Преди 30-40 години, трудно можех да си представя, че някога наистина ще дойде 21-ви век. За мен това бе толкова необозримо бъдеще, че чак клонеше в съзнанието ми към плюс безкрайност. Не можех да си представя, че някога ще навърша 40 години, а векът вече ще е 21-ви. Времето течеше толкова бавно, че усещането за вечна младост бе абсолютна величина и константа на тогавашното ми възприятие за света. Не ходех, а тичах, защото така беше по-лесно. Най-лесното, най-щастливото и най-важното нещо за мен бе играта на футбол с приятелите от махалата. Второто най-важно нещо бяха безумните ни игри в река Тунджа и около нея, гостувайки цяло лято на дядо и баба във Веселиново. Третото най-важно нещо бе музиката на „Deep Purple” и опитът ни да я дрънколим с приятели на мършавите си очукани кухарки-китарки. За Исус Христос знаех, че е измислица на експлоатиращите класи за религиозни, подтискащи народните маси експлоататорски цели. Не знаех какво означава думата „екзистенция”, нито пък думата „предприемачество”. Не мислех за храна, дрехи, обувки, подслон, сметки, за началници, за оцеляване, за съществуване.  Защото нямаше нужда да мисля за тези неща. За тях мислеха моите родители, с които се гордеех, защото и двамата бяха ударници в предприятието в което работеха. Тоест, те бяха много работливи, съвестни и уважавани членове на социалистическото ни общество. В училище ни учеха, че според решенията на 20-тия конгрес на КПСС (от 1956-та година) комунизмът трябваше да дойде през 1980 г. И оттогава насетне нямаше да има вече пари. Нямаше да има абсолютно никакво социално неравенство. Щеше да има само комунизъм, което ще рече „всекиму според потребностите”. Но тези пет години до комунизма ми звучаха по същия начин както 21 век, тоест, клоняха към плюс безкрайното. 
Днес, 24 февруари, 2010 г., навършвам петдесет години. Трудно ми е да си представя какъв точно съм бил на 40, 30, 20, 10... Сакаш това никога не е било, въпреки че имам спомени от стотиците и хилядите места на които съм бил и от хилядите ситуации и хора, близки и далечни, с които съм се срещал, разговарял, живял, учил, работил. Не мога да си представя какъв ще съм на 55 или пък на 60, въпреки че във всеки от нас има нещо неизменимо. Нещо, което сме имали на 5, 10, 30, 40...

Днес нямам равносметки. Просто имам тези мисли и чувства. Опитът ми да постигна опрощение, да забравя горчивините, обидите, подлостта, предателствата, ограбванията, в по-голямата си част е успешен. Както е успешен опитът ми да не забравя доброто, красивото, стойностното, истинското, любовта...
Имам настояще. 
Имам човечна, красива, умна и сърдечна дъщеря на 18.
Имам моите родители. 
Имам няколко истински приятели, някои още от детството ми. 
Имам себе си. 
Имам нежността, романтиката, мечтаната, окриляваща, фантастична и истинска любов с Жената.
Имам даже думите за нея. 
И съм щастлив.
На 50.
И искам да съм точно на 50.
Нещо, което никога не можех да си представя. 
Сега мога. 
Това е постигнато щастие. Отвъд въображението. Отвъд невъобразимото.
Имам Бог. „... в мен сърцето и душата”. 
Имам огромната любов на родния си език. 
Имам неизмеримото щастие да съм българин.
Имам река Тунджа. Имам гората зад нея.
Пред нея - селото на дядо и баба.
Имам безкрайното тракийско поле.
Имам най-богатата на плодове и История земя.
Имам щастието да я вдишвам.
Имам гордата осанка на Балкана.
Имам свободата, желанието, дори самоиронията да напиша всичко това. И щастието някой да го прочете. И да е щастлив заедно с мен.
Имам всичко.
И „Deep purple” за рождения си ден.
Точно на 50.

 
"Поколения" ("Generations")
Снимката горе е от лятото на 1998 г. С дъщеря ми (тогава шест годишна) сме на едно от бистрата до "Шишковата градинка" във Варна. Направи я моят приятел Димитър Бянов (негова е идеята) на стария ми фотоапарат "Киев". Има много снимки, които харесвам, но тази е една от най-любимите ми, за това хем исках да си я припомня днес, хем и да я споделя с вас.
_______________________________________________________
 
А долу е едно концертно изпълнение на "Deep Purple", до което стигнах благодарение на flyco. В него има рок, ритъм енд блус, джаз, кънтри, и по някакъв парадоксален начин ми напомня и руската класическа музика. В него няма от характерните китарни рифове на Ричи Блякмор, но е много музикантско. Дано ви хареса и на вас.

поне още толкоз ;)

Продължавай да цениш всичко, което имаш
и да имаш всичко което цениш :)

Честито !!!

"Не е важно колко години имате в живота, а колко живот в годините", да са Ви честити и да им придавате непремиримост година след година, още и още от младежкия си дух.

Твоите 50 години са си... половин век щастие! :)

Бъди здрав, бъди искрен и нека твоите приятели и любими хора са с теб и те карат да се усещаш все по-щастлив - безкрайно!

