Ами, ако допуснем, че афоризма е изречен от жена във втори вариант, може да се приеме, като проява на стрита бисексуалност, която при изтласкване от подсъзнателното се проявява като агресия чрез лексекална форма, която съдейки по наличието на ходжа и неговата значимост, в регионално пространственият и времеви континиум се определя като "каруцарска".

Във вариант номер, едно може да е скрит израз на страдание, че ходжата не се сещал, а тя вече му е дала достатъчно знаци и й остава болката...Да предположим в сърцето, подобно на получилия широка известност, заради мракобесно наложената върху него цензура билборд на известно величие в света на шоубизнеса.

Ами според мен разликата е в изпитите бири. Ако те са повече, се използва втората форма на изразяване.
Която е с такава конкретика, че да няма това тълкувание, дори колебание, що пък може да значи "оная работа".
Така де, усилията трябва да се насочят изключително ясно и точно в бирапиенето, а не в някаква си семантика.

Чефо, тъй като твоето писателско въображение надхвърли всякакви хоризонти на моето даскалско очакване с този отговор, че чак си затворих очите за правописа и ти поставям оценка
Отличен (6+)

Любо, поради несериозното ти отношение към темата, но поради откровеността ти в редуцирането на представата за алкохол до бира, ти поставям една доста и неочаквано завишена според мен добра оценка.
Добър (4 -)

Ела утре на срещата и задай контролното на присъстващите дами!

Веско, знаех си, че си приятел !

Артикулиращият, подобни съждения, няма ясна концепция за семантичната парадигма. Ако ли имаше, не би допуснал подобно принизяване на дискурса.

Съзнанието, ситуирало „оная работа” и „боли ма хуя”, е силно утилитарно, а нещата могат да се изкажат и по друг начин...

На всички е ясно, че подобно словоблудство, е предизвикано от разклатено психическо равновесие и, при втория случай, е бая по-разклатено.

Значи, разликата е в разклащането, Веско.

но анализът на определени думи /ходжа, куче/ ме смущава. Ако не може с евфемизми - ще почакам да видя изящния слог на diletant и тогава - може би... Както знаем братята мюслюмани не обичат кучета, а котки по знайни причини. Та и ходжа с куче ми се вижда малко извън реала. Божи човек все пак! Това е само предварително уточнение с даскала и не подлежи на оценка. Няма да го усуквам повече, наздраве!

уреди с някаква си посредствена оценка и сега ще се затърчи я към Вихрен, я към Мусалла, а ние да треперим с пищовите тук... Знаех си аз, че този живот не е справедлив нито честен. Ще си чакам diletant ! И пише Любо "непрофесионално" мнение, а иначе - пише като невидял!!!

Ех, Славе, тя тази тема е зевзеклък за моите приятели и хич даже не е за дами и за техните нежни ушета. За дамите ефирно-копринени неща трябват. Нищо чудно да цъфна на среща с дамите утре. С червен планински бегач и червена шапка "Adidas". С благодарности големи за поканата. Плюс това "срещу община "Тунжа". Та тя тази е моята община, Славче, ако се досещаш.

Ами приятел съм, Любо. Какво да те правя. Даже от четири минус на чети плюс ти завишавам оценката. Пък то на всички им е ясно, че и тройката едва си хващаш, но нейсе. Нали затова са приятелите. Да се хвалят един друг, най кога не ги бива.
Добър (4+)

Срещу СГРАДАТА на Общинския съвет на община "Тунджа" ;-)
Да ходя ли да си поправям обявата? Ма много тежко звучи така...

Росене, направо ошашави народа с тия "концепции за семантични парадигми" и с тези "разклатени психически равновесия." Та той здраво стъпилия на земята българин, дето ще изрази непукизма си по горепосочения гениален образен начин, направо ще ти извърти такъв анекдот, че ще ти пишят ушите от него барем две недели, ама нейсе, стар познайник си, - заради старанието, за това, че си се трудил да пишеш, няма да ти отвъртя заслужената двойка ами ще те поощря за критическия ти напън с едно
Среден (3+)

На, мълчи, Лили, нашия приятел Дилетанта. Но може пък да има сериозни причини. И утре е ден.
Отличник ни е той. Но все пак да видим как ще се представи. А ти не се притеснявай за участието си. Темата е малко серт за дамите. Така че, тяхното резервирано отношение и отказът от пряко участи в това контролно е обясним. Това разбира се, съвсем не ги лишава от възможността да коментират проявите на участниците в Контролното упражнение, оценките им и т. н. Затова че, задявката ти с Любо е съвсем уместна и логична.

Хич недей да ходиш да опряваш обявата, че да не объркаш нещо и да се разминат ямболските блогъри в пространството и времето насред Безистена.

Лили, преди двадесет и пет години когато се занимавах активно с алпинизъм, на такива симпатяги като нашия приятел Любо гладахме бая с насмешка и бая високомерно си казвахме "А бе, мани ги тия - туристи.".
Любо, приятелю, сега как искам да съм турист, ако знаеш. И да ходя в любимите си планини. И в най-любимата си Рила. Но не би. Господ ще да ме е наказал заради онова ми високомерно отношение към туристите (баир будалите) дето само по утъпкани пътеки ходят, а не се катерят като нас откачалките (канара чапкъните) по камънаците (нещо, което пък ние го смятахме за най-нормалното нещо на света - да катериш камънаците.) Имам скъсан и опериран менискус от футбол преди 30 години. Сега лекарите ми поставиха диагноза киста на другия менискус на същото коляно и ми се налага операция която упорито отказвам. Но не знам докога. Ако знаете някой кадърен хирург на колянни стави - свиркайте.

за разликите
и двата случаи нищо не го боли, ама вятър повява от към сливенско
та първият индивид е от аврена, или от мен да мине може да е от к.с зорница

а вторият е каргонлия

п.п. славе ти не можа ли среща до театрото че по тежкарски така, ами на безистена.

и щот много знаете, я кажете колко са му кубетата?

