ДА УЛОВИШ РИБАРЯ

(рецензия)

               “И рече им: Вървете след Мене,
                и Аз ще ви направя ловци на човеци.”
                                  (Евангелие от Матея 4:19)

    В някои от коментарите из последните си постове се хваля с това, че напоследък ходя на риболов. Та искам тук да се похваля с най-добрия си улов. (Самопохвалването - тази тъй естетствено-естествена потребност. Че то рибарлъкът е като (...). Многоточието в скобите е тема на разговор само между мъже. Или пък само между жени. То нали, ако не се похвалиш - все едно не се е случило. Както новите масмедийни реалности носещи своите нови внушения: ако не те показват по телевизията - то все едно не съществуваш. Но това с масмедиите, разбира се, са теми на друг разговор.)
    Та. Заредих аз една поетична закачалка. За стръв на нея нанизах един нивелир, тесла, мистрия и даже едни специални “рибарски” ръкавици и... И старата шапка на дядо. Праснах и една снимка, та да се запоят по-добре всичките кукички на моята закачалка-кука-тип “блеснА”. За захранка хвърлих и немалко думи озаглавени “Нивелиране на метафорите”. И вижте какво улових:

16. diletant –
01.06 10:35

Свалих варта от старата стена,
а тя - забравен палимпсест- ми заговори
с гласа на стареца и от звъна
на думите прозорецът на детството ми се отвори.

Край ракитаците на Тунджа бягам бос,
след туй в подмолите напипвам бяла мряна,
за малко да сваля със прашката си оня черен кос,
нахално кацнал на плашилото насред бостана...

Днес пиша със мистрията по новата стена -
а дядо казва ми как думите да пасвам по канапа,
как тухлените фуги с болката си да споя
и с радост внуци в къщата си да дочакам.

    Сиреч, улових моя приятел diletant барабар с това прекрасно произведение. Плюс това улова маркиран с час, минути и секунди. (Тук със секундите май се поизхвърлих, но това са си стари тънки рибарски прийоми – сиреч, ако мине.)
     Моят приятел diletant пише стихове в коментарите по чуждите постове, но не публикува в своя блог свои стихове, освен някои със забавно-хумористичен, студентско-носталгичен и армейско-войнишко-харизматичен характер. Затова ми се ще “да очудня” пред вас това негово превъзходно стихотворение, което може да бъде озаглавено примерно:
“НЕЗАБРАВЕН ПАЛИМПСЕСТ”.
    Ще поясня думата “палимпсест”, тъй като тя е по специфичен термин, повече познат на филолози и на специалисти занимаващи се предимно с медиавистика. Затова, за да ви спестя ровенето в Гугъла, тук давам дефиницята, която може да се види в третия том на Кирило-Методиевската енциклопедия:
     “Палимпсестът е пергаментен ръкопис, в който първоначалният текст е измит или изстърган и върху него е написан друг текст. Повторната употреба на един и същ пергамент през Средновековието се е налагала заради високата цена на материала. Следите от заличения текст понякога могат да се видят с просто око, а в други случаи — да се възстановят по различни фотографски или химически начини.”
    Да направиш поетичен паралел със свалената вар от стената при ремонта на една селска къща и откриването на текст заличен в стар пергаментен ръкопис е невероятна поетична инвенция за която се изисква освен много висока култура в областта на познанието, но и висока сензитивност на духовните паралели, които човек може да извая в себе си. В погледа си към света, към своето минало, към своето детство, към своите предци в едно така непоетично на пръв поглед действие като чистене на стара вар от стена. И забележете, тази стена не само разкрива своите вътрешни и съвсем реално несъществуващи знаци, но тя придобива стойността на звук, и този звук вибрира в осезаем “звън на думи”. И този звън отваря прозорец към детството на лирическия герой. През него ние можем да видим света през детските очи, щастливото му босоного бягане край реката, ловенето на риба в нея с ръце, детския лов на птици с прашка. Неща, които ни правеха невероятно щастливи, истински и безкрайно естествени в нашето детство. Неща които така липсват и са почти немислими в ежедневието на съвременните деца.
     И колко мил е онзи несвален кос
“нахално кацнал на плашилото насред бостана...”
    Това е невероятна метафора на едно отминало, носталгично, невъзвратимо време. Но време все още живо в душите на нас възрастните, които с чудото на тази поетична картина ни прави отново тук онези деца, в онова наше истинско щастливо самобитно детско битие. И след тази картина, отворена в прозореца на детството, лирическото днес ни връща в сегашността си.

    “Днес пиша със мистрията по новата стена”

    Палимпсестът който продължава. Свалената от варта мазилка освобождава пространства, които се превръщат в пространствен пергамент, с вътрешна, духовна история, пишещ и дописващ себе си в своите вътрешни, духовни връзки с предците:

  “а дядо казва ми как думите да пасвам по канапа,
  как тухлените фуги с болката си да споя
  и с радост внуци в къщата си да дочакам.”

   Минало, настояще и бъдеще нарисувани в три стиха.
Няколко, всъщност пет поколения, нарисувани в три невероятни стиха. Какво можем да искаме повече. Нищо не можем да искаме повече. Можем само да се възхищаваме на този хем ефирно-нежен, хем опредметено-битов, и същевременно възвишено-духовно-книжовен образ на човешката представа за истинност, чистота и любов към света.
    Размишленията, които предизвика в мен този шедьовър на diletant, ме карат да асоциирам този текст с представата за един невероятен синтез да два типа поетика – опредметеният лиризъм на Атанас Далчев и магическият носталгизъм по българското село на Павел Матев. 
    Нали си спомняте онези строфи на Далчев

"Вратите, пътните врати
на старите прогнили къщи..."

   И онези строфи на Павел Матев

“Ябълки в шепите събрани, 
прясно сирене и стар ошаф.” 

    И
 
"уж съм вещ по българското слово, 
а не мога да усетя сам 
как се ражда този странен говор 
на човек от щастие люлян."

