СЪРФ*

 

Красотата на пяната.

Мечтите на вълнАта.

Капчиците в слънцето.

Музиката

на сърфиращото

Време.

И думите на сърфа.

__________________

*поради cefulesteven и неговото есе 
"Сърфиращи мислоформи"

С този сърф, снощи направо...
Нека и аз да си призная, че понякога нямам думи.
Просто опитах се да чуя думи от този звук, по-скоро усещане за звук, тъй като сърф не съм карал, гледал съм само снимки и видео, но толкова за една стотна от секундата преминаха през главата ми, че все едно изпитах силното усещане.

Не си карал сърф, Чефо, ама запали и други сърфисти, които също не са карали сърф. Е, ако забравим две седмици покрай плажовете на ММЦ-то край Приморско преди 23 години. Много е гот сърфирането. И в интернет, разбира се... И най вече.

Че ти тогава ставаше ли за сърф, не беше ли още неузрял сърфически, тоест физически.
Преди не 23, а 24 години в Несебър се бе заблудил един сърф, бе дошъл от Равда. Помогнах на момчето и му казах, дай да опитам и аз. Но не бяхме на плажа, а край скалите. Не се научих на сърф, но три дни след това ходех на плаж с превръзка на стъпалата от нарязалите ме миди.

"Сърфирам си дори без сърф,
и без море ще мога да си плувам,
щом искам да остана вечно
едно момче, макар неусвоило
туй толкоз завладяващо умение.
За туй се иска сал едно,
СТРЕМЛЕНИЕ! "

Любо, мен пък вятърът ме отвя от ММЦ-то на нудисткия плаж в Китен. Едва успях да го измъкна на пясъка и паднах между едни скали. За пръв и последен път в живота си получих от умора такива мускулни конвулсии, че продължиха почти половин час. Добре че се бях закътал на такова място да не ме виждат хората там. За малко да се изложа пред дибидюс голите чужденци. Това всъщност е история за цял разказ, защото има много интересни герои в нея освен мен. Дано я напиша някога...
А като ми минаха конвулсиите съм заспал и след като се наспах върнах сърфа, но като го тиках отзад плувайки няколко километра. И докато го бутах цанах с борда на сърфа един германец дето се жмичкаше със шнорхел и очила. И станахме с него приятели. Много комична история. А един началник на средношколски лагер в тази история си пусна мустаци, защото се беше хванал на бас с мен че няма да се справя като сърфист. И естествено го загуби. Трябваше да си пуска мустаци. Такъв бе баса.

По гребен на възбудено дихание
на устни преди първи грях
и повей плах,
преди настъпващата буря,
се спущам в смъртоносна авантюра,
по острието на бръснач,
на мисъл дръзка и бунтовна
преди пожари да избухнат нови,
се спущам в смъртоносна авантюра,
по думите,
в живота,
по вълните на сърце,
низвергнато или побъркало се от възбуда,
се спущам в смъртоносна авантюра,

а чувството е, че си жив....



***

Извинявам се за качеството, просто импулсивен отговор. Винаги ми е харесвала поговорката на английските авантюристи: "Рискът е солта на живота" и много, много е вярна. И чувството когато рискуваш е, че си по-жив, ала сърфа е повече, далеч повече от риск или екстремален спорт. Така си го чувствам, особено от снощи.

Чефо, с цялото ми уважение и любов към теб, обаче, не мога да обуздая критическия си импулс и да кажа, че малко си претоварил сърфа с метафори и излишни движения. Ще трябва тренировка още под платното (перото) му.
С усмивка най-приятелска.
Веско

Е, мойто пък е натоварено само с едно "СТРЕМЛЕНИЕ".

А, няма такава работа. То "СТРЕМЛЕНИЕТО" е крилото на сърфа. А това "сал" си е дъската на сърфа. Твоето, Любчо, всичко си е перфектно. Ама толкова, че направо те изгубих в далечината. Къде отиде, бе, човек... Една светла точица виждам на хоризонта. Но знам, че е "СТРЕМЛЕНИЕ"...

Недей така, че ще се възгордея. То "сал" наистина си е сала, дъската на сърфа, не бях го забелязал.

времето ме премества
в себе си.
Запетайка от миг.
:)

МИГ-МИГ

Брех че ме засука
с тази запетайка.
Времето ми спря.
мигът ми се завайка.
Напрово замигАх
на запетайки.

Много е готина запетайката ти, plastici, недей ми забелязва, че така нескопосано се опитах да се пошегувам хем, хем и комплимент да направя.
Много готина запетайка, за пръв път срещам такава.
Поздравления. Наистина ме премести. Във времето.