Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2010 12:31 - БАКЪРДЖИИ
Автор: veselinvalev Категория: Изкуство   
Прочетен: 22428 Коментари: 53 Гласове:
19

Последна промяна: 01.02.2010 17:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 БАКЪРДЖИИ

Играело с другите деца на пътя. Минали цигани-калайджии, подлъгали го с нещо и то тръгнало с тях.
Защо било останало пълно сираче историята мълчи, както мълчи и за това каква точно е била  възрастта му.  Нямало и точно установено място за нощуване в селото, - нощувало на случаен принцип из роднините си – където се случило да замръкне. Затова и минали няколко дни докато установили отсъствието му.  След това минали много години, докато един ден пред една от портите не застанал снажен момък и не заявил, че като малък е живял тук и това всъщност е родната му къща. „Въх! - възкликнала жената - ми то туй момче мяза също драгинко (девер) Йорги.”. Приели го отново роднините при себе си. „Мога да изчуквам бакър.” – заявило момчето и показало майсторството на което го били научили калайджиите-цигани. И оттам-насетне вече му викали Бакърджия. Задомил се и създал род известен вече с името Бакърджии.

Тази история ми я разказа баба Яна Бакърджиева. А пък на нея и я бил разказал нейния свекър. Това всъщност е била историята на дядо му. Тодор Бакърджията. От там и Бакърджиите (Бакърджиеви). Историята на един род из дебрите на деветнадесети век в едно село до Ямбол. Стара река е днешното име на селото. Питах я баба Яна за още подробности, но това само си спомняше. Добре де, викам и аз, ами как това дете е познало къщата след толкова години. „Ааа... - казва ми тя - по един голям бряст в двора, близо до който имало кладенец. Пред очите му, през тези години докато скитало с калайджиите, все били големият бряст и кладенецът насред двора.”. Та след много години циганите-калайджии, обикаляйки из селата, пак минали тъдява, и то порасналото вече момче познало родното си село и родната си къща, ама си затраяло пред калайджиите, и чак по-късно, когато отишли вече на друго място, то избягало от тях и се завърнало в селото си, при корените си, за да създаде и то свое семейство и своя челяд и наследници, на които да остави името си и тази своя "бакърджийска" история.



Тагове:   кладенец,


Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. veninski - Да пазим корените си! Поздрави ...
01.02.2010 12:35
Да пазим корените си!

Поздрави от Родопите!
цитирай
2. diati - Поздрав, много харесвам спомени за неща, които са се случили...
01.02.2010 13:22
и както е казал народа - когато губиш не знаеш, какво печелиш, или всяко зло за добро.. .Извода е, че сигурност в живота няма, но шанс има.
цитирай
3. smani - Мъжка история
01.02.2010 13:34
Поздрави!
цитирай
4. veselinvalev - veninski
01.02.2010 13:45
veninski написа:
Да пазим корените си!

Поздрави от Родопите!


Поздрав и на теб, Васко!
Въпросът с изкореняването ни наистина е сериозен. За съжаление го виждам. Дано обратния процес - вкореняването ни обратно да настъпи скоро. Дано успеем да запазим корените си. Макар циганизирането на селата ни сега да говори точно за обратното. А по този въпрос се мълчи. Сякаш не съществува. Цигани с каруци, с коне, с брадви, с резачки - това е сега българското село. Видят ли дърво, се чувстват задължени да го отсекат. Няма закон, няма власт. Това е жестоката метафора на съвремието ни. Циганите режат нашите корени с резачки. А в Турция е забранено дори да се влиза в гората. Не да се сече. Не знам колко години затвор ще ти дадат там ако отсечеш дърво. А тук... Мангализация... И сеч на всичко живо.
цитирай
5. veselinvalev - diati
01.02.2010 13:49
diati написа:
и както е казал народа - когато губиш не знаеш, какво печелиш, или всяко зло за добро.. .Извода е, че сигурност в живота няма, но шанс има.


Тази история е истинска. И каква сила и инстинкт към корена е имало това дете-сираче за да се върне обратно в рода си, да заживее отново сред българи и да си създаде българско семейство.
цитирай
6. tit - :))
01.02.2010 13:49
Кръвта вода не става!:))
Като си носиш "сой"-я в кръвта!:)
цитирай
7. veselinvalev - smani
01.02.2010 14:04
smani написа:
Поздрави!

