2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 22428 Коментари: 53 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2010 17:10
Играело с другите деца на пътя. Минали цигани-калайджии, подлъгали го с нещо и то тръгнало с тях.
Защо било останало пълно сираче историята мълчи, както мълчи и за това каква точно е била възрастта му. Нямало и точно установено място за нощуване в селото, - нощувало на случаен принцип из роднините си – където се случило да замръкне. Затова и минали няколко дни докато установили отсъствието му. След това минали много години, докато един ден пред една от портите не застанал снажен момък и не заявил, че като малък е живял тук и това всъщност е родната му къща. „Въх! - възкликнала жената - ми то туй момче мяза също драгинко (девер) Йорги.”. Приели го отново роднините при себе си. „Мога да изчуквам бакър.” – заявило момчето и показало майсторството на което го били научили калайджиите-цигани. И оттам-насетне вече му викали Бакърджия. Задомил се и създал род известен вече с името Бакърджии.
Тази история ми я разказа баба Яна Бакърджиева. А пък на нея и я бил разказал нейния свекър. Това всъщност е била историята на дядо му. Тодор Бакърджията. От там и Бакърджиите (Бакърджиеви). Историята на един род из дебрите на деветнадесети век в едно село до Ямбол. Стара река е днешното име на селото. Питах я баба Яна за още подробности, но това само си спомняше. Добре де, викам и аз, ами как това дете е познало къщата след толкова години. „Ааа... - казва ми тя - по един голям бряст в двора, близо до който имало кладенец. Пред очите му, през тези години докато скитало с калайджиите, все били големият бряст и кладенецът насред двора.”. Та след много години циганите-калайджии, обикаляйки из селата, пак минали тъдява, и то порасналото вече момче познало родното си село и родната си къща, ама си затраяло пред калайджиите, и чак по-късно, когато отишли вече на друго място, то избягало от тях и се завърнало в селото си, при корените си, за да създаде и то свое семейство и своя челяд и наследници, на които да остави името си и тази своя "бакърджийска" история.
"Прочетох писмата ти от Пастух
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
Поздрави от Родопите!
Поздрави от Родопите!
Поздрав и на теб, Васко!
Въпросът с изкореняването ни наистина е сериозен. За съжаление го виждам. Дано обратния процес - вкореняването ни обратно да настъпи скоро. Дано успеем да запазим корените си. Макар циганизирането на селата ни сега да говори точно за обратното. А по този въпрос се мълчи. Сякаш не съществува. Цигани с каруци, с коне, с брадви, с резачки - това е сега българското село. Видят ли дърво, се чувстват задължени да го отсекат. Няма закон, няма власт. Това е жестоката метафора на съвремието ни. Циганите режат нашите корени с резачки. А в Турция е забранено дори да се влиза в гората. Не да се сече. Не знам колко години затвор ще ти дадат там ако отсечеш дърво. А тук... Мангализация... И сеч на всичко живо.
Тази история е истинска. И каква сила и инстинкт към корена е имало това дете-сираче за да се върне обратно в рода си, да заживее отново сред българи и да си създаде българско семейство.
Като си носиш "сой"-я в кръвта!:)
Наистина мъжка история.
На жената е дадена в по-голяма степен адаптацията и приспособяването към новите условия. На мъжа е дадено в по-голяма степен да може да променя условията. Това е истината. Затова мъжете и жените са различни. Останалото е любов между тях.
Като си носиш "сой"-я в кръвта!:)
За съжаление, tit, видях доста хора, на които от кръвта им изтече вода. Заради пари. Дано да го виждаме по-рядко в бъдеще.
01.02.2010 20:25
...
оичам такива истории и винаги ми е било любопитно и интересно да разговарям с възрастни хора за родовете им, родни места, имена, събитя!
благодаря ти!