    И също

“някъде в детинството ми плуват 
кучета, волове и жита” 

   Ето тази споена лирическа памет виждам в новия тип поетика, която вгражда в себе си един културно-историчен, научно-познавателен “палимпсестов” и феноменален акцент на звученето в новата ни българска поезя.
    Въпреки, че започнах закачливо, с поетични закачалки и критико-риболовни хватки и такъми, изказвам пред всички огромното си възхищение от тази съвсем истинска и съвсем невероятна творба на моя приятел diletant. И на щастието, което ни дава това блогово пространство за да се случват такива чудеса в литературното ни общуване. Чудеса подобни на сомовете, на мряната риба, на реката, на ракитаците край реката. На водата и въздуха. На цялата ни природа. И на Човека в нея.
И ние уловени от тази творба.
_________________________
Виж: http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2009/05/31/nivelirane-na-metaforite.342093


 

радвам се, че първа коментирам постинг, който обединява двама от най-любимите ми приятели в Блога - veselinvalev i diletant.Вече не си спомням с кого се запознах по-напред, но в моето съзнание сте свързани. Няма мярка за таланта, но удоволствието от общуването с такива светли хора като вас двамата е безмерно !!! Майстори сте на улова на души! Поздрави на Тонзос !

си веско , и ти и дилетант :)

хареса ми определено, анализ и синтез на едно място, преливащи един в друг с позитивен край, поздрави на двамата, единия, че го е написал, а другия, че го е оценил и показал на всички тук.

Преди около час написах едно съобщение на Веско с упрек, че ми отвори толкова работа... Точно сега, когато съм затрупан с дела, които няма как да отлагам във времето...

Сега няма да коментирам достойнствата на неговата рецензия, нито пък качествата на моите три строфи (може би ще го направя по-късно, само ще вметна, че Веско, като човек на крайностите, е прекалил с хвалебствията).

Ще кажа само, че те бяха свръхимпулсивен изблик от радостта, че след дълго скиталчество приятелят се завръща в своя дом... След мълчаливия разговор с вещите на своите скъпи мъртъвци, започва Своя градеж, оставяйки „Своите знаци” върху старото обиталище на Рода...

Сега съм още по-радостен, че приятелят ми преоткри, доизгради и реставрира фреските на духовния си храм... Щастлив съм, че край Тунджа повторно изживява апологията на детството си, замятайки въдицата на спомена...

Сега признавам, че майсторки бе стъкмил линията, бе избрал точната кука с правилната стръв и най-добрата захранка.... Казвам го не за друго, а за да отключа още един спомен – преди години го взех с мен за риба, приготвих му въдица, дадох му стръв и когато след малко реших да го „нагледам” как се справя зад близкия папур, бях вкаменен... Вместо традиционния бял червей на малката кука приятелят ми бе закачил такова парче салам, което и тунджанските сомове трудно биха преглътнали...

Обичам рибарски истории вечер край огъня. А на скарата цвърчии океанска скумрия... Хайде да не отварям приказка и за пиенето как върви.

Доколкото си спомням май хвана повече от мен, разбира се не на салама (това не го споменах в предния коментар не от рибарска завист, а за да не преекспонирам историчното).

Благодаря ти, Лили. Благодаря ти за това, че винаги си на първа линия. Войникът, който пръв тръгва в атака. А нашите литературни игри са така прекрасни. Макар и сериозни в размишленията си понякога сме истински и откровени в интерпретациите на случващото се с нас. Е не се лишаваме и от хумористично-закачливите закачалки на битийното си всекидневие. Радвам се, че споделяш преценката ми за таланта на нашия приятел diletant.

Винаги си с пръст на спусъка, Соу. С твоя творчески нерв и с невероятната си човешка сензитивност. Хора като теб са голяма рядкост.

Благодаря ти, kasnaprolet9999 за отзива и рефлекса към нашите поетични пристрастия, забавления и слогово-комуникативна битийност. Поздрави!

Друже, така ме дръпна за салама, че ме засърбяха и езика и пръстите, и ще зашаря по клавиатурата и тази "Рибарска история със салам" ще я разкажа непременно на всеослушание. Не знам, обаче, след нея в кой папур и шувар ще те открия. И дали въобще ще искаш да се покажеш на светло, рибарю драгий.

Лили, аз тази "Рибарска история със салам" ще я разкажа непременно за твое най-голямо удоволствие. Съжалявам само, че времето което ми остава за писане е невероятно малко, че имам много, много друга работа, която е за целия китайски народ. Само дето вместо китайския народ, трябва да я свърша аз. До скоро.

Ха така, приятелю жаркий, започвай да браздиш нивата прозаическа, пък след туй аз ще рецензирам... Но се придържай към достоверността... Вече ми замирисва на купон:):):)

Бих ти помогнал, но ... много неясноти. Тук един кореспондент
" sowhat " ти казва истината .
И аз разбрах същото, но аз те познавам, ако тоя "sowhat" не те познава, е наистина умен човек , а ако е като мен, такъв, който те познава , е тогава би бил такъв като мен, разочарован ...

Благодаря ти, мой анонимен "познайнико". Благодаря ти, че ме наричаш "бате". Това все пак е форма на уважително обръщение. Означава, че съм по-голям от теб. Благодаря ти и затова, че ме определяш като "смешен". Да развеселяваш хората със смешността си, никак не е зле, си мисля. На доста хора им плащат добри пари по телевизията да развеселяват хората. Аз го правя напълно безплатно тук. Със смешността си. Не си спомням само да съм имал някога "анонимни" познати. Всичките си познати ги знам по лице и по име. Не виждам по-горе, в това което съм написал, да зова за някаква помощ, та да имам нужда от спасители. (И то доста объркани в себе си, с каквито впечатления оставам от написания от теб коментар.) Благодаря ти още веднъж за загрижеността. Но няма нужда, както се казва. Аз съм щастлив човек и ти го казвам най-откровено и от сърце. Пожелавам ти и ти да го постигнеш. Всичко най-добро ти желая. И с благодарности за това, че си обърнал внимание на това мое писание. На тези мои споделени мисли.