Наистина мъжка история.
На жената е дадена в по-голяма степен адаптацията и приспособяването към новите условия. На мъжа е дадено в по-голяма степен да може да променя условията. Това е истината. Затова мъжете и жените са различни. Останалото е любов между тях.
цитирай
8. veselinvalev - tit
01.02.2010 14:07
tit написа:
Кръвта вода не става!:))
Като си носиш "сой"-я в кръвта!:)

За съжаление, tit, видях доста хора, на които от кръвта им изтече вода. Заради пари. Дано да го виждаме по-рядко в бъдеще.
цитирай
9. elpidaa - не! не можем да избягаме от корените ...
01.02.2010 20:25
не! не можем да избягаме от корените си! дори и да отричаме, съзнателно или не, те винаги са там, а ние винаги се връщаме! рано или късно, често или рядко, но го правим! с годините нишката става все по-дебела, обратно на схващането, че изтънява. спомените от детството никога не се забравят! не ние садим корените, а те нас!
...
оичам такива истории и винаги ми е било любопитно и интересно да разговарям с възрастни хора за родовете им, родни места, имена, събитя!
благодаря ти!
цитирай
10. veselinvalev - Поздрав за elpida и всички приятели!
01.02.2010 20:38
Благодаря ти, ЕлПи за отзива.
Тъй като си 5555 глас в моя блог искам специално да те поздравя с едно много мъжко, наситено с много енергия и истинска музика изпълнение на Gary Moore и Phil Lynott.
http://www.youtube.com/watch?v=18FgnFVm5k0
Нека то бъде поздрав и за всички приятели, които четат и коментират тук. Защото, ако не сте вие, не бих написал и едни ред навярно. Благодаря ви много!
Поздрав за всички!
цитирай
11. gor - Прочетох с голям интерес
01.02.2010 20:43
Много вярно и добре написано. И в моето съзнание има едно дърво (висока черница) и кладенец. Но вече няма връщане...
цитирай
12. veselinvalev - gor
01.02.2010 22:59
Благодаря ти, Ваньо. Наистина се опитах максимално достоверно и семпло да я представя тази история, без излишни авторови интенции. Вярвам, че всеки на когото българското е в кръвта може да доизгради в себе си този отминал свят.
цитирай
13. elpidaa - veselinvalev, благодаря ти!
01.02.2010 23:52
Gary Moore e мой любимец!

това изпълнение е чудесно!
...
5-ицата е хубаво число, нали ;)
цитирай
14. flyco - ...
02.02.2010 08:50
Бе бряст, по-добре да беше круша.
цитирай
15. veselinvalev - flyco
02.02.2010 10:02
flyco написа:
Бе бряст, по-добре да беше круша.


Хахаха. Бе flyco, по-добре да беше cyflo.
Май трябваше да се скараш и на Елин Пелин, че той вместо круша в "Гераците" беше поставил бор.
Истината е, че българският селянин си е имал голям двор на къщата си и отделно от него овощни па и зеленчукови градини и не е бил мисловно толкова материален като сега, та е можел да си позволи да остави бряст в двора си за красота, а не по прагматични цели. Освен това технологията на варене на компоти му е била непозната, та поради тази причина не се е запасявал с крушов компот, а си е имал бряст в двора. Поздрав, flyco.
цитирай
16. veselinvalev - elpidaa
02.02.2010 10:05
elpidaa написа:
Gary Moore e мой любимец!

това изпълнение е чудесно!
...
5-ицата е хубаво число, нали ;)


5-ицата е чудесно число, ЕлПи!
цитирай
17. slavimirgenchev1953 - Това е сюжет за малък
02.02.2010 11:29
Голям разказ; поздрав!
цитирай
18. palisandar - Мразовитото в опашката на януари ...
02.02.2010 12:53
Мразовитото в опашката на януари изяде тревнозеленото в полудивата, любима на ливадния дърдавец, морава в Горния двор. Ако коренът е здрав пак ще зеленее ... - помисли си Мери Нос Мъркоф. С извесно облекчение. Заради двете стърчиопашки и охлювите. Тревата им бе нужна . Макар и поразному.
цитирай
19. vanya70 - Чета и си спомням...
02.02.2010 13:03
... Спомням си едно дърво – череша в Родопите! Била дива, но са ми разкавали, че дядо ми я облагородил преди много много години... помня дядо си само от стари снимки... отишъл си е от този свят преди да навърша годинка... но това дърво, на което съм се люляла и край което съм играла като дете, винаги ми дава усещане, че съм познавала дядо... разказвали са ми колко много е обичал гората и дърветата... години след като е починал на гроба му в краката самО порастнало едно дърво...