Тъй като си 5555 глас в моя блог искам специално да те поздравя с едно много мъжко, наситено с много енергия и истинска музика изпълнение на Gary Moore и Phil Lynott.
http://www.youtube.com/watch?v=18FgnFVm5k0
Нека то бъде поздрав и за всички приятели, които четат и коментират тук. Защото, ако не сте вие, не бих написал и едни ред навярно. Благодаря ви много!
Поздрав за всички!
01.02.2010 23:52
това изпълнение е чудесно!
...
5-ицата е хубаво число, нали ;)
Хахаха. Бе flyco, по-добре да беше cyflo.
Май трябваше да се скараш и на Елин Пелин, че той вместо круша в "Гераците" беше поставил бор.
Истината е, че българският селянин си е имал голям двор на къщата си и отделно от него овощни па и зеленчукови градини и не е бил мисловно толкова материален като сега, та е можел да си позволи да остави бряст в двора си за красота, а не по прагматични цели. Освен това технологията на варене на компоти му е била непозната, та поради тази причина не се е запасявал с крушов компот, а си е имал бряст в двора. Поздрав, flyco.
това изпълнение е чудесно!
...
5-ицата е хубаво число, нали ;)
5-ицата е чудесно число, ЕлПи!
Ех, Веско, разприказвах се, а тези дни ми е едно мълчаливо... Благодаря ти за този разказ!
Спомням си рубриката на "Всяка неделя", Слави, - "Сюжет за малък разказ". Тази история всъщност може да е сюжет за голям роман разкриващ битието на българина през 19 век, преди Освобождението. Но за онова време такива има: "Под игото" на Вазов, романите на Талев, "Записките..." на Захари Стоянов, повестите на Цани Гинчев. Да не изброявам повече. Големият роман за нашето съвремие е онова което липсва на българската литература. Вникването в метаморфозите на съвременния българин е деликатен път и език, а метафората за тях е истинско предизвикателство, мисля. Поздрави, Слави, и благодаря за отзива.
Ливадния дърдавец с двете стърчиопашки и охлювите в мислите на Мери Нос Мъркоф са Горния двор на изкуството. Отвъд мразовитостта на януари - къмто корена ни в небесата на Моравата.
Ех, Веско, разприказвах се, а тези дни ми е едно мълчаливо... Благодаря ти за този разказ!
Ваня, дядо ти ни е дал пример за следване. А може би това блогово пространство, в което сме всички ние заедно, е нашата дива череша, която трябва да облагородим. Как мислиш?
Стопаните и номадите. Далеч от дома едните имат спомени за него, връщащи ги там. Където и да бъдат, другите са просто част от пейзажа, който непрекъснато се променя.
Кладенецът си остава, където е, дори да го затрупат. Заедно с бряста, даже и да го отсекат. Запазени са в спомена, неизтриваем до смъртта.
Малкият разказ е станал голям!
Ето ти един от тези алгоритми, Краси. В две версии:
http://vbox7.com/play:3b75388a
и втората, изключително любопитна версия:
http://vbox7.com/play:ecf8332e&al=1&vid=
Благодаря за поздравите, Цецо. Вярвам, че е снежно красиво при вас сега.
Всички го играха айдушко, Краси, щото не са държавници, ами крадци. Трябва да изгоним крадците, Краси. Това можем да направим. Само че заедно трябва да го направим, защото крадците имат всичко, а плюс крадените средства за производство имат и нас като работници и роби, а ние имаме само себе си. Това е истината. И да се разделим с илюзията, че и ние като станем крадци тогава и на нас ще ни е добре. На крадците рано или късно ще им бъде потърсена сметка за краденото. Има всемирен закон за възмездието, Краси. Аз съм се убедил в това.
А, думите "пайдушко" и "пайдуш" са интересни думи. Ти замислял ли си се над тях?
