Навъжени един за друг, минават 
и си отиват тихомълком дните.
Оставят само белези от рани,
побити като колове в душите ни.

И всяка сутрин слънцето прохожда
във угарта на въздуха подвижен.
От чакане превърнахме се в стожери
на границата с бъдните ни грижи.

От мълнии и вятър разоравани,
със прединфарктен темп години бързат.
Не трябва много, за да бъдем праведници,
ала живеем - с риск да станем възрастни.
 
Орлин Дянков

Роден на 6.03.1967, почива на 9.08.1990, на 23 години.
Поет легенда, бунтар и смутител.

Орлин Дянков е роден на 6 март. Този постинг трябваше да излезе на таза дата в определен предварително час, но при редакцията на черновата му, по невнимание го стартирах с ден по рано. Но мисля, че по важното е да го има. И да си спомним Орлин. Особено в сегашните революционни времена.

Щял е да бъде на 46...
Знаеш колко е тъжно, че на толкова много хора рискът се сбъдна!:(

Да, tit, едни бунтари си отиват млади, както това момче Пламен Горанов, което се самозапали пред общината във Варна в знак на протест срещу системата на управление и се превърна в символ на днешните бунтове срещу същата система.
Орлин Дянков почина при неизяснени обстоятелства, но и той се превърна в такъв символ на студентските бунтове срещу системата от 90-та година. Саможертвата, предчуствието за ранна смърт го има в поезията на Орлин. Писал съм за това по рано. Несправедливостите на живота карат лудите глави да извършват саможертвени протести, но пък и не случайно в най-голямата национална епопея "Под игото" литературният герой на Иван Вазов хаджи Марко възкликва: "Лудите, лудите - те да са живи!..."
Не зная, tit. Може би те са по-живите, тези които си отидоха млади, а ние просто приехме другият риск - да станем възрастни и да живеем целия този живот, голяма част от който бе наречен "преход", преминали и изчели толкова революции, и все още да таим в себе си априорната вина, че сме все още живи с и с тъгата и с възмущението, че в социума около нас винаги има големи несправедливости.

носеше лента на челото. Вероятно съм го срещал в Студентския дом на културата, където се провеждаха национални студентски срещи.

Орлин да се появи някъде и да остане... незабелязан. Няма как да се случи, Слави. :)

...бунтарите първи падат...
Чудесно е, ч е оставил стих, да го споменем !

Оставил ни е много Орлин. За 23-те си години даже е прекалено много. И най прекрасното "Разминаване", което се е случвало в световната поезия.

РАЗМИНАВАНЕ

Този здрач с онези стари къщи.
Сякаш се разтварят в мен самия.
Тъй спокойно в моя свят се връщат
и потъвам в тяхната магия.

Виждам как са текли часовете
в дни, когато бях от тук далече.
Просто ги усещам, а в небето
младата луна е разсъблечена.

Днес е мълчалива и студена,
но не мога все пак да забравя
как преди тя идваше при мене,
как ми подаряваше жарава.

И аз тръгвах, стоплен и усмихнат,
под дървета, строги като тъщи.
Щом се зазореше, много тихо
в своя дом при себе си се връщах.

Пак сред този здрач, попил в безкрая,
срещнах моя свят. Бе тъй красиво!
Ала не успях да разгадая
приближава ли се или си отива.