Все ще намериш малко време Вълев. Не ни лишавай от удоволствието. Ти да не си мислиш, че ние сме безработни? Ето и diletant е наточил перото...

Не съм анонимен, аз съм се идентифицирал пред теб с това, че те наричам "бате" . Да, бати си за мен, откакто съм се родил. Човек не избира роднините си ...
"Аз съм щастлив човек и ти го казвам най-откровено и от сърце. Пожелавам ти и ти да го постигнеш."
С твоите методи и средства ?!?!?! Абсурд !
Никога не бих ги употребил. Има граници , които не бива да се прекрачват. Аз не мога да прекрачвам такива граници. Как си щастлив, след като си ги прекрачил, не знам. Е , бъди щастлив, БАТЕ, с прекрачените граници ...
Относно щастието, това е относително. Е, аз съм относително щастлив.
Аз робувам на принципа "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще !". И съм щастлив във възможната степен.
Но никога с ТВОИТЕ методи и средства !!!
Просто ... съм неспособен да ги употребя.
И въобще не съм объркан, нито "в себе си", нито извън себе си ...
За разлика от теб например, дето пращиш от щастие на кален фон, с мръсни ръце ...

Дълбоко, дълбоко...не във вировете на Тунджа, а дълбоко в душата бъркат твоите думи...и думите на твоите много стойностни приятели...
Радвам се, че вече те познавам!

Става дума не за думи, а за НЕГОВИ НЕДОСТОЙНИ ДЕЙСТВИЯ.
За действия, Мамас, не за думи !
Андъстенд ?

Владче, ако си ти този "анонимен", не е достойно да клеветиш в личния ми блог личността ми. Нито фонът ми е кален, нито ръцете мръсни. Ако имаш достойнство ще говориш очи в очи с мен. И го направИ, а не да се правиш на умрял в Скайпа и да не ми отговаряш като те търся. Няма такова недостойно нещо, което да съм извършил, и от което трябва да се срамувам. И да се крия. Както ти се криеш. Не да е хубаво, а за възрастния човек е задължително, сам да прави изводите си. Ти не си пожелал досега да чуеш моята гледна точка. И тук става дума за неща, които не засягат хората, които четат нещата, които пиша тук в блога си. Тук не е място за разчистване на някакви лични отношения. Ти нямаш достойнството да говориш лично с мен, и използваш това пространство да хвърляш обиди и обвинения, които са абсолютно необосновани и измислени, и вината на твоите нерешени проблеми и отношения с твоите близки (не с мен) прехвърляш върху моята глава и моята личност, което е адски недостойно. Ето това, което ти правиш е кал и помия. Криеш се от разговор с мен, и изведнъж изскачаш от някакво анонимно кюше и пред хората ме замеряш с вътрешната си помийна неизясненост. Аз нямам абсолютно никаква вина за това което се случва с теб. Не мога да помогна на човек, който няма достойнството дори да говори с мен. Ако продължаваш тези недостойни действия ще изтривам това, което мацаш тук. Нещо което не съм правил досега. Никога не съм правил модерация на блога си. Тук не е психиатрия за непораснали страхливи индивиди, които дори не са се научили сами да правят изводите си и сами да си вземат решенията в живота. Да говорят открито очи в очи с тези, с които мислят, че имат нещо неизяснено. И да хленчат на всеосулшание със страхливите си недомлъвки. Направо се погнусих. Никога не съм и допускал, че толкова може да деградира личността ти. Има едно нещо, което се нарича достойнство. На това нещо май са пропуснали да те научат. В зямяна на това са наблегнали на омразата, завистта, комплексарщината, подлостта, клевтничеството, хленчьоренето, малодушието и страхливостта. И това всичкото в човек, който след някоя и друга година може да има и внуци. Дали ще ти позволят да възпитаваш внуците си? Съмнявам се. Та ти няма да посмееш да ги погледнеш даже в очите.

И аз се радвам, mamas, на това, че вече се познаваме, и сме си градски. Благодаря ти за стихосбирката ти "Аз времето и другите неща..." И за сборника "Свободни поети в blog.bg.", който беше така мила да ми дадаеш. Благодаря ти и за хубавите думи за мен и моите приятели.

Съжалявам, за появата на "анонимния", който ме нарича "бате". И тъй като той е проявил изключително лошия вкус да хленчи тук и да измисля интриги, сега, тук ще изясня с няколко думи за какво става дума, за да няма неизяснени неща за личността ми.
Къщата, в която живея сега във Веселиново, беше част от двор, разделен още от дядо ми на два парцела. Съсобственици по една втора идеални части на тези два парцела бяхме аз и чичо ми (който е баща на анонимния). С чичо ми се договорихме за доброволна делба и я осъществихме. Аз станах собственик на парцела в който е къщата (защото нямам никаква друга собственост и няма къде другаде да живея), като съответно наплатих на чичо ми разликата между стойностите на двата парцела по пазарни цени (определени и документирани от оторизиран експерт). Чичо ми стана собственик на другия парцел. Всичко нотарилно заверено, абсолютно законно и подчертавам ДОБРОВОЛНО и ПОЧТЕНО. С въпросния "анонимен", наричащ ме "бате", нямам абсолютно никакви нито съсобствености, нито документални имуществени спорове, нито нищо документално неизяснено. Не съм го виждал от няколко години, защото живее в София. И изведнъж тук започва да хвърля кал върху мен, без да е направил никакъв опит да говори с мен за осъществената доброволната делба между мен и баща му. Напротив - демонстртивно мълчеше и оставяше без отговор моите обаждания в Скайпа, когато го търсех. Никога досега не съм му казвал някаква лоша дума. Напротив. Винаги съм го обичал. Но очевидно днес не ми издържаха нервите. Той просто няма какво да иска от мен, а е тръгнал да ме обижда и клевети публично. Ако има да иска нещо, то е от баща си или от майка си. Не от мен. Затова се разгневих. Има си апартамент в Ямбол. Има си своя собственост. Има къде да живее. Ако баща му (чичо ми) желае да му прехвърли и да го направи собственик на своя си, вече самостоятелен обособен имот - двор с постройки в него, да му го прехвърли и да го направи собственик. Или пък да го разделя между него и брат му, който живее от 25 години в Русия, да го направи, но това са си техни неща и проблеми. Не мои. Не виждам какво иска от мен, в какво ме обвинява и защо е дошъл тука да се жалва и да хленчи. Очевидно за нещо, което е само в неговата глава. Затова се ядосах. Но се почувствах задължен да го изясня. С баща му, с който бяхме съсобственици, не съм имал никакви кавги, нито разправии. Не сме си казали с него една лоша дума, напротив, винаги сме се отнасяли и се отнасяме и преди и след доброволната делба един към друг с дълбоко уважение. Помагаме си един друг, когато е необходимо. Даже сега в момента му поливам доматите и другите неща за поливане в неговия двор, защото ми се обади по телефона и ме помоли да го направя. Всичко по подготовката и осъществяването на доброволната делба сме вършили заедно с чичо ми, нищо не съм правил зад гърба на когото и да е. За решението си да живея на село уведомих братовчед ми - въпросният "анонимен", няколко месеца преди да се преместя. Всичко по доброволната делба между мен и чичо ми си протече нормално, доброволно, почтено, документирано, нотариално заверено. Всеки си е вече собственик на неговия си имот и всеки вече си знае за какво да се грижи. Няма я "оная обща работа, която и кучетата не я искат". Това е.
Извинявам се на всички, за инцидента. Но очевидно такъв е съвременният живот. Дори блоговия.