Той и Чичко Гугъл така казва, щото навярно и той от Рачо Чавдаров (Сънчо) ще да го е научил.
http://mariuver.info/rus/culture/folk/mlym.htm
Ех, велика е шуменската школа, Краси, и Чичко Гугъл е научила на това-онова. А пък те марийците и чувашите нали твърдят, че са най-чистите българи. Даже по този повод си поръчаха хаплологично изследване на ДНК-то. Ама, заключенията от него ги разочароваха май:
http://nauka.bg/forum/index.php?s=6e1dceb90ded8670b5160ae4286c784a&act=attach&type=post&id=1063
Та, Краси, пайдушкото се оказа бая сложно. Дали да не вземем да направим един пост, та да питаме някой дали не знае повече за думата "пайдушко" и "пайдуш" извън хоротропането. Та да стигнем до етимологичния и корен.
04.02.2010 16:14
И който не му дава да се изяви, ограбва себе си.
Предлагам, Ел Пи, който знае, да ни каже. Или пък който предполага нещо, също да ни каже. Очевидно, че трябва да се търси някъде из библиотеките, или пък да се поразровим в езиковата си памет. Този път Чичко Гугъл не ни помогна кой знае колко. За "пайдушко" и за "пайдуш". Въпросът все още е открит. Така че, който може да ни разкрие етимологията на тези думи, моля да се чувства добре дошъл тук.
Като се замисля… лично аз не приемам blog.bg по този начин. По-скоро това блогово пространство ми изглежда като едно голямо опитно поле… място, където всеки може да си експериментира неограничено – със себе си и с другите. Някои си засаждат тук облагородени дървета и им се радват и те, и гостите, а може би и част от стопаните на това поле, други садят диви дървета и правят опити да ги облагородят (опити - понякога сполучливи, друг път – не), трети пък хвърлят шепа семена и чакат да поникне каквото и да е… няма да изреждам и всички други (знайни и незнайни), които навестяват това опитно поле… от всички изброени има и такива, които в един момент решават да си „обират крушите” и това е жалко… за полето но май е все едно на стопаните… това е (казано съвсем накратко), което си мисля за блога от известно време.
И който не му дава да се изяви, ограбва себе си.
Абсолютно си прав, приятелю. То истината е, че все по трудно се изявяваме и за другите работи. Ограбвайки се.
Като се замисля… лично аз не приемам blog.bg по този начин. По-скоро това блогово пространство ми изглежда като едно голямо опитно поле… място, където всеки може да си експериментира неограничено – със себе си и с другите. Някои си засаждат тук облагородени дървета и им се радват и те, и гостите, а може би и част от стопаните на това поле, други садят диви дървета и правят опити да ги облагородят (опити - понякога сполучливи, друг път – не), трети пък хвърлят шепа семена и чакат да поникне каквото и да е… няма да изреждам и всички други (знайни и незнайни), които навестяват това опитно поле… от всички изброени има и такива, които в един момент решават да си „обират крушите” и това е жалко… за полето но май е все едно на стопаните… това е (казано съвсем накратко), което си мисля за блога от известно време.
Обирачи на круши винаги ще има, Ваня. И такива дето си обират крушите. Важното е, че от посятото и посаденото все нещо пониква. На нас ни трябва всъщност блогово пространство в което да има сигурност за всичко посято и посадено. А не в един момент собственикът на блог.бг да заяви "Разваляме ТКЗС-то" и да изтрие всичко. На бълграските блогъри им трябва това. Всичко останало ще си дойде на мястото, защото има много качествени хора, които наистина създават уникални оригинални неща. Блоговото продстранство е мястото където ще се казва и назовава истината. Защото всеки може да бъде вече медия. И всеки глас, който има да каже нещо стойностно може да бъде чут. Тук е мястото където можем да разменяме идеите си, които за разлика от крушите не могат да бъдат обрани. По принципа на онзи така популярен афоризъм, че ако двамата имаме по една круша и ги разменим, пак ще имаме по една круша. Но ако си разменим по една идея, всеки от нас ще има вече по две.
Стига идеите ни да не спят под крушата.