Хубав празник днес ти пожелавам от сърце!:)

Звучи по-тежко от някакви си... 50 години..., нали?! :)))))
Пожелавам ти още много векове... мъдрост, обич, топлота и човечност и... щедрост, за да раздаваш на любимите си хора, на близки и далечни приятели, на познати и непознати...
Весело празнуване!!! :)

жив и здрав бъди!
имай!
...
очаквам постинга ти след още 50!
наздраве :)

радвам се, че те познавам. В теб има нещо, рядко срещано и и много близко и ценно. Нещо истинско и запазено. Уча се от теб, без да сме разменили дума те чувствам близък и познат. Може би сме от едно поколение :) , може би сме учили в едно и също Весенско училище. Всъщност няма значение.
Това, което е важно, че си прекрасен човек, че си човек с ценности и съм горда че те "познавам".
И искам да ти кажа, че и след 50 празника продължава :))

Много здраве и късмет ти пожелавам :)

Чувствата и мислите на почти връстниците родени и израсли по време на соца не могат да бъдат различни.
Оставаме деца независимо от стойността на цифрата на нашата възраст.
Поне аз не можах да порасна, останах си със същите мечти, мераци и пропуснати ползи.

Поздрав.
От друга страна петдесетака - майката си трака!

Естествено е Deep Purple да бъде илюстрация на част от онова, което е нашето поколение!

Бог да е в теб!

Да си жив и здрав, друже!
Днес се радвам заедно с теб, защото:

"Знам, че точиш своята словесна брадва,
и друго знам – отново ще се радвам,

когато брод прокараш ти през поетическите тръни
и със тромпета си слуха ни пак продъниш..."

Приятели, ще отговоря на всички след обед, че сега трябва да тръгвам. Извън блога ме чакат близки и приятели да се видм днес. Благодаря ви най-най сърдечно. Чувствам се с вас толкова щастлив като петгодишно детенце рождениче. По друг начин не мога да го обясня.

Честито половинвековее!!!
Жив и здрав,бъди и винаги преследвай мечти!
Весел празник,Веселине!:)))

Живот и здраве, щастие и късмет на теб и всички, които обичаш!
Така е - имаш си ни и нас, тези - които те четем.

Честито и от мен и запази усмивката си!

бъди Веско.
Не знам какво да ти пожелая, понеже от текста личи, че имаш всичко, от което се нуждае човек, за да бъде щастлив.
Ще пия довечера 1 ракия по този повод.
Поздрави.

Честит рожден ден!

бъди богат с такова имАне, бъди себе си, бъди всичко онова, което те прави тоя който си - а именно Човек, със задължителната главна буква.
прегръщам те много

Върху петицата
приседна Хронос.
Нулата превърна
в орех.

За отдъхващи велосипеди.

–––––––––––––––––––––––
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ВСЕЛЕН ВЪЛЕВ ! :)))

Бъдувай, блогувай и благоденствай!!!:)))

Симпатяги сте,
в тази шишковата бродят призраците на моите ученически години!

ПС: ЧРД, надявам се че имаш добри цели, весел празник!

През първата половина се учим, през втората живеем. Очаква те хубав живот с любими хора, на любимо място! Пак успя да ме поразплачеш, но на днешния ден ти е простено ;-)))
Да си здрав да им се радваш, а и приятелите заедно с теб! Едно много ретро парче от мен за теб, но е вечно;-))) Ютубираааам, пистааа!!!! ;-))))))

http://www.youtube.com/watch?v=iSw7CcAXPWk

Жив, здрав и щастлив бъди :)

Защо плача за хубави работи?
Сигурно защото са толкова истински чувствата и силни думите ти...

Честито, Веско!
Нека годините, които те очакват занапред, бъдат все така пълни и щастливи!

http://www.youtube.com/watch?v=V6AleHKF4nw&feature=related

едно не стана ясно, Веско:

Кога ще почерпиш за юбилея?
В очакване на отговор немея!
;)))

Честит рожден ден, приятелю!

Желая здраве, обич, топлина! И успехи - лични, семейни, професионални.

МЪЖЪТ НА ПЕТДЕСЕТ
Мъжът на петдесет без страх разбира,
че повечето път е извървян,
че вече е в последната квартира
на този свой живот; не е пиян
от виното на млади обещания,
а трезвен и понякога суров —
не бърка мимолетните желания
с едничката, съдбовната любов.

Мъжът на петдесет по-нараним е,
обидата преглъща трудно той.
И не прежалва лесно чест и име,
не прави често в пътя си завой;
недоверчив е към прибързаната слава,
страни от амбициозния глупак…
Той няма време вече да прощава,
да се разделя и да почва пак.

Мъжът на петдесет е стара служба:
изял си е войнишката чорба
и вече опит чужд не му е нужен
да разбере, че всичко е борба,
че хляб и свобода, и идеали
не се постигат с кротост и покой.
Мъжът на петдесет не чака жалост,
а безпощадност от живота свой.

Таньо Клисуров

Ти заслужаваш 50-летното си щастие на тази земя..
Желая ти поне още толкова Пълноценен Живот, колкото имаш зад гърба си досега. Напълно е възможно :)

Наздраве!