Ех, Веско, разприказвах се, а тези дни ми е едно мълчаливо... Благодаря ти за този разказ!
цитирай
20. veselinvalev - slavimirgenchev1953
03.02.2010 08:25
slavimirgenchev1953 написа:
Това е сюжет за малък Голям разказ; поздрав!

Спомням си рубриката на "Всяка неделя", Слави, - "Сюжет за малък разказ". Тази история всъщност може да е сюжет за голям роман разкриващ битието на българина през 19 век, преди Освобождението. Но за онова време такива има: "Под игото" на Вазов, романите на Талев, "Записките..." на Захари Стоянов, повестите на Цани Гинчев. Да не изброявам повече. Големият роман за нашето съвремие е онова което липсва на българската литература. Вникването в метаморфозите на съвременния българин е деликатен път и език, а метафората за тях е истинско предизвикателство, мисля. Поздрави, Слави, и благодаря за отзива.
цитирай
21. veselinvalev - palisandar
03.02.2010 08:32
palisandar написа:
Мразовитото в опашката на януари изяде тревнозеленото в полудивата, любима на ливадния дърдавец, морава в Горния двор. Ако коренът е здрав пак ще зеленее ... - помисли си Мери Нос Мъркоф. С извесно облекчение. Заради двете стърчиопашки и охлювите. Тревата им бе нужна . Макар и поразному.

Ливадния дърдавец с двете стърчиопашки и охлювите в мислите на Мери Нос Мъркоф са Горния двор на изкуството. Отвъд мразовитостта на януари - къмто корена ни в небесата на Моравата.
цитирай
22. veselinvalev - vanya70
03.02.2010 08:38
vanya70 написа:
... Спомням си едно дърво – череша в Родопите! Била дива, но са ми разкавали, че дядо ми я облагородил преди много много години... помня дядо си само от стари снимки... отишъл си е от този свят преди да навърша годинка... но това дърво, на което съм се люляла и край което съм играла като дете, винаги ми дава усещане, че съм познавала дядо... разказвали са ми колко много е обичал гората и дърветата... години след като е починал на гроба му в краката самО порастнало едно дърво...

Ех, Веско, разприказвах се, а тези дни ми е едно мълчаливо... Благодаря ти за този разказ!


Ваня, дядо ти ни е дал пример за следване. А може би това блогово пространство, в което сме всички ние заедно, е нашата дива череша, която трябва да облагородим. Как мислиш?
цитирай
23. henzelski - Противопоставянето...
03.02.2010 12:41
"Минали цигани-калайджии, подлъгали го с нещо и то тръгнало с тях." Но един ден то се върнало, а те няма къде да се върнат.
Стопаните и номадите. Далеч от дома едните имат спомени за него, връщащи ги там. Където и да бъдат, другите са просто част от пейзажа, който непрекъснато се променя.
Кладенецът си остава, където е, дори да го затрупат. Заедно с бряста, даже и да го отсекат. Запазени са в спомена, неизтриваем до смъртта.

