ТРЪСТИКАТА И ПАСКАЛ

И рече тръстиката
паскализирана
на мислещий
Тръстикизиран Паскал:

"Жестокостта на агата
ражда шедьоври в раята.
И лодчица книжна в реката -
утихнала кротко горката -
там до тръстика мисловна,
и дето плаче върбата."

След дълго лутане из блатната страна един скитник, видял мъдрец да разговаря разгорещено с тръстиката. Попитал го, какво си говорят, а мъдрецът му рекъл:
-Попитай нея.
Попитал я скитникът, но отговор така и не получил.

Мъдрец е Паскал.

Благодаря ти много, Чефо, ти ме разсмя истински. А аз си мислех, че съм само чиляк прост, а то какво излезе - освен че съм чиляк прст, ми и нещу не мий хептен наред - тръстиките ми проговориха. Ами така си е - не мога да го скрия. Подслушвам какво си говорят тръстиките. Хахаха. Много ти благодаря. Така ме развесели, приятелю...
Това за Паскал и Скитника много готино. Просълзих се...
Тя и върбата ми каза някои неща, но бяха много лични и ме помоли да бъда дискретен. (Ау май се изпуснах. Ама до тука...)
Благодаря ти още веднъж.

Сещам се за онзи епизод, не си спомням точно в коя от книгите на Кастанеда/не съм му от големите фенове, но четох ги навремето/, когато Дон Хуан кара Кастанеда да се опита да говори с тревичките. Правил съм опити и аз, и най-страшното е, че съм си го разказвал после:)))) Минаха толкова години от тогава, а присмеха на приятелите ми, че съвсем съм изперкал, сега ми се струва като смях на тревичките.

Иначе докато живеех край реката имах чувството, че е живо същество, едва ли не жена която ми разказва сладостни приказки.

Сега колкото пъти мина по моста все си я чувам като река.

Яд ме е за онзи изгубен слух...

:))))

Не си го загубил, Чефо, мисля. Сега просто няма нужда да я виждаш. Тя ти говори в теб.

Хайде на тръстиката,
грабвай мотиката,
недей под....а политиката,
иначе ще ти спрем дори мастиката !

Аз малка книжна лодка съм в реката,
а ти - мощта безбрежна на водата.

аз - плачеща върба до речен скат,
ти - бурен и клокочещ водопад.

Аз - рибата в подмола що се крие,
ти - силата на вечната стихия.

Това с мастиката, Любо, си е направо нечовешко. Спрат ли ни мастиката... Ще минем на узо. Дано да не трябва да сменяме и мезето. Че там и тръстиката не би помогнала. Макар, че ако се замисли човек, ако е мислеща... Все ще измислим нещо. Важното е това, обаче, в което ти си много прав Любчо, приятелю, - не трябва да изпускаме мотиката.
А за политиката... Не ми се говори за курви тая вечер. Да ги подминем, какво ще кажеш а?
А наздраве! С мастиката!

ЦАР НА ВОДНАТА СТИХИЯ?

diletant пак шедьовър сътвори.
И какъв похват избрал само - експлициран контрапункт. И какъв финес на изказа. Каква игра на синонимни съотнесености и метафоричност на водата.
Приятели, обръщам се към всички Вас, ако diletant измисли заглавие достойно за този шедьовър да го коронясаме за цар на водната поетична стихия. Какво ще кажете за предложението мое?

но само искам да кажа, че може би скрити под моста на същата река, 800-900 години преди Блез Паскал, славяните са дишали през тръстики, докато са гледали пристигането на прааабългарите, мила моя, майно льо... ;-))

A diletant не е никакъв diletant.

Ауу, тук veselinvalev ми "намери майстора". С този подъл ход той заби зловещий си маждрак в ребрата ми... Паникьосах се.... Изпадам в отчаяние... Не, ще се мобилизирам. Господи, вместо прозренние свише мозъкът ми се затлачва с безмълвие... Изпадам в дълбока и продължителна мисловност.... Дано, когато съм готов, все още има интернет...

ЗА ЛЕКОВОДОЛАЗНОТО И ДРУГИ ДЕЛА

Едни мислещи тръстики са били славяните, tili, не стига че са ни завещали водолазното дело, ами чрез техния провокатор Коперник, който пък гледел през една тръстика къмто звездите, успял да убеди всички, провокаторът му с провокатор, че не Слънцето се върти около Земята, ами... А бе какво да говорим... На всички тръстики им объркал акъла... С истината. Поздрав. Веско.

Започвам да събирам материал за нов постинг - "Лозунгите в блога".
1. Славянската тръстика - "матор" на научно-техническия прогрес.

За Бога, помагайте!

МАТАРИСТ

Ш стани матарист от тебе ей, как бързо сфащаш на матора сички басни, чи чак симпозиум пудфащаш, за туй как славянин пуд вудъ си трай, с тръстикъ у устътъ и с хитринъ у глаътъ.
А душата му славянска – няма край.
Брях чи матарист излезе diletant.
Бръмчи из интернета.
Къдей сига?
Никой го не знай.
А на таз басня – кой ши сложи край?