Жив и здрав
:)

Честит рожден ден!
Още 50 години щастие !

Остани все такъв младеж! Този хъс е хлябът на щастието.

А! Либи! Благодаря ти, alibi. Обичам да се шегувам с теб, защото носиш на майтап и ми създаваш страхотно настроение. И аз така съм си решил и си го спазвам вече - да имам само неща, които ценя и които обичам. С обич, ти благодаря още веднъж!

Видях, че си приел песента като подарък, трогнат съм, празнувай смело!

и много,много щастлив бъди,Веско!И нека личният ти лист с имам, става все по дълъг и безценен.Честит!:)))


http://www.youtube.com/watch?v=PEjaDqokrrQ

Благодаря ви, eien. Много мило, че сте искали първа да ме поздравите, но дори и последна да бяхте, дори да нямахте възможност никак даже да ми се обадите, аз пак щях да имам за вас най-светли мисли, най-светли чувства, защото сте прекрасна.
В моите петдесет години наистина има много живот. Просто бях щастлив да го живея много разнообразно, макар че имах периоди в които не осъзнавах щастието си и съм си мислел, че съдбата ме е прецакала, но след това съм получавал уроци и виждания, че животът ни е нашето вътрешно състояние. А не външния му показ. Разбрах, че дори самотният бездомник може да бъде щастлив. Ако има вяра и мечти в себе си той може да се превърне във всякакъв какъвто пожелае. Ако е щастлив бездомник, може да си остане такъв. Ако иска да е щастлив и богат човек с много приятели, с много истински неща, които прави, може да стане и такъв. Всичко е въпрос на вътрешно желание, вътрешен свят, който след това става и външен. Мечтите се сбъдват. А си мисля, че цифрата 50 е много важна за нас съвремените хора, защото ние някак си сме възпитани да рамкираме нещата, да ги категоризираме. А петдесет години са си половин век. А думата "век" звучи много сериозно, исторически даже няка звучи. И ти вече се чувстваш като част от човешката история, по чисто цифрови причини. Което, разбира се, е забавно. Най-забавното е, че за нас като деца, това нещо беше немислимо. А сега е факт. И тази наша осъществимост и сама по себе си е хем смешна, хем сериозна, хем някак си парадоксална. Просто действителността ти е станала някак си... По действителна.
Благодаря ви още веднъж, Ейен. Да сте жива и здрава и вие, и нека духът ви да става все по-млад и по-млад.

Честито, честито!!!!

Благодаря, Ваня. Ти правиш много неща за мен. Помагаш ми в трудни моменти. Подкрепяш ме в каузи, в които съм искрен и се боря за принципи. Искреността ни всъщност е един от елементите на щастието ни, защото ни дава усещането за пълноценност, за реализирана спонтанност, когато е положена на истински стойности. А ти си истински стойностен човек. Благодаря ти за поздрава който ми прати и в скайпа. Отбелязвам го специално за четящите тук, защото ще кажа няколко думи какво ми донесе той. Твоят поздрав бе една "Тракийска ръченица" в ютубето (както му казвам аз на youtube.com). А като ученик от първи до четвърти клас имах невероятен учител. Невероятен! Невероятен Човек. Беше строг и абсолютно спаведлив и същевременно напълно отдаваш ни се. Сакаш искаше да ни даде всичко от себе си този наш учител. И ни го даде. Всичкото. Може би затова и почина съвсем млад. Имал съм много, много страхотни учители след това. Аз самият бях дори учител, но като него повече не срещнах друг. Та той беше и хореограф. И направи от нас танцьори. На народни танци. Ансамбъл от двадесетина деца. Свиреха ни гъдулка и кавал - зрели музиканти около тридесетте. А ние децата танцувахме. И с ръченицата, която той нашият учител, другаря Ангелов, постави и ни научи да танцуваме винаги печелехме първи места по всички фестивали, на които участвахме. Без изключение. Залите винаги бяха пълни до дупка и аплодисментите не спираха десет-петнадесет минути. Хората плачеха всички. А аз не можех да си го обясня тогава защо. Ние децата просто се забавлявахме, въпреки, че имаше абсолютна дисциплина и думата му беше абсолютен закон. Но закон с невероятна човещина. Тоя човек, освен че ни учеше и ни научи на четмо и писмо и на език и история и всичко там което се учи в училище, ни направи съмишленици - момчета и момичета, екип, отбор, който дарява щастие на хората. Прави хората неимоверно щастливи. Този човек можеше да изкара най-красивото и истинското нещо от теб. И да го покаже на другите. Не съм срещал друг такъв човек. А това беше преди 40 години.
Ето този спомен ми върна ти, Ваня (без да знаеш за него), с твоята "Тракийска ръченица", и сага като го пиша това плача. И за другаря Ангелов плача. И плача от щастие. Както хората, които плачеха докато ние просто хоротропахме по подиума.
Ти, Ваня си един от Човеците, които ме правят щастлив. Благодаря ти.

и "И оттогава насетне нямаше да има вече пари"... От тогава пари има само за комунистите :-)

ЧРД! Бъди здрав!

Да те спохождат добри мисли и добри хора.