Малкият разказ е станал голям!
цитирай
24. veselinvalev - Точно така е, Краси,
03.02.2010 14:35
Проблемът е, че днес съвременният монетаризъм иска да ни превърне нас българите в номади. Не ни стигат превратностите балкански и европейски. Седемстотин години общо под гръцка и турска зависимост, след това разкъсването на българите, прогонването от земите им и разорението на тракийските българи, а сега и новите модели на монетаризма наречен "глобално общество". Тоест всички сме номади и наше върховно право е да обикаляме из Номадия, тоест Земята, за да си търсим работа и препитание. Уседналото българско консервативно общество си е имало своите алгоритми на оцеляване, белязани във всичко, в национално облекло, песен, танц, език, занаяти, земеделие, редът за всяко нещо е бил даден в знаци кодирани във всичко.
Ето ти един от тези алгоритми, Краси. В две версии:
http://vbox7.com/play:3b75388a
и втората, изключително любопитна версия:
http://vbox7.com/play:ecf8332e&al=1&vid=
цитирай
25. voinov50 - Интересна история...
03.02.2010 16:04
Поздрави от Пирин!
цитирай
26. henzelski - Не знам, Веско,
03.02.2010 16:04
от съвременният монетаризъм ли иде туй или от нашенските си нрави, ама бая време вече Пайдушкото мнозина ужким държавници тук го играят като Айдушко, и какво ни остава на нас, дето го не можем пущината, освен да търсим препитание другаде...
цитирай
27. veselinvalev - voinov50
03.02.2010 21:14
voinov50 написа:
Интересна история... Поздрави от Пирин!

Благодаря за поздравите, Цецо. Вярвам, че е снежно красиво при вас сега.
цитирай
28. veselinvalev - henzelski
03.02.2010 21:25
henzelski написа:
от съвременният монетаризъм ли иде туй или от нашенските си нрави, ама бая време вече Пайдушкото мнозина ужким държавници тук го играят като Айдушко, и какво ни остава на нас, дето го не можем пущината, освен да търсим препитание другаде...

Всички го играха айдушко, Краси, щото не са държавници, ами крадци. Трябва да изгоним крадците, Краси. Това можем да направим. Само че заедно трябва да го направим, защото крадците имат всичко, а плюс крадените средства за производство имат и нас като работници и роби, а ние имаме само себе си. Това е истината. И да се разделим с илюзията, че и ние като станем крадци тогава и на нас ще ни е добре. На крадците рано или късно ще им бъде потърсена сметка за краденото. Има всемирен закон за възмездието, Краси. Аз съм се убедил в това.
А, думите "пайдушко" и "пайдуш" са интересни думи. Ти замислял ли си се над тях?
цитирай
29. henzelski - Единственото,
04.02.2010 11:03
за което се сещам, Веско, и то от лекциите на Рачо Чавдаров / представяш ли си?! / е, че "Пайдуш" е древно марийско име. Срам ме е, но нищо друго не помня.
цитирай
30. veselinvalev - за пайдуша, майрийците и чувашите
04.02.2010 14:08
henzelski написа:
за което се сещам, Веско, и то от лекциите на Рачо Чавдаров / представяш ли си?! / е, че "Пайдуш" е древно марийско име. Срам ме е, но нищо друго не помня.


Той и Чичко Гугъл така казва, щото навярно и той от Рачо Чавдаров (Сънчо) ще да го е научил.
http://mariuver.info/rus/culture/folk/mlym.htm
Ех, велика е шуменската школа, Краси, и Чичко Гугъл е научила на това-онова. А пък те марийците и чувашите нали твърдят, че са най-чистите българи. Даже по този повод си поръчаха хаплологично изследване на ДНК-то. Ама, заключенията от него ги разочароваха май:
http://nauka.bg/forum/index.php?s=6e1dceb90ded8670b5160ae4286c784a&act=attach&type=post&id=1063
Та, Краси, пайдушкото се оказа бая сложно. Дали да не вземем да направим един пост, та да питаме някой дали не знае повече за думата "пайдушко" и "пайдуш" извън хоротропането. Та да стигнем до етимологичния и корен.
цитирай
31. elpidaa - може би sparotok знае?
04.02.2010 16:14
може би sparotok знае?

цитирай
32. lubara - Поздрави, veselinvalev !
04.02.2010 19:18
Всички ние имаме нещо " бакърджийско " в себе си.
И който не му дава да се изяви, ограбва себе си.
цитирай
33. veselinvalev - elpidaa
04.02.2010 21:11
elpidaa написа:
може би sparotok знае?