"не е достойно да клеветиш "


Не е клевета това, което е истина ...

"ще говориш очи в очи с мен"
Не го ли правя ? При положение, че съм в София и родителите ми ме уведомиха за твоя ЩУРМ постфактум около месец след това ?

"Няма такова недостойно нещо, което да съм извършил, и от което трябва да се срамувам."

Ти, бате, си изблъскал майка ми /70 годишна бабичка/ през вратата , входната на двора, и си хвърлил подире и сака с багажа и .

Според теб това не е недостойно нещо ?!

"Ти нямаш достойнството да говориш лично с мен"

А в тоя блог какво правя ?!

"необосновани и измислени"

Ти съзнаваш ли всъщност какво си сторил ?

Да, хем се крия , хем изскачам , та тогава крия ли се въобще , щом ... ето виж, и изскачам ?!

"Аз нямам абсолютно никаква вина за това което се случва с теб. "

А аз не виждам да съм те обвинил в нещо подобно ...
"Не мога да помогна на човек, който няма достойството дори да говори с мен. Ако продължаваш тези недостойни действия ще изтривам това, което мацаш тук. Нещо което не съм правил досега. Никога не съм правил модерация на блога си. "

Тоя човек говори с теб, при това, пред аудитория от няколко още.

"ще изтривам това, което мацаш тук"

Браво ! Прилагай

". Направо се погнусих. Никога не съм и допускал, че толкова може да деградира личността ти"

Как ми взе думите от устата ...

"не е достойно да клеветиш "


Не е клевета това, което е истина ...

"ще говориш очи в очи с мен"
Не го ли правя ? При положение, че съм в София и родителите ми ме уведомиха за твоя ЩУРМ постфактум около месец след това ?

"Няма такова недостойно нещо, което да съм извършил, и от което трябва да се срамувам."

Ти, бате, си изблъскал майка ми /70 годишна бабичка/ през вратата , входната на двора, и си хвърлил подире и сака с багажа и .

Според теб това не е недостойно нещо ?!

"Ти нямаш достойнството да говориш лично с мен"

А в тоя блог какво правя ?!

"необосновани и измислени"

Ти съзнаваш ли всъщност какво си сторил ?

Да, хем се крия , хем изскачам , та тогава крия ли се въобще , щом ... ето виж, и изскачам ?!

"Аз нямам абсолютно никаква вина за това което се случва с теб. "

А аз не виждам да съм те обвинил в нещо подобно ...
"Не мога да помогна на човек, който няма достойството дори да говори с мен. Ако продължаваш тези недостойни действия ще изтривам това, което мацаш тук. Нещо което не съм правил досега. Никога не съм правил модерация на блога си. "

Тоя човек говори с теб, при това, пред аудитория от няколко още.

"ще изтривам това, което мацаш тук"

Браво ! Прилагай

". Направо се погнусих. Никога не съм и допускал, че толкова може да деградира личността ти"

Как ми взе думите от устата ...



"Къщата, в която живея сега във Веселиново, беше част от двор, разделен още от дядо "

Айде бе, и никой не знаеше , даже и баба Янка... Инкогнито, така ли ? Дядо да го е разделил без знанието на баба ?!?!?

Абе , ти в ред ли си , бе, брато ?

"Но очевидно такъв е съвременният живот. Дори блоговия."

Извинявам се на всички, за инцидента.

