никой със въже да я завърже,
да спре потока и към извора да бяга,
докато под краката му брегът се сляга..."
Може би да, може би - не, но сега съм сита и доволна! Мятай куката N16, Веско, малка, малка, ама виж какъв улов вадите ;-)))
Дано нашият приятел Дилетанта да прочете твоите думи, Лили. И да се вдъхновява по-често за такива прекрасни поетични творби като "ВИК".
цитирайdiletant нямаше да може да извади всичко това от тайното си чекмедже, ако не си ти и прекрасната ти и остра поезия!!! Балагодаря, Веско, че провокираш всички ни !!!
цитирайдокато замяташ може да хванеш врабче
цитирайveselinvalev написа:
Поетите са най-маргиналната част от обществото ни. Защото червеите-барони така искат. Но някое стъклено око ще изскочи след време за да каже истината за труповете на битието ни. Не знам, обаче, дали вече ще има някой, който ще иска да я чуе.
Ти пиши все така и ще има!
flyco написа:
докато замяташ може да хванеш врабче
Няколко пъти това лято хващах прилепи привечер. Това съвсем сериозно. Всъщност налапваха стръвта и кукичката при замятането, и аз просто чаках докато се откачат. Много е интересно да гладаш как плувката ти кръжи известно време във въздуха като малко самолетче. Хубаво е, че всеки път успяваха да се откачат прилепите, та не се налагаше да режа влакното и да оставям кукичката в устата им, както ми се е случвало с костенурки, например.
"Ти пиши все така и ще има!"
Е, все така няма да е, защото всеки път трябва да е различно, иначе развалена грамофонна плоча... А от писането няма да се откажа. И ха дано. Да има.
се закачих на кукичката, а рибарят тъй леко отпуска влакното(коментарно), че вече съм почти на брега, без да усетя...Че и придремнах на два-три пъти, затова ще си лягам вече...
Утре, живот и здраве, ще наобиколя и останалите "дълбокомудри" Вескови приятели.
Лека нощ!
цитирайУтре, живот и здраве, ще наобиколя и останалите "дълбокомудри" Вескови приятели.
Лека нощ!
Славче, кога пък успя и ти да се шараносаш.
Ей, кво ле не правят туй жените, само и само някой да се закача с тях. И са готови да си миткосват шараносани далдисвайки из всякакви "дълбокомудри" места.
цитирайЕй, кво ле не правят туй жените, само и само някой да се закача с тях. И са готови да си миткосват шараносани далдисвайки из всякакви "дълбокомудри" места.
veselinvalev написа:
Славче, кога пък успя и ти да се шараносаш.
Ей, кво ле не правят туй жените, само и само някой да се закача с тях. И са готови да си миткосват шараносани далдисвайки из всякакви "дълбокомудри" места.
Ей, кво ле не правят туй жените, само и само някой да се закача с тях. И са готови да си миткосват шараносани далдисвайки из всякакви "дълбокомудри" места.
К`во ши риче туй - да забравя пътя към блога ти ли?
Хахаха. Е, селски хумор, веселиновски на Веселин от Веселиново. Ти пък, чак и пътища да забравяш. Ами то като се майтапиш, трябва да можеш и да носиш на майтап. Не да забравяш пътищата. То старческата деменция рано или късно ще ни удари, ама още ни е рано за нея. Така че, не забравяй нищо. Хвърляй майтапи гаче са цветя, а пък пътя гаче е гръцка таверна.
цитирайveselinvalev написа:
Хахаха. Е, селски хумор, веселиновски на Веселин от Веселиново. Ти пък, чак и пътища да забравяш. Ами то като се майтапиш, трябва да можеш и да носиш на майтап. Не да забравяш пътищата. То старческата деменция рано или късно ще ни удари, ама още ни е рано за нея. Така че, не забравяй нищо. Хвърляй майтапи гаче са цветя, а пък пътя гаче е гръцка таверна.
Търсене
За този блог
Гласове: 15189
Блогрол
1. "НЕОН" на palisandar
2. "Мунолог на Жульета " от sowhat
3. Поетичните еталони на elpidaa
4. "Виното, кръвта и ..." на lovehunter
5. "Аз и ангела" от elineli
6. "Старата тенекия" на diletant
7. Среднощен монолог 1 от eleonoraknyazheva
8. "ПОДЛЕЗЪТ" на gor
9. Веселин Вълев в liternet.bg
10. Поети в blog.bg от min11hetep
11. "Дишането" от hinki
12. "За Баба Марта и мартениците" от kulinar
13. Изумителният художник Величко Николов
14. sphinx - поглед към истинското изкуство
15. sparotok - Истината за траките и българите
16. Наблюдения в огледалото на отчаяните
17. Чудо! Как да ви се случва поне веднъж дневно.
18. Поетът-легенда Орлин Дянков
19. “СВОБОДНИ ПОЕТИ” - НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КИЧ - копие на мистериозно изтрит постинг
2. "Мунолог на Жульета " от sowhat
3. Поетичните еталони на elpidaa
4. "Виното, кръвта и ..." на lovehunter
5. "Аз и ангела" от elineli
6. "Старата тенекия" на diletant
7. Среднощен монолог 1 от eleonoraknyazheva
8. "ПОДЛЕЗЪТ" на gor
9. Веселин Вълев в liternet.bg
10. Поети в blog.bg от min11hetep
11. "Дишането" от hinki
12. "За Баба Марта и мартениците" от kulinar
13. Изумителният художник Величко Николов
14. sphinx - поглед към истинското изкуство
15. sparotok - Истината за траките и българите
16. Наблюдения в огледалото на отчаяните
17. Чудо! Как да ви се случва поне веднъж дневно.
18. Поетът-легенда Орлин Дянков
19. “СВОБОДНИ ПОЕТИ” - НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КИЧ - копие на мистериозно изтрит постинг