Предлагам, Ел Пи, който знае, да ни каже. Или пък който предполага нещо, също да ни каже. Очевидно, че трябва да се търси някъде из библиотеките, или пък да се поразровим в езиковата си памет. Този път Чичко Гугъл не ни помогна кой знае колко. За "пайдушко" и за "пайдуш". Въпросът все още е открит. Така че, който може да ни разкрие етимологията на тези думи, моля да се чувства добре дошъл тук.
цитирай
34. vanya70 - 22. veselinvalev,
04.02.2010 21:14
veselinvalev написа:
Ваня, дядо ти ни е дал пример за следване. А може би това блогово пространство, в което сме всички ние заедно, е нашата дива череша, която трябва да облагородим. Как мислиш?


Като се замисля… лично аз не приемам blog.bg по този начин. По-скоро това блогово пространство ми изглежда като едно голямо опитно поле… място, където всеки може да си експериментира неограничено – със себе си и с другите. Някои си засаждат тук облагородени дървета и им се радват и те, и гостите, а може би и част от стопаните на това поле, други садят диви дървета и правят опити да ги облагородят (опити - понякога сполучливи, друг път – не), трети пък хвърлят шепа семена и чакат да поникне каквото и да е… няма да изреждам и всички други (знайни и незнайни), които навестяват това опитно поле… от всички изброени има и такива, които в един момент решават да си „обират крушите” и това е жалко… за полето но май е все едно на стопаните… това е (казано съвсем накратко), което си мисля за блога от известно време.
цитирай
35. veselinvalev - Поздрави, Любо!
04.02.2010 21:15
lubara написа:
Всички ние имаме нещо " бакърджийско " в себе си.
И който не му дава да се изяви, ограбва себе си.


Абсолютно си прав, приятелю. То истината е, че все по трудно се изявяваме и за другите работи. Ограбвайки се.
цитирай
36. veselinvalev - vanya70
04.02.2010 21:31
vanya70 написа:
veselinvalev написа:
Ваня, дядо ти ни е дал пример за следване. А може би това блогово пространство, в което сме всички ние заедно, е нашата дива череша, която трябва да облагородим. Как мислиш?


Като се замисля… лично аз не приемам blog.bg по този начин. По-скоро това блогово пространство ми изглежда като едно голямо опитно поле… място, където всеки може да си експериментира неограничено – със себе си и с другите. Някои си засаждат тук облагородени дървета и им се радват и те, и гостите, а може би и част от стопаните на това поле, други садят диви дървета и правят опити да ги облагородят (опити - понякога сполучливи, друг път – не), трети пък хвърлят шепа семена и чакат да поникне каквото и да е… няма да изреждам и всички други (знайни и незнайни), които навестяват това опитно поле… от всички изброени има и такива, които в един момент решават да си „обират крушите” и това е жалко… за полето но май е все едно на стопаните… това е (казано съвсем накратко), което си мисля за блога от известно време.


Обирачи на круши винаги ще има, Ваня. И такива дето си обират крушите. Важното е, че от посятото и посаденото все нещо пониква. На нас ни трябва всъщност блогово пространство в което да има сигурност за всичко посято и посадено. А не в един момент собственикът на блог.бг да заяви "Разваляме ТКЗС-то" и да изтрие всичко. На бълграските блогъри им трябва това. Всичко останало ще си дойде на мястото, защото има много качествени хора, които наистина създават уникални оригинални неща. Блоговото продстранство е мястото където ще се казва и назовава истината. Защото всеки може да бъде вече медия. И всеки глас, който има да каже нещо стойностно може да бъде чут. Тук е мястото където можем да разменяме идеите си, които за разлика от крушите не могат да бъдат обрани. По принципа на онзи така популярен афоризъм, че ако двамата имаме по една круша и ги разменим, пак ще имаме по една круша. Но ако си разменим по една идея, всеки от нас ще има вече по две.
цитирай
37. boristodorov56 - Познавах на времето едно момче с подобна история!
04.02.2010 23:08
А за крушата и идеите си прав.
Стига идеите ни да не спят под крушата.
Свободата да говориш с възможността да казваш какво мислиш и то да стига до някого - е по-важна от всичко.
цитирай
38. veselinvalev - boristodorov56
05.02.2010 00:45
boristodorov56 написа:
А за крушата и идеите си прав.
Стига идеите ни да не спят под крушата.
Свободата да говориш с възможността да казваш какво мислиш и то да стига до някого - е по-важна от всичко.