А ти не се извинявай от мое име. Аз сам бих се извинил при необходимост

Няма да трия нищо. Ще оставя всичките ти глупости тук, да си ги гледаш и четеш. Може би, и ти като майка си (която като теб няма никаква собственост в този имот), ще дойдеш да ме попиташ, кой ми е разрешил да живея в къщата си. И пет часа да слушам обидите и и пълните й измислици и болните й фантазии. В къщата си. В моята къща. И това ако не е... То направо не искам да търся думи, с които да го назова. Ако на теб някой ти дойде в къщата ти, на която си собственик, и те попита кой ти е разрешил да живееш тук, и те обижда пет часа без абсолютно никакво основование, какво ще направиш. Аз и казах да дойде баща ти (с когото бяхме в съсобственост), и с него да се разбера. И се разбрах с него. Защото той, за разлика от вас, има разум и съвест и чест. Съветвам те и ти да направиш същото. Да се разбереш с баща си. А не да слушаш интригите, сплетните и болните измислици на майка си. Или, може би и ти като нея ще ми кажеш, че съм "необразован простак", въпреки, че ако ви събера и двамата, сигурно до края на живота си няма да можете да прочетете само заглавията на вагоните с книги и текстове, които съм изчел, па и нещата, които съм написал. Но нищо, нека бъда и "необразован простак". А за теб, очевидно е вече, няма как да успееш, защото е прекалено, прекалено късно да се научиш да изграждаш свое собствено мнение. Бъди си нечий чужд уродлив мегафон, гъгнещ клишета, щом така ти е дадена водата. Тръгна да говориш, без да си чул и една дума от мен. Без да си ме питал за моята гледна точка. Без да познаваш фактите, законите, документите, без да си решавал какъвто и да е проблем. А да си бил на стотици километри от решаването на проблемите. Когато зимата взех решение да живея на село, след жена ми, на теб първи съобщих това мое решение. За какъв "шурм" говориш. Залпа на "Аврора" и щурма на Зимния дворец кънтят още в съветските ти уши и промития ти мозък. А пък, че майка ти и баща ти не са те уведомили, теб, посочва колко те зачитат и колко ти вярват. Пълна помиярщина е това, което правиш, но ще го оставя да стои написано тук в блога ми. Аз, за разлика от теб, не бягам от живота, и не се страхувам от него, нито пък хленча и се сополивя. Гледам го лице в лице, такъв какъвто е. Ако има проблем, решавам го. И ако мога малко да го направя по-добър този наш живот, го правя. Пиши каквото искаш вече тук. Няма да трия нищо от клеветите ти, измислиците ти, излиянията ти. Ти си човек без достойнство, без чест, без собствено мнение. Хленчещото 46 годишно подсмърчащо сополанче на майка си. На както се изразяваш "70 годишна бабичка." Когато човек има достойнство, то и на 10 и на 70 и на 100 години пак си го има. Когато го няма, никога го няма. Това е. Пиши на воля. Няма да ти трия лайняните излияния. Гнусно ми е и да ги коментирам, но не мога да оставя без отговор клеветите, измислиците ти, неинформираността ти, макар че, всичко тук завоня от теб. Нищо, нека вони. Вони си на воля. В този живот има и воня. И лайна има. Бъди нейно и тяхно олицетворение, щом ти е такава волята. И същността.

"Всичко по подготовката и осъществяването на делбата си протече нормално. "

Егати наглостта !

И на това да не реагирам ?!

А защо ти взе къщата, а за нас остана плевника ?
Разкажи тук , на блогърите.
Разкажи им, че от Ваша страна има един син /ТИ/, едно внуче , а от наша страна има ДВАМА СИНА , ТРИМА ВНУЦИ .
На теб ясно ли ти е, че в такъв случай е нормално да се тегли
ЖРЕБИЙ ПРЕД НОТАРИУС ИЛИ СЪДИЯ

И как се прави това въобще ?

Е, НЕ ЧРЕЗ ИЗБЛЪСКВАНЕ НА ЧИНКАТА И ХВЪРЛЯНЕ НА БАГАЖА И ... ПО ТИКВАТА И ...

Да, да ... Язък за Тунджата ... А достойнството къде е ?

"кой ми е разрешил да живея в къщата си.
В моята къща."

Алооо, шизио !
Как така къщата на дядо ми и баба ми стана твоя ?!

Чрез НАГЛО ПРИСВОЯВАНЕ, нали ?

"И се разбрах с него."

Какво си се разбрал с баща ми ? Та ти си поставил моите старци пред свършен факт, НАСИЛСТВЕНО СИ ГИ ИЗГОНИЛ ОТ ДЯДОВАТА КЪЩА .

" Ти си човек без достойнство, без чест, без собствено мнение"

Интересно. Значи така : Ти изритваш моите старци от дядовата ми къща, ТИ наричаш последната своя, цитирам те "В моята къща.". И накрая твърдиш, че ... АЗ съм без достойнство, без чест ... ?!?!?!

Алоооуу, шизио !
Поне дай вид, че съзнаваш НАГЛОСТТА СИ !
Поне да му мяза, а то иначе - обратни работи, клиника !

"Че всичко тук завоня от теб"

Шизио, как така ТИ СЕРЕШ, а от мен вони ?!?!?!

"ако ви събера и двамата сигурно до края на живота си няма да можете да прочетете само заглавията на вагоните с книги които съм прочел."

Така де, относно образованието :
Майка ми е завършила СУ и е строителен инженер цял живот.
Аз завърших в СССР, след като показах твърде висок успех на кандидатстудентските изпити.
ТИ, БАТЕ, ВЛЕЗЕ ЧРЕЗ РАБФАК В ШУМЕН, НАЛИ НЕ ГРЕША ? ЧРЕЗ РАБФАК.
И имаш наглостта да говориш тук ... кой колко бил чел .
НЕ ТЕ Е СРАМ !!!

Наистина си способен на неща, на които аз не съм. И тая наглост твоята ... Наистина си способен на "чудеса" ...