Страхотни сте! Ще отговоря на абсолютно всички, но ми дойдоха вече гости и трябва да прекъсна засега. Ще продължа утре.

От Севера
Честито !
И от мен !
да бъде
Слънчев
всеки твои ден !
И на вратата
на Петдесетака
теб само
щастие да чака !
С много радост те поздравявам !)
Lidis

Живот и здраве още 2 по 50!

си мислех, че Шишковата градинка е кръстена на някой шишко. ;))
Честит Рожден Ден, Веско!
От здраве да не се отървеш и от добро настроение!

А за Пърпъл специален комплимент- това е черешката! При мен има още- free - заповядай някой път:))))) Хубав и чуден празник!

И много, много радости да топлят сърцето ти :)))
Наздраве от мен!
;)

И наздраве!
:)

Половин век си е направо историческо понятие, divna8. Колко исторически събития са се случвали понякога за половин век, та след това ни се е налагало като ученици този половин век да го учим два-три месеца, че и повече в часовете по история.
Благодаря ти много, divna8, за всички пожелания. Някои от тях ми предстоят да осъществя, други вече осъществих, като "Весело празнуване!!! :)", например, заради което вчера не можах да отговоря на почти никого от всички, които влязохте при мен в блога, та от вчерашното празнуване днес ми е и малко махмурлийско, но това си е в реда на нещата.
Благодаря за всичко, divna8.

Благодаря, Елпи. Благодаря за всичко. Вярвам, че твоята благословия ще ме пази здрав, а "Имай!" е толкова синтезирано, че казва всичко с една дума. Това, го можеш само ти, Елпи.
А за постинга ми "100", след следващите изживяни петдесет години, си представям как хем леко небрежно, хем леко припряно чукам с бастунката си по клавиатурата на лаптопа, просто ей така, за забавление, глезотия, старчески келешлък и екстравагантност навръх празника столетен.
Какви ли ще са лаптопите след 50 години?!! Не смея дори да предполагам.
А за бастуните, вярвам, че няма да са много променени.
А дали ще има по случай столетието ми поздравително писмо от президента... Бойко Борисов?!!
_______________________

Елпи, подаръкът, който си ми направила в твоя блог е... спиращ не само дъха ми, не само въображението ми, ами и...

От всеки се учим, Виктория. И аз се уча от теб, и от всички с които имам щастието да общувам тук. От всички хора, които съм срещал в живота си, съм научил нещо. Дори и от "лошите" хора съм се учил. Поне да не правя като тях. Дава ли са ми пример какво е "лошо". А най-много съм се учил от дъщеря си, когато беше малка. Малките деца знаят всичко, те са абсолютни гении. След това ние полека-лека ги научаваме да оглупяват, защото и нас преди това са ни научили да оглупяваме.
Благодаря ти за хубавите думи към мен, Виктория, дано да ги заслужавам. Погледът ни, преценката ни към другите е всъщност рефлексията на ценностната ни система. Ти подхождаш към представата си за мен от рефлексията, които моите думи в блога ми са оставили в теб. Но, предполагам, че има хора, които не познавйки това ми "книжно" лице, а друго, примерно уличино, некнижно лице, биха си казали от камбанарията на техния си свят, с техния финансов, социален и интелектуален и какъвто и да е там стататус: "Ебати боклука" (ще ме прощаваш за буквалния израз).
Та въпрос на ценностна система.
Благодарен съм и признателен на ценностната ти система, Виктория. Която ме дари с такива хубави думи за мен, че ме накараха да се изчервя от неудобство и се запитах най-сериозно, ама това за мен ли се отнася. Защото има неща, за които, може би, би трябвало да търпя критика, но "книжното ми лице" ги крие. Знам ли? А че животът и празникът продължават и след петдесетте съм абсолютно убеден. Сега, когато ти отговарям съм вече на 50 години и един ден. И съм още жив. И ми е пак празнично, макар и малко махмурлийско... И вярвам, че още много, много време ще да ми е уютно и добре и празнично в моето си следпетдесетгодишно тяло.
С махмурлийски поздрав: Веско

Благодаря ти, ady.
Едно от хубавите неща на блоговото пространство е, че можем да споделяме празниците си с много хора, далечни по растояния, но близки по дух.
Ще се вслушам в думите ти и ще се постарая да не изпускам късмета. Да си го нося все със себе си. Както и здравето. Благодаря ти.

Наистина ни възпитаваха в идеализъм, Боре. Който, може би, е вид наивизъм, но пък има нещо много чисто в това. По-късно книгите промениха нашите виждания за света, за отношението ни към него, но това, което сме имали като деца, ще си бъде в нас до като сме на този свят.
А пък за тракането, няма лошо. Оттатък петдесеттака - все пак нещо ще се трака. Няма да се оставим без тракане я.
А пък на нас Deep Purple са ни емблема. Въпреки, че сега слушаме хиляди музики от всички жанрове и народи, те ще са ни вечно в сърцето. Както и идеалите ни за справедливост.
И Бог, който е в нас.
Благодаря ти за пожеланията.
Жив и здрав и ти!