Зарад Коперника по-скоро смислих таз идея
и ти нидей така отвръща ма от нея.

А туй, чи пу душа съм матарист,
ша ти докажа с долния дивиз:

"Матаристът в блога - най-матаристкият матарист от всички матаристи"

Изпълни радост всеяческая мен сърцето -
на diletant мисълта как ярко свети,
и осветява сички глъбини в душата на поета,
видялявайки и най-тъмите кюшета на интернета.
Ако владеех малко аорИст, щях да напиша:
"Пътеводител на галактическия матарист."
Отивам аз да уча аорИста, за да определя
неопределената орист на артиста.
Дотогаз съм "tabula rasa" - дъска чиста.

На думите аз труженик съм само скромен
и близо до поетите се не увирам,
безлик писач, читател неуморен -
ей тъй, понякога, словата ондулирам.

Не требе мен поетската ти слава,
тя иска тежки денонощни пости.
Смучи ти цицките на поетическата крава,
отивам аз с абсент у дявола на гости...

някак си по- историко-патриотична импровизация, а вие се отплеснахте към Полша. Че нямаме ли си наши славни славяни и други, та веднага се сещате за Коперник, който на всичкото отгоре е говорил и писал на латински. :-))

Привет, tili, тоз Коперник, наистина голям мискинин - да игнорира така родното слово... Ама на, Вълев пак ме подведе с широтата на интелектуалната си асоциативност. Предлагам да го накажем (Вълев де, щот другия по-трудно)!

Най-после. Мисля, че се справих. Предложението ми е следното: ***
Чакам оценка височайша, тръпнейки.

Що сте тъй безмълвни днеска,
аз ли нещо тук оплесках?

СЛЪНЧОГЛЕД В ДАЛКОГЛЕДА,
ДАЛЕКОГЛЕД В СЛЪНЧОГЛЕДА

Дадох аз на diletant-а
на Коперник през тръстиката
малко към звездите да пугледа
след мастиката.
Забля са многу той обачи -
стана тя една -
гранфон свири - майка плачи.
Глеай матариста - наш герой
зяпа пу звезди и пу кумети
и пу сичко дету нощям свети
забрай хептен, чи туй кунети искат грижи,
уфцети тряба да съ стрижът,
кой кравите ши издуи - ни мисли,
зяпа през тръстиката звездити -
матора чак забрай да чисти.
А тй ни мой, замам дълкогледа,
щот...
... Кой ши прикупай и слънчугледа?

Ооо, тежка моя участ, земеделска,
съдба неблагодарна, селска.

Днес зарад Вълев стоката остана гладна,
мучи и блее милата от пладне.

И нивата горката, некопана,
май че и булката остана.....

Забравям таз прокоба интернета,
че гладни загрухтяха и свинете...

РАТАЙ

Ма дай ми малку ти пучифка.
Ратай съм аз на словото,
ма толкуз дъ мъ зориш,
ей виж ма на - каталясах
ут умора.
Чи виж куне, уфце, свине,
чи гледай да прекопаш
слънчогледа,
матора и той дал фира,
ха иди гу римунтирай.
Сига Паскал иди наглеж
там из тръстикити,
След него паткити
да върна фкъщи,
чорбаджийката и тя
за нещо се съ мръщи.
Кукошките изпуснал някой
на мигданя. Фиткити
ги няма отзараня.
Е...
А аз дан съм Факира Мити,
да мога сичку.
Ма то да бях
сторъкий Шива,
пак щях да рикъ:
Ай, сиктир!
Аз си утивъм!

Поспи, хапни, събирай яко сили -
нали народът идва тука да се хили.

Ти сам избра си тази участ тежка -
вес ден да радуеш душицата човешка.

Дукату вий съ пенити тъдявъ,
на мени рабутътъ съ надявъ,
на мойти двье ръчици ньежни
(тез мъжовье съ безнъдьежни)
дубре, чи имъ кой дъ шетъ и пирье,
(жинъ сал можи да мъ разбирье)
дъ можи стихчита да си ридити
за разни му Пъскали и тръстики.
Я да гу питам, тоз Пъскал
той грозди дъл ли йе пръскал?!?

Приятели, напиках се от смях, какво да отвърна. Намокрих гащите. Това е.

Княгиньо драга, направу унимях -
с туй въйступление разби ма ти на прах.

Куга изглади, мете, сготви, пра
и с мъж си сигур малко "пуигра",

разтърси поста със талант чутовен,
сига кък Веску ша отвърни ти дустойну?

А, той междувременно ответил - прозаически. Не се брои.

тос Пъскал сал знай да дращи
и упикавъ свойти гаШТи,
а яс митьем, пирьем и готвим,
и за либоф ши съ приготвим,
чи в либуфтъ сми ногу страсни,
мъ то и тъй съ виждъ ясну.
;)))))

ДЕТИШКИ РАБУТИ

Ми упикаф съ, ко да прая,
чи аз дите съм, де дъ зная
куга да си изуя гащии?!
Ей, котката и тя ма дращи,
куга и бръкна фъф укото,
къде ма, котко, стой в лиглоту.
На изфръкна приз врататъ,
сига кой да бия пу главатъ?
- Паскалее! Виж новата си риска!...
Е, най-много да съм я удрискъл.