Няма да е за последно. Ще ти отговарям докогато си искам. Този блог е като моя къща. Аз съм тук домакин. Ще правя каквито си ща и ремонти и реконструкции и ще си редактирам когато и докогато искам текстовете си. И с натрапниците ще правя каквото си искам. Тук съм си все едно вкъщи. Този блог е част от моя дом. Вътрешен и външен.
А сега за къщата във Веселиново. В последните двадесет години (след смъртта на баба) в тази къща не е живял никой. Тя беше пред самосрутване. Съседите ми казаха, че майка ти не беше стъпвала тук повече от пет години, а никога и "една метла не е удряла в тази къща". Как мога да изгоня някой, който го няма. От една пуста съборетина пълна с паяци, паяжини, мухъл, паднала мазилка и тухли и прах до коленете. Баща ти и майка ти си живеят в апартамента в Ямбол. (Те двамата откакто са женени, тоест отпреди почти петдесет години, никога не са живели тук, във Веселиново - и този факт ли да ти посочвам.) Освен апартамента, в който те живеят в центъра на Ямбол на главната търговска улица, имате още два апартамента в Ямбол. И този факт ли да ти посочвам. Плюс магазин в центъра на Ямбол, който отдавате под наем с твоите "старци". Брат ти от двадесет и пет години живее в Русия. Ти си избрал да живееш в София. Аз съм си избрал да живея във Веселиново, където е единствената моя собственост. Нямам друга. Не виждам какво искаш от мен и защо са тези твои истерични измислици. Не съм взел нищо твое, или пък на когото и да е. С баща ти направихме доброволна делба на наша съсобственост и всеки от нас си стана реален собственик на неговия дял. Това е. Не съм ти изял десерта. Недай си боже да съм ти изпил и ракията, която нямаш. Не съм. Потънах в заеми за да мога да наплатя на баща ти разликата между двата парцела и приравняване на наследническите дялове. Абсолютно нищо не съм взел безплатно - за всичко съм си плащал и платил. Или ти и това не знаеш, намирайки се на стотици киломитри растояние от решаване на проблемите. Защото ние тук с бащата ти сме решавали проблем. Разделяли сме имот. От идеална съсобственост между нас двамата сме го преврънали в реална собственост на всеки. Всеки да си знае собствеността и отговорностите за нея. И това ли не ти е ясно. И с баща ти си се разбираме чудесно. Все още две от стаите са си пълни с негов багаж и са си заключени от него. И през ум не ми е минавало да изхвърлям каквото и да е, или пък да го притеснявам да ги освободи, въпреки, че трябва да ги ремонтирам. Както трябва да ремонтирам и всеки милиметър тук. Ти не си стъпвал тук от десетки години и плещиш от стотици километри измислици и клевети измислени от майка ти. (А заради капризите, алчността, измишльотините на майка ти, прочее, този имотен спор стоеше неразрешен двадесет години). Та, ако тези измишльотини и твои фантазии за "изхвърляния на твоите старци" (та те хората си живеят в Ямбол, не във Веселиново) бяха верни, щях ли да имам добри отношения с баща ти. Прочее, и с майка ти имаме нормални отношения. Въпреки че, имахме, и то само веднъж, с нея дебат, за който тя специално се появи от Ямбол за сефте през последните пет години, и по време на който дебат тя търсеше скандали и разправии без да има нито юридическо, нито морално, нито пък някакво човешко право на такива недостойни постъпки, тъй като тя няма собственост тук. И си е истина, че я напъдих оттук, след като имаше наглостта да ме пита кой ми разрешил да живея в моята си собственост и пет часа да ме обижда мен, и да ръси също обиди по адрес на родителите ми. ( Нещо, което, прочее, и ти правиш тук в моя блог.) Та се наложи да я понапъдя накрая, но културно и подадох чантата и другата чанта, в която си беше набрала зарзавати, и не са се случвали твоите измислици "... и по тиквата и..." (Това пък откъде ти хрумна - каква фантазия само, и образност! Ти да няма нещо с което да искаш да си отмъщаваш на майка си, та я наричаш "тиква"). Та и сега продължаваме с нея, с твоята майка, да си говорим и да имаме нормални отношения като се видим в Ямбол, защото тя тук не идва. И имаме нормални отношения, защото тя разбра, че съм прав и юридически и морално. И ми има и респекта и уважението, както се казва.
А какво искаш ти от мен? Може би да ти подаря моя си имот - да ти подаря и моята си къща и моя си двор за които съм наплащал пари (петцифрена сума) на баща ти , и на които съм законен и самостоятелен собственик, и след като ти ги подаря, аз да нямам къде да живея, а пък ти примерно ги продадеш на някои англичани или цигани и да си вземеш парите. И да си мислиш, че ще имаш пари за пиене до края на живота си, заврян в някое алкохолно кюше, псуващ целия свят и обвиняващ го заради собствената си деградация, упадък и некадърност. Това ли искаш. Нямаш ли си свой живот, свои занимания различни от алкохолните, та се занимаваш с тровене живота на другите. Защо трансформираш собствените си проблеми във фиксации спрямо други хора и ги черниш с измислици? Доносничеството и клеветенето ли избра за свое амплоа? (Това ли е интелектуалното, което научи в СССР?) Защо, след като си срутил твоя живот, държиш да срутваш и живота на другите хора? Ти осъзнаваш ли в момента, че режеш родовите си корени и се превръщаш в еманация на безродовостта и безчовечността. Или тези неща за теб нямат стойност. Толкова ли е ценно рушенето за теб? Имаш още на много въпроси да си отговаряш. Но в себе си. Няма как другите хора, (включително и тези тук които търсиш в моя блог за твоя публика на този твой недостоен и срамен сеир), да ти дадат отговора, ако ти сам не си го намериш. И сам не намериш смисъла на живота си. Мога само да ти кажа, че смисълът на живота не е в разрухата и рушенето. И в алкохола. В нещо друго е. И това другото трябва сам да си го откриеш.

че безкрайно харесвам надпяването ви с дилетант.Извинявам се ,че попаднах тук в такъв момент...

За мен е винаги удоволствие, Ели, твоето посещение. И аз се извинявам за дискомфортността създадена от брътвежите на братовчед ми, но всяко чудо за три дни, най-много за девет, както е казал народът.

Колко пъти ще редактираш тоя твой, последен уж отговор ?

"никога не са живели тук, във Веселиново "
Във Веселиново не е живял постоянно никой, освен дядо и баба, Бог да ги прости.

"защо са тези твои истерични измислици. "
Кое точно от посоченото от мен смяташ за измислица ?

"а ти ги продадеш на някои англичани или цигани и да си вземеш парите."
Откъде знаеш какво ще направя аз ? Аз имам две дъщери и един племенник. Това са трима млади хора. А може би в бъдеще на тях да трябват ?

" пари за пиене до края на живота си, заврян в някое алкохолно кюше, псуващ целия свят и обвиняващ го заради собствената си деградация, упадък и некадърност. "

?! Защо пък за пиене ?! И защо в алкохолно кьоше ?! И откъде взе, че псувам целия свят ?!?!?! Фантазията ти се е здраво развихрила, виждам.