Макар и с един ден закъснение с удоволствие ти честитя рожденния ден и ти пожелавам най-баналните неща: здраве, щастие, любов, късмет. Разбрах, че си ги имал в първите 50 години, имай ги и в следващите 50. д-р таня йорданова.

Благодаря ти най-сърдечно, Приятелю Жаркий!
На теб дължа много в този мой живот. Помагал си ми стотици пъти в много трудни моменти, за всякакви, малки, големи, и много големи неща. На теб дължа и запознанството ми с Жената. Твоят дял в моето "имане" на Щастието е неизмерим. Както са неизмерими и хилядите часове, които сме прекарвали заедно в разговори и споделяния за литературата и света, в научните ни и творчески стремления, в безбройните купони, песни, музика, в свиренето на китара, в радостта от футбола, в най-човешките разговори и мъжки споделяния за всичко, което е било част от ежедневието ни, от мечтите ни, битките, оцеляването, и в едно от най-големите удоволствия и радости на този свят - кроткия лаф и приказка на съмишленици и приятели. Може да е банална тази фраза, но за мен тя има много важен смисъл за това което носим в себе си - ще съм ти признателен винаги и до гроб за всичко, което си ми дал и ми даваш от себе си като един изключителен, невероятен и невероятно щедър и прекрасен Човек.

Полувековен следотърсач
неуморим от изгрев та до здрач
мечти преследва, здраве,
а щастието най пък му се нрави,

ловува със каквото му попадне,
на най си пада по лова
със поетична брадва.
Брада си няма веч,
но кучето му Празник все е там,
а него като Веселин го знам.

Възможността на точно този блогов тип общуване, lado, е, може би, едно от най-голямите достижения на човека, защото контакта между различни хора е вече пряк и отпадат почти всички физически растояния. Реалността на общуването е вече друа. Сами по себе си вече сме медии. Всеки човек вече е медия. Вече всеки от нас има реален обществен глас. И този глас ни прави по-смислени. И за хора като нас, които искаме да споделяме думите си, езика си, живота си, това наистина е неимоверно щастие. С вас всички съм неимоверно щастлив. И парадоксалното е, че почти всички тук се познаваме само виртуално, а усещането ни всъщност е за реалност. В някои случаи по-силна и по-важна от реалното общуване, което имаме. Така че, се четем взаимно, а това ни прави безкрайно богати.
Благодаря ти, lado. И на теб здраве, щастие и късмет, защото и ти си един от важните ми и близки хора, защото ми е близък твоя глас и начинът ти на мислене.

Благодаря ти, goby3. Усмивката ни, е едно от най-важните неща в отношението ни към света, към другите. Неслучайно най-писаният емотикон (знаков символ) в общуването между хората в интернет е усмивката :-)

Щастието всеки ден трябва да си го заслужаваме, Янчо, от "имането" - имането на хубави и качествени (ако може да са все "екстра") мисли е най-важното от имАнетата.
Ти имаш много хубаво име. Името Янчо - аз много го харесвам. Баба ми (на татко майка му) се казваше Яна. А пък дядо ми (само че, на майка ми татко й) се казваше пък Енчо, което за мен си е вариант на Янчо. Казват, че даже прословутият троянец/тракиец Еней/Еньо, възпят от Омир си е един Янчо/Енчо, само дето заради пропуски във фонетичната си система и артикулация гърците не могат да произнасят "ьо", та му турили "ей". Та освен че, много харесвам името ти, много харесвам и изключителния ти разказвачески талант, който по един изящно езиков начин извайва едни страшно сериозни истории, напикаващи от смях четящата те многобройна аудитория, и по тоя начин имаш сериозен принос към българското здравеопазване, дарявайки на сума народ безплатни диуретици, реципрочно очистващи ги от несмешни мисли, излишни соли и течности. Та като твой пациент (не английски, а български), и аз съм ти страшно благодарен и за моето си собствено здраве.
Много съм трогнат и благодарен за ракията, която си пил в моя чест, и аз пих една заради теб навръх половинвековния си смях. И ми беше много Янчово.
Благодаря ти от сърце!

30. flyco - :)
24.02 16:55
Видях, че си приел песента като подарък, трогнат съм, празнувай смело!

Много съм ти благодарен, flyco, за пожеланията и за Deep Purple. Това концертно изпълнение от 1993 г. (което за пръв път видях в твой пост) наистина за мен е страхотно. Защото в него има натрупване, еволюция дето му се казва, развитие, шлифоване от оригиналния (младежки) вариант, който е от 1971 г. в албума им "Feerball" и може да се чуе тук:
http://www.youtube.com/watch?v=O3_wUMSkmQc
който, естествено също е интересен, но е прекрасно и човек да може да се наслади и на двата варианта, трупайки естетическото богатство на удоволствието, заради което съм ти много благодарен.
Благодарен съм ти много за нашето общуване. В теб открих един честен, прям и чист човек, който не ми се връзва много на "заяжданията" ми. И на твоето откровено мнение винаги държа много и винаги се вслушвам в него.
Благодря ти за всичко още веднъж, flyco.

