2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 6532 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2012 18:29
На такова уникално събитие присъстваха и зрителите на премиерата на “Свирепо настроение” – 7 март, 2012 г.
Режисьорско проникновение на Борислав Чакринов в пиесите на Йордан Радичков “Суматоха” и “Януари” с актьорите от Ямболския драматичен театър “Невена Коканова”.
Борислав Чакринов :
“БЯЛО
Седя и се вглеждам в белия лист пред себе си. Опитвам се да открия по него буквите, с които да изразя вълнението си. Дълго стоя и дълго се вглеждам. Очите ми се насълзяват от вглеждане, а право от листа към тях започват да прелитат снежинки. Вятърът е северозападен и ги завърта и трупа наоколо. Докъдето стига погледът ми всичко става бяло. Непрогледно бяло. Започват да вият вълци. Чувам ги, но не ги виждам, защото те са бели. Страх ме е от вълците и трябва да тръгна на някъде. Повдигам крак, снегът изскърцва и с почуда забелязвам след себе си босата си следа. Започвам да търся и с благодарност откривам, че през преспите са минали преди мен и Коко Азарян, и Младен, и Иван Добчев и Вечо, и Елена, Краси Вълканов, и други. Тръгвам след тях. Почвам да тичам. Обърквам се. Връщам се пак и пак тръгвам. И колкото повече се опитвам да изгазя из преспите, те толкова по дълбоки и по бели стават.
И аз тичам, тичам, докато дъх не ми остава и спирам – затънал до гърди в снега. Обръщам се да видя дирята си – нищо не е останало. Само почуда и възхищение. И един човек седи и се вглежда в белотата пред себе си. И една сълза се отронва от окото му и се търкулва в бялото.”
Това е написал режисьорът Борислав Чакринов.
Какво мога да добавя. “Само почуда и възхищение.” От уникалното. Уникално режисьорско проникновение в уникалния Радичков, уникална игра на актьорите, уникално раздаване на всичко от себе си.
Да си зрител на всичко това е Щастие. Уникално Щастие. От най-дълбокия и проникновен смях… и сняг, които може да има изкуството. Необяснимото изкуство. Магичното изкуство. Перфектното изкуство. Което за да се почувства трябва да се види. Няма друг начин.
Актьори:
Михаил Лазаров, Вълчо Янев, Волен Митев, Даниела Райчевска, Цветелина Кънева, Димитър Димитров, Милен Каракамушев, Георги Ружичка.
Художествено осветление: Николай Дойчев;
музикална среда: Румен Иванов;
театър-майстор и реквизит: Веселин Желев;
театрален гардероб: Маргарита Ружичкова;
художник-изпълнител: Мими Динева;
фотографии и дизайн: Красимир Стойчев.
Драматичен театър “Невена Коканова” – Ямбол.
Тагове:
Истината за българската история, която ти разкриваш в блога си, Павел, е с не по малък драматизъм. А средата, която изграждаш заедно с хората които четат и коментират в него, е нещо абсолютно уникално, и като познание, и като култура, и като красота на мисълта. И наистина за мен е щастие, че мога да съм част от нея, дори и само като читател. :)))
Истината за българската история, която ти разкриваш в блога си, Павел, е с не по малък драматизъм. А средата, която изграждаш заедно с хората които четат и коментират в него, е нещо абсолютно уникално, и като познание, и като култура, и като красота на мисълта. И наистина за мен е щастие, че мога да съм част от нея, дори и само като читател. :)))
Радвам се, че те познавам! :)
Как хубаво умееш, Щедрост :) И за мен театърът е магия. Проникновение и откровение. Свят в света. Приказка за пораснали деца :)
от едно щастливо преживяване!
Как хубаво умееш, Щедрост :) И за мен театърът е магия. Проникновение и откровение. Свят в света. Приказка за пораснали деца :)
Как благоухано стана с есенцията на твоят поглед, Ели! Проникновено, откровено в света на приказното, където порастваме с приказките и мечтата да сме големи, големи колкото безкрайно чистия свят на малките деца.
16.03.2012 16:06
Благодаря ти, Ице! И на мен ми е приятно да влизаш тук! :)))
(моля за извинение, ако моето Ти е намерено неуместно тук, просто привичка)
(моля за извинение, ако моето Ти е намерено неуместно тук, просто привичка)
Хахаха! В блогбегето сме си като една шепа селяни греещи се около печката в средата на кръчмата, и е нормално да сме си на ТИ.