Соу, ти си в десятката, както винаги. Тез разни световни шампиони по стрелба с пушка, без пушка, ряпа да ядат пред теб. Ама нали шестобална системата не мога да ти пиша повече от
Отличен (6+)

някой все пак ще каже ли за кубетата моля ?
пък аз мога да споделя за още едно две безкрайно талантливи ямболски блог присъствия

Семантичната разлика в афористичните варианти е там където е заровено ходжевото куче. Естествено, че няма да души като е заровено! От тази гледна точка резултатът е един и същ и следователно афоризмът в семантиката на "оная ми работа" и "хуя" е без значение. Разбира се ако навлезем в подробности може да се окаже, че душенето е всъщност душене /при промяна на ударението/ и тогава тежко ни ако сме родени в годината на лисицата или вълка, но пък ако сме второто не се знае кой кого по-напред. ЩОТ СМЕ С ДЕБЕЛИ ВРАТОВЕ И САМИ СИ ВЪРШИМ РАБОТАТА. Аз казах.
Хау!

Соу, позволи ми да им ударя по един царски пищов на тези дето не знаят броя на кубетата на ямболския Безистен.
Ей на тая снимка могат да ги преброят лесно:
http://static.panoramio.com/photos/original/10874012.jpg

А пък на тази могат да се опитат да преброят колко са били те едно време, преди да бъде ремонтиран, осъвремениран:
http://www.archives.government.bg/tda/docs/pic10j_yambol.jpg

...ама много ми е интересно...(тук следва да има икона за изчервяване), иначе годините ми отговарят....до някъде (ама точно как е по закон, както изглеждаш или както се чувстваш :D)

веско не бяхме се разбрали за жокери от чичко гугъл знае всичко :))

айде пиши там една тройка и да бягам, че омалях да чакам

Одобрявам, приветствам и акламирам едновременно. Хем дУша, хем удУшвам, хем душА. Макар да не съм съгласен, че няма семантична разлика между "оная ми работа" и "хуя", защото законите на езика не биха позволили да няма семантична разлика, ще поставя една отлична оценка за дебеловратието индианско. Да живее бат Гойко Митич, всичките синове на Великата мечка да живеят, също и Токайто, и Поразяващата ръка, и Седящия бик, и Ташунко Сапа и той да живей! И аз казах. Хау!
Отличен (6)

голям хайванин, Веско, и трябваше да ми завъртиш двойката...

Много ми е гот да посещавам блога ти. Онази рецензия, за diletant, е супер - държа да ти го кажа.

Поздрави!

Ко, а не Го, та дай си ми и плюса! А Поразяващата ръка е от бледоликите дето ни докараха огнената вода.

Серт е за дамите, темата, elpidaa. Е, който си е подготвен и си има и готин серт характер като sowhat му е лесно. Логично е повечето дами да се изчервяват поради маминото възпитание. Затова и участието им в контролното упражнение не е задължително, но пък могат да коментират участниците и оценките им. Това вече си е в техен - дамски стил.

Еее, Соу, жаля си учениците. Па им показвам и някой тарикатлък. Моя приятел Орлин Дянков, голям поет беше, светла му памет, казаваше така: "Човек се учи докато се учи." Та така, казваме им, като не знаете - питайте бат Гугъл. Ама и той като не знае, тогава отидете да питате sowhat.

Готини майтапи си правим, Росене. Благодаря ти за хубавите думи и за стихото на Дилетанта. Ако братовчед ми не беше олайнянил него пост в коментарите с глупавите си неинформираности, заблуждения и т.н щеше да стане готин разговор. Благодаря ти че оценяш нещата.

Разбира се, че бат Гойко. Не съм си и помислял за "Гойго", ама как ми е ударил пръста второто "г" хич не мога да си го обясня. Бат Гойко Митич. Отивам да поправя, че то срамно да стои така "гойго". И за Поразяващата ръка си абсолютно прав че е бледолик и името му е Олд Шетърхенд, ама това беше лек капан за да стане ясно дали познаваш наистина материята. Повече от супер си. Но не мога да ти пиша плюс на шестицата, защото разсъжденията ти в контролното нарушават един важен езиков закон. А той гласи, че не може две думи да означават едно и също нещо. Винаги има някаква разлика. Може да е в нюанса, в модуса, в отношението към нещото и т.н, но винаги има разлика. Само заради това ти оставям същата оценка. Пък виж как научи и още едно важно нещо. За езиковите закони.
Отличен (6)

Не обръщай внимание на дребнотемието и дребнотемиищите - който има глава на раменете си, е разбрал кой-крив, кой-прав...

...преди години един сфинкс...се опита да ми каже бъдещето..., ама т'ва е извън темата...
ся по нея...и в двата случая духа (да ме прощава мама :), духа ама то обонянието...според хормона и сезона..., я го обдухало, я не...
...ама то, кучето, си знае... ;)

Тоя Сфинкс дето се опитал, той, да ти кажа, задължително ще да е бил моят Сфинкс, защото той беше най-важният и най-мобилният в ония години. Нъмбър уан, както се казва на староегипетски. А пък из някои нашенски поселища на Сфинкса му казват свинска. Но това са коледни задяваки. Сега е разгара на лятото и коледата е хептен далеч.
Та по темата. Да ти кажа, де те прощава майка ти, ама то чак аз се поизчервих, та и поизпотих даже върху твоето контролно с пустите му многоточия... Че да се опитвам да си представям сезона, хормона, че и на кучетата шейсе и девятките. Ама то ти си знаеш. Хич не ми дава сърце да сложа оценка на твоя отговор. По ще да е красиво да си остане без оценка. Само с коментар. Какво ще кажеш?