Благодаря ти, Соу! С приятел като теб не ми е трудно да бъда какъвто искам. И какъвто повелява духът. Ти си уникален Поет и Човек. И изключително щедра Душа. Ти си много съществена и много щастлива част от моето имАне... И вятърната ми мелница в дзен.
Благодаря ти!

Ти си един от най-важните смисли да бъда и да остана в blog.bg, palisandar. Защото ми показа че,

Поезията
може

да се вдишва
и издишва.

Вместо въздух.

От двама

велосипедисти -
Тя и Той -

под ореха
на Хронос.

А велосипедите им
заплетени
в тревата.

______________________
Благодаря ти, palisandar!
Знаеш, че те обичам много.

Ех,че готино пожелание, tit!
Обещавам, че ще бъдoБЛАГОблогувам.
Благодаря ти много!

Хахаха... Един от твоите шишкови призраци от ученическите ти години е кацнал на рамото ми. Във вид на муха. Само че, в този размер и в тази резолюция на снимката не се вижда чак толкова добре.
А за целите - опитвам се целите ми да са добри. И добре да се целя.
Бъди все така свеж!
Благодаря ти много за хубавите, човечни, точни, проницателни думи:
"Няма по дълбоки резки в съзнанието, от момент като този, по добрата новина е че ще те придружава до последния миг на твоето прибиваване!"
Страхотно силни и точни думи!

Лили, ти си предкласика, ти си класика, ти си и следкласика. Вечна Пролет, композирана от Вивалди. Ти си богинята Пролет (tili).
На човек като мен, с такава богиня като теб, му е суперлесно. Само трябва да си пожелая нещо и то се случва.
Много внимавам в пожеланията.
Благодаря ти, богиньо!

Дори мисля да си бъда и любопитен и любознателен и за напред.
Благодаря, lubopitstvo.

Пълни и щастливи, ще си бъдем, Славче, (и с розови бузки даже), докато къпем Поезията ("Съблечи ме!" - вика тя) в Ямболската баня и я черпим с кафе. Аз отсърбвайки шумно, ти усмихвайки се тихо (през очето на фотоапарат).
(А очето плаче.)
Благодаря ти, Славче!

Краси,
"Благодаря ти много за въпроса." -
както казва Райчо Алаброса.
Знаеш, мисля, най-прекрасно
хобито ми най-любимо -
габровци да черпя страстно
с всичко що си имам,
и къде ги сваря и подиря,
най мий драго да отзверя
тез с фамилията Едрев.
Винаги черпня до дупка -
даже да поискат п...ка.
("Перцовка - водка" ) -
малко съкратих заради римата -
(ама Райчо Алаброса вика -
"Няма плашиш съ ут зимътъ." ).
Та, ще черпя, Краси,
през и чак
докато трае климата.

Твоя приятел:
Веско Вълев

Благодаря ти, Васко.
Това стихотворение на Таньо Клисуров е невероятно. Аз не го познавах досега.
Благодаря за пожеланията.

Като по-млад си имах една максима, че той животът не е количество, а качество. И сега тук ако започна да слаломирам между Хегеловата "Диалектика" като: "Количествените натрупвания водят до качествени изменения" и български-екзестненциалното, че: "Животът е един от най-трудните", неминуемо бих стигнал до решението "А бе я да си изкарам целия манш докрай. Няма да падам рано във втората част я, ще стигна до финал 100". Все пак: "Сто каба гайди", "Сто години самота", "Градът на стоте войводи", "Сто национални туристически обекта", "Сто солдат и две девушек", "Сто кила ракия давам".
А и всички авторитетни топкласации си включват думата "СТО". Защо да не се пробвам и аз, например в "Сто лет тому назад." Хем в нея и някоя засукана мамаша мога да срещна. За да си упражня руския, не за друго.
Благодаря ти, candysays, за много хубавите и топли пожелания, и за дадения ми повод да се пошегувам със себе си.

Благодаря, andi2!

Благодаря, darling!

Хахахаха, Слави, да ти кажа какво си представих. Нещо като в "Сън" на Вапцаров. Трансформация на действителността, на спомените. В идеализъм. Което е красиво.
Та. В казармата съм. Новобранец. С парадна униформа. Връщам се от градски отпуск в майски, неделен ден (щастлив и подсвиркващ си след среща с мило момиче в градския парк - най-прекраснта му част "Розариума" - градинката на влюбените) и се явявавм в стаята на ротния старши лейтенант Славимир Генчев. Козирувам и казвам:
- Другарю старши лейтенант, редник Вълев се явява по ваша заповед. Разрешете да остана.
И отговора:
- Остани все такъв младеж! Този хъс е хлябът на щастието.

Какво ще кажеш, Слави. Трансформирах ли действителността в щастие? С такава поетична казарма - пей сърце, както се казва..
Благодаря ти много за поздравите и за повода да се пошегувам. По младежки. Все пак езиковите ни наслагвания са непредсказуеми. Което е прекрасно. За поезията.

Ти, elineli, си едно от най-безценните и чисти неща в моите "имам".
Благодаря ти много за "Мъжът има винаги право".
Смях се и се вълнувах истински.
Благодаря ти!

Благодря ти, Чефо, благодаря ти!!!