Говориш за деградация, упадък и некадърност ... Бате, ти себе си ли имаш предвид ???
Аз имам досега 22 години трудов стаж. НЕПРЕКЪСНАТ, забележи ! Навсякъде, във всяко предприятие, където съм работил и работя, са ме "сочили с пръст". Аз съм "инженер Златев" и "инженера", така казват хората. Доказвал съм го и го доказвам и сега, заемал съм и ръководни длъжности до ТЕХНИЧЕСКИ МЕНАДЖЕР /на "Яница - Елхово".

Така, ТИ :
Имаш около 2 години трудов стаж. От които малко повече от една - по специалността.
Останалият ти стаж, БАТЕ, е ПРОДАЖБА НА ИЗМАМА, НА ЛЪЖА .
Това ти обикаляне на страната и главно Черноморието с тоя СФИНКС , продажбата на хороскопи ...
Това не е трудов стаж, нито е по специалността ти. Това е продажба на ИЗМАМА. При това ти сам го знаеш от самото начало, и независимо от това цял живот с това се занимаваш - хороскопи, сфинксове ...
И говориш на мен за деградация , с 2 години трудов стаж срещу непрекъснатия мой .
Всички, които ме познават, знаят моята кадърност. Знаеш я и ти. Тук защо си кривиш душата, на твоята съвест е ?

"Защо, след като си срутил твоя живот,"
Доколкото знам, ти си разведен с едно дете. Аз не съм разведен с две деца. Не разбирам, какво и кой е СРУТИЛ ?
Това е божа работа и всъщност няма общо с недостойното ти поведение в село. Можеше и аз да съм разведен , и т.н. , но това няма общо . Та, за какво срутване говориш ?

"Ти осъзнаваш ли в момента, че режеш родовите си корени "
Това би трябвало аз да го кажа на теб , а не ти на мен. Или "Крадецът вика - Дръжте крадеца ! " .

"И в алкохола."
Аз нямам проблем с алкохола и ако имах, нямаше да прогресирам там , където работя, казах ти, навсякъде, и тук, в "СОФАРМА" , бате, ме "сочат с пръст". И ме викат да решавам най-трудните технически проблеми. И се съветват ШЕФОВЕ с мен. За какъв алкохол говориш ? Никой не би ме траял тук /Софарма/, ако и процент от казаното от теб бе вярно. "Софарма" е твърде известна и силна фирма , бате. Всеки ден по медиите съобщават за промените в курса на акциите и. И никой не би ме траял тук , ако казаното от теб бе вярно, повЕрвай ми ...

Какво искаш от мен? Кратко и ясно те питам, инженер Златев. Какво не ти дадоха 22 годишния ти трудов стаж, "Софарма", майка ти и баща ти, а и СССР-ът, та го искаш от мен. Кратко и ясно. Какво искаш от мен?

бих искала да кажа :
има съд, има центрове за извънсъдебни споразумения - използвайте техните услуги.
Това тук е блог, а не място за спам. Умишлено не съм прочела повече от 5 реда от този "диалог", за да не се настройвам против никого.