вятър духа от Сливен, а другият - откъм Каргона. Значи - пресечната точка е някъде към Банята. Вот туда и собака зарита! А може би и краекожието на ходжата защото Банята си е била там и през Турско. Затова на никой не му дреме - защото всичко е покрито и затрупно, Веско. Да спи зло под камък.
Само не зная - има ли ги още ямболските милинки до Банята? Дано и те да не са затрупани и изчезнали, че тогава - лошооо! Още чакам diletant аз. Това е колебливо встъпително разсъждение ;-)

Няма проблем :) Важно е участието, а не оценката ;)

Е, Лили, заслужи си шестицата. Тя sowhat, трябва да си спомня, а може и не, че те най-напред на ж. к. "Зорница" му казваха "Андижан". И беше много готино, защото то друг такъв ж.к. в България нямаше. Има само такъв град в Узбекистан. Иначе ж.к. "Зорница" има във всеки град. Ама на времето по тези "демократични" преименувания сума общинари показаха какви кухарки са, да ме прощават готините китари, че така незаслужено ги обиждам покрай бивши общинари.
Честно ти казвам, не знам дали ги има още ямболските милинки до банята. Като ученик още ги помня и веднага ми текнаха лигите като спомена за тях. Но утре ще проверя, и ще ти пиша.
А тя джамията в Ямбол е срещу Безистена и община "Тунджа", където утре ще се съберем блогърите ямболски. И май даже е действаща и ходжа трябва да има вътре. Ще проверим накуп всички ямболски блогъри още утре, дали му души кучето, макар че "Боли ма мене..."
А заради точната топонимия в пресечната точка на сливенския вятър и каргонския ветрилник
Отличен (6+)

Нямат гръб секундите
като дражета
против драскане в гърлото.
Гръб нямат минутите
като непреброени седефени копчета.
И часовете нямат гръб.
Когато оставят сянката си
под тополите.

------------------
реплика на "ese momento" на dressy

Ех, какво да напиша.
Човек може само да се поклони на такова слово.
И да остави на всеки читател да вдишва възхищението си. Ще е кощунство да поставя оценка на истинска поезия с път в безкрайността.

Като средношколци ни учеха на една песен. Казваха и "Пионерски химн на Ямбол" или нещо подобно.
Спомням си само припева:
"Днес един меридиан
свързва Ямбол с Андижан,
свръзва София с Москва,
свързва нашите сърца."

Веско, много ме засегна на " турист" , ще знаеш.
Ами и аз преди тридесет и пет години бягах сто метра за 11.0 секунди, 110 метра с препятствия за 15.5 секунди, плувах така в морето,
че спасителите на Обзор едно лято ни се извиняваха на мен и моя приятел Митко ( той сега е на едно по-добро място ) , че " сигурно сме колеги, ама при този черен флаг да вдигате целия плаж , ама моля ви се , недейте повече ! " .
А плюс това, Веско, моят чичо е един от първите алпинисти в съвременното движение.
Той беше през 62 или 63 в онова изкачване на Елбрус, тогава българи по-нависоко не бяха се качвали. А после се ожени за първата жена, спелеоложка в Б-я.
Добре, сега оценката не ми ли се повишава на 4.5 поне.
Да не вадя повече аргументи.

За мен сега, Любо, "Турист - това звучи гордо!". А в твоя спортен дух и постижения аз и за част от секунд не съм имал съмнение. Поклон и почитания, както се казва, ама тази ти склонност към бележкарство нещо не ми харесва. То си е нахалство, да напишеш нещо за тройка, и щот даскала ти приятел и ти симпатизира да ти пише четири плюс, пък ти да искаш четири и половина. Любо, я стига си се правил на три и половина, че направо ще ти засуча цвайката и ще правиш поправка на контролно. Ще те пратя и отново да изкачваш връх Ботев. Да знаеш. Или пък този път Мальовица. Че ми е любим.

Диалектен континуум е съвкупност от териториални диалекти в голяма географска област, които плавно преливат един в друг. Всеки диалект има свой ограничен район на разпространение, има малки разлики с диалектите в прилежащите райони и е разбираем за говорещите ги. Разбираемостта между отдалечените диалекти намалява с нарастване на разстоянието между географските райони. При достатъчно голяма област крайните диалекти може да бъдат неразбираеми един за друг.

мерси

Защото ходел да се катери и защото леля му била спелеоложка - да му повишат оценката! А да вникне малко в проблемите на ходжата и кучето и болката човешка - не! Любооо! Мальовица и аз мога да изкача - почти до горе се стига с колата.

Статия, съдържаща думата хуй да е на заглавната страница?

Потресена съм!

За мен ходжата и кучето са ми толкова ясни, колкото ми е ясен всеки друг език, освен българския. Тоест никак. Е, като изключим руския, чат, пат.
А защо пък да не разчитам на приятелското отношение, че на мен в гимназията от четири на пет ми повишиха оценката по немски език, без да го желая. Казах на младия даскал, и четворка ми е много. Пък той ми сложил петица, да не ми разваля бала.
Като видях какво пише в гугъла за семантиката, мисля че и тук ситуацията е същата. Имам желание, но темата не е за мен.
И без семантика ще има романтика, нали Веско.
Четири и половина ми стига, не искам петица !
Тили, това "почти" е най-трудно понякога, не само в туризма е така, нали !

при това с този етно контекст... какво й е
сега и аз да се поупражня
върху първата част от афоризмите, за ходжата и кучето го оставям настрани
а и семантиката ми е от първостепенните интереси
за мен акцента на първия пример е върху думата "работа". Т.е. това, че еди какво си било, на мен не може да ми развали качеството на работата, която ще върша и нищо не ме смущава...
вторият пример: аз си имам мой... (моя работа) и какво от това, че еди какво си кучето или ходжата :))

че не души... :)))
В първия случай има само по-евфемистично изразяване - оная работа вместо хуя.
Това е, друго няма
:)))

Значи, ако на parasol оценката е над моята, ще подам констатация в блоговия инспекторат. Защото аз отговорих по същия начин. Нали ?!

Констатация или контестация, Любо?
Гиди семантика, гиди!
:)))

Семантична грешка, благодаря за забележката. От жегата е, оценката ми няма да се повлияе много, навярно !

винаги са отличници, Любо!
:)))

Къде бе, брате, го отнесе с тез диалекти. То само една диалектна дума има в темата. Възвратното местоимение "ме" заместено с "ма". Макар че, да ти призная, те вече и по селата не говорят на диалект, че им промиха речника с тоз книжовен български език слушан денонощно по телевизора. Те и тук на село вече бабите говорят както говорителките на новините. А пък на мен ми се иска по така засукано, диалектно, ама няма. Къде са ония кажи-речи седемдесет български диалекта, които обособяват и преброяват диалектолозите. Всеки град и селата около него със собствен диалект. Та тя огромната Русия сигурно има десет пъти по-малко диалекти на руския отколкото ние на българския език. Но нейсе. Въпреки че си писал далеч от темата, ти слагам една много добра оценка заради научния интерес. Ми тъй де. Трябва и научна мисъл да има. Или поне стремеж към нея. Нищо че, "нерде Ямбол, нерде Стамбул", ама айде да не скършваме хатъра на научните стремления.
Много добър (5)

Моля, моля.