То откъдето и да я подкараме, както и да я завъртим, все до кривата круша стигаме, ама нейсе, щото нали тя крушата по-далеко от дървото не таковала, па и щото тя крушката си има опашка, ама и нали е речено че, на зла круша зъл прът, но все пак формата й крушовидна, и никак не е зле да и се посвири на крушово листо, преди да ми падне като зряла круша ей туканка, а и нали е от Крушаре, та преди да съм си обрал крушите и да се скрия като сврака у трънлива круша и да съм се сгърчил като крушов ошав, и въпреки, че ядох едни круши, та ме запуши, та все пак, я ми подай от тез вашите едри попови круши, Боре, та да видим, тъй както съм полегнал, дали мога изяде барем една, докато си отпийвам от таз двойно препечена крушовица, слушайки свирнята на крушовата гъдулка "Под тая круша ситница..."
цитирай
39. sparotok - поздрави
05.02.2010 11:38
Поздрави!
Добра работа!
Много е трудно накратко да успееш да разкажеш интересна история!
цитирай
40. veselinvalev - sparotok
05.02.2010 11:47
Благодаря ти за отзива.
Ако погледнеш коментарите под този текст можеш да видиш, че има и въпрос към теб (обговорен от elpidаа). Не се чувствай задължен да ни отговориш, не може да сме компетентни във всичко, но пък ако можеш да ни помогнеш, ще сме ти много благодарни всички ние, които търсим произхода си и този на думите си също. Като на думата "пайдушко" и евентуално "пайдуш". А и сме ти големи фенове за истините, които пишеш в блога си относно произхода ни и същността ни като народ. Тези истини сгряват душите ни и сме ти много благодарни за тях. Поздрави!
цитирай
41. henzelski - Веско,
05.02.2010 12:40
Сънчо е голяма работа, но не го оценихме на времето...;)))
Току-що проверих при Гугълчо, но и там нищо ново по темата. А от марийците сме взели името Марица и "Шуми Марица" също. Чувашите пък само са чували за нас, докато ние сме паланджосали от тях бягането в чували. ;)))
Нищо чудно обаче думата да е тракийска и дано sparotok да се включи отново в дискусията.
цитирай
42. veselinvalev - henzelski - Краси,
05.02.2010 13:16
За Рачо Чавдаров само съм слушал легенди и не съм имал щастието да ми преподава, защото по мое време той беше на специализация в чужбина.
А пък че думата "пайдушко" е тракийска, съм абсолютно убеден, защото пайдушко хоро тропат и сега по целия ни полуостров, и в Румъния, и в Северна Гърция и в Албания под същото име.
Напиши в Ютубето "paidusca" или "paidushka" и виж какво става след това.
Много ме разсмя с тез марийци и Марицата им както и с надбягването в чувашки чували. Марица, Краси, всъщност е дала името на Европа, континента ни. От тракийската дума Хеброс. От там и Европа. За това и ние сме си първите европейци. С мене барабар, щото нали Тунджа си е приток на Марица. Хахаха. Да си жив и здрав!
цитирай
43. henzelski - Жив и здрав
05.02.2010 13:28
да си и ти, Веско! Зер, ако не си, как ще ме поканиш на къщата си покрай Тунджа, която се влива в Марица...;)
цитирай
44. veselinvalev - henzelski
05.02.2010 13:58
Слизаш, Краси, от Балкана саде с всичките си габровски мурафети (барабар наниз-такъми-черупки от охлюви) долу при мен на Тунджата и одма та правя иврупеец. С Ямболска мускатова и Веселиновско мохито, с бял курбан и черна Кераца. Охлювите за мезе на каракачана Караман (сиреч Мургавмъж) ще ги дадем, та да лае по-гласовито докато ни потропва "Пайдушкото".
цитирай
45. sparotok - пайдуш
05.02.2010 14:20
veselinvalev написа:
Благодаря ти за отзива.
Ако погледнеш коментарите под този текст можеш да видиш, че има и въпрос към теб (обговорен от elpidаа). Не се чувствай задължен да ни отговориш, не може да сме компетентни във всичко, но пък ако можеш да ни помогнеш, ще сме ти много благодарни всички ние, които търсим произхода си и този на думите си също. Като на думата "пайдушко" и евентуално "пайдуш". А и сме ти големи фенове за истините, които пишеш в блога си относно произхода ни и същността ни като народ. Тези истини сгряват душите ни и сме ти много благодарни за тях. Поздрави!


