ИЗМЕРЕНИЯ

 

         В памет на Константин Павлов

 

Единият му крак е на Луната,

другият пък на Земята.

“И пак не изглежда да е разкрачен.” –

ми намига отвъд измеренията Поета.

Ако поне малко
Павлово-Константинени
са стъпките ми,
луната сама ще иска
да ме доближи!
Или на мен така
ще ми се стори!

в прекрасната
небесна кръчма
"Красив, самотен, еднорък.
И джобно огледалце,
опряно върху ръба на пепелника.
С лек наклон."
Цигарата дими в ръката
що сладката агония
бе пощадила.

Много хубаво е стихотворението ти, Любо. Много ми хареса.

Какви ли са небесните кръчми, tili?

защото - нали знаеш - там са всички. От Омир и Орфей до Николай Кънчев, например. и можеш да си общуваш свободно. Представи си само напитките - от тежко антично вино до абсента на Бодлер.Ами Омар Хаям, Сафо, а японските хайкуписци дали пият саке?