А така, Лили, поскарай му се на Любо, че той както се върна от връх Ботев, така си е навирил носа, че както казва народа, с лайняна клечка не мож го стигна. Ами хем неподготвен по темата, хем и нахален. Кажи му, че стана за смях на цялата стара махала от ул. "Криволак" и ще трябва да го пратя малко на комсомолска бригада, та да му се позабравят срамотиите и белким там бригадирките му поизгладят намачкания имидж. След малко ще му го кажа и на него и направо да заминава да бере ранни праскови.

или да взема да те мина?

Ние тука колко време бутаме "Не"-то, та да го избутаме от НЕвъзможното, вие драга ми анонимна питате "как е възможно".
И това за потресанието. Че то човек като се потресе, потресе, и най-вече като го потресат, потресат, па му стане хубаво и айде да не казвам как му се казва на това хубавото, че да не използваме докрай потресаващите думи, ами да му ударим едно многоточие... Вместо да кажем "оргазъм".

Измислил съм ти романтика, Любо. Заминаваш още утре на бригада в с. Хаджи Димитрово, Ямболско. Ще береш ранни праскови. Бригадирка ще ти е... За подробностите питай Лилито.

А така, coffeen, важното е да се върши работа. Човек като си има позитивна нагласа, всяка дума ще му свърши работа. Как няма да не ти завъртя една хубава шестица. Плюс това си ми градска. А и много симпатична. А и вече се познаваме лично от срещата на ямболските блогъри. Е, какво знаят те останалите неямболски. Нищо не знаят за срещата на ямболските блогъри. Дано mamas скоро ги освети.
Отличен (6)

Че точно така си е, Слави. Какво пък толкова има да му умуват се чудя. Ама старата пушка си е стара пушка. Веднъж като гръмне и от половин левга на ходжата чалмата сваля.
Отличен (6)

Ето, опасенията ми се оправдаха, уви. Екзаминаторът постави оценка отличен на мойто тълкуване, макар и под по-друга, научна форма. А бирапиенето ми не се признава, така ли?
И съм плашен с някакви праскови. Сега в петък отивам на Албена, там праскови бол. Ама бригадирки че няма, за какво са ми, само да ми създават семейни неприятности ли ?
А на бригада съм бил в Млекарево, където Старозагорско, там и Ямболско.

Аз пък имах един аскерапап от Млекарево. То е близо до Нова Загора. В Сливенска област е. Какво брахте на бригадата в Млекарево, Любо?

Eсента на 1973-та. Домати, домати, домати.
Месец цял, голям екшън!
Студентция!

На Албена не е толкова забутано. Да си изкарате готино, Любо. И дано времето е все хубаво за плаж.

Лили, покрай тия задявки днес, щях да забравя да ти докладвам. Специално ходих да проверя дали онази банчарница до банята я има още. Има я. Пише "Топли закуски". И наистини имаше топли закуски вътре и миришеше супер на баници. Досрамя ме да питам дали правят от твоите любими милинки, че имаше доста хора да чакат за пресни и топли закуски, а и трябваше да отивам на среща с ямболските блогъри.

Знам ли и аз, те мините не ги ли приватизираха вече. А за другите мини по-добре да не говорим. Че опасно. Някъде още чистят минни полета. Но пък се радвам, че наМИНА и ни припомни този позабравен лаф.

Ако се направи анализ на коментарите -
ще защитя дисертация по темата.
Много приятен многолог се развихрял при теб.
Достави ми истинско удоволстние,
та чак се чудих като напиша коментар нали няма да объркам естествения ход на разговора.

Да души ходжата, за да не се намесва ББ от Париж и да разследва кой е развалил обонянието на помияра.

Някой друг път ще ти разкажа вица за разликата между семантиката и романтиката.

камък ми падна! Защото тази есен, ако е рекъл Оня се каня да мина през Ямбол и без милинките - няма да е същото. Още виждам милото ми приятелче и колега Мишо като излизахме призори от бара на "Тунджа" и - право на милинките. А той вика: "Лила, не яж, първо да ги проверя!" И тупва една в земята и вика: "На, не отскача, всичко развалиха в тоя град! Дай да ходим до Сливен на шкембе!" Мишо вече го няма, добре поне че топлите закуски са останали! Привет Веско!!!

П.С. Благодаря за 6+ ! Но си мисля, че и аз като Любо намазах по приятелска линия ;-)))

ако навлезем по-дълбоко в произхода на тези далеч не афористични варианти на плебейските изрази, които цитираш,бих нарисувал следната картина. "Шуменска дълга неделя",бат Веско се излегнал и чака "търновката"да го ..... и на него му е все тая ,дали на ходжата кучето души или духа, като се има пред вид , че са му седнали...... и тук идва контара въпроса...... на бате ви Веско дали му пука дали са му седнали на оная работа или на хуя ?Да си жив със здрав друже!!!!!!??????

Боре, никак не е зле да му удариш една дисертация по темата, само дано да има кой да ти плати за дисертацията, че със заплатеното да имаш повече време за приятни многолози из блогърското пространство.
Разпищолих се аз днес тук. Ударих го на купонджийство и лаф-муабет. И ми е баш драго, че и ти се включваш в него. А той кроткия лаф-муабет гарниран с приятелски задявки си е едно от най-големите човешки удоволствия.
И тъй като съм обещал да удрям и оценки, ще ти завъртя една голяма шестица и на теб, че кой знае от кога не са ти писали шестица. А пък ти няма да забравиш да ни разкажеш някой път вица за семантиката и романтиката. Поздрави!
Отличен (6)

Само ако знаеш в какви невероятни времена и в колко стотици шеметни купонджийски спомени ме връщаш, приятелю belmur, с тази "Шуменска дълга неделя". Тази гениална песен на бат Асен Масларски по гениалният текст на Валери Станков. Леле, направо ми спря всичкия дъх. А и дУшенето, да си призная, ми спря. А това "Да си жив със здрав!" ме довърши окончателно. Благодаря ти много. Едва набирам сили с трепереща ръка да напиша:
Отличен (6+)