Преди време един руснак - С. Лесной каза за българският език - Няма да намерим тракийски думи в българския, защото самият български си е тракийски език!

За пайдуш не мога да дам категоричен отговор. Всяка дума трябва да се изследва подробно, да се проверят най-старите й варианти, а също да се види в кой регион се употребява...

По принцип много думи набедени за чуждици се оказват български. Няма да се учудя, ако това е така и за пайдуш. На мен лично ми е познато само пайдушко хоро, лошото е, че нямам дълбоки познания що се отнася до нашите хора.

Ако в движенията на танца има приклякване, то обяснение би могло да се даде с думата пад, която в най-древната си форма е документирана като ПАЙТО, и ПАТО.

Това е само предположение, за сигурен отговор се изискват изследвания.
цитирай
46. veselinvalev - sparotok
05.02.2010 15:10
Мисля, че я открих думата. В Тракийска Гърция пайдушкото хоро е под названието baidushka. Всичко е много просто. Носим го в себе си. "Бая" на тракийски ще да е означавало "пея", "свиря". В сегашния ни език глаголът "бая" - е свързан с лечебната сила на човешкия глас и човешките думи. Затова се казва "бай му да заспи", или пък "бая си да оздравея, че съм болен. ;"Байдушка" на тракийски ще да е означавало "пееща душа" -"бая душка или "бай, душа" - "пей, душа" Така са казвали всъщност на гайдата - байдушка - пееща/ свирещадуша или "пей, душа" След това от "байдушка" е станало "пайдушка" - "пайда" и в днешното "гайда". Пайдушко хоро, ще рече - хорото на гайдата или гайдово хоро, гайдарско хоро. Пайдушко хоро. Има го в почти всички балкански народи. Хорото на пеещата/свирещата душа.
Ако не вярвате, питайте и шотландците. Те още казват на гайдата - пайпс (pipes). И са имали вземане-даване като келти с траките. Включително вземане на гайди. Та, както казваше Радичков в "Суматоха": "А какво да кажем ние с гайдите?"
цитирай
47. sparotok - гайда
05.02.2010 16:52
veselinvalev написа:
Мисля, че я открих думата. В Тракийска Гърция пайдушкото хоро е под названието baidushka. Всичко е много просто. Носим го в себе си. "Бая" на тракийски ще да е означавало "пея", "свиря". В сегашния ни език глаголът "бая" - е свързан с лечебната сила на човешкия глас и човешките думи. Затова се казва "бай му да заспи", или пък "бая си да оздравея, че съм болен. ;"Байдушка" на тракийски ще да е означавало "пееща душа" -"бая душка или "бай, душа" - "пей, душа" Така са казвали всъщност на гайдата - байдушка - пееща/ свирещадуша или "пей, душа" След това от "байдушка" е станало "пайдушка" - "пайда" и в днешното "гайда". Пайдушко хоро, ще рече - хорото на гайдата или гайдово хоро, гайдарско хоро. Пайдушко хоро. Има го в почти всички балкански народи. Хорото на пеещата/свирещата душа.
Ако не вярвате, питайте и шотландците. Те още казват на гайдата - пайпс (pipes). И са имали вземане-даване като келти с траките. Включително вземане на гайди. Та, както казваше Радичков в "Суматоха": "А какво да кажем ние с гайдите?"