Просто си "неспасяем" случай на младеж! Много е хубаво, че няма и не може да има кой да ти каже: "Мииииииииииииииииииирно"! ооооооооооооо

Какви ли не реалности живяхме. И какви ли не метаморфози на бинарни противоположности видяхме. Как ли не си сменяха местата. Как ли не ни лъгаха. Някои от лъжите бяха за милиарди.
Важното е да ги надживеем. С лъжи и с омраза не се живее. Там липсва щастие. За него трябва светлина и чистота на ума и сърцето
Благодаря много за пожеланията!

Страхотно пожелание! Благодаря ти!

Някой чука.
Отварям аз вратата!
Я! Щастието там!
- Здравей, Петдесетак -
ми казва – от Севера привет,
изпратен съм при теб –
виж ме цял –
хем самоходещ и напет,
хем и светкавичен колет.
Слънчев, озарен
ще бъдеш вече -
всеки ден със мен.
- Е, влизай ти тогаз -
му правя път
в захлас.
А кой изпраща те,
и напоил те е
с това ухание прекрасно
и с този чуден мирис.
- А, имаш с много радост
поздрави
от Lidis.
__________________________
Благодаря, Lidis! Трогнат съм!
Много мил поздрав.

Я, изкарал съм цяло полувреме с пет минути продължение (45+5 =50), че от още две ще се уплаша. Ам ний сме тренирани. Стратега ни е дал в ръцете (пардон, в караката) стратегията. А има ли стратегия, още две по 50 са си елегия-комедия. Всичко в онлайн - медия.
______________________
Благодаря ти, zaw12929!

Ели, абсолютно същото си го мислеше и моята щерка, дето е горе на снимката. А и може да сте прави. Защото д-р Шишков - част от чийто двор е била и навремето градинката, може да си е бил и шишкав. Така че...
Благодаря ти много за пожеланията, Ели!

Благодаря много за пожеланията.
Много ти е хубав блога, навестявам го с удоволствие и радост.

Благодаря ти, Деси!
Една бяла роза и от мен - и за твоя ден рожден.
Нека светли мисли те водят по светъл път. Огрян от теб. И благословен!

Благодаря ти много, Румене!
А ти все така много вкусни манджи да готвиш, и все така прекрасни разкази да пишеш.
Наздраве!

Благодаря ти, Таня. Преди 5-6 години ми постави медицинско заключение "психично здрав", та ето сега, - стъпил на това уше и заключение да ви тормозя вкупом всички тук, навръх петдесетгодишната си лудост.
Благодаря ти още веднъж. Поздрави и за теб!

С малко закъснение, но ми се иска и аз да кажа ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!
Много топлина и обич в сърцето! Много щастие и успехи във всяко начинание!

Благодаря много, ckarlet, за топлите и красиви думи!

Закъснял съм, но за такава кръгла годишнина си струва да те поздравяваме през цялата година...
Да си жив и здрав, приятелю! Бъди! :)

Цяла година ще се чувствам рожденик и все ще имам повод да почерпя за здраве и за все хубави неща.
Благодаря ти много, Ваньо, да си жив и здрав и ти!

знам точно за какво пишеш, щото съм го мислил почти същото и днес го мисля почти същото. Само дето големия син е на 21,а малкия - на 19...

Единственото, за което ми е леко криво, че не мога днес да пускам Тодорка по 16 пъти, както беше преди 20-тина години (може би по 10-12 съм днес) и че от време на време си купувам разни лекарства за това-онова. Е - все още нищо сериозно, но се измарям доста повечко. Но ... усещането за пълноценен живот и за това какво иска човек, как го иска и с кого го иска е невероятно!

Наздраве!

Пегас, навярно закъснява,
Но Пърпълите -Не!

Весел и щастлив, най-малко
още 50 бъди!

Закъснели поздрави и пожелания, но цялата година ти е празнична!
Да си жив и здрав и за 100-ния юбилей да напишеш също такъв хубав постинг, не, двойно по-хубав, защото тогава ще бъдеш двойно по-мъдър!
Поздрави!

С това "пускане на Тодорка по 10-12 пъти на ден" направо ме шокирА, приятелю.
Ти си един възхитителен екстремален екстремист. Все така неуморно да възкачваш тодоркините склонове и да браздиш тодоркините улеи неуморно за всеобща мъжка чест и слава! А пък за илачите дето си ги купуваме отвреме-навреме, е, - трябва да поддържаме и спонсорираме и ние фармацевтичната ни промишленост, като част от националната икономика, за всеобщо благоденствие. Да са живи и здрави двамата ти прекрасни сина. Да възкачват и те смело Тодорка, и да те дарят с възхитителни внуци.
Благодаря ти много за прекрасните думи и пожелания!

Дори и някак "закъснял" във кадър
Пегас пристига винагиж навреме,
с дивния си вечен плам на устрема си мъдър,
и с Пърпълите във юнашкото си стреме.

И казва ми: "Весел и щастлив,
най-малко още 50 бъди!"
Е, как иначе - с възторг препълнен
и с плам въздигнат в своето сърце -
ще (Пррр!!!)(ебъ)(да) още 50.
________________________
Благодаря ти, pegas08.
И развявай вечно
весела и щастлива грива!