От коментарите би излязъл един достоен постинг под вещата Ви опитност и лекота, с която дирижирате на прима виста всяка подхвърлена реплика и оригинално мнение. Вчера отделих малко време и прегледах набързо българската преса он лайн. Та, във в. "Сега" прочетох една авторска мисъл на БЛ. Следната, лека за разбиране от коментиралите и от Вас, предполагам: "пароксизмичната демонстративност на сексуално центрираната личностова ориентация" .
Въпросът ми, мили Веско, е дали ще приемете да изплагиатствам между нас си, и да я прибавя като коментар към контролното.
Мисля си, където и да поставя тази всичко казваща гениална мисъл, ще върви. А за Вашето контролно? Ще получи ли оценка?
Икдъргерп /чети обратно/, Ейен.

Юли, то само за икдъргерп щях да ти напиша ей такваз голяма шестицата, а пък какво остава за другите неща. Тази мисъл, която цитираш ми направи асоциация с ето една друга мисъл, която пък аз ще цитирам:
""O tempora, o mores!"... Туй може да си остане. То, дето и да го туриш, все си е на мястото."
Това е мисълта на любимия ни Алеков герой Бай Ганьо.
Да си призная, в стихотворението си "О" и аз използвам латинската сентенция.
Та. С автора Б.Л., който си цитирала се познавахме преди двайсетина и кусур години. Вярвам, че още ме помни. Запознахме се в един автобус в Шумен, който автобус трябваше да закара едни поети и писатели някъде на поетично четене ли, сгляване ли беше, вече съм забравил, във времето на Шуменските студенски литературни четения и награди. Пред очите ми е, как той седна до мен, погледна ме, а аз му казах: "И ще застана като кост в гръкляна на пътя и сам ще си счупя гласа." Получих един от най-същисаните погледи, които съм получавал някога. Така се запознахме. Всъщност това беше цитат от негово стихотворение, в наскоро излязлата му първа поетична книга, която пък аз бях анализирал и която бяхме обсъждали с няколко приятели като Орлин Дянков и Красимир Едрев тогава. Всъщност моята теза беше, че поетът няма право "сам да си счупва гласа". Може да си счупи крак, глава, оная си работа може да счупи, ама гласа си никога. Защото му е призвание от бога. Това означава да счупи идентичността си. Както и да е. Бяхме с добри чувства и симпатии един към друг с Б.Л. (това го казвам без ирония). Та това беше отклонение, едно от безбройните, които има мисълта ни, и върху които изградиха "потока на съзнанието" Марсел Пруст и Джеймс Джойс.
Видях статията, от която цитираш. Пасажът, в който е употребено словосъчетанието "пароксизмичната демонстративност на сексуално центрирана личностнова ориентация", е свързан с "педалството" (цитирам). Но, това всъщност няма кой знае какво значение за самата фраза, за самото словосъчетание.

“Пароксизъм” - внезапен силен пристъп на остра физическа болка. Внезапен пристъп на силна душевна възбуда и неговата външна проява, припадък. Остра форма на преживяване на чувство.

Парадоксалното в анекдотичната фраза “Боли ме мене оная работа, че на ходжата кучето не душело.” е, че ... няма болка. Липсва точно пароксизъм. Самата фраза е художествен израз на изразено безразличие. На подчертано безразличие. На непукизъм. На незаинтересованост. Въпросът ми наистина беше подвеждаш. Той беше елементарен. Умишлено. “Каква е семантичната разлика между...” За смисловата разлика между двата варианта най-точно отговори Славимир Генчев (parasol). Елементарна е. Просто “оная работа” е евфемизъм на... “другата работа”, на “хуй”. Но смислотворните дълбини на този фразеологизъм не са никак елементарни. Аз го чух наскоро от един мой приятел. И много ми хареса. По всяка вероятност той е вариант на един по автентичен на времето фразеологизъм “Боли го Хасан хуя, че на ходжата кучето не душело.” Така си мисля. Така би трябвало да е в автентичния си вид. Така ми говори моята филологическа интуиция. Но езикът е динамична система. Думата “хуй” днес е в семантичното поле на ниското слово, на опростаченото, вулгарното, неестетското, простонародното и т. н. модусни смислвотворни пространства на думите. Макар всеки уважаващ себе си българин поне няколко пъти дневно да употребява тази дума в най-различни словосъчетания. От заплаха – “Знаеш ли, какъв хуй ще ядеш.”, през препатилото – “Къв хуй ядох, ако знаеш?, към показателните – “С хуй да я сочиш, с мъде да я замяргаш.”, “На един хуй място”, “през хуя ми, че оттатък”, обръщенията “Ей, бай Хуй!”, или пък само “Хуйо”. Или пък “Хуй сплескан.” Десетки и стотици са примерите на устойчиви словосъчетания, фразеологизми с тази дума. И не трябва да си затваряме очите за тези езикови факти, криейки се зад някакъв си книжовен псевдопуризъм или пък псевдоморализъм. Вярно, е че такива словоформи в устата на жена биха звучали... Хайде да не коментирам как биха звучали. Макар че, в женска уста най често е не думата, а... Та всичко е въпрос на ситуация. И на езикова ситуация.
Каквато езикова ситуация имаме тук в този мой пост. И ако “хуй” днес е с нисък качествен книжовно-езиков знак на вулгаризъм, въпреки много-много честата си разговорна употреба, утре може да има друг книжовно-езиков статус. Смисълът на този пост е да обърне внимание на образите които могат да изграждат “ниските” думи.
“Боли ма хуя” си е самостоятелна устойчива езикова форма, фразеологизъм означаваш безразличие, незаинтересованост. “...че на ходжата кучето не душело” – вече мога да кажа, че е висша белетристика. Не зная кой и кога го е сътворил. Някой народен езиков гений навярно. Може да е бил овчар, земеделец, ковач, поп може да е бил. Даже може да е бил и ходжа. Даже може да е била на ходжата жена му. Не зная. Зная само, че народните езикови гении нямат точно определена професия и пол. Едно време в бита на българина не е имало професия “писател”. Имало е “сладкодумци” и “сладкодумки”, които са имали таланта да разказват. Имало е “зевзеци”, които са превръщали битието си и това на другите в словесен празник. Дарявали са хората със словесно щастие. Днес блоговото пространство създава най-най-благоприятните условия да се докоснем до оставеното ни от тези народни гении. Да им се поклоним, да ги изучаваме, да ги акламираме, да ги анализираме. Да се учим от тях. Затова дадох тази тема. За да се учим на създаване на слово в едно изречение. “Ходжата” е важен човек. Богоизбран. Духовник. Човек със сан. С пост. С влияние. С известност. Човек с общност. Покланяйки се на бога, на Алах, правоверните най-напред всъщност се покланят на ходжата. Той от височината на минарето ги призовава за молитва към бога. Ето една вътрешна височина в синусоидата на избрания от нас фразеологизъм. Следва спад на синусоидата в образа на кучето. Приятеля на човека. Най-близкото нему животно. А щом има акцент, че “не души”, значи душенето е необходимо. Може би ходжата е ловец. Не знам дали имат право на лов свещениците в мюсюлманската религия. А може би пък, точно това, ако ходжата не може да бъде ловец. Значи, че не му и трябва кучето му да души. Или пък му е все тая дали кучето му души или не. И вижте колко асоциации можем да направим, ако тръгнем да анализираме езиковата ситуация и да търсим реална житейска ситуация. Метафората на този израз всъщност е богатата образност с няколко подтекста, която ни дава днешната езиковата реалност, пресечена със специфично българската историко-езиково-битова памет, с вградените в нея и ирония, образ, и цялостен свят и това на което аз му казвам езикова радост.
Тоест, да подушиш неподушимото.
А днес проблемът на българското слово, е че много поети счупиха гласа си доброволно. Едни от страх. Други за пари. Трети за слава. Четвърти за слава, титли и пари едновременно.
Вярата ми е, че блоговото пространство ще създаде гласове, които ще откажат самосчупване. Защото ще има умове и души, които ще искат да слушат тяхното слово. Ще им вярват. И ще ги подкрепят. И няма кой да попречи на прякото общуване. Защото няма посредници. Всъщност това е най-голямата сила на интернет. Че няма кой да го спре.
Това е моето скромно мнение, Юли.
А ти си получаваш обещаната голяма шестица.
Отличен (6)

