ОЧЕВИДЕЦ

 

           живях

        достатъчно

              за да видя

                как много хора

                  изкривиха

             душите си

                тътрят се

                                сега

                        усукани

                     сгънати

                тръшнати

                       пред

                 доктори

               врачове

 рехабилитатори

              чакръкчии

                     медии

           телевизии

     институции

            власт

и никой от тях

не може

да се

разгъне

разсуче

надигне
до очите си
за да ми каже:

тръшнат

сгънат

усукан

тътря

душата си

изкривих

много хора

достатъчно

живях

очевидец

Веско, този текст е толкова силен, че освен да те поздравя с него, нищо друго не желая да кажа.

И аз се гордея, че те познавам, Любо. И аз не мога да принадя други думи към гордостта ни.

с новините - ТВ и сайтове, които следя сутрин. Гърч, хленч и тътрене с жадни погледи към властта. За капак и Соломон Паси рече, че трябва да се естетизира т.е. цензурира езикът на блогърите, за да не се очерня образът на България.Има да си чакаш, Очевидецо! Благодаря за стиха - въпросителна, прекрасен е!

Достатъчно
от недостатъчност !
Във видимото.

Най-впечатляваща за мен е идеята за графичното "разминаване" (несъвпадение) при "сгъването" през смисловия и графичен център на текста - институции - власт - и в същото време уникалното наслагване на "думите - стихове" една върху друга. Страхотна "рамка"! Поздравления.

Адаш, ти си много талантлив!!! Кратко но гениално!

"А бе много са разглезени и претенциозни това хората. Ту постигнат нещо, към което от години се стремят и го наричат цел в живота си и веднага искат още. Още и още. И до кога това още. До като се смряскат един ден и се чудят от къде им е дошло. И започват да се превиват като болно куче, изкривени в престорена усмивка и успокоявайки се един друг. "

ПАСТОРАЛНО – БИБЛЕЙСКО
(естетизиран (изискан)
език на блогъра -
изискан от Соломон Паси)

Соломон Паси
пасе
соло-несоло
Мона
на поляната,
докато не биде опасано
всичко
коалиционно
ради промяната.
Тогава ще дойде
замяната -
България срещу поляната.
Родино, мила!
Опасана от замяната
през кръста
на промяната.
Подскачаща в
хорцето на измамата
сал по една
черна препаска
разкъсана
и вързана
за Европа
в драмата.
ДЕЙСТВИЕ ПОСЛЕДНО:
Родино, мила!
Разпъната
на кръст
от измамата
на промяната,
ето ти копие.
На върха му -
гъбата с оцета.
КРАЙ НА ДРАМАТА.

НАРОДЪТ:
Театрото да ви еб...
И мамата.

Благодаря за взирането и разгадаване на видимото и невидимото, palisandar. А навън пристига очевидна топла пролет...

Нищо не може да убегне от окото ти естетско, друже diletant. Благодаря ти, че разгадаваш и оценяваш проникновено рамката като важна част от смисловия свят на графичното възприятие и внушение.

Масовото съзнание деформира личността, свикнали сме с болката, не я чувстваме и е толкова трудно да се опише. Успял си, но си имал куража да я почувстваш да погледнеш в очите истината, която наистина е много, много болезнена.

Благодаря ти за преценката, адаш. Чувствам се поласкан и окрилен същевременно от думите ти. Ще се старая и занапред да не посрамвам талантливото име на адашите.

Направо ме разби! Страшно ми хареса! Като един феникс същии възкресяваш езика експресинистичен и с него обладаваш катастрофичната картина на битието ни.....
Следва: Комос...

Накара ме в твоя чест да препрочета един от любимите си поети.


Поети, Поети, Поети със кървави копия,
родино раздрана, обляно във сълзи небе –
живеем в абсурдна, зловеща утопия,
изгубени в мрака на печалното родно поле!

Села не останаха, затуй си мълчат и „бесилките”.
Вятърът тръни разнася в дворовете пусти сега,
но стенат поетите, с тях и земята – родилката,
стенат „годежно”, очаквайки брака с смъртта...

Зловещото копие сега не лети във просторите,
над мен е надвесено – а аз съм облян цял във кръв,
че отвред във дома ми надничат, макар че са черни прозорците,
очите на Оня, очакващ ме – алена стръв.

О братя, Поети, зловещо над бездна надвесени,
полумъртва родино, тежащо оловно небе,
днес плачем, очаквайки... и страшно е, братя, и весело,
че с песен гори и издъхва обляното в сълзи поле!

С тази интерпретация по "Конници" на Фурнаджиев направо ме срази. Ще го мисля доста дълго това докато успея да го осмисля.

Твоето копие ( с гъбата с оцета ) се заби в ребрата ми и ми катализира деятелността творческа...