Свободата да говориш с възможността да казваш какво мислиш и то да стига до някого - е по-важна от всичко.
Стига идеите ни да не спят под крушата.
Свободата да говориш с възможността да казваш какво мислиш и то да стига до някого - е по-важна от всичко.
То откъдето и да я подкараме, както и да я завъртим, все до кривата круша стигаме, ама нейсе, щото нали тя крушата по-далеко от дървото не таковала, па и щото тя крушката си има опашка, ама и нали е речено че, на зла круша зъл прът, но все пак формата й крушовидна, и никак не е зле да и се посвири на крушово листо, преди да ми падне като зряла круша ей туканка, а и нали е от Крушаре, та преди да съм си обрал крушите и да се скрия като сврака у трънлива круша и да съм се сгърчил като крушов ошав, и въпреки, че ядох едни круши, та ме запуши, та все пак, я ми подай от тез вашите едри попови круши, Боре, та да видим, тъй както съм полегнал, дали мога изяде барем една, докато си отпийвам от таз двойно препечена крушовица, слушайки свирнята на крушовата гъдулка "Под тая круша ситница..."
Добра работа!
Много е трудно накратко да успееш да разкажеш интересна история!
Ако погледнеш коментарите под този текст можеш да видиш, че има и въпрос към теб (обговорен от elpidаа). Не се чувствай задължен да ни отговориш, не може да сме компетентни във всичко, но пък ако можеш да ни помогнеш, ще сме ти много благодарни всички ние, които търсим произхода си и този на думите си също. Като на думата "пайдушко" и евентуално "пайдуш". А и сме ти големи фенове за истините, които пишеш в блога си относно произхода ни и същността ни като народ. Тези истини сгряват душите ни и сме ти много благодарни за тях. Поздрави!
Току-що проверих при Гугълчо, но и там нищо ново по темата. А от марийците сме взели името Марица и "Шуми Марица" също. Чувашите пък само са чували за нас, докато ние сме паланджосали от тях бягането в чували. ;)))
Нищо чудно обаче думата да е тракийска и дано sparotok да се включи отново в дискусията.
А пък че думата "пайдушко" е тракийска, съм абсолютно убеден, защото пайдушко хоро тропат и сега по целия ни полуостров, и в Румъния, и в Северна Гърция и в Албания под същото име.
Напиши в Ютубето "paidusca" или "paidushka" и виж какво става след това.
Много ме разсмя с тез марийци и Марицата им както и с надбягването в чувашки чували. Марица, Краси, всъщност е дала името на Европа, континента ни. От тракийската дума Хеброс. От там и Европа. За това и ние сме си първите европейци. С мене барабар, щото нали Тунджа си е приток на Марица. Хахаха. Да си жив и здрав!
Ако погледнеш коментарите под този текст можеш да видиш, че има и въпрос към теб (обговорен от elpidаа). Не се чувствай задължен да ни отговориш, не може да сме компетентни във всичко, но пък ако можеш да ни помогнеш, ще сме ти много благодарни всички ние, които търсим произхода си и този на думите си също. Като на думата "пайдушко" и евентуално "пайдуш". А и сме ти големи фенове за истините, които пишеш в блога си относно произхода ни и същността ни като народ. Тези истини сгряват душите ни и сме ти много благодарни за тях. Поздрави!
Преди време един руснак - С. Лесной каза за българският език - Няма да намерим тракийски думи в българския, защото самият български си е тракийски език!
За пайдуш не мога да дам категоричен отговор. Всяка дума трябва да се изследва подробно, да се проверят най-старите й варианти, а също да се види в кой регион се употребява...
По принцип много думи набедени за чуждици се оказват български. Няма да се учудя, ако това е така и за пайдуш. На мен лично ми е познато само пайдушко хоро, лошото е, че нямам дълбоки познания що се отнася до нашите хора.
Ако в движенията на танца има приклякване, то обяснение би могло да се даде с думата пад, която в най-древната си форма е документирана като ПАЙТО, и ПАТО.