Привет на всички. Закъснях за виртуалната контролно, но причините ми са съмсем уважителни. Ако Веско ме приеме в час, с удоволствие ще се включа.

Влизай, друже. Дано си решил проблемите, поради които се бе наложило да отсъстваш от нашето виртуално лятно училище.

Зададена така темата на контролното има един отговор – семантична разлика между „двете” фразеологеми няма . Всъщност това е един фразеологизъм, изречен по два начина: „наметнат” с ефемистична одежда и в неговото автентично звучене. Разликата е не на смислово, а на стилистично ниво. С риск да получа двойка, заради оспорване на мнението на учителя, т.е. авторитета, ще си позволя да декодирам евентуалния генезис и семантичните послания на този устойчив израз.

Няма да коментирам първия (редактиран според мен) вариант на фразеологизма. Смятам, че внимание заслужава вторият, защото е характерен за фолклорното говорене. То не лустроства езика; „ритуалният” човек не получава болки в ушите заради това, че съседът му нарича нещата с истинските им имена; тук езикът е гол, истински, изначален в своята яснота; болезнено искрен. Този „лингвистичен нудизъм” може да се сравни само с онова райско състояние на словото от преди грехопадението...

Мисля, уважаеми учителю, че, пишейки по темата, трябва да реконструираме онази диалогична речева територия, онзи ритуално-култов континиум, онези „груби” експресивни състояния на словото, които са естествената родилна среда на думите.

Ще започна с няколко въпроса: за ясното и неясното. Защо всъщност е казано „Боли ме мене „хея” (ще изписвам така думичката, за да привикнат изнежените уши на някои съученички с първичната мощ на езика), когато изобщо, ама изобщо не ме боли? Защо това куче не души? Защо точно пък кучето на ходжата? Смятам, че отговорът на тези въпроси е ключът, който ще отключи тайнственото послание, скрито зад думите.

Това, уважаеми учителю е уводът към темата. Тъй като изложението ще е доста пространно, сега ще дам думата на съучениците си, а него ще изпратя по-късно.

На бригадата в първи курс използвахме,
рук, кутка, и "На модерно предградие ", наместо "На майка си в кутката".

Друже, пиши на воля. Задавай въпроси. Каквото и когато щеш. Норма няма, както се казва. Важното е да открием сърцевината и да се порадваме на магията на словото.

"Боли ма хуя" - като фразеологизъм за пръв път го чух от Стоян Дизела в казармата. Преди 30 години. Преди няколко години едни момчета ми казаха, пък че в тяхната казарма, значи около преди 15 години са използвали за негов заместител БХ. Аз се изненадах, че е била необходима появата на евфемизъм. И то в казармата. Но явно засилването значението на книжовната норма в образованите хора ги кара да извършват вътрешна "автоцензура" и затова се появяват евфемизмите дори при общуването само между мъже в казармата. Иначе за бригадите е обяснимо, защото са смесени и жените изискват по евфемистично изразяване. Дали е така, Любо?

Друже, мисля си, че опряхме в нещо парадоксално. Всъщност самият израз "Боли ма хуя" е евфемизъм. Евфемизъм на неутралното "Не ме интересува." И като евфемизъм той вече придобива статут на изградена фразеологична метафора на "Не ме интересува."

Аз пък си мисля, че парадокс няма. "Боли ма хея..." е автентичната фразеологема."Не ме интересува...." е смисловото й послание. Словосъчетанието фразеологична метафора е твой неологизъм ( Ха честито!) Ако трябва да го озвуча бих предложил гаменската "Боли ме едноокият питон..." или пък по-интелигентната "Боли ме нефритеният ствол...."

Точно така, Веско. Използването на тези заместители дава много по-големи възможности в общуването, едно споделено тайнство към оригиналното му значение дори сближаваше двата пола, демек, знаем си за що става въпрос. Своево рода закачка.
А мойто бирапиене си означаваше точно това. Защото когато бирите са в повече, падат всякакви задръжки. И тогава няма нужда от евфемизми. Кара се направо, с истинските имена.