Самото име гайда означава пееща. На санскрит гаяте е пея, а гиита - песен. Май има връзка с глагола гадая, а гадаенето на древните оракли е било всъщност пеене.
Няма да се учудя, ако е преди 2000 г. имало взаимна замяна на Г с П, т.е. гайда да е имало вариант и пайда.
Пак повтарям, иска се проучване.
цитирай
48. veselinvalev - sparotok
05.02.2010 17:19
Е, аз, разбира се, всичко това по-горе го написах след съвсем бегъл поглед за няколко минути в youtube.com и е, разбира се, повече в кръга на шегата, отколкото сериозно, но пък знае ли човек...
цитирай
49. mamas - Здравей, сладкодумнико!
05.02.2010 22:58
Дойде ред тази седмица да надникна и при теб...
Предчувствам, че и коментарите ще са много интересни, та ще ги изчета (ако не издържа и задремя, ще го направя утре, нали е събота ;-)

п.п. Изчетох ги. Яко се "окруших" ... ама до края стигнах, не само до кривата круша ;-)
Лека нощ!
цитирай
50. veselinvalev - mamas
06.02.2010 11:46
Аз пък, Славче, май много се "огайдих" и ще трябва да се "разгайдвам", но ми хрумна, че пайдушкото хоро може, а и по всяка вероятност е свързано с танците на траките при погребенията (изпращането на душите в отвъдното). И думата "бая" си е всъщност "разговор с бога", може би "баянето", "пеенето", е всъщност вид разговор с бога. "Бакхус" - тоест "бог" - "бая" - "пея". "байдушка" - пеене с душите. От там и "пайдушка". Пайдушко хоро - танц при разговора с бога и душите.
Какво ще кажеш, Славче, ставам ли за етимологисвач?
(Ако го прочете това моя приятел езиковеда Николай К. Николов сигурно ще иска да ми откъсне главата, ама нейсе - нали трябва да си приказваме. С душите.)
цитирай
51. mamas - Веско, баба ми баеше.
07.02.2010 00:13
Наистина е като разговор с Бога, таен разговор... Като поостаря, думичките ги изговаряше полугласно,но не ги "продиктува". Казваше, че ако на някого от рода е дадено да я наследи, трябва да "открадне" думите. Но те май сами се разкриват на когото трябва. Защото колкото и да се вслушвах, не успях да ги разбера и запомня...
Етимологията е интересна наука, но не е за мен. Трябва много търпение, а аз съм импулсивна :)
За теб не знам. Питай твоя приятел ;-)
цитирай
52. veselinvalev - mamas
08.02.2010 11:30
Много съм ти благодарен, Славче, за начина по който ми отговори. Защото е истинско. И искрено. Това е всъщност моята представа за разговора. Разговора за нещата. Макар аз, не само понякога, а и често да прекалявам с преекспонирането на това-онова, си мисля, че по-добре да преекспонираме, отколкото да няма никаква експонация. Та това, което ни написа за баенето и твоите наблюдения е много готино. За баенето, лично аз да ти кажа, като ми опре яйцето до таковата, както казва нашия приятел Краси Едрев, започвам да си бая, щото няма накъде другаде. И като си набая, то решението на проблема си идва вече само.
А пък за етимологията. Преди двайсет години си измислих за себе си този термин „етимологисвач”. Тъй като и аз като теб съм импулсивен и за дълбоки проучвания на определен етимологичен проблем не съм имал почти никога необходимото търпение и задълбоченост, и почти винаги съм си оставал на повърхността на шегата, дори и случайно да ми е хрумвала много добра идея за произхода на някоя дума. Мога да нахвърля идеи, но след това си спестявам време и сили за проучването и евентуално защитата им, или пък в следствие на проучването - достигане до неочаквано друго заключение. Та моля да бъда извинен и от всички, на които моите предположения са се сторили несериозни и незадълбочени. Съгласявам се, че са такива. Но пък в същото време съм със самосъзнанието, че те могат да бъдат повод за сериозни проучвания от специалисти етимолози. Заявявам, че аз не съм такъв специалист. Но пък не се и отказвам от забавлението отвреме-навреме да имам и своите „етимологисвачески” забежки. Нали трябва и да се забавляваме докато научаваме фактите и истините на науката. Иначе за литературните процеси и явления мога да бъда сериозен и задълбочен. И това си признавам.
Още веднъж ти благодаря, за това, което ни разказа за баенето на баба си. Много е готино.
цитирай
53. анонимен - clic concept cars
26.01.2012 00:13
This partially draws the ministrant annulet concerning involving and drop anchor in respect to go downhill entry's sink. http://ohuodyk.com
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: veselinvalev
Категория: Изкуство
Прочетен: 2074941
Постинги: 245
Коментари: 4521
Гласове: 15189
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031