Ако пък ли някой държи на ВИЕ, то ми се чини че ще да е някой гръмнат в нощта вълк, тръшнат в шейната до една празна шуба и една пушка насред ВИЕщата отвън ВИЕлица на "Януари". И ще ни е страшно, защото и ние ще трябва да облечем шубата и да изВИЕм поводите на конете право към ВИЕлицата, и нахлувайки със шейната в мрака да изВИЕм за последно. Защото, същата шейна ще се върне отново, но без нас в нея, а с един гръмнат вълк, една празна шуба до него и една пушка. :)))
Благодаря ти най-сърдечно за споделеното, sestra!
но все пак скоро осъзнах, че в блогбегето както сме това, така сме и огромно и неподозирано количество различни човеци, така, че трябва да има от всички видове. Дето викаш.. затова и не ни е страшно, защото често губим осъзнаването на този факт. Ще ти дам отправна точка за лека корекция във фокуса: ДАЛИ НЕ ПРЕДПОЧИТАМЕ ПО-МАЛКИТЕ ГРУПИ ПРЕД ПО-ГОЛЕМИТЕ ПО ЕДНА ИНЕРЦИЯ И ПО ЕДИН АВТОМАТИЗЪМ?.. неволен е капслока, но така оставям. И аз се радвам, че прочетох и споделих, дано го видя някой ден :)
Дори една ръка ще е много за да преброим истинските си приятели. Останалото са интереси, или добри познанства. Големите групи се събират кога има важно събитие, като сватба да речем. Или конгрес. Голяма софра се опъва с големи масрафи. Най-големите интереси се фокусират в главни три-четири-буквия и капслокът е задължителен – БСП, ГЕРБ, ДПС и т.н. Там си има ред и йерархия. Кой на кого заповядва, кой и как изпълнява, как и откъде да се открадне и как да се разпредели краденото в групата. Също и кой и как отговоря за публичните разстрели и безследните изчезвания на тези които се направят на по важни отколкото им е наредено и крадат повече отколкото им е позволено. Или пък на "самоубийци", които са решили да разкриват публично истината за групата и "самоубийствено" нарушават омертната задължителност.
При нас съмишлието е друго. Тук имаме диалог между другости изграждащ имагинерни светове от думи. И “далаверата” е радост за всички. Радост от думите. Това е.
А пък капслокът в сегашното време е очебиеща фокуса неприемливост дори в училище, поради дидактичната му вредност на мишлението. Тоже и тук където фокусът като предпочитание е израз на душата, а не големеенето и големината. Големината на групата или големината на буквите.
Има таланти, или магьосници на общуването, които могат да омаят много и различни по възгледи и интереси групи в целия спектър на обществените прослойки. Те са вид свързващи нишки на споделени енергии между различни групи. И техният естествен нагон е да са медийни звезди, но не винаги е задължително. Както не винаги е задължително да са и със съмнителна моралност.
Толкова за капслока.
А ако имаш възможност да видиш представлението, не се колебай нито за миг. Ще ти донесе, разбира се,... нещо необяснимо. Необяснимото в което не се съмняваме и двамата. :)))
2. "Мунолог на Жульета " от sowhat
3. Поетичните еталони на elpidaa
4. "Виното, кръвта и ..." на lovehunter
5. "Аз и ангела" от elineli
6. "Старата тенекия" на diletant
7. Среднощен монолог 1 от eleonoraknyazheva
8. "ПОДЛЕЗЪТ" на gor
9. Веселин Вълев в liternet.bg
10. Поети в blog.bg от min11hetep
11. "Дишането" от hinki
12. "За Баба Марта и мартениците" от kulinar
13. Изумителният художник Величко Николов
14. sphinx - поглед към истинското изкуство
15. sparotok - Истината за траките и българите
16. Наблюдения в огледалото на отчаяните
17. Чудо! Как да ви се случва поне веднъж дневно.
18. Поетът-легенда Орлин Дянков
19. “СВОБОДНИ ПОЕТИ” - НОВИЯТ ЛИТЕРАТУРНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КИЧ - копие на мистериозно изтрит постинг