Аз излизам известно време в междучасие. Оставям ви вие да си приказвате. Така се налага.

Толкова студенти - накачулени на един меридиан, не бях виждала скоро.;))))
Прибавям и колоритния морски вариант :"Боли ме фара"...;)))) А разликата е само, че на едното място е употребен евфемизъм, пък семантиката - се е м'антика.;)))
Поздрави от мен.
И много здраве на кучето.
;)
П.С. Чакам отнейде да изскочи някой Болен Лидеров и да захване тематата за етническия елемент, в случая с представител ходжата.

Друже, с последното си разсъждение ти разменяш местата на магарето и на каручката. "Боли ма хуя" си е нормален израз кога човек се оплаче на доктора. Само дето сега е по културно да се каже "Докторе, боли ме пениса." Ама, ако доктора ти е приятел и е андролог, да речем, имаш оплаквания някакви, ще му кажеш: "Иване, д-р Иванов, боли ма хуя, помагай." Само че в друга речева ситуация, Ахмед казва на Хасан: "Хасане, знаеш ли, че на ходжата кучето не душело?". "Боли ма хуя" - рекъл Хасан. На Ахмед му станало много смешно, ама нали и той бил зевзек като Хасан, та оттам нататък вече кога искал да изрази безразличие пред другите и пред самия Хасан даже, Ахмед казвал: "Боли го Хасан хуя, че на ходжата кучето не душело." Може пък така да е възникнал този фразеологизъм. А може пък и сякак. Но пък как ни навря из евфемизмите и тяхната метафорика. Много голяма тема за размисъл ни се отвори, мисля.

Любо, ние докато си блъскаме акъла в контролното, във фразеологизмите, евфемизмите и метафориката им, ти само бира цокаш. Не знам колко стека изпи вече само в тоя пост тука. Само за по-висока оценка мрънкаш и надничаш ту в едно чуждо канче, ту в друго и все викаш: "Брех тоя повече бира има в канчето си от мене." Накрая и албанец се изкара, само и само да цокаш бира на Албена. Ма то верно, че си албанец. Та ти живееш съвсем близо до Арбанаси. А каква е, айде да не е семантиката, а етимологията на "арбанаси"? Ха ти кажи, като си толкова отворен след поредната кутийка бира. Чак едно силно "фъссссс!!!" се чу, докато се отваряш.

Да, обикновено фразеологизмите говорят така: отрицанието е потвърждение или двойно потвърждение – нещо като „Да, да, ама не!”. За да се усети обаче този смислов парадокс, „фразата” трябва да е в естествената си речева среда, за да заговори с характерния си ироничен модус, който изричайки „да”, всъщност казва за „не”.
Та ясно е, че става дума не за болка и болест, а за точно обратното – за здраве и кондиция: физическа, психическа, емоционална – и то толкова лаконично „Боли ме мене хея....”. Не окото, ухото (народът знае, че телесните трибуквия болят най-лошо), а хеят. Така фразеологемата експлицира мъжа, мъжествеността, мъжкото начало... Точно здравият (работещ) мъжки атрибут „динамизира” темата за пълноценното мъжко живеене, за радостта от мъжкото битие. Това е ясно и недвусмислено слово, придружено от мимиката и жеста, от погледа, от приятелското намигване... И ние разбираме, че, да речем на бай Стоян (или бай Хасан) хич не му дреме за... кучето на ходжата.

Та стигнахме до кучето... Мисля си, че кучето продължава „мъжката” тема чрез сюжетиката за ловуващия мъж. Сякаш чуваме говорът на древното: „Мъжът е Воин и Ловец...”. Успешният лов зависи от уменията на мъжа, от силата, пъргавината и ловкостта му, от способността му да „чете” следите, от точното му оръжие, от надушващото дирята добро ловно куче (темата за кучето би могла да бъде предмет на друг диалог; например селският даскал, обяснявайки на турчетата как да изписват буквата „Ф” дава следния пример – „Кьопек ташак – Ф” )... Само така мъжът гордо може да се завърне от поредния лов, с поредния си трофей. Ловът е агоналната мъжка игра, а успехът й регламентира висок социален статус, престиж, достойнство. Успешният лов демонстрира властта на мъжа, а властта е ерос...

Убеден съм, че фразеологизмът изобщо не обговаря „етническата”
тема, тъй като съществува в широк диапазон от инварианти: от „Боли го бай Хасан хея, че на ходжата....”, до „Боли го бай Стоян хея, че на попа....”. Та защо Стоян (Хасан) да мисли за „дереджето” на попа (ходжата). Той е от „другата страна на бариерата”, заедно с кмета и даскала, той е селският „аристократ”, имащият, ситият, а гладен на сит не вярва... Така фразеологемата се социализира, стъпва в други темпорални територии, сякаш зазвучава по-актуално и разбираемо...

Мисля да завърша, уважаеми учителю, с няколко слова за хея. Ескимосите, ако не се лъжа, употребяват над 50 думи за сняг. Имат много сняг хората и им трябват много думи... Българинът, когато говори за хей, убеден съм (ако съберем всичките му названия), употребява май повече думи. Такъв е животът, има българинът хей, та чак не му стигат думите да го опише...

Ели, не се посвени, драга, слезе бърже от метлата па яхна и ти меридиана. Благодарим много за фара. Ще ни свети той в мрачините семантические . Но заради опитът ти да внесеш интрига политическая в нашия изцяло естетический, книжовний, словотворческий, умозрительний и аналитичний диспут, ти намалям с една единица оценката.
Мн. добър (5)

Браво, друже diletant, показа истинската твоя класа. Анализът на кучето като част от метафората за мъжа войн и ловец е повече от възхитителен. Също и за игнорирането на "етническия" нюанс.
Затвърди за пореден път статуса си на аналитичен фаворит.
Отличен (6+)

Ура, шестичка. Ще ми купят сладолед, пък и отличниците... Ако не знаеш, питай баща си!

- Кучето на ходжата не души ?
- Как намира ходжата?
- Хасан ли го намира ?
- Комай, затова не го боли.
- А има ли ходжа ?

