СТЪКЛЕН ХОЛ - Можеш ли да ми нарисуваш музика със думи? - Мога само да докосна арфата  в душата ти. И да ти дам акустика в стъкления хол на нашата вселена.

А енкаустика за Суингинг Хол?
(халосвам се)
Поздрави!

пускаш напоследък, Веско! Хубаво и цветни и веселко някак си ;-)))
А Суингинг Хол си е енкаустиран от цигарен дим като ГотамХол, хахах, lado!

Благодаря ти за "халосването", lado. От такива "халосни" изстрели идват понякога много добри попадения на звука. И словото му. Трябва да има акустика на думите ни, за да може да чуем себе си в пространството. И да знаем, че не сме сами в него.
Жив и здрав!

Благодаря ти за преценката и хубавите думи, Лили. Вземам зареждащ дух от твоите изящни в слово, музика и картини постове и се опитвам да съм им синхронен.
А пък това парче "Glass Hall' на Andreas Vollenweider за пръв път го чух през '80-те по "Хоризонт" в музикалното предаване на Тома Спространов и си го записах тогава на касетофона, и то си остана завинаги едно от най-любимите ми парчета и мисля, че в него музика и изпълнение са свързани в уникална и гениална симбиоза. Днес реших да го ословеся и "очудня". Доколкото мога. Благодаря ти много, Лили, че сподели радостта си от това мое мултимедийно арт-попълзновение.
(Ние във Веселиново си нямаме Суингинг Хол, но това не ни пречи да си създаваме такъв в душите си.).

Докосваш арфата и в моята душа...

Красива е музиката на душата ти, Славче.
Благодаря ти!

Хубаво е при тебе, Веселине!
Хубави хора се отбиват.

Благодаря ти, lado. Ти си един от тези всичките хубави хора. И аз, разбира се, съм неимоверно щастлив.

***
мога да изпиша ноти
ти ще ги изсвириш
с пръсти петолиния
в равнина от звуци
запълни октавите ми

***

изключително естетски направен постинг! невероятно съчетание! в ъ з х и т е н а съм!
аплодисменти!!!

Благодаря ти много, Елпи. За мен това е страхотно признание, защото аз съм се учил и уча от теб на естетика. Ти правиш невероятни неща в твоя блог и естетиката ти при свързване на текст с картина и музика е еталон за цялото ни блогово пространство. Винаги си ми била пример в това отнношение. Благодаря ти най-възхитително още веднъж.

http://www.jazz.com/

Когата струните се скъсат -
отблясък
от взрива
в стъкления свод
се отразява
намерил цвят...

И своя свят.

Благодаря ти, flyco. Аз наистина харесвам джаз. Всъщност той е цяла вселена. И съм щастлив, когато се докосвам до най-вълшебните места в тази вселена.

Пак ми спретна атентат, Боре.
Сега докато почистя изпочупените стъкларии и скъсани жици ще мине време, ама нищо. Следващия стъклен свят ще се опитам да го сътворя още по-красив и музикален.
А атентатите са част от живота ни.
Понякога избухват в съзнанието ни и след това от фоерверките им се сътворява невероятна красота.
И за да можем да си я припомняме, понякога ни трябва под ръка молив и хартия. Или пък лаптоп. Друг път просто фотоарапат. Всъщност май фотоапарата не е чак толкова "просто".
Усмивки, Боре, - в стъкления свод на Взрива.

Невероятно кристално!... остава да звъни дълго след докосването.

Нотите акостираха
в ъгълчето на очите и.
Акустиката ги събра в
мъничка сълза,
докато той стоеше
и я слушаше
с поглед...

Защото имаш кристална душа, qbylkovcvqt, която остава да звъни дълго след докосването си.

Стоя и те слушам
с поглед
взрян
в ъгълчето на очите ти
където акустиката
на мъничка
сълза
събира
акустиралите
ноти.
______________________

Благодаря ти, Ели,
направи ме щастлив.

приятелю! Но вселената е твърде голяма, а душата...всъщност, не е ли толкова голяма човешката душа, колкото вселената?!

Не тръгвай с мен! на лош път водя!

Ако съберем теолозите с физиците в едно преобладаващо твърдение, те казват заедно, че и двете са безкрайни - и душата и вселената. (Щото човешката душа не можела да съществува отделно от божията, а също пък отделните елементи на материята и антиматерията на вселената не можели да съществуват сами. Били абсолютно в заимосвързаност и взаимодействие.) На мен, обаче, не ми е хрумвало да сравнявам безкрайности (всъщност безкрайността със самата себе си). На размер. Ама, ако толкова, Краси, за тебе точно този размер има много важно значение... Хм... Ами попитай някой професионален оразмерител. Аз хич не ставам за такъв. :-)))

А, особен съм си аз, а и всички лоши пътища съм ги изминал и извървял. Познаваме се с тях, както се казва. Имаме си и имунитета. Не могат да ми навредят с нищо. Нито пък аз на тях. Ама проблемът е, че напоследък съм си станал домошар и хич не ми се маат реално крачоли и крила Пегасови из друмищата и из висините. Та ги маам само виртуално. Ама на мен си ми стига. Та Пегаса съм го пуснал да пасе на ливадето пред къщи четирилистни детелини и отвреме на време му пускам и "Green, Green Grass of home". Барабар с Том Джоунс. За настроение.
http://www.youtube.com/watch?v=VjxY7xmhJ6o

подходът ми в коментара беше твърде далеч от събирането на теолози и физици в едно, но щом си рекъл, Веско...;)
Та значи, според физиците, вселената не е безкрайна, а и тя се разширява, което не е типично за безкрайността...;) На всичкото отгоре, пак според тях, съществуват и други вселени, освен нашата. А що се отнася до теолозите, това тяхно твърдение, признавам си, не ми е известно. Което не ми пречи да го намирам за нелепо. Според тях, тялото е вместилище на душата. И ако тя е безкрайна, как така се побира в крайното човешкото тяло? А има и нещо друго. Теолозите не са единни в своите твърдения. Множеството религии предполагат различни концепции, относно същността на душата и бога. Съвсем същото се отнася за физиците и астрономите. А и безкрайността като понятие се използва много по-често в математиката, отколкото в която и да е друга наука. И то най-вече теоритично. Може би защото никой от нас не може да си представи, що е то безкрайност на практика.
А въпросът в коментара ми е риторичен, Веско...;)

Видно е, Краси, има риторичност във въпроса ти. Но видно е също, че вътре има и... въпросителност. Написана. И спестявайки вече "безкрайностите" - да му отговорим така на въпроса:

Душата... всъщност...
Хубаво е в нея да има арфа.

Душата ми,
стъклена арфа,
понякога пеещо шепне...
Затихва в миг,
свети в омая,
щом стъклени арфи запеят...

http://www.youtube.com/watch?v=Yv9I77wi7HU

:)

Благодаря ти, Ваня, за съзвучието, синхрона, музиката, уникалния глас, кристалността на душата ти.

хубаво е в душата да има арфа, но още по-хубаво е, когато някой ти я показва там. А ти точно това правиш...;)
Благодаря ти за удоволствието, което ми достави със "Стъклен хол"!

И аз ти благодаря, Краси. Знаеш, че те обичам. Като му дойде времето, ще си ловим рибка на Тунджа и ще си говорим за поетичните й речни криволици. Под сянката на приказни върби - арфи докоснати от полъха на пръстите Му ветрени.

Слънчево да ти е!

Честита ямболска Пролет и на теб, Славче!
Да е все слънчево и пролетно в душата ти. В думите и. И във фотоапарата.