ШАПКАТА НА ПРОФЕСОРА 

                         на palisandаr*

В Сорбоната без шапка
никога не ходя.
Тя ми е любима.
Имам частно право
да бъда елегантно смотан,
прегърбен от комплекси,
скромност, юрисдикция и слава.
Сред поздрав
на студентки и гълчава
повдигам любимата си
шапка.
Кимам.
Тя е в цвят палисандър.
Сорбоната я заслужава.

-----------------------
* palisandar : 12.02 09:18 : "Български професор четеше Римско частно право в Сорбоната. Вървейки леко прегърбен сред гълчавата в коридорите на ЮФ, кимаше на студентите, а с елегантно повдигане на шапката допълваше поздрава си към студентките. *
––––––––––––––––
*Смотано благодаря на Веселин и на Вълев, тоже !)))" 
http://palisandar.blog.bg/viewpost.php?id=289563

Български професор четеше Римско частно право в Сорбоната. Вървейки леко прегърбен сред гълчавата в коридорите на ЮФ, кимаше на студентите, а с елегантно повдигане на шапката допълваше поздрава си към студентките. *

––––––––––––––––
*Смотано благодаря на Веселин и на Вълев, тоже !)))

Бастуна на професора, когото май само в Сорбоната не бяха канили, ма не съм много сигурен...;)))

"В този университет ако запиша бастуна си, и той ще завърши." беше неговата крилата реплика. Светла му памет на проф. Борис Симеонов, един от най-големите езиковеди на България.

Доста бастуни "произведе" въпросният университет. Дано не дойде време да се идентифицираме с някой от тях.

Веско! Бастунките, мисля си, са значително повече...;)))

Ще се усмихна просто в знак на съгласие, но да спрем дотук, че има вече толкова организации, които тутакси ще сезират Брюксел и ще търсят еманципация на изхарчваните от тях пари за борба със сегрегацията по бастунски принцип и ще ни назоват нежно "пърформанистични мачисти", та иди се оправяй сетне със стожерите на демокрацията ако си нямаш друга работа...

Бастунът е повод добър да си припомня
и цитирам тук едно от любимите ми
смешни стихотворения за деца,
чийто автор е поета

ЯНАКИ ПЕТРОВ.

ГЛУХ ДЯДО

Казвам: - Мама консервира
плодове и зеленчуци.
Той разбира: КОН СЕРВИРА
ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ!

(Чудно, от какъв ли зор,
конят станал сервитьор?)

- МАМА! Мама консервира
плодове и зеленчуци!
- А-а разбрах: тя КОН СЕРВИРА
С ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ!

(Ха иди, че разбери я!
Кон в тава? Или в чиния?)
Ух, какъв е глухчо, ух!
Пробвам неговия слух:

- Дядо, конят-сервитьор
може да е и боксьор!
И макар да е в поднос,
да не ритне твоя нос?

(Май засегнах нежна струна!)

- Млък, че ме сърби бастуна!

Благодаря на palisandar с най-широка усмивка, за нейното "смотано благодаря" и текстът и за професора от Сорбоната, поради който написах и тази закачка назована "Шапката на професора". Също и за прекрасните хайку-импресии на palisandar с които радва мнозина от нас.

Благодаря1: Благодаря !
Благодаря2: Благодаря за благодаря, благодаря1 !
Шапката на професора: приветствам !
Илика на времето: Дишайте !

Имахме един състудент.
Той беше учтив и внимателен.
Много учтив и много внимателен.
Винаги благодареше.
За благодарност
някой му измисли прякор.
БЛАГИЯ.
От онези тайно-явни
подигравателни прякори,
които назованите научават
последни.
За благодарност.