Пост отхапване на химикалка
е
ходжA сюнетлЪ.
_________________

Брех! Проговорих на чужди
езици. Да не повярваш.
Какво ли не прави
химикалка
стисната натясно.

С кого да намина при ДиректорЪ преди да ми намалите поведението, Учителю ?

отличниците... Знаех си аз, че не трябва да се обаждам преди diletant, но не! Проклета женска бързорекост, бързоречевина, бъбривост или както там му се казва. Ще говоря аз за милинки и ямболски топографии и за това да ми пишат 6+. Срам ме е, учителю! И млъквам, защото и древните са го казали: " Мълчанието е чест за жената ". Ама с тия смесени паралелки...

Зех гу, Радке, зех гу! (изпита, де)
;))))

Ей, сексисти такива. Аз мога да кажа "боли ма оная работа", но не и "боли ма хуя". "Оная работа" я има при всички. Ама мъжкото самочувствие на тема "ХХХХ" даже не допуска, че и жените са хора :)))). Шегувам се, да не ме вземете насериозно. Ама все за три съм написала.

На мен са ми намаляли поведение по мое собствено желание. Но това е една заплетена и доста дълга за разказване история. А твоето поведение, palisandar, няма за какво да бъде намаляно. Ти си възхитителна.
За цялостно и активно участие в контролното упражнение, а също за оригинално поставени въпроси във връзка със зададената тема получаваш:
Отличен (6)

Лили, нашият приятел diletant e професионално подготвен за анализиране на всякакви езикови и литературни ситуации, проблеми, теми. Разбира се, трябва да акламираме и неговият хъс, всеотдайност и сърце които той влага в нашите, на пръв поглед, лековати литературни задявки и игри. Но всъщност те са сериозни, защото търсят фрагментите от които се изграждат езика и литературата ни.
Не подценявай в никакъв случай твоето участие. Милинките неотскочили от тротоара, мястото на срещата на сливенския вятър с каргонския ветрилник къмто кюшето на ямболската баня са не само много важен, а и неповторим елемент от всемирното щастие, което изгражда същността ни. А освен теб тук няма кой друг да го даде. Така че получената от теб отлична оценка е съвсем заслужена и повече от възхитителна.

Вярвам, че всички тук споделят радостта ти , Ели.

Права си, veselaj, че първият "евфемистичен" вариант има по-голяма универсалност от втория. Това бе една от причините да го включа в разсъжденията. Радвам се, че го експлицираш. Всъщност по имплицитен, скрит в иронията начин това разкриване бе направено още в началото от cefulesteven.
А за това, че жените са повече от хора, предполагам повечето от мъжете пишещи тук ще се съгласят.
Отличен (6)

че не трябваше толкова бурно.;)
Мъ то толкова малко радости останаха в тоз живот.
Извинете за проявата на душевен ексхибиционизъм, доц. Вълев, но съм се затъжила за сесиите...
;)

Защо пък да си слагаш граница и праг на бурността. Нали е радост, навий масура на газта до дупка. Нама опасност от катастрофа, така че -пълна газ! И ние с теб да фърчим на матора и да ни духа августовския вятър. Нали това всъщност е целта на нашите литерататурни екшъни. Целта на нашето лятно-ваканционно училище. Пълна газ и вятър в косите!

Урааа! Знам си аз, че съм връзкарче... :))))) cefulesteven, ми се стори, че казва нещо друго. Ама аз съм си по-простичко скроена.

Благодарности за всички участвали в Контролното упражнение и дебатите по него. На когото съм писал по малко от шестица, сега му завишавам оценката на
Отличен (6)
Защото понякога дръзновението за участие е по-важно от оценката получена за него.
Благодаря ви още веднъж и бъдете усмихнати и щастливи.

гледах един унгарски филм. Комедия. Голяма хубавица с пищни форми само с появата си предизвикваше злополуки: шофьор катастрофира, работник падна от скеле, жичкаджия го хвана ток...
В един момент мацката се сваляше с някакъв футболист и отиде да гледа мач с негово участие. Срещу неговия отбор съдията свири фал. Нашият сваляч участва в "стената". Когато от другия отбор изпълниха непрекия удар, той вдигна ръка, за да поздрави хубавицата, която му махаше от трибуните. В този момент топката му размаза топките и нашият юнак рухна като отсечен с див вик.
Мацето попита невинно седящия до нея запалянко:
- Какво стана, умря ли?!
Онзи й отвърна хладнокръвно:
- По-лошо: там боли ужасно!

Да, жените не знаят защо... Това е най-страшната болка и ето защо в народната поговорка се е появило "Боли ме мене хея, че ... еди си какво!"
То е на принципа на опакото: понеже тази е най-страшната болка, аз с нея сравнявам колко ми е все едно, че на ходжата кучето не душело...

Слави, този анализ, с който си ни възнагридил тук, е повече от гениален. Истински невероятен разказ с красива поанта. ("Истински невероятен" - и аз едни фразеологизми съчетавам, ама езика го допуска, а мисълта го намира, и аз не знам защо).
Та според мен, написаното по-горе от теб е класика в жанра "къс разказ". Само да му сложиш едно заглавие.

Субектът, който избира първия вариант на този израз, показва неувереност - той избира полово неопределящото "оная работа", като се опитва да покаже интелектуално превъзходство над своята аудитория, но в действителност демонстрира Едипов комплекс, съчетан с латентен хомосексуализъм. В допълнение, обаче, както е и характерно за по-чувствителните, по-нежни души, този подбор на думи ("оная работа") показва една отвореност към многообразието на Вселената, съдържаща се в неопределеността и многопластовостта на словото.

За сметка на това субектът, избрал втория вариант за изказ, показва... неувереност - той избира демонстративното, мачистко "хуй", като се опитва да покаже полово превъзходство над своята аудитория и безразличие към силните на деня ("ходжата"), но в действителност демонстрира комплекс за малоценност и страх от противоположния пол, съчетани отново с латентен хомосексуализъм. При него също така липсва отвореност към многообразието на Вселената, което го прави в известен смисъл, и по липса на по-подходящ термин за целите на анализа ни, по-прост.