Благодаря, Катан, бог да те поживи, да си жива и здрава, и дано постинга ми по случай стотния ми юбилей да ти хареса двойно.

Ти си богат човек!...:) Имаш всичко!... И това е същественото... В този смисъл годините губят значение...
Аз обичам да казвам, че с всяка година "израствам"...:) В този смисъл, продължавай да израстваш дълго, дълго... И да се радваш на всичко хубаво, което господ ти е дал, с което те е дарил...
:)

Благодаря, anastasiia! Всеки от нас е минал през различни модели на световъзприятието си. Моделирани от различни външини обстоятелства ние по някакъв начин сме били и "различни" от сегашността си. И тези наши различностти са изграждали вътрешния ни свят, който всъщност е истинския свят на нашето богатство. Нашата същностна цялост изграждаща и рефлексията ни към настоящето, към битието ни сега. Разбира се, че годините са рамка. Аз като нормален мъж съм приемал почти винаги с безразличие нарастването им, неотдавайки значение на външното си естествено остаряване. Но просто тази настояща рамка "50" ме накара да си спомня нейната "невъзможност" в младежките ми представи. И да разгледам честно в себе си сегашните си мисли и чувства. И се оказа, че те са щастливи. Когато рамката е била "15", примерно, също съм бил щастлив навярно, но не съм имал необходимостта да формулирам писмено мислите си и чувствата. Бил съм много важно зает с външния си свят. Играта ми с него е била много важна. Докато днес играта ми е повече вътре в мен. Вътрешната ми игра е много по-важна. Това, може би, пък е играта на рамките в самите нас.
Благодаря още веднъж за хубавите, човешки думи и пожелания!

Мнооооого позакъснял поздрав от една рибка като теб! :) Бъди здрав и все с такъв дух! Докато четях равносметката ти си помислих: Дано и ние, за които 50 наистина клони все още към безкрайност, един ден да можем да кажем същите неща за себе си и най-вечe: "Аз имам себе си!". Толкова е хубаво да не губим себе си! Поздрави!

Благодаря ти много! Най-важното е да сме винаги настоящи в настоящето си. И да сме себе си. Младостта е дух, в който плуват рибите на безкрайното. Отвъд Зодиака.
Поздрави и от мен.

Веско, 50 години са и много, и малко.
Защото могат да се нарекат като две по 25.
Но могат да се пожелаят като половината на 100. А това значи, че имаш още много, още толкова.
Аз ти желая не повече, още 50, пък после, каквото дойде.
Но тези идващи години да са изпълнени със здраве, с любов, с надежда и с пътешествия, във времето и в пространството, към балкана, към морето, към приятелите, и към себе си, за да можеш отново да кажеш:
Имам себе си!
Имай Веско, ти го заслужаваш, сигурен съм в това!
Бъди здрав!

Благодаря ти, Любо! С баща ми като се видяхме да отпразнуваме юбилея, ми се засмя: "Ти, вика, си ударил има-няма половин живот. Щом си се справил с първата половина, ще се справиш и с втората.". Има логика. И и се смяхме на логиката.
А най ми е хубаво, Любо, че интернет отвори света за всеки. И сега можем да си намираме много приятели по дух от много различни места и да си общуваме така, все едно сме си съседи. Ти, Любо, си един от тях. Бъди ми жив и здрав!

да приседнем на препечени филиики с олио и чубрица....или ако е рекъл Господ, в Япония на суши.../спонтанно мартенско настроение!/, поздрави, Ейен

...си направил за празника си. Радвам се да срещна щастлив човек сред нашия "нещастлив" народ. И тъй като се радваш искренно на това което си постигнал, пожелавам ти да постигнеш още много от нещата за които си мечтал та да има на какво да се радваш винаги! Наздраве и добра сполука! :)

Това е едно от най-големите щастия на този свят, Ейен. Да приседнеш вкъщи с истински приятели на препечни филийки с олио (ако са пък с краве масълце си е вече свръхбожествено) и червен пиперец, и на чаша хубаво червено вино, и на оня с нищо неизмерим кротък лаф, разтваращ ни в омаята на Всемира.

Предметите и вещите, които получаваме от достиженията на съвременната ни цивилизация правят донякъде живота ни удобен. Казвам "донякъде", защото придобиването на някои от предметите и вещите ни заставя да вършим "неудобни" неща, които понякога дебалансират вътрешния ни мир. И ставаме роби на външния си свят в гоненето на неговия "престиж", забравяйки за вътрешното си аз, за това което имаме в себе си, и за това към което наистина трябва да се стремим. А то е хармонията ни. Със себе си и със света. Защото всеки от нас е безкрайно богат, независимо какъв е неговият "социален статус" и битие. Само трябва да имаме сетива за богатството и щастието, които всъщност носим в себе си априори. За това и написах този мой "юбилеен" пост. И съм щастлив, че толкова много хора го разбраха. Още едно подарено ми от съдбата щастие - щастието да се откриваме събратя по дух и да общуваме в това блогово пространство. Като просто докоснеш клавиатурата. И душата. Колко лесно нещо е щастието.
Благодаря ти, fenor! Наздраве и добра сполука и на теб!