Ели, аз нямам неразрешен съсобственически проблем. Напротив, реших го. Баща ми и чичо ми двадесет години не можеха да разделят този имот на село. Аз дойдох тук и за два месеца реших проблема. С чичо ми постигнахме доброволна делба. При нотариус. Тоест разделихме си имота, и всеки вече си е реален собственик на неговия си имот. Имаше пазарна оценка направена от специалист на двата парцела и аз наплатих на чичо ми сумата посочена от този оторизиран специалист за разликата в цената на двата парцела за приравняване на дяловете. Тоест, проблемът е решен. Братовчед ми, обаче, има проблем, защото той пак трябва да дели с брат си обособения вече като самостоятелен имот на баща си. Не моя имот. На моя аз съм си собственик. А неговият баща (чичо ми) не им е прехвърлял на тях неговия си имот, нито го е делил между тях - между двамата си сина. И братовчед ми, като първосигнален човек, ми завижда, че аз съм решил моя проблем. Тоест да нямам съсобственост с никого и сам да решавам какво да правя с имота си. А той дори няма още никаква собственост тук във Веселиново, защото баща му си е собственик на техния имот и не им го прехвърля на братовчед ми и брат му, който пък живее в Русия и който, естествено, също ми е братовчед. Но си е нормален човек и не влиза в блога ми да пише измислици и глупости като брат си. Баща им (чичо ми) и аз ходихме навсякъде заедно при подготовката на делбата. защото за да се направи тя има десетки подробности по оформяне на документи, търчане по общини, по специалисти, оценители, землемери, кадастъри, скици, служба по вписвания, нотариални актове, свидетелства за наследство, данъчни оценки, десетки, десетки документи, адвокати, нотариуси, и ред такива неща. А тоя ми “софийския” братовчед, той не е стъпвал от десетки години тук. Не е нясно със закони, с документи, с нищо. И изведнъж си започва някакви негови интерпретации, които са си чиста клевета, измислици, доносничество и безсилие. Но проблемът не идва от мен. Баща му го смята за празноглав и вятърничав човек и му няма доверие и навярно затова не им прехвърля неговия си имот. Защото се страхува, че неговите синове ще го продадат и ще го оставят човека дори да няма къде да си сее домати, лук, картофи и т. н. градинарски неща, с които обича да се занимава. Това е проблемът. Аз нямам имотен проблем. Проблем ми създаде братовчед ми, като започна да черни името ми с доносите и клеветите си, които трябва да оборвам, защото хората ще приемат за истина това, което той казва, защото ако не отговарям те ще чуват само това, което той пише в коментарите тук. А реалността е коренно различна. Фактите са съвсем други. И аз трябва да ги показвам, което естествено ми отнема от времето и ми създава страхотен дискомфорт да си чистя името. Хиляди неща са минали през главата ми, но като ти създадат проблем е гадно. Защото пак трябва да съсредоточаваш сили и време да го решаваш.
Разбира се, че не е тук мястото да се решават тези неща, да се водят тези разговори, но той не търси личен разговор с мен, а търси аудитория, пред която да си изгражда страдалчески облик и тя да го съжалява. Има нужда от съжаление човека и от място което да черни името и личността ми, защото не може да приеме факта, че има хора, които харесват това, което пиша тук. и го оценяват. Да приеме факта, че при оцеляването си последните двадесет години не съм имал нужда от "шефове" на които да се гърбя и да се подмазвам та да ме "сочат с пръст". Все ми е била тая с пръст ли ме сочат или с хуй. Бил съм си независим. Имал съм смелостта и куража да бъда такъв. Е, случвало ми се е да работя по няколко години и без почивен час. Не ден, а час. Но това той няма как да го знае. Е, случвало ми се е да мързелувам с месеци, па и с години. Случвали са ми се и фалити. Но аз съм си измислял заниманията и бизнеса си. Не някой друг. Не може да приеме факта, че като започна една работа, си я довършвам докрай и не хленча на никого. А на него доносничеството и клеветенето запълват празнините в личния му живот. Чрез паразитиране наготово върху изградено от някой друг с труд и талант стебло, име.
То даже ако се взреш по горе и как изгражда текстовете си в коментарите, ще го видиш този паразитизъм. Той не може да изгради самостоятелен текст. На него са му нужни чужди думи, чужди мисли, за да може да паразитира върху тях. А някъде направо заимства от рода на "как ми взе думите от устата" и т. н. Всъщност мисленето му е вътрешна кавга. Той дори не осмисля чуждите думи, чуждия смисъл. Паразитира върху sowhat, но той дори не разбира това, което е написала тя. Просто му трябва някакво стъпало, парапет, чуждо стъбло на което да се хване и да се опита да задържи мисълта си. На него му трябва някакъв опонент, който да казва нещо. А той да къса фразите му, и да вика: "А, това не е така!" Това е кавгата която постоянно тече в него. Неговият вътрешен текст, който тече в главата му е кавга. А кавгата цели унижение на опонента. Размяна на обиди. На взаимни унижения. Всеки факт от битието може да се вземе с отрицателен знак и се започва: "Ти си такъв! А ти си пък такъв..." Садизъм и мазохизъм събрани в едно. И в един момент решава да си намери и външен опонент на кавгата. Но без директно присъствие. Без физически човек. Виртуален външен опонент. Само и само да има възможност да тече кавга. Ха, какъв по добър случай от мен. Аз имам блог. Нямам модерация. Има публика. Не две, а три та в едно. Хем ще си избие вътрешния диалог, хем завистта, хем комплексарщината - това му казва неговото подсъзнание и юруш на коментарите. Давай да превърнем коментара в ругатня и обида. Това може човекът. Това е външната изява на неговия свят.
Та, Ели, познато ми е, до болка ми е познато да ми завиждат. Случвало ми се е безброй пъти, защото съм се занимавал със стотици неща. Имал съм стотици социални роли. И съм бил почти винаги добър в тях. Разбира се, винаги ми е създавала дискомфорт чуждата завист. Не съм се примирил, приел съм, че има такива хора. Така са изградили мисленето си. Своя вътрешен конфликт. Своята вътрешна кавга. Важното е, че моето мислене е друго. Аз ако тръгна по неговата логика, би трябвало да отида в “Софарма” и да започна да се оплаквам наляво и надясно на всеки който срещна там, абе, знаете ли че, еди кой си от вашите инженери ми създава големи проблеми като влиза да пише клевети и доноси в моя блог, където аз се опитвам да правя литература или неща свързани с литературата. Или пък да започна да пиша оплаквания до началниците на Софарма за еди кой си техен служител. Или пък да пиша за личния му живот, както той се опитва да интерпретира моя през фалшивия си есесесеровски мироглед съчетан с еснафска обществена представа, малодушие и раболепие. Или пък да взема да тълкувам, примерно, бракът му е ли е фиктивен, и защо е такъв. Дали реално живее с жена си (както той се опитва тук да внушава тук, без да го е питал някой прочем), или тя живее някъде другаде с децата му. Само че, аз такова нещо не бих направил. Това е разликата между мен и братовчед ми. Това са прекрачените от него граници. Граници, които не бих прекрачил. А той се опитва да вменява на четящите в моя блог, че аз съм прекрачил някакви граници. Не съм. Не съм прекрачил и прекрачвал никакви, абсолютно никакви човешки граници. Просто съм решавал и решил проблем. Честно, достойно, почтено, законно. Отчасти съм решил и негов проблем, защото в бъдеще ще има един съсобственик по-малко. Но тези логични разсъждения и заключения за него са чужди. За него най-важното е да тече потокът на вътрешната му кавга. Той дори не може да докосне, да усети нещата които пиша в моя блог, а камо ли да вникне в тях. Те му служат единствено да има повод и стебло за което да хване вътрешната си кавга. Вътрешния си ад.
Това е, Ели. Благодаря ти за загрижеността.

Какво стана, инженер Златев. Защо цяла седмица вече мълчиш. Не можа ли да измислиш какво да искаш от мен. Или най-после разбра истината за доброволната подялба на дядовия ти имот и млъкна. Знам, че няма да имаш нито доблестта, нито смелостта да ми се извиниш за обидите, които ми нанесе тук на мен, да се извиниш и за дискомфорта, който създаде на четящите и пишещите тук, с измислиците, доносите и интерпретациите по мой адрес.
Ще ти призная нещо. Много си прав, че "пращя от щастие на кален фон, с мръсни ръце ..."
И ще добавя, че са ми мръсни и краката. Докато поливам на баща ти зарзаватите и градината му. Защото, ако не знаеш, когато човек полива, се налага да се поизкаля. Защото фонът и бекграунда тук са си кални. Нещата никнат и растат тук, защото е кално. Ако не е кално няма да поникнат и да порастат. И баща ти навярно е щастлив, че за едно поливане, не му се налага да бие път от Ямбол дотук. Това е истината за калта. За тукашната кал. А за калтащината темата е съвсем друга. И за нея не ми се говори. Тя не е в моята напоителна и раждаща растения и живот кал.