Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2009 21:22 - ГРИЖАТА
Автор: veselinvalev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1688 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 28.03.2009 12:53


ГРИЖАТА 

         Беше под душа и се взираше в грижата. Не бeше Киркегор, нито Хайдегер. Не беше и Камю. Нито пък Сартр. Още по-малко пък беше Йовков. А се взираше в грижата. Водата беше топла. Даже прекалено топла. На вратата срещу него имаше голямо огледало. Голямо почти колкото самата врата. Зад облаците пара и запотената повърхност на огледалото се виждаше голият му силует. Но той не гледаше силуета. А се взираше в грижата. Ръката му машинално вземаше сапуна и обхождаше с него тялото. След това вземаше шампоана и миеше косата му. Ръката му вземаше самобръсначката и бръснеше лицето му. Но той не гледаше в огледалото. (Беше свикнал да се бръсне и без огледало.) И през цялото това време на машинални действия се взираше в грижата. Спря водата. Откачи халата си и го облече. Докато отваряше и затваряше вратата на банята продължи да се взира в грижата. Терасата бе с изглед към морето. Над покривите на по-ниските сгради се виждаше почти целият залив, а крановете по пристанището наподобяваха големи и оклюмани тъжни птици. Над тях, сякаш поставени за нарочен фон, се изпъчваха зелените хълмове, прошарени от светлите петна на скъпите хотели и вили оттатък Големия канал. Върволицата от движещите се по огромния емблематичен мост над канала коли отразяваше слънцето и мостът приличаше на огромен приказен дракон, лениво раздвижил туловището си в зноя на августовския следобед. Но той се взираше в грижата. На масичката под чадъра бе поставил димяща чаша с кафе и димящ с цигарата си пепелник. Ръката му машинално вземаше ту цигарата, ту чашата, докато той се взираше в грижата. Долу се чуваше проскърцването на люлките и възторжените викове на играещите деца. Гледайки скачащите им насам-натам сред дърветата и пейките на кварталната градинка бели шапки той се взираше в грижата.
         И сякаш наистина я видя.
         Грижата влезе в банята. Действията и бяха машинални. След това излезе по халат на терасата и седна под чадъра. Пушеше машинално и пиеше машинално кафе. Не беше Киркегор, не беше Хайдегер. Нито Камю. Нито пък Сартр. Още по-малко пък беше Йовков.
         Кафето беше все още топло. Даже прекалено топло.
         На чашата имаше нарисуван приказен дракон.

2005 г.



Тагове:   Дракон,   Йовков,   Камю,   чадър,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. ametist - :)
12.02.2009 22:21
" .... Грижовна , но малко неприятна за околните "
/ Маргарит Минков " Трите лели "/

цитирай
2. diletant - Ясно си спомням един литературн...
13.02.2009 10:28
Ясно си спомням един литературнокритически текст, в който прочетох словосъчетанието "опредметена грижа" - хареса ми много, вероятно затова още го помня, а това беше доста отдавна. Сега, тази "разгъната" словесна метафора "опредметява" грижата с още по болезнена жестокост... Но кой е казал, че интелектуалните занимания носят радост...? Поздравления!!!
цитирай
3. veselinvalev - Благодаря.
13.02.2009 10:50
А текстът за "опредметената грижа" ще го публикувам и него. Може би още днес. Най-късно утре.
цитирай
4. palisandar - По халат и под чадър в чашата с д...
13.02.2009 12:10
По халат и под чадър
в чашата с дракона
потопих себе си.
И грижата.
цитирай
5. palisandar - Грижа дракона с чашата прегърна. ...
15.02.2009 10:20
Грижа
дракона с чашата прегърна.
Топло.
Даже прекалено топло.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: veselinvalev
Категория: Изкуство
Прочетен: 1952054
Постинги: 245
Коментари: 4521
Гласове: 15187
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728