Това е само предположение, за сигурен отговор се изискват изследвания.
Ако не вярвате, питайте и шотландците. Те още казват на гайдата - пайпс (pipes). И са имали вземане-даване като келти с траките. Включително вземане на гайди. Та, както казваше Радичков в "Суматоха": "А какво да кажем ние с гайдите?"
Ако не вярвате, питайте и шотландците. Те още казват на гайдата - пайпс (pipes). И са имали вземане-даване като келти с траките. Включително вземане на гайди. Та, както казваше Радичков в "Суматоха": "А какво да кажем ние с гайдите?"
Самото име гайда означава пееща. На санскрит гаяте е пея, а гиита - песен. Май има връзка с глагола гадая, а гадаенето на древните оракли е било всъщност пеене.
Няма да се учудя, ако е преди 2000 г. имало взаимна замяна на Г с П, т.е. гайда да е имало вариант и пайда.
Пак повтарям, иска се проучване.
Предчувствам, че и коментарите ще са много интересни, та ще ги изчета (ако не издържа и задремя, ще го направя утре, нали е събота ;-)
п.п. Изчетох ги. Яко се "окруших" ... ама до края стигнах, не само до кривата круша ;-)
Лека нощ!
Какво ще кажеш, Славче, ставам ли за етимологисвач?
(Ако го прочете това моя приятел езиковеда Николай К. Николов сигурно ще иска да ми откъсне главата, ама нейсе - нали трябва да си приказваме. С душите.)
Етимологията е интересна наука, но не е за мен. Трябва много търпение, а аз съм импулсивна :)
За теб не знам. Питай твоя приятел ;-)
А пък за етимологията. Преди двайсет години си измислих за себе си този термин „етимологисвач”. Тъй като и аз като теб съм импулсивен и за дълбоки проучвания на определен етимологичен проблем не съм имал почти никога необходимото търпение и задълбоченост, и почти винаги съм си оставал на повърхността на шегата, дори и случайно да ми е хрумвала много добра идея за произхода на някоя дума. Мога да нахвърля идеи, но след това си спестявам време и сили за проучването и евентуално защитата им, или пък в следствие на проучването - достигане до неочаквано друго заключение. Та моля да бъда извинен и от всички, на които моите предположения са се сторили несериозни и незадълбочени. Съгласявам се, че са такива. Но пък в същото време съм със самосъзнанието, че те могат да бъдат повод за сериозни проучвания от специалисти етимолози. Заявявам, че аз не съм такъв специалист. Но пък не се и отказвам от забавлението отвреме-навреме да имам и своите „етимологисвачески” забежки. Нали трябва и да се забавляваме докато научаваме фактите и истините на науката. Иначе за литературните процеси и явления мога да бъда сериозен и задълбочен. И това си признавам.
Още веднъж ти благодаря, за това, което ни разказа за баенето на баба си. Много е готино.
26.01.2012 00:13
2. "Мунолог на Жульета " от sowhat
3. Поетичните еталони на elpidaa
4. "Виното, кръвта и ..." на lovehunter
5. "Аз и ангела" от elineli
6. "Старата тенекия" на diletant
7. Среднощен монолог 1 от eleonoraknyazheva
8. "ПОДЛЕЗЪТ" на gor
9. Веселин Вълев в liternet.bg
10. Поети в blog.bg от min11hetep
11. "Дишането" от hinki
12. "За Баба Марта и мартениците" от kulinar
13. Изумителният художник Величко Николов
14. sphinx - поглед към истинското изкуство
15. sparotok - Истината за траките и българите
16. Наблюдения в огледалото на отчаяните
17. Чудо! Как да ви се случва поне веднъж дневно.
18. Поетът-легенда Орлин Дянков
19. “СВОБОДНИ ПОЕТИ” - НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КИЧ - копие на мистериозно изтрит постинг