Дивашку-ирутично

Ей тукъ веч ни могъ дъ истрая,
ут туй признание у меня сичку съ испрая...

На Княжна слет либовний ритуал
забраям клетвити истетски що съм дал.

Убезумял ша скъсам в миг синджиря,
слит мени ша устава сластна диря.

Сига кът пръч съм аз, ат буен, нерез диф,
триперещ, стръхувиту пухутлиф,

във кръф напираща съм цял сякъш ублян -
прид пръсвани й либовния ми патладжан...

Можи дъ съм страстницъ,
мъ ни съм парясницъ.;)
Тос любовин пламък
ши гу трепим с камък.
И ши дърпами ушити
на мумченца стръхувити
дето с разни патладжани
все в либовнъ пот убляни
пишат тука за синджири
и дивашки панаири.
Я да пазят зарзаватъ
най-подир за мусакатъ
на жинатъ със хълкатъ.
;))))

На diletant-а май свалиха му тиранта?!?
Веско Сеирджията.

Страдание дилетантское

Днес съм разбит, изпаднал съм в критичнуст,
след като Княжна фчера ма размаза с нейнътъ сибичнуст.

Куварну ма пудмами и нишан ми дади,
слит туй съ пудигра със мен и ма придади.

Защо пувярвах тъй на женската измама
и ут дустойнствуту ми нищу ни устана...

Мчи то ни беши: „Ръзгонена мий котката...”, „Тъй аз съм страстна...”
Към тес стинания как можех дъ устана безучастен?

Май тряааши съ прая на млъдеш свинлиф,
а не към нея дъ са фтурвам къту нерес диф.

Мъ викъм си: „Тос път напрау със ругити,
чи тас мума от бизлибовнуст ие разбита”.

И нъл читъ, кък стенът нашти пуитеси:
„Пует и мъш блинуван, ти къде си ?”...

Ма тъй йе то, жинити кой ли можи ги ръзбра?
Зътуй сига прибирам пуитическътъ си тръба!

Утивам с вилата сино на кравити дъ фъргам,
щот вечи знам – с жинъта кот и дъ напрая се ши сбъркам!

А veselinvalev воайорски утстръни дъ ни сиди,
а бържи дъ зъпочвъ рими тука дъ риди...

Съфсем нивинну пърхът мойти мигли,
Княгиня тук сал стихчита риди,
риди ги лесну, сякъш чи съ цигли,
а койту иска мож съ зъблуди. ;)
Те, мъжувити се им съ привиждъ
пуд пилиринъ некуй жъртиер.
Нивиннити ми мисли им съ виждът
нишани за либови и хабер.
А коткътъ ръзгонинъ си беши,
и туй ни йе изопшту нувинъ.
Пък тука дилетантът ми съ ежи,
и в мени търси некъквъ винъ.
Съфсем нивинну пърхът мойти мигли,
Княгиня тук сал стихчита риди,
такивъ гладки, кът паркет изциклин,
чи съ пързалкъ мож съ зъблуди. ;)

ВИЛА В СЕНОТО

След тез стенанаия на diletant-a -
връщам му аз на рамото тиранта.
Изстрадана душа е той.
Трагичен, лирически герой.
Подмамен от една Княгиня,
подминат от любов напиня
днеска над любовния тефтер
да изповяда своя неудач тъй чер.
На кравите сено подхвърли даже -
те да слушат, а той да им разкажe
за свойта участ зла, неблагодарна,
измамен от Княгинята коварна.
А те го гледат с поглед нажален,
И “Мууууу” говорят с дъх стаен и... осенЕн.

игла намерих - бисер
от оСЕНЕНия Веско.
Поздрави сърдечни.;)))

Приятели, напускам този постинг! Не поради безидейност, а заради няколко причини. Идеята на моите стихплетствания беше удоволствието от чистата поетическа игра, гарнирано с голяма доза ирония и самоирония. Смятах, че този форум наистина ще зазвучи многогласно. Той обаче се сви до изявите на едно "поетическо трио", а на места даже в диалог между мен и Княжна. Във финалните си акорди уважаемата Княгиня "стъпи" на " поетически релси", в които аз усетих по-скоро "катарзисен тип" поетическа настройка, а не великолепната й ирония от началото... Възможно е да не съм прав! За мен, приятели, беше удоволствие да си бъбрим в рими. Надявам се да продължите шоуто. Аз ще ви аплодирам като слушател. Оставам ваш верен читател!

ОСЕНЕНИ

От зоркото око
на таз Княгининя
не мож' се нищо скрий.
И в купа сено
иглата ще открий!

сърце поетско да изтрай!
На постинга ти само сложи край,
ала талантът ти ни притежава
и ще ти смигне музата лукава,
когато си реши. Не ще изтраеш,
(за радост наша) с римите да поиграеш
отново, (ще е скоро, се надявам)
почивка дотогава аз ти давам. ;))))