Аз вярвам, че новата медия - блогърите - ще променят масовото съзнание. Това е естествения развой на творческото мислене. Защото в същността си е достъпно до всички. И ще формира все по-силно гражданско общество с нетърпимост към лъжата, измамата и престъпленията. Формиращо гражданска справедливост в отношенията на свободни и информирани хора, сътрудничещи се помежду си.
А не прецакващи се малоумници - какъвто е сегашния модел на обществото ни.

С това последното ме настъпи по мазола. Дълго е, а и да има за какво да говорим, като дойда около Варна. Морето се задава все пак, има -няма два месеца и се цопваме, но в дълбокото. Да няма, зад шамандурата не може. Ще се задшамандурим навътре, после навярно и на сушата ще се ошамандурим!

но да не се "кривя", за да не усуча прекрасното с грешни суперлативи...
:)))

имитират
изправеност
глътнали
бастуна
на
новото време.
;)))

Аз мазолите така ги лекувам - с настъпване. На пролетта. След нея лятото. Уха! Черно Море, много е добре. На морето дупка. Джантрака бей! Анджела Дей. Помниш ли Анджела Дейвис, Любо? Като станехме за подстригване и ни викаха: "Айде бягай да се подстригваш, че си замязал на Анджела Дейвис в главата." Страшна прическа имаше тази Анджела. Виж какво нещо е мисълта. Анджела Дейвис се бореше за равноправие на чернокожите в САЩ и за изменения на американската правосъдна система. А сега ние се борим за равноправие. Ама с кого не знам. И за справедлива съдебна система.

Какво говориш, аз съм закърмен с идеите на Анжела Дейвис. А помниш ли, когато Стайнбек подкрепи Америка за войната във Виетнам. А помниш ли летния фестивал 68 в София, а кучето Лайка космонавт?
А бе какво знаете вие, младите? А слънчевото затъмнение 61 година май беше. ПЪЛНО, не като сегашните медийни полупрозрачни затъмнения!
Ех, бат, Вес, добре че си ти, да ми уйдисваш на детския акъл, остарях, оглупях, не забогатях.
Но утре на 1500 метра ще пия бяло вино, може и червено, може и биричка.
Поздрави, че се отплеснах бая.

Ти ми върна надеждата , че поезията не е умряла
по нашенско.
Дано музата да те спохожда редовно.
Заслужаваш национална аудитория!
Завиждам ти!
Не ме е срам да си го призная!

Благодаря ти за силните думи и за пожеланията.
Но според мен, проблемът в българската литература е точно в тези, които по един или друг начин получават “национална” аудитория. Тогава се случва “Биг Брадър” и в литературата. Те заживяват със самосъзнанието, че са единствени на този свят, които могат да пишат, и единствените, чиито произведения заслужават публикуване. Единствените, които трябва да усвояват парите за култура. Да обикалят света по разни форуми и мероприятия, като в същото време се водят на работа в разни редакции и научно-литературни институти, без да имат и минимален научен принос за литературата ни. И всъщност се превръщат в най-големите конформисти на обществото. Което е парадокс. Водещите ни писатели и поети са най-големите ни конформисти, готови да олижат всеки просташки задник, който им даде пари. И минават в категорията на “обществениците”. Дрънкалници, които не казват абсолютно нищо съществено за съвременните проблеми на обществото, а защитаващи нечий корпоративен интерес. И тяхната личност се превръща в символ на гняв и погнуса сред истински мислещите и честни хора, които не се стремят към лично облагодетелстване чрез литературата.
Аз като човек, който се е занимавал задълбочено с изучаването на процесите и явленията в литературата, и знам че пътят на българската литература - на нейните автори, е нещо уникално и абсолютно специфично, изпитвам погнуса към тези, които се самопомазаха като константа в литературата ни, срастнаха се с разни чужди фондации и решиха, че след тях в българското литературно пространство трябва да има потоп. И чрез политиката, която им свеждат отгоре за глобализация и принизяване на духовното работят за обезличаване на уникалността на явленията в литературата ни. И за опростачване на народа ни – обезличаване на езика му.
Но вярвам, че блоговото пространство, ще компенсира това. И че истинските явления в българската литература са точно тук – в интернет блоговото пространство. Защото общуването е пряко. Няма посредници. И ментори. И има бърза смяна на ролите – писател – читател – читател – писател. И този който е талантлив, ще трябва да защитава стойността на таланта си всеки ден, а не да лежи на стари лаври. Пълководецът Александър Суворов има една мисъл: “Със стара слава нови битки не се печелят”. А литературното поле и то е битка. Макар понякога да не изглежда така. И за тази битка трябва да си готов всеки ден. Защото думите са най-подвижното и пъргаво нещо. Движат се със скоростта на мисълта. А тя е по-бърза от тази на светлината.

Думите по листа - са кръвта от сърцето на пишещия.

Днес една група негодници взаимно утвърждаващи се
и съвкуплявайки се с чалгата са определящи за "културния" живот у нас.
Но историята и бъдището ще определят - кой - кои е
в литературата и изкуството.

Поздрави!